Решение по дело №1434/2018 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 377
Дата: 13 ноември 2019 г.
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20185210101434
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Пловдив,    2019г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

           РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иванка Пенчева

 

при участието на секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1434 по описа на съда за 2018 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Предявени са обективно и субективно съединени иск по чл. 109 ЗС от  И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. против А.В.М. и И.В.М. и насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от А.В.М. и И.В.М. против И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. по отношение на имот с идентификатор 10450.502.322, в квартал 502,  с площ от 128 кв., при граници и съседи: имот 10450.502.324; имот10450.502.321 и имот 10450.502.1299, находящ се в гр. Велинград, улица „Св. св. Кирил и Методий“ №12.

 

      Ищците И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. твърдят, че са собственици на поземлен имот 3127 в кв. 134 по плана на гр. Велинград, който по КККР на гр. Велинград е с идентификатор 10450.502.322 в кв. 502, с при граници и съседи имот  10450.502.324, имот 10450.502.3331, имот 10450.502.321 и имот 10450.502.1299, представляващ незастроено дворно място,  с права от по 1/3 ид. част за всеки от тях. Ищецът И.Ю.Т. се легитимира като собственик с нот. акт за дарение № 59, том II, рег. № 1539, н. д. № 255 от 12.09.2016 г. на нот. Георги Халачев, с район на действие Районен съд Велинград, а ищците, Н.Т.Ж. и А.Т.Г. с констативен нотариален акт за собственост № 82, том II, рег. № 3709, н. д. № 278 от 17.07.2018 г. на нот. Симеон Дасколов , с район на действие Районен съд Велинград. Твърди се, че правото на собственост е придобито на основание правна сделка от първия ищец и наследяване от втория и третия. Правото на собственост праводателите на ищците придобили на основание реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС с Решение на кмета  на Община Велинград от 1998 г., след което се снабдили с констативни нотариални актове.

        Твърди се, че след одържавяването на имота през 70-те години на миналия век върху него временно били монтирани преместваеми метални павилиони за осъществяване на търговски дейности от социалистически предприятия, които е следвало да останат монтирани до началото на благоустройственото мероприятие.  Твърди се, че към 1998 г., след влизане в сила на решението за реституцията на имота, праводателите им са върнали на общината полученото при одържавяването  обезщетение и заедно с владението на имота са получили и металните павилиони, като са решили да ги санират и да осъществяват търговска дейност в тях, докато за имота се изготви и одобри нов ПУП за застрояването със сгради с постоянен статут. Средният по-голям павилион е бил разделен на два магазина, с цел по-лесното му  отдаване под наем.  Твърди се, че обектите били отдадени под наем на фирма „Ива-РМ-2”, с управител и представител тогава А.М., както и че впоследствие наемателят бил поканен да освободи имота, понеже преустановил плащането на наема, но същият отказал. Сочи се, че ищците са предявили иск за ревандикация на имота срещу А.В.М. и И.В.М., в качеството им на физически лица, по който било постановено Решение № 49 от 18.05.2018 г. по гр.дело №1957/2017г., по описа на ВКС, с което въззивното решение било потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен и отменено в частта, с която са отменени констативните им нотариални актове.   След влизане на решението в сила, с нот.покана от 26.06.2018 г., ищците отново поканили ответниците в двуседмичен срок да опразнят павилионите, тъй като те следвало да бъдат премахнати, с която покана те не се съобразили.Твърди се, че и след неблагоприятното за ответниците решение, те продължили да ползват неправомерно незаконните постройки, обременяващи имота на ищците, без да заплащат наем, като единият от двата магазина в момента го отдавали неправомерно под наем на трето лице, с което се обогатявали за сметка на ищците.  

          Твърди се, че чрез злоупотреба с процесуални права, ответниците пречили на ищците да влязат във владение на имота. Пречките се изразявали в сезиране на Главния архитект на Община Велинград да отмени издаденото на ищците разрешение за строеж на ограда в имота, легитимирайки се като собственици на посторен в имота магазин.

