№ 26
гр. Плевен, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря Й.С.К.
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело №
20214400900106 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа исковата молба на
В. Н. М., ЕГН **********, с посочен адрес: *******, подадена чрез
пълномощника му адв. П. К. от САК, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове за присъждане
на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени
вреди от ПТП с лек автомобил, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В исковата молба са наведени фактически твърдения, че на 18.08.2020
г., около 02:40 ч., в с.*******, обл.Плевен, на път 34, водачът С.А.В. нарушил
правилата за движение по пътищата, като управлявал лек автомобил
„*******“ с рег.№ ******* с несъобразена скорост и след употреба на
алкохол – над 1,2 промила, в резултат на което загубил контрол над
автомобила, преминал вляво по посоката си на движение и се ударил в
мантинелата. Вследствие на катастрофата е пострадал пътникът в лекия
автомобил В. Н. М.. Причина за настъпването на ПТП са допуснатите от
водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение. Налице е
пряка причинна връзка между деянието на С.В. и настъпилите обществено
опасни последици – телесни повреди на ищеца В.М.. Във връзка с процесното
ПТП е образувано н.о.х.д. № 21/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен,
приключило с влязло в сила споразумение, с което подсъдимият С.А.В. се
1
признава за виновен в това, че на 18.08.2020 г. в с.*******, на път 34, при
управление на лек автомобил „*******“ с рег.№ *******, нарушил чл. 21, ал.
1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на В. Н.
М., като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация 1.28 на
хиляда. За увреждащия автомобил, управляван от делинквента, е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество ЗД
„Бул Инс“ АД по застрахователна полица BG/02/120001277085/12.05.2020 г.,
със срок на валидност, считано от 12.05.2020 г. до 11.05.2021 г. Пострадалият
В.М. е предявил извънсъдебна претенция пред застрахователя с писмо с
обратна разписка от 11.09.2020 г. и по същата е била заведена щета с №
**********. При процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузио пулмонис, фрактура косте II-III декстра, фрактура
клавикуле декстра, посттравматично стресово разстройство. На 18.08.2020 г.,
след инцидента, ищецът е бил приет по спешност в клиника по хирургия на
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, където, след проведени
консултации и направени изследвания, му е била назначена медикаментозна
терапия. След изписването му от тази клиника, на 27.08.2020 г. ищецът е бил
прегледан от ортопед-травматолог, който е установил счупване на ключицата.
Наложена му е била имобилизация ортеза. На 03.09.2020 г. ищецът отново е
бил прегледан от ортопед-травматолог, при което е била продължена
имобилизацията. На 09.09.2020 г. ищецът е бил прегледан от психиатър, тъй
като в резултат на преживяната психотравма не се хранел, бил потиснат и не
спял. От прегледа се установило посттравматично стресово разстройство,
като специалистът назначил медикаментозна терапия. В резултат на
уврежданията, получени при процесното ПТП, ищецът търпи силни болки и
много страдания. Не се чувства добре физически и емоционално. Принуден е
бил да спазва режим на покой и да не се натоварва физически. Прекарвал по-
голямата част от денонощието на легло. Не е могъл да се грижи сам за себе си
и се е нуждаел от чужда помощ за задоволяване на елементарните си нужди в
ежедневието. Станал раздразнителен, затворен в себе си, започнал лесно да се
уморява и трудно да се концентрира. Освен болките, ищецът изживял силен
стрес по време на пътния инцидент, който се отразил изключително
негативно на здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за
цял живот в неговото съзнание. И към настоящия момент той не се е
възстановил напълно от получените травми, продължава да изпитва болки в
2
наранените области, има нарушения на съня и се чувства напрегнат. В
резултат на инцидента ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на
105 лв. за заплащане на такса за амбулаторен преглед и закупуването на
ортеза горен крайник фикс. Счита, че причинените му неимуществени и
имуществени вреди следва да бъдат компенсирани от ответното дружество на
основание чл. 432 от КЗ. Счита също така, че размерът на исковата му
претенция за неимуществени вреди е съобразен с принципа на справедливост
и лимита на отговорност на застрахователя.
С исковата молба са заявени претенции за присъждане на обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП,
изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на получените
телесни увреждания, в развмер на сумата от 26 000 лв., частичен иск от
цялата претенция за 60 000 лв., както и за сумата от 105 лв. за причинените
му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от
претендираните суми, считано от 25.08.2020 г., до окончателното им
изплащане. С допълнителната искова молба на ищеца е заявено, че най-
късният момент, от който възниква задължение за лихви в случая е 11.09.2020
г., за която дата са представени доказателства, че от ищеца е постъпило
уведомление до застрахователя.
В последното проведено по делото съдебно заседание, по искане на
ищеца съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК увеличение на предявения
осъдителен иск за неимуществени вреди, който вместо за сумата от 26 000 лв.
– частичен иск от 60 000 лв., да се счита предявен за сумата от 40 000 лв. –
частичен иск от обща претенция за 60 000 лв.
Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В съдебно заседание исковите претенции се поддържа от процесуалния
представител на ищеца адв. АНГ. Б. от САК.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище гр. София, ЕИК *******,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Оспорва
фактическите твърдения в исковата молба относно механизма на ПТП и за
търпените неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни
страдания. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, изразяващо се в непоставянето на обезопасителен
3
колан. Счита размерът на претенцията за неимуществени вреди за силно
завишен, с което се цели обогатяване от настъпилия инцидент, а не
репариране на вредата. Оспорва основателността на акцесорната претенция за
присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди по
съображенията за неоснователност на главния иск и на основание чл. 497, ал.
1 КТ, тъй като в случая застрахователят е изискал конкретни документи по
реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, които не са му били представени.
Съдът приема, че е сезиран с обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 86 от
ЗЗД.
От приложените по делото писмени доказателства и приетото
заключение на вещите лица по назначената комплексна СМАТЕ се
установява, че на 18.08.2020 г., около 02:40 ч. в с.*******, обл.Плевен, е
насъпило ПТП с лек автомобил „*******“, с рег. № *******, управляван от
собственика на лекия автомобил С.А.В., при следния механизъм:
Автомобилът се е движил със скорост 94,3 км/ч и след навлизане в дъгата на
десен завой загубил напречна устойчивост, напуснал лентата си на движение,
навлязъл в насрещната лента и прекосявайки я се ударил в мантинелата с
дясната си част, като след удара се установил на място. При така
възникналото ПТП пострадал ищецът, като пътник в лекия автомобил.
За изясняване механизма на процесното ПТП е разпитан като свидетел
водачът на лекия автомобил С.В.. От неговите показания и от обясненията,
дадени от ищеца по реда на чл. 176 ГПК става ясно, че ищецът е пътувал на
предната седалка, отдясно на водача.
Видно от приложеното по настоящото дело НОХД № 21/2021 г. по
описа на Плевенски районен съд, същото е приключило с одобрено от съда
споразумение между страните за прекратяване на наказателното
производство, по силата на което подсъдимият С.А.В.а, с ЕГН **********, се
признава за виновен в това, че на 18.08.2020 г., в с. *******, обл. Плевен, при
управление на МПС – лек автомобил „*******“ с рег.№ *******, нарушил
правата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК на
В. Н. М., ЕГН **********, изразяваща се в трайно затрудняване движението
на дясната ръка /чрез счупване на дясната ключица/, трайно затрудняване
4
движението на снагата /чрез счупване на три поредни ребра – първо, второ и
трето десни/ и разстройство на здравето, временно опасно за живота /чрез
контузия на десния бял дроб – върхово/, като деянието е извършено в пияно
състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.28 на хиляда -
престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“, вр. с ал.1, б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК,
за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца,
изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства
/медицински документи/ за здравословното състояние на ищеца и приетото
заключение на вещото лице доц.д-р Д. Д. по назначената СМЕ, че в резултат
на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
счупване на дясната ключица; счупване на първо, второ и трето ребра вдясно;
контузия /натъртване/ на паренхима на десен бял дроб в неговата върхова
част /на мястото на счупените три ребра/. Приет е в клиника по хирургия на
болницата в Плевен, където са му били направени множество образни
изследвания на главата, гръдния кош, коремната кухина, тазовите кости и
гръбначния стълб. Лекуван е консервативно с венозни вливания, в т.ч. и на
обезболяващи средства, като след три денонощия е изписан от клиниката за
продължаване на лечението в домашни условия. Според заключението
нормалният оздравителен период при такъв вид увреждания продължава
около 2 и половина до 3 месеца, като в случая няма данни за усложнения,
удължаване на оздравителния процес или остатъчни явления от травмите. По
време на оздравителния период ищецът е търпял силни болки през първите
три седмици след травмата, средни – през следващите 3-4 седмици и слаби –
за срок още около месец. Носил е ортопедична ортеза в продължение на 30
дни, като след свалянето й не е провеждал рехабилитация и физиотерапия.
