Решение по дело №580/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV-Н.О.

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	13 ноември		2019

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		580		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                   

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0348-002394 от 19.12.2016 г., на Началник РУП към ОДМВР гр. Кюстендил,РУ Дупница, с което на М. Трайков п. с ЕГН:**********,***, е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 200.00 лева ,на основание чл.179,ал.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП, и административно наказание-„глоба”, в размер на 10.00 лева на основание ч„л.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

            Жалбоподателят, редовно призован,  се явява лично,и с  адвокат Гергов, който заявява, че поддържа жалбата.  В последната, както и в становището си,навежда твърдения за допуснати процесуални нарушения, тъй като още в АУАН нарушенията е следвало да бъдат описани с всички свои субективни и обективни признаци, за да се гарантира правото на защита на нарушителя още в началото на наказателното производство,твърди се че жалбоподателя не е извършил нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН,които да ангажират административно наказателната му отговорност поради което моли същото да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна – РУП гр. Дупница, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид  събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 29.11.2016г., около 10.45 часа,в гр.Сапарева баня, по ул.”А. Стамболийски”№25,в посока по път 2-62,към центъра на града жалбоподателят управлявал МПС-лек автомобил марка БМВ Х 3 с рег.№ КН 8887ВМ,,като в следствие на движение с несъобразена скорост с пътните условия,десен завой снеговалеж,и мокра пътна настилка, е изгубил управление над автомобила,преминава през лентата за насрещно движение и удря паркиран извън платното за движение лек автомобил марка „Мерцедес”,с рег.№ КН0818АН.В следствие на удара мерцедеса се придвижва назад и удря паркирания зад него товарен автомобил марка ДАФ с рег.№ 914Н461.При направената му проверка водача не представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.

 

На водача бил съставен АУАН № 2394  от29.11.2016г., от мл. автоконтрольор при РУП Дупница-А.И.В. в присъствието на свидетеля В.К.И.. Водачът подписал акта,без възражение,като екземпляр от същия му бил връчен.

 Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което нарушението е квалифицирано по чл. 20,ал.2,и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, и на основание чл.179,ал.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание– „глоба „ в размер на 200.00 лева, а на основание чл.183,ал.1т.1,пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10.00 лева.На 07.08.2018г., НП е било връчено при условията на чл.58,ал.2 от ЗАНН.В издаденото НП, е описано също така че водача не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,релефа,с условията на видимост,интензивността на движението и др. обстоятелства,за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението-ПТП.

 

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани-актосъставителя А.И.В. и свидетеля В.К.И..

 Свидетелите при разпита си заявиха, че не са присъствали на станалото ПТП, изпратени са били на ПТП, без пострадали с материални щети, като  заявяват, че жалбоподателя при управление на МПС,с несъобразена скорост,с пътните условия,мокра пътна настилка и десен завой е изгубил управление над управлявания от него автомобил и се е ударил в паркирани автомобили.Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства.

 

 

      Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 42 т.4 от ЗАНН административният орган следва да посочи в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В АУАН е отразено, че жалбоподателят на 29.11.2016г., около 10.45 часа,в гр.Сапарева баня, по ул.”А. Стамболийски”№25,в посока по път 2-62,към центъра на града жалбоподателят управлявал МПС-лек автомобил марка БМВ Х 3 с рег.№ КН 8887ВМ,,като в следствие на движение с несъобразена скорост с пътните условия,десен завой снеговалеж,и мокра пътна настилка, е изгубил управление над автомобила,преминава през лентата за насрещно движение и удря паркиран извън платното за движение лек автомобил марка „Мерцедес”,с рег.№ КН0818АН.В следствие на удара мерцедеса се придвижва назад и удря паркирания зад него товарен автомобил марка ДАФ с рег.№ 914Н461.При направената му проверка водача не представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. В издаденото НП, е описано също така че водача не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,релефа,с условията на видимост,интензивността на движението и др. обстоятелства,за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението-ПТП.

 

Едва в НП е отбелязано, че водачът не избира скоростта на движение съобразено с атмосферните условия,релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства,за да спре пред предвидимо препятсвие или създадена опасност за движението.

 

           Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушенията, както и няма описание на обстоятелствата, при които са били извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. 

В административнонаказателното производство тежестта на доказване на извършеното административно нарушение и неговото авторство лежи върху административнонаказващия орган, който следва да докаже, че съответното лице е извършило виновно деяние, което представлява административно нарушение. По настоящото административнонаказателно производство освен акт за установяване на административно нарушение  не са представени други релевантни доказателства. Административнонаказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, с оглед на което административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което е отделно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. В обжалваното НП не се конкретизира в какво се изразяват атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства от значение за избиране на подходящата и безопасна скорост на движение.

Не са конкретизирани и материалните щети - в какво се изразяват и кой ги претърпява.

 

           Твърди се в АУАН и НП, че жалбоподателят е управлявал МПС с несъобразена скорост с пътните условия, без обаче да са посочени и представени доказателства в тази насока и без обстоятелствата, които са мотивирали административните органи да приемат, че скоростта е несъобразена именно с  пътните условия, които не са дори индивидуализирани. АУАН и НП не притежават и необходимото съдържание по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В двата акта липсва описание на нарушението с неговите съставомерни признаци. Твърди се от органите на административнонаказателното производство, че жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост. Изводите за характера на скоростта са направени, без да е установено каква е била конкретната скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил и каква би била съобразената скорост, респ. съответства ли или не скоростта на движение на процесния автомобил на съобразената скорост. Понятието "съобразена скорост" е в контекста на задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и в тежест на наказващия орган е за всеки конкретен случай е да определи съобразената скорост. Налице е едно бланкетно обвинение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Както законовата разпоредба, която е нарушена, така и самото деяние, с което се твърди, че е била нарушена, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Всичко това води до неяснота в административнонаказателното производство, тъй като не  дава възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен и въз основа на коя материалноправна норма, за да може да организира защитата си в пълен обем, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 от ЗАНН.

 

При издаване на наказателното постановление в посочената част е нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от НП – описание на законните разпоредби, които са нарушени. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която съдържа две предложения – в изр. първо съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие и в изр. второ да намалят и при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Очевидно двете хипотези се взаимоизключват – докато първата предвижда предвидимо препятствие, втората визира опасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП. В случая не е ясно в коя от двете хипотези е реализирана отговорността на водача – дали поради несъобразената скорост, поради която жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимото препятствие и съответно кое е това предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която не е намалил и спрял. Това не може да стане ясно и от събраните по делото доказателства, които по-скоро навеждат на извод за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ задължение на водача да контролира управлението върху автомобила – самият водач е обяснил пред свидетелите, че излизайки от завои първото нещо което е видяла е било полицай, а в платното му за движение катастрофиралия друг автомобил.

 

Не се установява наличието на доказана несъобразена с изброените в закона обстоятелства скорост, провокирала реализирането на самостоятелно ПТП от страна на наказания водач. Нещо повече, жалбоподателят е наказан по чл.179, ал.2 от ЗДвП, но той също съдържа три предложения - движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, т.е. очевидно неяснотата по отношение на механизма и причината за реализираното ПТП е довела до невъзможност на административнонаказващия орган за определяне на предложението, по което следва да бъде наказана жалбоподателят. Последното обаче също съставлява нарушение по чл.57, ал.1, т.6 на ЗАНН, тъй като се касае до недостатъчна конкретизация на законовите разпоредби, въз основа на които е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Допуснато е нарушение на императивна разпоредба, която води до неяснота на вмененото нарушение, поради което съдът намира, че следва да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно,в тази му част.

 

По отношение на второто нарушение, за което е санкционирана жалбоподателя, а именно, че не е представил на органите на МВР контролен талон към свидетелството си за управление на МПС, съдът намира, че НП е законосъобразно, тъй като по делото не се събраха доказателства, които да опровергаят установената в АУАН и в НП фактическа обстановка, нарушението е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган като такова по чл. 100, ал. 1, т. 1, от ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. Поради това съдът намира, че в тази му част НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, Дупнишкия районен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №16-0348-002394 от 19.12.2016 г., на Началник РУП към ОДМВР гр. Кюстендил,РУ Дупница, с което на М. Трайков п. с ЕГН:**********,***, е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 200.00 лева ,на основание чл.179,ал.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП,като незаконосъобразно.

           ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0348-002394 от 19.12.2016 г., на Началник РУП към ОДМВР гр. Кюстендил,РУ Дупница, с което на М. Трайков п. с ЕГН:**********,***, е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 10.00 лева на основание ч„л.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,като законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: