№ 28
гр. С., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20211800900182 по описа за 2021 година
Ищецът „Е.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Гео
Милев, ул. „Христо Максимов“ № 45а, ет. 5 моли съда да осъди ответника О.П., с адрес: гр.
П., пл. „Тодор Живков“ № 6, Булстат ., да му заплати сумата от 18 120,-лв. /осемнадесет
хиляди сто и двадесет/ лева с ДДС, представляваща главница по договора, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до плащане на
дължимата сума, както и 13 976,-лв. /тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест/
лева, представляващ неустойка по чл. 12 от Договор № Д-341 от 11.12.2015г.
Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че на 11.12.2015г. „Е.“ ЕООД, в качеството му на Изпълнител и
О.П., в качеството й на Възложител, бил сключен Договор № Д-341 с предмет предоставяне
на консултантски услуги на О.П. при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и
отчитане на проекти за обект:
Обособена позиция №1: „Консултантски услуги за окомплектоване и управление на
проект за обект „Реконструция на вътрешна водопроводна мрежа на село О., О.П.“. Целта на
Възложителя е кандидатстване по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването
или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7
„Основни услуги и обновяване на селата и селските райони“ от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020г.
Съгласно чл.3 от сключения между страните Договор № Д-340 Възложителят
изплаща цялата стойност на изпълнителя при одобрението й по проекта и след подписване
на договор за безвъзмездна финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие“ и получаване
1
на авансово плащане от фонда.
Съгласно чл.3, раздел I от Анекс от дата 19.02.2016г. към договора възложителят
заплаща на Изпълнителя цената по договора в срок от 5 дни от сключването на договор за
безвъзмездна финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие“ и получаване на авансово
плащане от фонда по проекта.
В чл.2 от Раздел II “Цена и условия на плащане“ от Договора за възлагане на
обществена поръчка цитиран по-горе, е уговорена общата цена за изпълнението на договора
в размер на 41 600 /четиридесет и една хиляди и шестстотин/ лева без ДДС, или 49 920
/четиридесет и девет хиляди деветстотин и двадесет/ лева с ДДС - съгласно предложена от
„Е.“ ЕООД ценова оферта, като част от проведена обществена поръчка по ЗОП. В
цитираната ценова оферта, която се явява неразделна част от договор № Д-341, е разбита
общата цена по договора както следва:
За консултантски услуги за окомплектоване на проектното предложение - 17600
/седемнадесет хиляди и шестстотин/ лева без ДДС, или 21 120 /двадесет и една хиляди сто и
двадесет/ лева с ДДС;
За консултантски услуги за управление на проекта - 24 000 /двадесет и четири
хиляди/ лева без ДДС, или 28800 /двадесет и осем хиляди и осемстотин/ лева с ДДС.
„Е.“ ЕООД изпълнила своето задължение по договора като изготви от името на О.П.
заявление за подпомагане, ведно с всички анализи и приложения към него и окомплектова
проектната документация за кандидатстване. Представя приемно-предавателен протокол от
28.09.2016г. за предаване и приемане без забележки на работата на изпълнителя.
О.П. кандидатства по проекта и се ползва от изработения от „Е.“ ЕООД продукт, като
на 29.09.2016г. подала комплектованото проектно предложение за одобрение пред ДФ
„Земеделие“ и получила Квитанция за прием с идентификационен номер 23/07/2/0/00146 от
29.09.2016г.
На 03.05.2019г. „Е.“ ЕООД изпратила покана за доброволно изпълнение до О.П..
Видно от дадения от О.П. вх. № 6900-557 от 07.05.2019г. на Поканата, последната е
получена на 07.05.2019г. Към поканата е приложена и Фактура № 148/03.05.2019г.,
установяваща вземането на дружеството, в размер на 21 120лв. /двадесет и една хиляди сто
и двадесет/ лева с ДДС - размерът, съответстващ на първия етап на проекта.
Във връзка с горните обстоятелства представя поканата с входящ номер от
деловодството на О.П. и фактурата. С поканата ищецът предоставил 30-дневен срок на О.П.
за плащане на дължимата сума по Договор № Д-341 от 11.12.2015г., с цел доброволно,
извънсъдебно уреждане на задълженията. Към момента О.П. не е предприела действия по
заплащане на сумата.
По същия договор между същите страни на дата 11.07.2019г. „Е.“ ЕООД завел срещу
О.П. частичен иск за сумата от 3000 /три хиляди/ лева - главница по договора, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба и 1000 /хиляда/ лева - неустойка по
чл.12 от договора. По подадения иск е образувано гр.д. № 1200/2019г. по описа на РС-Б..
2
Предвид горното, от горепосочената сума в размер на 21 120лв. /двадесет и една
хиляди сто и двадесет/ лева с ДДС лева „Е.“ ЕООД претендира разликата от 21 120
/двадесет и една хиляди сто и двадесет/ лева с ДДС и 3000лв. /три хиляди/ лева, равняваща
се на 18 120лв. /осемнадесет хиляди/ сто и двадесет лева - главница по договора, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба.
Дължима неустойка по договора:
С настоящата искова молба претендира неустойка по чл.12 от договора, като по
цитираното по-горе дело №1200/2019г. по описа на РС гр.Б. ищецът е завел частичен иск за
сумата от 1000 /хиляда/ лева. Предвид горното, с настоящия иск претендира разликата от
14 976лв. /четиринадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест/ лева и 1000 /хиляда/ лева,
равняваща се на 13 976лв. /тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест/ лева.
Относно размера на претендираната неустойка:
Периодът, за който претендира неустойка е 08.06.2019г. - 16.09.2021г.
Съгласно чл.12 от договора при просрочено изпълнение, О.П. дължи неустойка в
размер на 1 % от стойността на сумата по чл.2 за всеки просрочен ден. Сумата по чл.2 е в
размер на 41 600лв. /четиридесет и една хиляди и шестстотин/ лева без ДДС или 49 920лв.
/четиридесет и девет хиляди деветстотин и двадесет/ лева с ДДС. О.П. получила покана за
доброволно изпълнение на дата 07.05.2019г., с която й бе даден 30-дневен срок за плащане.
Този срок изтекъл на дата 07.06.2019г., поради което претендираната неустойка е за периода
08.06.2019г. до 16.09.2021 г. /датата на подаване на ИМ/.
Предвид, че уговорената неустойка е в размер на 1 % на ден от стойността на сумата
по чл. 2 от договора /41 600 без ДДС или 49 920 с ДДС/, дължимата неустойка на ден е
499,20 лева или 399 360 лева за 800 дни. Предвид предвиденото ограничение в чл. 12 от
договора, че дължимата неустойка може да бъде в размер на не повече от 30 % от сумата от
49 920лв., твърди, че дължимата неустойка е в размер на 14 976 /четиринадесет хиляди
деветстотин седемдесет и шест/ лева. С настоящия иск претендира разликата от 14 976 лева
и 1000 лева, равняваща се на 13 976 лева.
Последното не е обвързано с наличието или сбъдването на други условия, е
необходимо единствено изработване и приемане на работата от Възложителя“
От горепосочените съдебни решение следва, че клаузата от договора, според която
изпълнението на задължението на Възложителя е поставено в зависимост от бъдещо
несигурно събитие следва да бъде отменена като нищожна при направено възражение в тази
насока. Предвид гореизложеното, счита, че „Е.“ ЕООД е изпълнил своето задължение по
договора и това изпълнение е било прието от Възложителя без възражения, поради което
последният дължи уговорената по договора цена в размер на 32 760 /тридесет и две хиляди
седемстотин и шестдесет/ лева с ДДС, от които с настоящата искова молба претендира
частично сумата от 3000 /четири хиляди/ лева.
Към момента Длъжникът не е предприел действия по извършване на плащането на
3
сумата, както и не се е свързал с нас относно доброволно уреждане на спора.
Въпреки приетата от Възложителя работа и последващите негови действия, към
настоящия момент по сметките на „Е.“ ЕООД не са постъпили плащания по договора за
дейността по окомплектоване на проектното предложение.
Предвид гореизложеното за ищеца възниква правото на иск за погасяване на
ликвидно и изискуемо вземане.
Ищецът „Е.“ ЕООД моли съда да осъди О.П., с адрес: гр. П., пл. „Тодор Живков“ №
6, Булстат ., да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ., сумата от 18 120 /осемнадесет хиляди сто и
двадесет/ лева с ДДС, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до плащане на дължимата сума, както и
13 976 /тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест/ лева, представляващ неустойка
по чл. 12 от Договор № Д-341 от 11.12.2015г.
В срока по чл.367, ал. 1 ГПК ответникът О.П., е подал отговор на исковата молба.
Ответникът възразява срещу подадената искова молба от „Е.“ ЕООД, ЕИК . и счита
същата за недопустима, неоснователна и необоснована.
Счита, исковата молба подадена от „Е.“ ЕООД, за недопустима поради ненадлежно
упражняване правото на иск, тъй като не е налице изискуемост на претендираното
задължение за плащане - същото не е определено еднозначно по размер и не е настъпила
възможността за ищеца да иска неговото изпълнение. Изпълнението на задължението за
плащане е поставено под условие по см. на чл.25, ал.1, изр.1 ЗЗД. Уредбата на договорите,
сключени под условие, е установена с нормата на чл.25 ЗЗД - „действието на договора или
прекратяването може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие.
Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му,
недобросъвестно е попречила то да настъпи. От цитираната разпоредба се извежда, че
условието е бъдещо несигурно събитие, положителен юридически факт, предвиден по
волята на страните, в зависимост от сбъдването, респ. несбъдването, на който се пораждат
желаните с конкретния договор правни последици. След като сбъдването на условието е
изцяло в зависимост от волята на едно трето лице, то не може на страната да се вмени нещо
в повече, което не е било договорено. В тази насока е и постановената задължителна
практика на ВКС по чл.290 от ГПК.
Ищецът не спори, а и видно от представените от него доказателства (Договор № Д-
341/11.12.2015г. и точка I от Анекс от дата 19.02.2016г.), изрично е уговорено кога
претенцията на изпълнителя може да стане изискуема, съответно определена по размер.
Ищецът тенденциозно цитира само част от приетите от него условия по договора, с оглед да
създаде внушение, че няма изрична уговорка кога плащането става изискуемо и съответно
може да бъде претендирано. Съгласно чл.3 от Договор №Д-340/11.12.2015г. изменен
съгласно точка I от Анекс от дата 19.02.2016г., плащането по процесния договор изрично е
поставено в зависимост от получаване на финансиране от Държавен фонд „Земеделие“ -
Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), като размерът им следва се определи, съгласно
4
одобрената за финансиране сума от ДФЗ-РА, при което изрично е разписано, че ако от
страна на фонда (ДФЗ) се редуцира бюджета изпълнителят няма да има претенции по
отношение на сумите за възнаграждение. Конкретно пълният текст действащият член от
договора между страните е:
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ изплаща цялата стойност на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ само при
одобрението й по проект по “Програма за развитие на селските райони” 2014-2020, след
подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФ “Земеделие” и получаване
на авансово плащане от фонда по проекта. В случай, че финансиращият орган по „Програма
за развитие на селските райони” ДФ “Земеделие” редуцира бюджета за дейностите предмет
на договора, възнаграждението по чл.2 се заплаща от Възложителя на Изпълнителя до
размера на одобрените от ДФ ”Земеделие” финансови средства и Изпълнителя приема, че
няма да има претенция върху сумата по чл.2.
Следва да отчете факта, че претендираните задължения между страните произтичат от
Договор за обществена поръчка, чието сключване, условия и изпълнение е подчинено на
Закона за обществените поръчки в редакцията му в ДВ, бр.28 от 6.04.2004 г. /отм./.
Следователно разпоредбите на договора и специалния закон относно сключването,
изменението и изпълнението на договора се прилагат преимуществено пред общите
разпоредби на ЗЗД. За да се гарантира постигането на целта, формулирана в чл.1 ЗОП,
насочена към защита на обществения интерес, специалният закон съдържа принципи,
условия, процедури и ограничения относно сключването, изменението и допълнението,
които съществено се отличават от тези, отнасящи се до сключването на договори по общия
ред. Една от тези особености е неотменността на постигнатите уговорки, освен при изрично
и лимитативно определените случаи - чл.43 ЗОП /ДВ, бр. 28 от 6.04.2004 г. - отм./.
Посочената забрана е възпроизведена и в разпоредбите на процесиите договори.
В тази връзка определящо е изрично посоченото от възложителя при обявяване и
стартиране на процедурата, че обществената поръчка ще се изпълнява при условията на
финансиране по Програма за развитие на селските райони 2014-2020г., при което безспорно
е известно условието на възложителя, че възнаграждението се дължи само при одобрението
й по проект по “Програма за развитие на селските райони” 2014-2020, след подписване на
договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФ “Земеделие” и получаване на авансово
плащане от фонда по проекта.
С участието си в процедурата по възлагане на обществена поръчка, представяйки
изискуемото съгласно чл.56 ал.1 т. 12 от ЗОП (отм.) деклариране на съгласие с клаузите на
проекто-договора към процедурата, както и с изрична заявление, че участникът е запознат и
приема всички условия по процедурата, ищецът безспорно е приел посоченото условие и то
е станало обвързващо за него.
Също така счита, че ищецът не е определил възникване на изискуемостта на своето
вземане по сочения договор. Ако в противоречие с уговореното по Договор № Д-
341/11.12.2015г. изменен съгласно точка I от Анекс от дата 19.02.2016г. се претендира
възникване на изискуемост на вземането по спорния договор с предаване на изпълнението
5
то следва да се отбележи, че ищецът твърди предаване с приемо-предавателен протокол от
28.09.2016г.. което прави иска за претендираните неустойки недопустим предвид изтеклата
давност за претендиране на вземането за претендираните неустойки по договора.
Изрично следва да се отбележи фактът, че при твърдяно от него изпълнение на
задължението му по договора същият не е издал фактура съгласно изискванията на
българското данъчно законодателство, което е изрично условие за претендиране на
дължимата сума. Едва след почти три години, ищецът издава фактура, която прилага към
покана за доброволно изпълнение. В тази ситуация не сме убедени, че е налице валидно
издадена фактура в съответствие с изискванията на българското данъчно законодателство,
която фактура да бъде годно основание за плащане, и в съответно претендираме, че такава
валидно издадена фактура липсва.
Също така счита исковата молба за нередовна, предвид следните обстоятелства :
Подадената искова молба е нередовна предвид липсата на коректно определяне на цената на
иска. Ищецът е посочил пълния размер на възнаграждение по процесиите договори, като не
е отчел приетото и обвързващо за него условие, че при редуциране на бюджета, няма да има
претенция за пълния размер на възнаграждение.
Подадената искова молба е нередовна предвид неколкократното смесване на
различни договори - ищецът сочи като основание Договор № Д-341/11.12.2015г.,
едновременно с това в исковата молба се прави препратка към разпоредбите на Договор №
Д-340/11.12.2015г., който е различен по предмет и обхват.
Не е представена справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на
неговия размер, позоваващи се на клаузите установени с договора.
В подадената искова молба липсва ясно определен петитум, който да е обвързан с
изложените от ищеца обстоятелства. Твърдението за неясен петитум се потвърждава и от
факта, че в исковата молба се сдържа претенция за различни по размер суми в
несъответствие с твърдяното договорно основание.
Налице е неправилно определяне на иска като основание, тъй като не са отчетени
специалните разпоредби относими към процесиите договори.
Исковата молба не отговаря на императивните изисквания на чл.127 от ГПК по
отношение на форма и съдържание.
Алтернативно на изложените доводи и възражения възразява срещу твърдението на
ищеца, че предаденият резултат, а именно окомплектовано заявление за кандидатстване,
изготвен по Договор № Д-340/11.12.2015г. изменен съгласно точка I от Анекс от дата
19.02.2016г., са приети окончателно и същите са полезни за ответника - О.П.. Твърдяната от
ищеца полезност не е доказана и противоречи на фактическата обстановка. Претендира
частично неизпълнение на договора и лошо изпълнение по отношение на качеството поради
несъответствие с установените изисквания за пълнота и мотивираност на заявените точки,
предвид което е и постановен отказ от страна на ДФ „Земеделие“ да финансира проекта,
поради непризнаване на формулираните в заявлението за кандидатстване основания за
6
присъждане на заявените точки по проекта. Неточното изпълнение в качествено отношение
не се обхваща от преклузията на чл.264. ал.2 ЗЗД, в който смисъл е и постоянната практика
на ВКС. Ответникът има право да направи възраженията си за появилите се скрити
недостатъци по смисъла на чл.264. ал.2 ЗЗД на изпълнителя - ищец след откриването или
появата им.
Изготвеното заявление и съпътстващите документи не са приети без забележки по
надлежния съгласно договора ред, и съответно не са реализирани и усвоени от О.П. като
полезни в качеството и на възложител и ползвател.
Оспорва като действителен представеният от ищеца приемо-предавателен протокол
от 28.09.2016г. Оспорва и твърдението на ищеца, че с цитирания протокол работата по
Договор № Д-340/11.12.2015г. изменен съгласно точка 1 от Анекс от дата 19.02.2016г. е
приета без забележка от страна на О.П. като възложител.
На следващо място, ако в действителност цитираният приемо-предавателен протокол
е подписан от лицето К.С., то същото е извършено без надлежно упълномощаване и извън
границите на нейните правомощия да представлява О.П.. Официално представляващ О.П. е
нейният кмет, а неговите заместници действат при условията на изрично определяне на
техните пълномощия - тоест извън изричното възлагане на определени действия, действията
извършени при липса на правомощия са нищожни. Законният представител на О.П. не е
оправомощавал, респективно упълномощавал, К.С. да приема изпълнението по Договор №
Д-341. В процесния договор е посочено кой се явява представляващ възложителя и
извършването на действия извън договорените са нищожни. Също така ако в
действителност цитираният приемо-предавателен протокол е подписан от лицето К.С., то в
него се съдържа удостоверяване на факта, че между ищеца и К.С. „...се извърши предаване
на разработено и окомплектовано Заявление и проектно предложение... . Никъде не се
претендира, че това е окончателен Протокол за приемане на работата без забележки и във
вид, годен за ползване от възложителя. Предвид това не е налице надлежно приемане на
извършената работа като годна за ползване.
Предвид това не е налице надлежно приемане на извършената работа като годна за
ползване.
Претенции на ответника за некачествено изпълнение се основават на факта, че
задължение на ищеца съгласно процесния договор е било да предостави услуга, която като
резултат да бъде получаването на заявените точки пред ДФ „Земеделие“. Договорът е
възложен с оглед и при условията на твърдян опит и знания, които в настоящия случай не са
намерили израз като резултат в изготвено проектно заявление, което да получи заявените
съобразно него точки, съответно ищецът спазвайки задълженията си по договора (чл.8 т.5 и
т.12) е следвало да уведоми О.П. за наличие на потенциален проблем и също така да
предложи решение на въпросния потенциален проблем. След като ищецът твърди, че
отказът за присъждане на заявените по изготвеното от тях заявление за подпомагане се
дължи на причините цитирани в решението на ДФ „Земеделие“, то същият е следвало да
отчете тези обстоятелства спрямо критериите на финансиращия орган и да представи
7
решение, за да се получат именно заявеният брой точки. През цялото време не се оспорва от
ищеца факта (респективно не се доказва и противното), че същият не е изпълнявал в цялост
и при липсата на дължимо отговорно поведение задълженията си по цитираните договорни
клаузи да консултира възложителя (О.П.) във връзка с постановения отказ от ДФЗ.
По отношение на искането от страна на ищеца цитираните клаузи от Договор № Д-
341/11.12.2015г. изменен съгласно точка I от Анекс от дата 19.02.2016г. да бъдат обявени за
нищожни, следва да се има предвид следното:
Ищецът е бил предварително запознат с поставените условия при изпълнението и
съответно абсолютно доброволно, целенасочено и съзнателно ги приел, потвърдено с
участието му в публичната процедура за възлагане на обществена поръчка. Уговорката под
формата на условие не може да обуслови нищожност на договорното съглашение - по
аргумент на чл.25, ал.1 ЗЗД.
При условие, че бъде възприета тезата на ищеца за прогласяване на нищожност на
сочените клаузи от договора, то тогава предвид определящия им характер по отношение на
съществени условия по договора - а именно дължимост на възнаграждение, определяне на
размера на дължимо възнаграждение, падеж и изискуемост на плащането, биха довели до
нищожност на договора като цяло, което води до извода, че основанието за разменените
престации е отпаднало. Тоест би трябвало ответника - О.П. да върне заявлението за
кандидатстване по съответния договор и съответно да отпадне насрещната престация,
уговорена под условие.
В този смисъл, ако искането на ищеца цитираните клаузи да се обявят за нищожни
бъде уважено и същите не се признаят като постигнати договорености между страните, то в
този случай претендираме поради липса на съгласие по съществени елементи в договора
същият да бъде обявен в цялост за нищожен.
В допълнение ищецът неправилно определя основата, върху която изчислява размера
на неустойката. Съгласно исковата молба се претендира неустойка изчислена върху общата
стойност на договора, което е в противоречие законовите норми и константната съдебна
практика и със собствените заявления на ищеца. Сам ищецът в своята искова молба заявява :
„...„Е.“ ЕООД изпълни само първия етап от договора, а именно „окомплектоване на
проектното предложение“, сумата която дружеството-изпълнител претендира за реално
свършената от него работа е размер за първия етап от работата... тоест няма как да се
определя неустойка върху нещо което не е изпълнено, а и още повече не е претендирано.
Също така доказателствата, които ищецът прилага към своята искова молба касаят
друг договор за обществена поръчка, предвид което липсва яснота по отношение предмета
на повдигнатия спор.
Възразява срещу наведените твърдения, че постановените решения по частично
подаден иск следва де се ползват със сила на пресъдено нещо. При уважаване на частични
иск, обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират само до предявената
част от спорното право. Разделянето на вземането на части предполага самостоятелното
8
съществуване на всяка една от тях, поради което и спорния предмет на делото за всяка една
от тези части не е и не може да се приеме за тъждествен, а силата на пресъдено нещо по
единия иск не формира сила на пресъдено нещо по отношение на останалите искове. Дали
вземането за разликата до пълния размер на едно вземане съществува, се установява в новия
състезателен исков процес, в който всяка страна има тежестта на доказване на онези факти,
от които черпи права.
В срока по чл.372 ГПК ищецът „Е.“ ЕООД е представил допълнителна искова молба.
На първо място, във връзка с направеното от ответника оспорване на
„действителността“ на представения по делото Приемо-предавателен протокол от дата
28.09.2016г, следва да се задължи ответника да уточни в какъв смисъл оспорва последния -
неговата вярност, автентичност или истинност, тъй като за нас не става ясно какво има
предвид под оспорване на „ действителността /стр. 4, абзац предпоследен от отговора на
ИМ/.
В случай че ответникът оспорва автентичността му /подписа на зам. кмет К.С./,
следва да се вземе предвид, че автентичността на процесния протокол вече е проверена и
доказана в проведеното производство по частично заведения иск по същия договор и за
същото вземане по гр.д. № 1200/2019г. по описа на Районен съд-Б.. Във връзка с горното
твърдение, представя повторна съдебно- графологична експертиза, доказваща че именно
лицето К.С. е подписало протокола. Представя и решение по гр.д. №1200/2019г., видно от
което именно тази експертиза е приета като достоверна по делото.
В случай, че ответникът оспорва верността му, твърди, че последният представлява
официален документ, тъй като е подписан от длъжностно лице в това му качество /зам. кмет
К.С./, поради което доказателствената тежест за оборването му е за ответника.
Във връзка с направеното от ответника възражение, че по делото е представил други
доказателства, а не цитираните в исковата молба, твърди, че е представил правилните, но в
случай че се касае за наша техническа грешка, моли да бъдат дадени указания за
представяне на коректните. /Договор за обществена поръчка, Ценова оферта, Анекс към
него, Приемо-предавателен протокол и Квитанция за прием, както и Фактура към него.
Във връзка с направеното възражение на ответника, че ищецът в исковата си молба
цитира два договора, на които основава исковата си претенция, то молим на стр. 2, първи
абзац от исковата молба да се чете „договор 341“ вместо „договор 340“.
Оспорва твърдението на ответника, че изискуемостта на неустойката е възникнала от
датата на подписване на приемо-предавателния протокол на 28.09.2016г., поради което
вземането за нея е изтекло по давност.
Във връзка с горното твърдение, представя и моли да се приеме Решение от
10.08.2021г. по гр.д. №185 от 2021г. на Софийски окръжен съд, влязло в сила по идентичен
спор между същите страни, но по друг договор за обществена поръчка, в който съдът
изрично се произнесе по въпроса за неустойката, а именно, че тя се дължи считано от
изтичането на 30-дневния срок за изпълнение, даден с отправената от ищеца покана. Тъй
9
като поканата е получена от ответника на дата 07.05.2019г., вземането е станало изискуемо,
считано от дата 07.06.2019г.
ОС-С. в цитираното решение се произнесе в следния смисъл:
„ Съгласно клаузата на чл. 3 от договора за изработка от 11.12.2015 г. изискуемостта на
задължението на възложителя за заплащане на уговореното с него възнаграждение е
обусловена от изтичането на относително определен срок, чиято начална дата не е
фиксирана, а представлява настъпването на отлагателно условие - получаване на авансово
плащане от ДФ „ Земеделие “ сбъдването на което е в зависимост както от поведението на
длъжника, така и на третото лице. Съгласието на страните, че задължението става изискуемо
след настъпването на определено бъдещо несигурно събитие (условие), осъществяването на
което е предпоставено и от активността на самия длъжник, следва да бъде преценявано като
предоставяне на изпълнението и на неговата воля и възможности. В този случай, ако
длъжникът не изпълни в разумен срок, кредиторът може да поиска от съда да даде на
длъжника достатъчен срок за изпълнение /чл. 69, ал. 2 от ЗЗД/. Ако по силата на специална
норма срокът не може да бъде определен по друг начин, прилага се субсидиарното правило
на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, съгласно което кредиторът може да иска изпълнение на
задължението „ веднага “ Отричането на приложимостта на чл. 69 от ЗЗД към тази хипотеза
би препятствало настъпването на изискуемостта на задължението и би лишило кредитора от
дължимата му престация, което е правно недопустимо. С оглед това следва да се приеме, че
падежът е настъпил с отправянето на покана от кредитора до длъжника, което в случая е
направено с покана, получена от ответника на 07.05.2019 г. и с която му е даден 30-дневен
срок да изпълни“. Поради горното, ответникът дължи на ищеца неустойка за забава на
плащането на главното задължение, считано от изтичане на 30-дневния срок за изпълнение,
даден с отправената от ищеца и получена от ответника на 07.05.2019 г. покана, а именно от
07.06.2019г.
Предвид че изискуемостта на вземането е обвързано в договора между страните от
събитие, което не е настъпило, а именно подписване от Община Б. с ДФЗ на договор за
безвъзмездна финансова помощ, считаме, че падежът би могъл да бъде определен само след
покана, както правилно е приел и Софийски окръжен съд в частично заведения от нас иск.
Оспорва твърдението на ответника, че не е ясен размера на претендираната по
договора неустойка:
С настоящата искова молба претендира неустойка по чл. 12 от договора, като по
цитираното по-горе дело № 1200/2019г. по описа на РС-Б. ищецът завел частичен иск за
сумата от 1000 /хиляда/ лева. Предвид горното, с настоящия иск претендираме разликата от
14 976 /четиринадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест/ лева и 1000 /хиляда/ лева,
равняваща се на 13 976 /тринадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест/ лева.
Относно размера на претендираната от нас неустойка:
Периодът, за който претендираме неустойка е 08.06.2019г. - 16.09.2021г.
Съгласно чл. 12 от договора при просрочено изпълнение, О.П. дължи неустойка в
10
размер на 1 % от стойността на сумата по чл. 2 за всеки просрочен ден. Сумата по чл. 2 е в
размер на 41 600 /четиридесет и една хиляди и шестстотин/ лева без ДДС или 49 920
/четиридесет и девет хиляди деветстотин и двадесет/ лева с ДДС. О.П. получи покана за
доброволно изпълнение на дата 07.05.2019г., с която й бе даден 30-дневен срок за плащане.
Този срок изтекъл на дата 07.06.2019г., поради което претендираната неустойка е за периода
08.06.2019г. до 16.09.2021г. /датата на подаване на ИМ/.
Предвид, че уговорената неустойка е в размер на 1 % на ден от стойността на сумата
по чл. 2 от договора /41 600 без ДДС или 49 920 с ДДС/, дължимата неустойка на ден е
499,20 лева или 399 360 лева за 800 дни. Предвид предвиденото ограничение в чл. 12 от
договора, че дължимата неустойка може да бъде в размер на не повече от 30 % от сумата от
49 920, твърди, че дължимата неустойка е в размер на 14 976 /четиринадесет хиляди
деветстотин седемдесет и шест/ лева. С настоящия иск претендираме разликата от 14 976
лева и 1000 лева, равняваща се на 13 976 лева.
Оспорва твърдението на ответника, че отказът на ДФЗ за финансиране се дължи на
лошо изпълнение от страна на ищеца. Видно от самия отказ за финансиране от ДФЗ, е ясно
че отказът се основа на обективни критерии, а не на виновно поведение от страна на ищеца.
Във връзка с горното моли към настоящото дело да бъде присъединено гр.д. № 1200
от 2019г. на РС-Б., тъй като в него се намира Отказът за финансиране и Доклад на работна
група на ДФЗ, от които стават видни причините за отказа, а именно обективни критерии, на
които О.П. не отговаря. Представеният по делото приемо-предавателен протокол е
доказателство за обратното, а същевременно ответникът не представя доказателства,
доказващи тезата му. Същевременно, твърди, че не е необходимо да има друг „окончателен“
протокол както твърди ответникът.
Моли да се остави без уважение искането на ответника да бъде присъединен по
делото Държавен фонд „Земеделие“ като трето лице-помагач, предвид, че по делото са
налице достатъчно писмени доказателства, от които е видна причината за отказа на ДФЗ, а
именно неотговарянето на О.П. на обективни критерии на Възложителя.
В срока по чл.373 ГПК ответникът О.П. е подал допълнителен отговор.
По отношение на изложеното от ищеца в т.1 от допълнителната искова молба и в
предходното производство по частичния иск е оспорил автентичността на подписания от
К.С. приемо-предавателен протокол. Ищецът е приложил съдебно-почеркова експертиза,
която е приета от първоинстанционния съд, но същия първоинстанционен съд не отчете по
делото извършената предходна експертиза, която не даваше категоричен отговор автентичен
ли е подписа на К.С..
Също така оспорването касае факта, че цитираният приемо-предавателен протокол е
подписан от лицето К.С. без надлежно упълномощаване и извън границите на нейните
правомощия да представлява О.П.. Официално представляващ О.П. е нейният кмет, а
неговите заместници действат при условията на изрично определяне на техните
пълномощия - тоест извън изричното възлагане на определени действия, действията
11
извършени при липса на правомощия са нищожни. Законният представител на О.П. не е
оправомощавал, респективно упълномощавал, К.С. да приема изпълнението по Договор №
Д-341. В процесния договор е посочено кой се явява представляващ възложителя и
извършването на действия извън договорените (конкретно като приемане на изпълнението)
са нищожни.
Тази липса на оправомощаване влече до нищожни действия от страна на лицето К.С.,
което обуславя нашето твърдение, че изпълнението по договора не е прието по надлежния
ред и не е прието без забележки.
По отношение на твърдението в т.2 и т.3 от допълнителната искова молба, ищецът
представя и се позовава на негодни доказателства, касаещи изпълнението на друг договор.
По отношение на твърдението в т.4, е изложил доводи за погасяване по давност на
претендираната неустойка. Видно от самото твърдение на ищеца : изискуемостта на
вземането е обвързано в договора между страните от събитие, което не е настъпило, а
именно подписване от Община Б. с ДФЗ на договор за безвъзмездна финансова помощ,
считаме, че падежът би могъл да бъде определен само след покана...“, налице са
противоречащи си твърдения, а именно - претендира изпълнението на своите задължения,
респективно настъпване на задължението за насрещна престация по договора чрез приемо-
предавателен протокол (ППП) от 28.09.2016г., а същевременно с това твърди, че падежът е
настъпил с предявяването на покана за доброволно изпълнение и издаването на фактура.
Освен факта, че твърденията са противоречащи си. Нито едно от тези твърдения не са
безспорно доказани, предвид което, моли съдът да не ги кредитира.
По отношение на твърдението в т.5 отговорът не коментира „неясен размер“, а счита
че ищецът неправилно определя основата върху която изчислява размера на неустойката.
Представил е съображения, поради които оспорва изчисляването на неустойката.
По отношение на твърдението в т.6 в отговора счита, че липсата на финансиране се
дължи на лошо изпълнение от страна на ищеца. В тази връзка е направили и особено искане
за привличането като трето лице - помагач Държавен Фонд „Земеделие“ - РА.
По отношение на твърдението в т.7 счита същото за неотносимо, защото счита
представеният приемо-предавателен протокол за негодно доказателство, че изпълнението по
договора и прието „без забележки“. Подписването на протокола от К.С. без надлежно
упълномощаване за тези действия, а също така и никъде удостоверено в протокола за
приемане без забележки, води до нищожни действия от нейна страна.
По отношение на възражението за привличането като трето лице - помагач Държавен
Фонд „Земеделие“ - РА, моли същото да не бъде уважено, тъй като по този начин ще се
установи действителната причина за отказа от финансиране, а именно - поради липса на ясна
и неоспорима обосновка в изготвеното заявление от страна на изпълнителя(ищеца) на
заявените точки съгласно методиката за оценка на проектните предложения.
Моли да се отхвърли предявения иск включително допълнително предявен такъв като
недопустим, съответно неправилен и необоснован.
12
Претендира направените разноски.
В допълнение предвид направеното искане от ищеца да му бъдат присъдени
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от
ГПК прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
С решение №260130 от 07.12.2021г. по гр.д.№1200/2019г. на РС гр.Б., влязло в сила
на 03.05.2022г. е осъдена О.П. да заплати на „Е.“ ЕООД на основание чл.258 и сл. ЗЗД,
чл.266 ЗЗД във връзка с чл.286 и чл.79 ЗЗД, сумата 3000лв., представляваща частичен иск от
21120лв. за неизплатено възнаграждение по Договор № Д-341 с предмет предоставяне на
консултантски услуги на О.П. при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и
отчитане на проекти за обект: Обособена позиция №1: „Консултантски услуги за
окомплектоване и управление на проект за обект „Реконструция на вътрешна водопроводна
мрежа на село О., О.П.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2019г.
до окончателното изплащане на сумата и на основание чл.92 ЗЗД сумата 1000,-лв.,
представляваща частичен иск от 5280лв. за неустойка по чл.12 от Договор № Д-
341/11.12.2015г. за периода 07.06.2019г. до 10.07.2019г.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Исковете са с правно основание чл.79 ЗЗД, чл.258 и сл. ЗЗД, чл.86 и чл.92 ЗЗД ЗЗД.
Между страните е сключен Договор № Д-341 с предмет предоставяне на
консултантски услуги на О.П..
С влязло в сила съдебно решение №260130 от 07.12.2021г. по гр.д.№1200/2019г. на
РС гр.Б. със сила на пресъдено нещо е разрешен правния спор относно общите
правопораждащи юридически факти. Съгласно т.2 ТР №3/2016 на ОСГТК на ВКС „Силата
на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му
обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо,
възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и
възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго
материално правоотношение. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на
установеното или отречено от съда спорно право - не само до неговия размер, но и до
основанието и правната му квалификация.“
С договора е уговорено възнаграждение за приетата работа в размер на 21120лв. с
ДДС, като със решение №260130 от 07.12.2021г. по гр.д.№1200/2019г. на РС гр.Б. е
присъдена сумата 3000,-лв. от частичният иск от 21120лв., с което искът за остатъка
18120лв. се явява основателен. Не се навежда и доказва правопогасително възражение от
страна на ответника за остатъка от предявения размер от 18120,-лв.
Съгласно чл.12 от договора ответникът О.П. дължи на ищеца неустойка. С решение
№260130 от 07.12.2021г. по гр.д.№1200/2019г. на РС гр.Б. е установен размер на дължима
13
неустойка в размер на 6336,-лв. и е присъдена сумата 1000,-лв. Дължимият остатък е в
размер на 5336,-лв. За недължимосттта на вземането ответникът е направил възражение за
погасяване по давност. Тъй като вземането е възникнало от приемането на работата на
28.09.2016г. до момента на предявяване на иска 17.09.2021г. е изтекла тригодишната
давност по чл.111 б.Б ЗЗД, поради което вземането е погасено по давност. Ето защо искът
следва да се отхвърли.
Ответникът О.П. на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да понесе разноските на ищеца
„Е.“ ЕООД съобразно уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски 3500,-лв.
адвокатско възнаграждение, поради което следва да му се присъди сумата 1975,95лв.
Ответникът О.П. на основание чл.71 ал.1 ГПК следва да заплати на СОС дължимата
държавна такса в размер на 724,80лв., върху уважения размер на исковете.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ЗЗД, чл.258 и сл. ЗЗД, и чл.86 ЗЗД О.П., гр. П., пл.
„Тодор Живков“ №6, Булстат . да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. Гео Милев, ул. „Христо Максимов“ № 45а, ет. 5 по банкова сметка
IBAN BG39 BGUS 9160 ******** сумата 18 120,-лв. /осемнадесет хиляди сто и двадесет/
лева с ДДС, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба 17.09.2021г. до плащане на дължимата сума.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.92 ЗЗД и чл.12 от Договор №Д-341 от
11.12.2015г. на „Е.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.Гео
Милев, ул.„Христо Максимов“ №45а, ет.5 срещу О.П., гр. П., пл. „Тодор Живков“ №6,
Булстат . за сумата 13976лв., представляваща неустойка по чл.12 от Договор № Д-341 от
11.12.2015г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК О.П., гр.П., пл. „Тодор Живков“ №6, Булстат
. да заплати на „Е.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. Гео
Милев, ул. „Христо Максимов“ №45а, ет.5 направените по делото разноски в размер на
1975,95лв. (хиляда деветстотин седемдесет и пет лева и деветдесет пет стотинки),
представляващи деловодни разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.71 ал.1 ГПК О.П., гр.П., пл. „Тодор Живков“ №6, Булстат
. да заплати на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. бул.“Витоша“ №2 сумата 724,80лв.
(седемстотин двадесет и четири лева и осемдесет стотинки), държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14