       Твърдят, че чрез злоупотреба с процесуални права, изразяващи се в ползване без правно основание на незаконен обект в имота на ищците, в реализиране на доходи чрез отдаването му под наем,  ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху имота, изразяващо се в невъзможност за застрояване на  имота със законна сграда, без премахването на поставените павилиони. Твърдят, че от тези действия на ответниците имота им търпи неблагоприятно въздействие и че за тях е налице правен интерес да искат осъждане на ответниците М. да се въздържат от определени действия, като престанат да ползват незаконния павилион, монтиран върху имота им, както и да изнесат имуществото си от него.

      Искат съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците  да преустановят  ползването на сграда с идентификатор 10450.502.322.1, находяща се в собствения на ищците имот с идентификатор 10450.502.322, в квартал 502,  с площ от 128 м2, при граници и съседи: имот 10450.502.324; имот10450.502.321 и имот 10450.502.1299, с адрес Велинград, улицаСв. св. Кирил и Методий“ №12, включително като  изнесат  вещите си от нея.           Претендират се разноски.  

           В срока   по чл.131 ГПК ответниците оспорват основателността на иска,  с довод, че  ищците не са собственици на процесния поземлен недвижим имот, нито на сградата, построена върху него. Излагат, че той неправилно е бил реституиран, като се развиват подробни съображения в тази насока. Сочи се, че спорът по повод реституцията на имота е разрешен с влязло в сила решение по възз. гр.д.№ 475/2016г. на ОС Пазарджик, с което  е отречено правото на собственост на основание реституция и наследствено правоприемство за ищците, като по повод на косвен съдебен контрол върху издадения индивидуален административен акт е прието, че решение на Кмета на Община Велинград от 1998г., въз основа на което праводателите на ищците се легитимират като собственици на основание реституция върху процесния имот, е недопустимо, постановено е в недопустимо производство, започнало по недопустима молба, тъй като с Решение № 130/24.04.1992г. на Кмета на Община Велинград са получили отказ да се възстанови правото на собственост върху отчуждения имот, а възстановеният преклузивен срок през 1997г. касае само бившите собственици, които са пропуснали своевременно да поискат реституция, не и тези, на които е отказано възстановяването. Заявяват, че ищецът И.Ю.Т., който е придобил през 2016г., по време на висящият процес правото „притежавано“ от М.Д. е обвързван от силата на   пресъдено нещо на решението в качеството му на приобретател.   Не отричат, че върху имот с идентификатор 10450.502.322 попадат четири сгради, но възразяват, че същите са придобити като безстопанствени от праводателите на ищците, както и че те са ги отдавали под наем на ответниците. Легитимират са като собственици на две от сградите-с идентификатори 10450.502.322.1 и  10450.502.322.4, на осн. приватизационна сделка по чл. 35, ал.1 т. 1 и чл. 40, ал.1 ЗППДОП /отм./ за продажба на обособени части от общинското дружество „Торгус“ ЕООД през 1995 г. С нея придобили, в качеството си на еднолични търговци, магазин с обща площ 99,40 кв. м., находящ се в гр. Велинград, бул. „Съединение“, който преди това ползвали като наематели.Придобитият имот разделили, за да може всеки да го ползва самостоятелно,  като понастоящем владеят отделните обекти като физически лица, след като не се пререгистрирали като търговци.   Възразяват срещу твърдението, че обектът им е отдаван под наем от праводателите на ищците, с довод, че от 1995 г. сградата е тяхна собственост, ищците или техните праводатели не са установявали някога владение върху имота и понастоящем ответниците продължават да го владеят необезпокоявано.  Оспорват обектът да представлява метален павилион и преместваем обект, като заявяват, че е масивен - с тухлени носещи стени и остъклени метални витрини откъм улицата. Възразяват, че  е незаконен строеж с аргумент, че е приет с Протокол от приемателна комисия от 16.05.1984 г., който бил използван за издадаване разрешително за осъществяваната от тях дейност и който удостоверява законността на помещението, поради което твърденията на ищците за незаконност на сградата са неоснователни.   

      Предявяват насрещен отрицателен установител иск, с който съдът да установи със сила на пресъдено нещо, че И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. не са собственици на дворно място с идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр. Велинград, с адрес гр. Велинград, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 12. Обосновават правен интерес с аргумент, че  предявената от ищците претенция цели да промени съществуващото фактическо състояние на ползване на сградите  върху имота. Заявяват, че собственическите претенции на ищците им пречат да ползват намиращите се върху  имота сгради, тяхна собственост и за тях е налице правен интерес те да бъдат отречени със сила на пресъдено нещо.  Твърдят, че в случай, че се докаже, че собственици на имота, върху който се намира сградата са ищците,  правото на ответниците  да ползват сградата ще бъдат отречени, в който случай ще се промени и съществуващото до момента фактическо положение по ползването й.

          В срока за отговор по чл. 131 ГПК на насрещния иск Н.Т.Ж. и А.Т.Г. възразяват срещу неговата допустимост и основателност . Считат, че при предяването му   не са спазени реквизитите на чл. 127 ГПК за форма и съдържание на искова молба. Считат, че не е налице процесуална легитимация за ответниците  М. да предявяват настоящия иск. Липсва правен интерес, тъй като не са заявени самостоятелни права върху имота.  Налице е неяснота относно заявения с насрещната молба предмет на спора-дали е за ограничено вещно право, за владение или за държане. Липсва изложение за съществените обстоятелства относно упражняваните от ищците материални права върху конкретен имот. Искат от съда да прекрати производството по насрещния иск поради процесуалната му недопустимост.

       От представените по дeлото доказателства, преценени отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

       С договор за дарение на недвижим имот от 21.09.2016 г., обективиран в Нотариален акт № 59, том II, рег. № 1539, н. дело № 255 на нотариус Георги Халачев, с район на действие РС Велинград, М.А.Д. прехвърля на И.Ю.Т. 1/3 идеална част от дворно място с площ 128 кв. м. по приложена скица и с площ от 150 кв. м. по нот. акт, находящ се в гр. Велинград на ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 8, образуващо имот пл. № 3127, за който е отреден УПИ XI-3127, с площ от 128 кв. м., с приложена регулация за парцела, от кв. 134 по плана на Велинград, при граници: от изток-улица, от запад-УПИ X-6091, от юг УПИ V-3129 и север УПИ IX-3126, идентичен с имот с идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК.

     С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 82, том II, рег. № 3709, н. дело № 274/2018 г. от 17.07.2018 г. на нот. Симеон Даскалов, с район на действие РС Велинград, Н.Т.Ж. и А.Т.Г. са признати за собственици на основание наследяване по закон от общите им наследодатели Т.А. Г., починал на 05.09.2015 г. и И.А.Г., починала на 24.08.2005 г., на по 1/3 идеална част за всеки от тях на недвижим имот, находящ се в гр. Велинград, кв. Лъджене, ул. „Св. св. Кирил и Методий“ № 8, представляващ дворно място- ПИ 3127, кв. 134, по РП на гр. Велинград, одобрен с Решение № 91/16.04.2004 г. на ОбС Велинград, с площ от 150 кв. м., с пълен кадастрален номер 5013127 по КП на гр. Велинград, одобрен със Заповед № 300-4-14/11.05.2002 г. на АК, за който имот е образуван УПИ XI, с площ по скица, с приложена УПИ регулация, при съседи по акт за собственост: улица, наследници М. и наследници Р. и при съседи по скица: имот № 501.6091 на М.И.Ш. и др.; имот №  501.3129 на насл. на В.Д.Р. и др.; имот № 501.9503 улица на Община Велинград и имот № 501.3126 на М.Т.Р. и др. Имотът е идентичен с ПИ с идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-121/06.06.2018 г. ИД на АГКК. Имотът по нотариалния акт е идентичен с  имот с идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК.

          Върху имота е разположена сграда с идентификатор 10450.502.322.1 със застроена площ по скица от 54 кв. м., брой етажи 1, с предназначение сграда за търговия, видно от приложената по л.-18 по делото скица.

         Със заповед № 1399 от 9.11.1980 г., на осн. чл. 98 от ЗТСУ и протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ от 15.09.1980 г. е отчужден имот пл. № 3127, собственост на С.М.П. и Д.А.П.- наследодатели на ищците, като в обезщетение на отчуждените собственици е определено тристайно жилище в жилищен блок в парцал XVII в кв. 104, по плана на централната част на Велинград.

          Между Н.Т.Ж., М.А.Д., Т.А. Г. / заместен в хода процеса от наследниците си  по закон Н.Т.Ж.  и А.Т.Г./ и А.Т.Г. от една страна и  А.В.М. и И.В.М. от друга, по отношение на процесния имот е воден спор за собственост, приключил с влязло в сила на 11.12.20017 г. Решение № 70 от 21.02.2017 г. по в.гр. д. № 475/2016 г., след като с Определение № 512/11.12.2017 г. по гр. д. № 1957/2017 г. на ВКС, II  г.о. не допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от ищците  по настоящия иск и ищци в предходното производство ревандикационен иск. С решението на въззивния съд е отречено правото на собственост на ищците на заявеното от тях правно основание-реституция по  ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. При проведения в производството косвен съдебен контрол върху Решение № 40/11.06.1998 г. на Кмета на Община Велинград, е прието, че същото е постановено в недопустимо производство, с аргумент, че по искането за възстановяване на имота по реда но чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС има постановено Решение № 130/24.04.1992 г. на Кмета на Община Велинград за отказ, което не е обжалвано и представлява стабилен административен акт, който не може да бъде отменян или изменян от органа, който го е издал.   Решаващите изводи за отхвърляне на иска Окръжен съд Пазарджик е формирал, след като е приел, че правното основание, с което ищците обосновават придобиване на правото на собственост върху процесния имот- Решение № 40/11.06.1998 г. на Кмета на Община Велинград е нищожно  и не е породило реституционния си вещнотранслативен ефект.  

       От представения от ответниците Договор за продажба на обособени части от ЕООД „Торгус“ по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал.1 ,т. 1 от ЗППДОП /отм. ДВ бр. 28 от 19.03.2002 г./ се установява, че на 25.04.1995 г. ЕТ „Ива-РМ-2 А.М.“ и ЕТ „И.М.-Ива-РМ 3“ придобиват собствеността, съгл. чл. 6 от Договора,  върху „Павилион“-гр. Велинград, обособена част от ЕООД „Торгус“, представляващ „магазин“ с обща площ 99,40 кв. м. в кв. Лъжене, бул. „Съединение“ гр. Велинград, който се продава като конструкция.  

        От представените три договора  за наем от 20.07.1992 г., 21.08.1992 г. и 21.08.1992 г. се установява, че „Торгус“ ЕООД гр. Пазарджик предоставя временно / за срок от 3 год. ,считано от 01.10.1992 г./ и възмездно правото на ползване върху недвижим имот- КПП- Велинград на ответниците, в качеството им на еднолични търговци. С договора от 21.08.1992 г.  на ЕТ „И.В.М.“ е отдадена под наем втората половина на КПП Велинград с площ 50 кв. м. С договорите за наем от 20.07.1992 г. и 21.08.1992 г. на ЕТ „Ива-РМ-2-А.В.М.“ са отдадени под наем част от КПП- с площ от 25 кв. м. и втората половина от КПП с площ от 25 кв. м. 

       Ответниците не представят доказателства в подкрепа на твърденията си за идентичност между ползваните от тях под наем имоти по договорите с „Торгус“ ЕООД гр. Пазарджик и закупения с Договор за продажба на  обособени части от „Торгус“ ЕООД по реда на чл. 31,ал. 1, т. 1  и чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗППДОП /отм.  ДВ бр. 28 от 19.03.2002 г./, на който основават правото си да ползват обект с 10450.502.322.1, находящ се в ПИ с идентификатор 10450.502.322.