При извършения от вещото лице преглед на ищеца на 14.10.2021 г. е
установено добро общо състояние, движенията на дясната ръка в областта на
дясната раменна става са в пълен обем и със запазена мускулна сила. Ищецът
е заявил, че няма оплаквания, освен слаби болки от време на време при
вдигане на тежко. По делото е представен също така амбулаторен лист от
психиатър с диагноза посттравматично стресово разстройство. Според вещото
лице тази диагноза също е в причинна връзка с преживяната катастрофа,
макар да не е съвсем пряка /директна/, както получените травматични
увреждания.
5
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Н.М. –
майка на ищеца, и Е.Ц.. Първата свидетелка е заявила, че след изписването му
от болницата ищецът лежал постоянно, защото му се замайвала главата и
повръщал. Изпитвал силни болки заради счупените ребра и ключица, не
можел сам да се движи, нуждаел се чужда помощ да се храни, облича и да
ходи до тоалетна. Това състояние продължило до махането на колана от
рамото му, след което започнал постепенно сам да се обслужва. След
катастрофата ищецът се чувствал потиснат, не искал да разговаря с близките
си, не можел да спи спокойно и вземал лекарства /успокоителни/. Дълго време
отказвал да седне на предната седалка в кола. В работата си изпитва
затруднения с вдигането на товари и отказва да извършва такава дейност. От
своя страна свидетелката Ц. е заявила, че след инцидента в продължение на
месец и половина, близо два, е помагала на ищеца, когато майка му е
отсъствала от дома, за обслужване, придвижване до тоалетна, хранене,
обличане и събличане. През това време той е бил на легло и казвал, че всичко
го боли – гръбнакът, ребрата и най-вече ключицата. Също така бил в стрес, не
можел да спи, страхувал се да излиза, да се вози и да върши неща, които е
вършел преди това. Към настоящия момент се оплаква, че ръката го боли като
я натовари.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като обективни,
взаимно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
следните правни изводи:
Съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право обаче следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ.
6
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена от
ищеца извънсъдебна претенция пред застрахователя – ответник, получена на
11.09.2020 г., по която е заведена щета № **********. Няма данни по същото
да е определено и изплатено обезщетение на ищеца.
По делото е прието за безспорно установено наличието на
застрахователна полица по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с № BG/02/120001277085, със срок на
валидност от 12.05.2020 г. до 11.05.2021 г., сключена с ответното дружество
за лек автомобил „*******“ с рег.№ *******.
В случая обстоятелствата досежно извършеното деяние и неговата
противоправност, вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя, както и причинно-следствената връзка
между деянието и настъпилите от него вреди са установени въз основа на
одобреното от съда споразумение, с което е приключило наказателното
производство по НОХД № 21/2021 г. на Плевенски районен съд. Този извод
се налага с оглед императивната норма на чл. 300 ГПК и като се има
предвид, че съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение, с
което е приключило наказателното производство по обвинение за
престъпление от общ характер, има силата на присъда, какъвто е и
настоящият случай.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от получените травматични увреждания, както и в преживян
стрес и последиците от него, са пряка и непосредствена последица от
деянието на делинквента и подлежат на репариране.
По арг. от чл. 52 ЗЗД обезщетението за тези вреди следва да се
определи от съда по справедливост и при съобразяване възприетите с
Постановление № 4/1968 г. на ВС критерии.
В тази връзка съдът приема, че при определяне на дължимото
обезщетение в случая следва да се вземат предвид установените по делото
обстоятелства, че към момента на инцидента ищецът е бил в млада възраст и
работоспособен. От настъпилото ПТП той е получила травматични
увреждания, довели до хоспитализация и имобилизация на крайник. Търпял е
силни болки от физическите травми непосредствено след инцидента и в
продължение на около месец, след изписването му от болницата, като в този
7
период не е бил в състояние да се грижи сам за своите нужди /хранене, тоалет
и пр./, а е разчитал на чужда помощ. Възстановителният му период е
продължил около три месеца, през което време е имал болки с постепенно
затихващ интензитет. Изживял е силен стрес, довел до безсъние по време на
възстановителния период и употреба на лекарства. Продължително време
изпитвал страх да пътува в автомобил, особено на предната седалка.
Понастоящем изпитва болки при вдигане на тежки предмети, което му
създава затруднения в работата.
В контекста на тези съображения съдът приема, че в случая
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
е в размер на 40 000 лв., в какъвто размер е заявена исковата претенцията.
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в
непоставянето на обезопасителен колан, което възражение не се подкрепя от
доказателствения материал по делото, с оглед на което съдът приема същото
за неоснователно.
В тази връзка следва да бъде посочено, че в приетото по делото
заключение по назначената КСМАТЕ вещото лице доц.д-р П.Л. е посочил, че
счупването на ключицата може да се осъществи по два механизма: пряк /от
директен удар, натиск/ и индиректен /удар, блъскане/ в областта на дясното
рамо, като с оглед механизма на конкретното ПТП директната травма може да
се осъществи от предпазния колан, а индиректната – от блъскане на тялото в
дясноразположени елементи на купето на колата. Според вещото лице и двата
механизма не могат да бъдат изключени, но в същото време цялостният
комплекс увреждания – счупване на ключицата, на три ребра, както и
контузията на върха на белия дроб, всичките отдясно, много добре се
обяснява с действието на предпазния колан, който преминава през тази
област. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
счита получената от ищеца травма за типична коланна травма, за което
свидетелства и начинът по който е разместена ключицата – фрагмените са
смъкнати надолу, а ако е било ударено рамото, формата на счупване е щяла да
бъде друга, както и да настъпи увреждане на костите на раменната става,
каквото не е установено.
Отделно от това, от показанията на разпитания свидетел С.В. също
8
става ясно, че ищецът е пътувал с поставен обезопасителен колан.
Предвид гореизложените съображения, съдът приема, че предявеният
като частичен осъдителен иск за неимуществени вреди се явява основателен и
следва да бъде уважен в претендирания размер от 40 000 лв.
Предявеният иск за имуществени вреди в размер на сумата от 105 лв.
също се явява основателен и следва да бъде уважен. Претендираната сума
включва стойността на платена ортеза на горен крайник по фактура №
**********/27.08.2020 г. и такса за амбулаторен преглед по приложения
фискален бон от 09.09.2020 г., за които вещото лице доц.д-р Д. Д. е посочил в
заключението си, че така направените разходи имат причинна връзка с
лечението на последиците от травмите, получени в резултат на процесното
ПТП, и са били необходими.
В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху
главниците на присъдените обезщетения, считано от 11.09.2020 г. – датата на
уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие
от ищеца с предявената от него извънсъдебна претенция, доколкото по
делото няма данни за уведомяване на застрахователя от самия застрахован.
При този изход на спора ответникът ЗД „Бул Инс“ АД гр. София
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на
Плевенски окръжен съд сумата от 1604,20 лв., представляваща дължимата
държавна такса върху цената на уважените искове, както и сумата от 1224 лв.,
представляваща възнаграждения на вещи лица по назначените експертизи.
Процесуалният представител на ищеца – адв. П. К. претендира да й
бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
съобразно представения договор за правна помощ и съдействие, в който е
отразено, че правната помощ се осъществява безплатно на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА. Представено е и удостоверение за регистрация по ЗДДС. Съдът
намира, че в полза на адв. П.К. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 2436 лв. с ДДС.
Въз основа на гореизложените съображения, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗД „БУЛ ИНС“
АД гр. София, ЕИК *******, да заплати в полза на В. Н. М., с ЕГН
**********, с адрес: ******* сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/
- частичен иск от искова претенция за 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
18.08.2020 г., причинено виновно от С.А.В., като водач на лек автомобил
„*******“, с рег. № *******, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 11.09.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД ЗД „БУЛ
ИНС“ АД гр. София, ЕИК *******, да заплати в полза на В. Н. М., с ЕГН
**********, с адрес: ******* сумата от 105 лв. /сто и пет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 18.08.2020 г., причинено виновно от С.А.В., като водач на лек
автомобил „*******“, с рег. № *******, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 11.09.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр.
София, ЕИК *******, да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
сумата от 1604,20 лв. /хиляда шестотин и четири лева и двадесет ст./,
представляваща държавна такса върху цената на уважените искове, и сумата
от 1224 лв. /хиляда двеста двадесет и четири лева/ представляваща
възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр.
София, ЕИК *******, да заплати на адвокат П.Д.К. от САК, с ЕГН
**********, сумата от 2436 лв. /две хиляди четиристотин тридесет и шест
лева/ за адвокатско възнаграждение по делото с ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
10