Решение по дело №27/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е образувано въз основа на Жалба от С. Д. С. от гр. Габрово против Заповед за налагане на ПАМ№24-0892-00002/07.01.2024г. на Мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Габрово.

В законния срок Заповед за налагане на ПАМ№24-0892-00002/07.01.2024г. на Мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Габрово е обжалвана от С. Д. С. от гр. Габрово. В жалбата си същият излага, че не бил извършил посоченото в заповедта нарушение.

Жалбоподателят заявява, че действително му била извършена проверка на посочената дата, но същата била пред магазина на с. Поповци, общ. Габрово, след като бил принуден със заплаха да излезе пред магазина. Не бил спиран за проверка от органите на полицията, както и не бил управлявал посоченото в акта МПС. По този начин не се установявало извършено от жалбоподателя нарушение, за което му бил съставен акт, тъй като законът изисквал спиране на МПС от полицаите по време на движението му, при което следвало да се установи с техническо средство дали същият е управлявал под въздействието на алкохол или не. В случая това не било сторено, поради което не следвало да се приеме, че е налице осъществено нарушение от жалбоподателя.

Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения, доразвити в съдебно заседание отмяна на Заповед за налагане на ПАМ№24-0892-00002/07.01.2024г. на Мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Габрово, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя чрез надлежно упълномощен по делото процесуален представител заявява че поддържа подадената жалба и изложените в нея искания.

Процесуалният представител на Мл. автоконтрольор при ОД на МВР Габрово счита, че жалбата е неоснователна, поради което Заповед за налагане на ПАМ№24-0892-00002/07.01.2024г. на Мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Габрово следва да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за основателна.

Със Заповед за налагане на ПАМ№24-0892-00002/07.01.2024г. на Мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Габрово е наложил принудителна административна мярка на С. Д. С. по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Наложената ПАМ е за това, че на 07.01.2024г., около 19, 55 часа в с. Поповци, на ул. напредък, като водач на МПС- Хюндай Х35 с рег. №[рег. номер], до хранителен магазин в посока ул. В. Л. управлява собствения си лек автомобил, посочен по- горе, като водачът е изпробван с техническо средство „Дрегер“7510 с фабр. №ARNA- 0151, като уреда отчита 0, 83 промила алкохол. Издаден талон за медицинско изследване с номер 259277 с стикери към него с номер [рег. номер] като в талона е вписано, че водача желае да даде кръв. В заповедта е отразено, че по негови данни е употребил твърд алкохол около 200мл по- рано същата вечер. Водачът е със слаб мирис на алкохол, видимо адекватен.

Жалбоподателят оспорва така изложената фактическа обстановка. Твърди, че не е управлявал процесното МПС, намирал се в магазина на с. Поповци и насила бил задължен от полицаите да бъде тестван за алкохол.

Предвид изложеното по-горе е прието, че С. С. е управлявал МПС, както при извършена проверка от полицейски служители е установено, че пробата за употреба на алкохол с техническо средство на С. е положителна, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя С. С., е съставен АУАН серия GA и № 1093680 от 07.01.2024 година, в който е описана фактическа обстановка относно извършената проверка с техническо средство и резултата от същата, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС при което е констатиран положителен резултат за употреба на алкохол с техническо среддство, което представлява и административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-894 от 06.04.2022 година на Директора на ОД на МВР - Габрово за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително Мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Габрово, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2А, б. „б“.

Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.

Възражението на оспорващия за неправилно и преждевременно налагане на ПАМ с процесната заповед е основателно. Действително в текста на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Този текст уточнява че при различни стойности- тези от техническо средство и при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности на последното изследване са са определящи.

В конкретния случай се установява, че С. е дал кръв за химичен анализ, като до момента е представен резултат от проведен анализ. В тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. При наличие на медицинско изследване за кръвна проба, какъвто е настоящият случай, законът е предвидил, че установените стойности от тази кръвна проба са определящи.

В горния смисъл са мотивите на Решение № 7457 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2017 г., VII отд.

Според чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от горепосочената Наредба, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчно основание за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая предпоставките по чл. 6, ал. 10 от Наредбата не са налице. Видно от представената химическа експертиза №24/08.01.2024г. по описа на сектор „Научно- техническа лаборатория“ при ОД на МВР Габрово в т. 1, на стр. 1 от експертизата, в раздел „Изследване и резултати“ е вписан номер на стикер „[рег. номер]“. Стикерът, който е връчен на С. С. и е посочен в обжалваната ПАМ е с №[рег. номер], като същият е различен от този посочен в експертното заключение. Впоследствие по делото е представена като доказателство Докладна записка в която е посочено, че неправилно е отразено в експертизата вписване на стикер с №[рег. номер], като това се дължи на техническа грешка. Не става ясно дали изследваната проба е от епруветки, запечатани със стикер със сериен номер [рег. номер], за които е посочено че съдържат кръв от лицето С. Д. С. или са изследвани епруветки запечатани със стикер със сериен номер [рег. номер]. Не става ясно също посочения в експертизата резултат дали е от изследвани епруветки запечатани със стикер със сериен номер [рег. номер] или от такива запечатани със стикер със сериен номер [рег. номер]. Липсва подобно посочване в представената като доказателство по делото Докладна записка, както и друго отразяване в експертизата, сочещо коректния номер на стикера, с който са били запечатани епруветките.

Съмнението при изясняване на този спорен въпрос, а именно дали е налице концентрация на алкохол в кръвта и в какво количество е същата е в полза на санкционирания, поради което резултатът от техническото средство не е годно доказателство за установяване употребата на алкохол. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

В настоящия казус, предвид установената фактическа обстановка, не се установява С. С. да е управлявал лек автомобил, при което управление да е бил спрян за проверка и да му е предложено изпробването с техническо средство за установяване на употребата на алкохол.

Съществения въпрос по отношение на тово нарушение действително се свежда до това, дали към момента на проверкатаа да бъде тестван за употреба на алкохол, С. е имал качеството „водач на МПС“, както изисква посочената като нарушена правна норма.

Легалната дефиниция на понятието “водач” е дадено в § 6 т.25 от ДР на ЗДВП. Според нея такова е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Разпитаните по делото свидетели – полицейски служители твърдят, че са установили С. лично да е управлявал МПС, при което да са извършили действия по установяване на употребата на алкохол. Поведението на който и да е било водач на МПС би било правнозначимо с оглед нормата на чл.179 ал.3 ЗДП само и единствено ако при управление на МПС му бъде предложена горната проба и респ. откаже такава да му бъде извършена. В настоящият случай съдът счита, че към момента, в който на С. е разпоредено да бъде тестван с техническо средство, той не е имал качеството „водач на МПС“. Независимо, че е установено предхождащо управление на МПС, при положение, че няма качеството „водач“, С. няма и задълженията, произтичащи от него. Всеки един конкретен случай изисква собствен анализ дали лицето има или няма качеството водач на МПС. В настоящия е налице представен на магнитен носител- СД запис, който съдържа данни от случилото се както преди проверката, така и по време на нея. Видно от съдържанието на записа, през голяма част от времето камерата снима през прозорците на разминаващо се с патрулния автомобил друго МПС, в което има пътници. Вижда се, че фаровете на автомобил, спрял непосредствено до магазина в с. Поповци, общ. Габрово са запалени, като след около 4-5 секунди същите са загасени. За част от времето ок. 19.53.48 часа липсва визуален контакт на камерата със случващото се пред магазина, тъй като пред автомобила на полицаите има сграда. В 19.53.57ч. се вижда силует на човек, който влиза в магазина. Дали това е С. С. няма категорични данни. Влизайки в магазина служителите на полицията попитали за водача на автомобила и тогава С. се обадил. От представения запис не става ясно дали е налице само запалване на светлините на автомобила или същият е приведен в движение от водача С.. Св. В. Д. заявява в съдебно заседание, че водачът бил запалил фаровете и потеглил, при което автомобилът бил изминал около 20- 30 метра, а след като ги забелязал се върнал назад около 20 метра. Пр. представител на ответника заявява в съдебно заседание, че от представения запис на диск се установявало как водача върнал назад с автомобила, след като възприел полицейския автомобил. Същият не се доказва да управлява автомобила по време на което да е спрян за проверка. Безспорно от значение е изминалият период от време между преустановяване на управлението и поканата за изпробване с техническо средство.

Може да се обобщи, че към момента на отказа С. С. не е имал качеството „водач на МПС“, което прави нарушението несъставомерно. При положение, че както твърдят служителите на реда, разпитани като свидетели по делото С. е предприел управление на процесното МПС, то следвало е същите да го спрат в момента когато същото е в движение, а не да установят от разстояние, през прозорците на разминаващо се с техния автомобил МПС, че същото е приведено в движение. От това разстояние, по начина по който е заснет и съответно възприет автомобила на С. не се установява дали действително същият се е движил и какво разстояние е изнимал преди да спре. По тези съображения С. не е бил длъжен да се подлага на проверка с техническото средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта му, нито пък да даде кръв за анализ на съдържанието на наркотични вещества, при което административнонаказателната му отговорност по чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата е незаконосъобразно ангажирана.

Съмнението при изясняване спорния въпрос, а именно дали е налице концентрация на алкохол в кръвта и в какво количество е същата е в полза на санкционирания, поради което резултатът от техническото средство не е годно доказателство за установяване употребата на алкохол. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

Постановявайки своя административен акт административния орган не е изяснил и взел предвид фактическата обстановка. По този начин органа, наложил ПАМ е изградил една невярна и непълна представа за фактическото състояние на нещата, като въз основа на тази своя преценка е постановил един неправилен по своята същност административен акт, който като такъв следва да бъде отменен.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените от жалбоподателя и неговия процесуален представител доводи за отмяна на обжалвания административен акт. В тази насока са и представените и приети писмени доказателства по делото.

По изложените по- горе съображения жалбата на С. Д. С. от гр. Габрово следва да бъде уважена като основателна и обжалваната Заповед №24-0892-00002/07.01.2024г. на Мл. автоконтрольор при ОД на МВР Габрово да бъде отменена като неправилна.

Предвид изхода на делото, с оглед отмяната на постановения административен акт съдът счита, че ОД на МВР Габрово, представлявано от Директор следва да заплати на С. Д. С. от гр. Габрово сума в размер на 510 лева, представляващи направени от него разноски по делото- възнаграждение за адвокат и внесена ДТ.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №24-0892-00002/07.01.2024г. на Мл. автоконтрольор при ОД на МВР Габрово, като НЕПРАВИЛНА.

ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово, представлявано от Директор да заплати на С. Д. С. от гр. Габрово сума в размер на 510 лева, представляващи направени от него разноски по делото.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП настоящото решение не подлежи на обжалване.