     При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

        По отношение на предявения от ищците негаторен иск

        Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост или ограничено вещно право срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати     последиците от него. Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От текста на разпоредбата е видно, че   задължителни условия за уважаването на иска са: притежаване на право на собственост от ищеца,  неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.    За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже,  че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, както и че  това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

         С иска по чл. 109 ЗС се защитава правото на собственост  или на ограничено вещно право, поради което основна материалноправна предпоставка е ищецът да докаже  проявлението на онези твърдени от него   факти, на които обосновава придобиването на защитаваното право.

        В настоящият случай, ищецът И.Ю.Т.  се легитимира като   собственик въз основа договор за дарение на недвижим имот от 21.09.2016 г., обективиран в Нотариален акт № 59, том II, рег. № 1539, н. дело № 255, с който М.А.Д. му прехвърля   1/3 идеална част от процесния имот. Праводателката на ищеца е страна по спор за собственост, воден с ответниците по иска, приключил с  Решение № 70/21.02.2017 г. по гр. д. № 475/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което правото върху претендираните от нея 1/3 ид. ч. от имот пл. № 3127, за който е отреден УПИ XI-3127, с площ от 128 кв. м., с приложена регулация за парцела, от кв. 134 по плана на Велинград, при граници: от изток-улица, от запад-УПИ X-6091, от юг УПИ V-3129 и север УПИ IX-3126, идентичен с имот с идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Велинград на ул. „Св. св. Кирил и Методий „ № 8, на осн. Решение № 40/11.06.1998 г. на Кмета на Община Велинград по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е отречено със сила на пресъдено нещо. По време на сключване на договора за дарение  спорът между М.Д.а от една страна и А.М. и И.М.  за правовото на собственост върху имота, предмет на настоящото производство е висящ и приобретателят на прехвърлените   1/3 ид. части  е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. Този извод произтича от   чл. 226, ал. 1 ГПК, съгласно който  ако в течение на производството по делото спорното право бъде прехвърлено, делото следва своя ход между първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, както и за замести своя праводател само със съгласието на двете страни. В случаите, когато прехвърлителят запазва качеството си на страна, той действа като процесуален субституент в защита на едно вече чуждо право. Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК   независимо от това дали е участвал като страна по делото, приобретателят във всички случаи е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, с изключение на действието на вписването, когато се касае за недвижими имоти, и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение, когато се отнася до движими вещи. Вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, което има само оповестително действие, няма значение за обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл. 226 ГПК от силата на пресъдено нещо на постановеното решение.  Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК, влязлото в сила решение, с което искът за ревандикация се отхвърля, установява със сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя на спорното право, независимо дали е участвал като страна по делото, че ищецът праводател не е  собственик на прехвърления имот. По съображения,че приобретателят по сключена сделка в хода на делото следва правното положение на своя праводателя,   правото на собственост следва да се считат отречено и спрямо него.

           По тези съображения ищецът не е придобил правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от процесния имот на соченото основание, поради което не е налице първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявения от  него негаторен иск.

         Ищиците Н.Т.Ж. и А.Т.Г. се легитимират като собственици на от по 1/3 ид. части от процесния имот от с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 82, том II, рег. № 3709, н. дело № 274/2018 г. от 17.07.2018 г. на нот. Симеон Даскалов, с район на действие РС Велинград. С него са признати за собственици на основание наследяване по закон от общите им наследодатели Т.А. Г., починал на 05.09.2015 г. и И.А.Г., починала на 24.08.2005 г. 

       Праводателят на ищците Т.А. Г. е участвал в производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС, воден срещу ответниците по отношение на спорния имот, приключил с решение по   в. гр. д. № 475/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик, като наследник-преживял съпруг на И.А.Г.. В хода на делото е починал и е заместен, на осн. чл. 227 ГПК от Н.Т.Ж. и А.Т.Г., които самостоятелно също са участвали като наследници на И.А.Г.. Както се посочи по-горе  предмет на спора по това дело е установяване на правото на собственост по  реституция по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. С  Решение № 70/21.02.2017 г. по   в. гр. д. № 475/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик правата на реституираните собственици са отречени.   В настоящото производство ищците, въвеждайки като основание за притежаваното от тях право наследствено правоприемство, отново сочат  придобиването му от праводателката И.Г.  по силата на реституция по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС,  идентично с основанието, по което искът за признаване на собственическите им права е отхвърлен. След като по отношение на праводателя Т.А. Г., наследник на И.Г.,   е прието за установено, че Решение № 40 от 11.06.1998 г. на Кмета на Община Велинград, не е произвело вещнотранслативен ефект в патримониума на праводаталката И.А.Г.  за 2/3 ид. ч. от имота, предмет на реституция, то правото на собственост върху тези 2/3 ид. части  не е  преминало и в патримониума на ищците по силата на наследяване. Ищците Н.Т.Ж. и А.Т.Г. не придобиват правото на собственост върху 2/3 ид. части от  ПИ  с идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр. Велинград по наследство от сочените в Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 82, том II, рег. № 3709, н. дело № 274/2018 г. от 17.07.2018 г. праводатели.  

            Искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е уреден като един от исковете за защита на правото на собственост, или ограничено вещно право и предоставя защита на техния носител. Макар предмет на делото по него да не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника, правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, макар и те да остават вън от предмета на делото и по тях да не се формира сила на пресъдено нещо.  Предпоставка за уважаване на вещните исковете за защита на правото на собственост, каквито са  негаторните искове,  е ищецът да е собственик на вещта, тъй като съдебна защита на засегнатото право на собственост може да се даде само на носителя на това право /в този см. Решение № 153 от 9.11.2017 г. по гр.д. № 4486/2017 г. /. В случая ищците не доказаха правото си на собственост върху имота, по отношение на който претендират  преустановяване на неоснователните действия от страна на ответниците.

        По тези съображения, предявеният иск по чл. 109 ЗС от И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. против А.В.М. и И.В.М. е неоснователен и следва бъде отхвърлен, без да се обсъждат останалите предпоставки, а именно извършените от ответниците действия и пречките, които те създават на ищците да ползват имота си.

 

         По отношение на предявения насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от А.В.М. и И.В.М. против И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т., съдът счита същият за процесуално недопустим, по следните съображения:

       В Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г.  по тълк. дело № 2/2012 г.на ОСГТК на ВКС е прието, че  интерес от отрицателния установителен иск за собственост  може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.  С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е смутено /но не е отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно претендира, че е собственик.  Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.  При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

        Доколкото в случая се иска от съда да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на А.В.М. и И.В.М., че И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т. не са собственици на дворно място с идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр. Велинград, в тежест на ищците е да изложат фактите, на които основават правния си интерес от предявяване на иска.

         В случая, от изложените в отговора на исковата молба, в която е обективиран отрицателния установителен иск, доводи и възражения, не се установяват твърдения за притежавано от тях вещно право, противопоставимо на ответниците. Не се твърди  за притежавани вещни права върху имота, а единствено и само върху разположения върху него самостоятелен обект с идентификатор 10450.502.322.1 , по отношение на който обаче ответниците по отрицателния установителен иск заявяват, че не претендират права.

       След дадените указания от съда да обосноват наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с уточнителна  молба вх. № 2652/30.05.2019 г. ищците М. се позовават на съществуващото фактическо състояние да ползват разположения в имота обект, но с тези действия не  може да се счита, че упражняват владение върху земята, което е смутено от ответниците.  

        В допълнение, сред  предпоставките за допустимост на ОУИ  са: 1./  наличие на правен спор относно едно и също или конкуриращи се права, при което решението за отричане на претендираното от ответника право, ще има правопредпазващо действие относно субективното право на ищеца; 2./ наличие на правен интерес - липса на предявен за същото спорно право положителен или осъдителен иск; 3./ липса на отвод за пресъдено нещо за спорното право или за претендираното от ищеца право, с което обосновава правния си интерес.

