№ 384
гр. Стара Загора, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20255530201482 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 25-1228-001385 от 23.04.2025
година на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция – Стара Загора
/упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР/, с което на Г.
Х. Г., ЕГН: **********, за две отделни административни нарушения са наложени отделни
административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата и 2. на основание чл. 185 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба“ в
размер на 20,00 лева за нарушение на чл. 147, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, като се моли съда същото да бъде отменено.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, в представено по делото
писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, но разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
1
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение № 1310749 от 11.02.2025 година, за това, че на 11.02.2025 година, в град Стара
Загора, по улица „****“, в квартал „****“ № 49, до чешма „****“, в посока запад-изток, Г. Х.
Г. управлява лек автомобил **** с регистрационен номер ******, собственост на „Тенсидей“
ЕООД, Булстат *********, като:1. Водачът категорично отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване на наркотични вещества или техните аналози в сградата на
02 РУ град Стара Загора, ул. „Архитект Христо Димов“ №37, около 13.10 часа на 11.02.2025
г. с техническо средство Дръгтест 5000 с фабричен номер ARPK-0020. Връчен е талон за
изследване номер 294727 и седем броя холограмни стикери серия А104797. 2. Водачът
управлява МПС, което не е представено на ГТП. Тази фактическа обстановка
актосъставителят е възприел като нарушения на чл. 174 ал.3 и чл. 147, ал.1 от Закона за
движение по пътищата.
Срещу съставения Акт за установяване на административно нарушение, в
срока по чл. 44 ал.1 ЗАНН от жалбоподателя е постъпило писмено възражение, в което
оспорва установената в АУАН фактическа обстановка. В обжалваното наказателно
постановление административно-наказващият орган е посочил, че възражението е
разгледано и по същество е неоснователно.
На основание така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление, в което е възприета идентична фактическа обстановка със съставения АУАН.
На жалбоподателят за установените две административни нарушения са наложени две
отделни административни наказания – на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от Закона за
движение по пътищата – глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца и на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата – глоба в
размер на 20,00 лева.
По отношение нарушението по чл. 174, ал.3 от Закона за движение по
пътищата:
На първо място, по делото не се спори, че към момента на проверката – на
11.02.2025 година жалбоподателят е имал качеството на водач на лекия автомобил ****,
регистрационен № СТ 0702 СМ. Това обстоятелство се доказва и от показанията на
полицейските служители – свидетелите М. К. и М. Д.. Така съдът намира, че по отношение
на субекта на административното нарушение е било налице специалното качество,
изискуемо от фактическия състав на чл. 174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, а
именно – водач.
Изпълнителното деяние на разглежданото нарушение се изразява в отказ на
водача да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказът, като деяние може да бъде
извършен чрез действие – активно волеизявление и/или бездействие – неизпълнение на
дадено предписание за извършване на определени действия. В конкретния случай са
осъществени и двете форми на отказ. Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017 година
2
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, при извършване на проверка на място от контролните органи
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. От друга страна,
предвид разпоредбата на чл. 3а, т.1 от същата наредба установяването на употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест. От събраните по делото гласни доказателства – показанията
на свидетелите К., Д. и Г. се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят категорично
е отказал да бъде тестван с техническо средство „Дръг тест“. В този смисъл са и твърденията
в жалбата. След направения отказ, съгласно чл. 3а, т.1 от Наредба №1/19.07.2017 година за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози на жалбоподателя е издаден талон за изследване №2947 от
11.02.2025 година, връчен на жалбоподателя срещу подпис на 11.02.2025 година в 14.02
часа, с който на последния е дадено предписание да се яви в УМБАЛ „Професор доктор
Стоян Киркович“ до 45 минути от връчването на талона. По делото не са ангажирани
доказателства жалбоподателят да е изпълнил даденото му предписание. Доказателства за
противното не се събраха, като и твърденията в жалбата потвърждават това заключение. Ето
защо и съдът приема за безспорно доказано изпълнителното деяние, елемент от фактическия
състав на разглежданото административно нарушение.
Нарушението по чл. 174, ал.3 от Закона за движението по пътищата е от
категорията на формалните – за довършването му не е необходимо настъпването на
конкретен противоправен резултат.
Нарушението е извършено при форма и вид на вина – пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
За това административно нарушение разпоредбата на чл. 174, ал.3 от Закона за
движение по пътищата предвижда абсолютно определени по размер, кумулативни
административни наказания - лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Именно тези
административни наказания са наложени на жалбоподателя, предвид което и обсъждането на
наложения размер на всяко едно от тях се явява безпредметно. Предвид гореизложеното
въззивният съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато
нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата.
С оглед изложеното съдът, намира че наказателното постановление в тази му
част се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение нарушението по чл. 147, ал.1 от Закона за движение по
пътищата:
По това нарушение, отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
нарушение по чл. 147, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Съгласно тази разпоредба
3
пегистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните
превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните
средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална
конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят
с наредба на министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на
вътрешните работи. От посоченото нормативно съдържание следва извода, че законовата
разпоредба регламентира изискване за задължителен периодичен преглед на всички
регистрирани МПС, които не попадат в изчерпателно посочените изключения за проверка на
техническата им изправност, без да вменява конкретно задължение на определено лице.
При сравнителното тълкуване на нормата на чл. 147, ал.1 от Закона за
движение по пътищата със санкционната разпоредба на чл. 181, т.1 от Закона за движение по
пътищата, която към момента на извършеното нарушение е била със съдържание: „наказва
се с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед“, се следва извода,
че задължението по чл. 147, ал.1 от Закона за движението по пътищата, към датата на
извършване на нарушението е било за собственика на автомобила или длъжностното лице, в
чиито задължения попада това конкретно действие. Изпълнението на задължението по чл.
147, ал.1 от Закона за движение по пътищата се свързва само с притежанието на
регистрирано и не спряно от движение МПС, а не с всеки случай не неговото управление по
пътищата, отворени за обществено ползване, по които без съмнение следва да се движат
само технически изправни МПС.
В случая не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че санкционираният Г. Х. Г. не е собственик на процесното МПС – **** с
регистрационен № СТ 0702 СМ. За собственик на същото, към момента на проверката, се
установява дружеството „Тенсидей“ ЕООД. Липсват и доказателства, жалбоподателят да е
служител към дружеството – длъжностно лице, в чието задължение да попада представянето
на процесното МПС на годишен технически преглед. Такива обстоятелства не са изложени и
в обжалваното Наказателно постановление. Предвид липсата на изрично предвидено в
Закона за движение по пътищата задължение, към момента на извършване на нарушението,
за водач, който не е собственик на превозното средство да го представя за проверка на
техническата му изправност е недопустимо да му се налага административно наказание по
общата санкционна норма на чл. 185 от Закона за движение по пътищата. В този смисъл е и
константата съдебна практика / така напр. Решение №61/12.03.2018 година по к.а.н.дело
№45/2018 година по описа на АС Стара Загора; Решение №37/27.02.2023 година по
к.а.н.дело №315/2022 година по описа на АС Стара Загора; Решение №9105/25.10.2024
година по к.а.н.дело №1323/2024 година по описа на АС Пловдив и други/.
Поради изложеното и Наказателното постановление се явява
4
незаконосъобразно в тази му част и като такова следва да бъде отменено.
На основание чл. 63д ЗАНН, следва да бъде осъден жалбоподателят да
заплати на административно-наказващия орган направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 99,00 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1228-001385 от 23.04.2025
година на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция – Стара Загора
/упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР/ в частта, с
която на Г. Х. Г., ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал.3, пр.2 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца за нарушение на
чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1228-001385 от 23.04.2025 година
на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция – Стара Загора
/упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР/ в частта, с
която на Г. Х. Г., ЕГН: ********** на основание чл. 185 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 20,00 лева за
нарушение на чл. 147, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. Х. Г., ЕГН: **********, с адрес: град Стара Загора, улица „Иван
Киров Вазов“ №5, вход В, етаж 8, апартамент 76, да заплати на ОД на МВР – Стара Загора
сумата в размер на 99,00 лева представляващи сторени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5