         В случая, между същите страни е воден спор за собственост, приключил с влязло в сила решение, с което ревандикационната претенцията от И.Ю.Т. /правоприемник на М.А.Д./, Н.Т.Ж. и А.Т.Г. по отношение на ПИ идентификатор по КККР на гр. Велинград 10450.502.322, е отхвърлена в установителната част спрямо А.В.М. и И.В.М., на соченото от ищците основание-възстановяване по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС по силата на  Решение № 40/11.06.1998 г. на Кмета на Община Велинград.   Спорът е вече решен и не е налице правен интерес  от предявяване на отрицателен установителен иск.

         Недопустимо е да се съедини или впоследствие да се предяви в отделно производство ОУИ за собственост при предявен положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск между едни и същи страни и при един и същ спорен предмет. Недопустим е и ОУИ между същите страни и за същото право при влязло в сила решение по положителен установителен иск за собственост или ревандикационен иск, както и в настоящия случай.  Защитата, която се търси с предявен осъдителен иск по чл.108 ЗС включва в себе си и защитата, която се търси с установителен иск / Решение № 163 от 13.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 12/2010 г., I т. о., ТК/. 

       Поради гореизложеното, насрещният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуално недопустим и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.

По отношение на разноските:

         Предвид изхода на спора, приключил с отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС на ищците И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т. не следва да ес присъждат разноски, по арг. 78, ал. 1 ГПК.

         Предвид изхода на спора, приключил с прекратяване на производството по  насрещния отрицателен установителен иск, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК на ответниците по него Н.Т.Ж. и А.Т.Г. се дължат разноски. По делото са представени два Договора за правна защита и съдействие с дати съответно 12.06.2019 г. и 23.10.2019 г., ведно с   пълномощно от  Н.Т.Ж. и А.Т.Г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на насрещния иск по гр. д. № 1434/2018 г. , в размер на 300 /триста лв./, което е удостоверено, че е платено в брой.    По аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, че възнаграждение се дължи за един адвокат, на ответниците по насрещния иск следва да се заплатят разноски в размер на 300 /триста лв./, като в частта над този размер претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.

 

        Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград:

 

Р  Е Ш И:

 

        ОТХВРЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. против А.В.М. и И.В.М. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците  да преустановят  ползването на сграда с идентификатор 10450.502.322.1, находяща се в собствения на ищците имот с идентификатор 10450.502.322, в квартал 502,  с площ от 128 м2, при граници и съседи: имот 10450.502.324; имот10450.502.321 и имот 10450.502.1299, с адрес Велинград, улицаСв. св. Кирил и Методий“ №12, включително като  изнесат  вещите си от нея.

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустим, предявения насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от А.В.М. и И.В.М. против И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. за признаване на установено в отношенията между страните, че И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. не са собственици на дворно място с идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр. Велинград, с адрес гр. Велинград, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 12.

      ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от А.В.М. и И.В.М. против И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. за признаване на установено в отношенията между страните, че И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. не са собственици на дворно място с идентификатор 10450.502.322 по КККР на гр. Велинград, с адрес гр. Велинград, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 12.

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, претенцията на ищците по иска с правно основание чл. 109 ЗС за присъждане на сторените в производството по иска разноски. 

        ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, А.В.М. и И.В.М. да заплатят на  Н.Т.Ж. и А.Т.Г. разноски в размер на 300 лв. /триста лв./, разноски в производството по делото за процесуално представителство.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на  Н.Т.Ж. и А.Т.Г. за заплащане на разноски над 300 лв. до пълния  размер, съобразно приложения по чл. 80 ГПК списък.

 

        Решението в частта, в която е оставен без разглеждане предявения насрещен отрицателен установителен иск и производството е прекратено е с характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.

        Решението в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 109 ЗС, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева