Присъда по дело №4450/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 580
Дата: 19 декември 2023 г. (в сила от 4 януари 2024 г.)
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20231110204450
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 април 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 580
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. Ц.
и прокурора Б. Кр. Г.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20231110204450 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Н. Х. М., роден на ........г. в гр.С.,
българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен,
живеещ на семейни начала (с две деца), трудово ангажиран в частния
сектор, с адрес гр.С., ул. „С.“ № ., с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В
ТОВА, ЧЕ в периода от месец септември на 2020г. до месец юни на 2022 г. в
гр. С., ж.к. „З. Б-.“, бл. .., вх. ., ет. ., ап. ., след като е осъден с Решение №
146769 от 10.07.2020 г. по гражданско дело № 40967/2019 г. на Софийски
районен съд, влязло в законна сила на 12.08.2020 г. да издържа свой низходящ
– дъщеря си П. Н. М., родена на ............г., като заплаща месечна издръжка в
размер на 152.50 лева (сто петдесет и два лева и петдесет стотинки), чрез
нейната майка и законен представител – Н. П. А., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 22
(двадесет и две) пълни месечни вноски за периода от месец септември на
2020г. до месец юни на 2022г., всяка в размер от 152.50 лева, като размерът на
общо дължимата сума за издръжка възлиза на 3355.00 (три хиляди триста
петдесет и пет) лева – ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР ПО
СЪСТАВА на чл. 183, ал. 1 НК, като до постановяването на присъдата в
първата инстанция съставомерната инкриминирА. сума в размер на 3355.00
1
(три хиляди триста петдесет и пет) лева от задължението за дължимата
издръжка е заплатена, без да са настъпили вредни последици за пострадалото
дете П. Н. М., родена на 16.05.2009 г., ПОРАДИ КОЕТО и на основание
чл.183, ал.3 от НК НЕ ГО НАКАЗВА С НАКАЗАНИЕ по обвинението му
за престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Н. Х. М., роден на .............г. в гр.С.,
българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен,
живеещ на семейни начала (с две деца), трудово ангажиран в частния
сектор, с адрес гр.С. ул. „С.“ № ..........., с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН
В ТОВА, ЧЕ в периода от месец септември на 2020г. до месец юни на 2022г.
в гр. С., ж.к. „З. Б-.“, бл. ..., вх. ., ет. .., ап. ..., след като е осъден с Решение №
146769 от 10.07.2020 г. по гражданско дело № 40967/2019 г. на Софийски
районен съд, влязло в законна сила на 12.08.2020 г. да издържа свой низходящ
– дъщеря си А. Н. М., роден на 19.12.2010г., като заплаща месечна издръжка в
размер на 152.50 лева (сто петдесет и два лева и петдесет стотинки), чрез
нейната майка и законен представител – Н. П. А., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 22
(двадесет и две) пълни месечни вноски за периода от месец септември на
2020г. до месец юни на 2022г., всяка в размер от 152.50 лева, като размерът на
общо дължимата сума за издръжка възлиза на 3355 (три хиляди триста
петдесет и пет) лева ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР ПО
СЪСТАВА на чл. 183, ал. 1 НК, като до постановяването на присъдата в
първата инстанция съставомерната инкриминирА. сума в размер на 3355.00
(три хиляди триста петдесет и пет) лева от задължението за дължимата
издръжка е заплатена, без да са настъпили вредни последици за пострадалото
дете А. Н. М., роден на 19.12.2010г., ПОРАДИ КОЕТО и на основание
чл.183, ал.3 от НК НЕ ГО НАКАЗВА С НАКАЗАНИЕ по обвинението му за
престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ Н. Х.
М., с ЕГН: ********** (със снета по делото самоличност) да заплати в
полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 127.80 лева,
представляваща направени разноски за оценителната експертиза по делото,
ведно със сумата от 5.00 лева за служебно издаден изпълнителен лист в полза
на СРС.

Присъдата може да бъде обжалвА. и/или протестирА. в 15
(петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски градски съд по реда на
глава XXI от НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви по НОХД № 4450/2023 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав.

I. Софийска районна прокуратура е внесла в СРС на 03.04.2023г. на
основание чл.247, ал.1, т. 1 НПК обвинителен акт против подсъдимия Н. Х.
М., ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност), с който са му
повдигнати две отделни обвинения за престъпления от общ характер по
състава на чл.183, ал.1 от НК – 1.). за това че в периода от месец септември на
2020г. до месец юни на 2022 г. в гр. С., ж.к. „З. Б-5“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., след
като е осъден с Решение № 146769 от 10.07.2020г. по гражданско дело №
40967/2019г. на Софийски районен съд, влязло в законна сила на 12.08.2020г.
да издържа свой низходящ – дъщеря си П. Н. М., родена на ................г., като
заплаща месечна издръжка в размер на 152.50 лева (сто петдесет и два лева и
петдесет стотинки), чрез нейната майка и законен представител – Н. П. А.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно: 22 (двадесет и две) пълни месечни вноски за периода от
месец септември на 2020г. до месец юни на 2022г., всяка в размер от 152.50
лева, като размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на 3355.00
(три хиляди триста петдесет и пет) лева, и 2.). за това че в периода от месец
септември на 2020г. до месец юни на 2022г. в гр. С., ж.к. „З. Б-5“, бл. ., вх. .,
ет. ., ап. ., след като е осъден с Решение № 146769 от 10.07.2020г. по
гражданско дело № 40967/2019г. на Софийски районен съд, влязло в законна
сила на 12.08.2020г. да издържа свой низходящ – дъщеря си А. Н. М., роден
на .........г., като заплаща месечна издръжка в размер на 152.50 лева (сто
петдесет и два лева и петдесет стотинки), чрез нейната майка и законен
представител – Н. П. А., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно: 22 (двадесет и две) пълни месечни
вноски за периода от месец септември на 2020г. до месец юни на 2022г., всяка
в размер от 152.50 лева, като размерът на общо дължимата сума за издръжка
възлиза на 3355 (три хиляди триста петдесет и пет) лева
В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура,
редовно призовА., чрез прокурор Б. Г., поддържа така повдигнатите две
обвинения. Счита, че в хода на досъдебното производство, се доказвало по
категоричен начин авторството на дееца при извършване престъпленията.
Извършва се аргументативен и професионален анализ на доказателствата.
Инвокират се доводи и аргументи, че съдът следва да приложи привилегията
на чл.183, ал.3 от НК спрямо подсъдимия М., поради това че до
постановяването на присъдата в първата инстанция 1.). първата съставомерна
инкриминирА. сума в размер на 3355.00 (три хиляди триста петдесет и пет)
лева от задължението за дължимата издръжка е заплатена, без да са
настъпили вредни последици за пострадалото дете А. Н. М., родено на
..............г. и 2.). втората съставомерна инкриминирА. сума в размер на 3355.00
(три хиляди триста петдесет и пет) лева от задължението за дължимата
издръжка е също заплатена, без да са настъпили вредни последици за
пострадалото дете П. Н. М., родено на .................г. Прави се искане съдът да
постанови своя съдебен акт в този смисъл.
1
Особеният представител на пострадалото дете П. Н. М. – адвокат А.
Н. и особеният представител на пострадалото дете А. Н. М. – адвокат А. Ф.
заявяват от името на представляваните лица, че съдът следва да постанови
присъдата си в съответствие с разпоредбите на материалния закон по чл.183,
ал.3 от НК, тъй като инкриминираните задължения от дължимата издръжка са
изпълнени от подсъдимия М. в първата инстанция, без да са настъпили
вредни последици за пострадалите.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Н. Х. М. – адвокат Т. Л.
прави искане в хода на пренията съдът да приложи привилегирования състав
на чл.183, ал.3 от НК спрямо подзащитния й.
Подсъдимият Н. Х. М., редовно призован и след надлежно връчване на
съдебните книжа, се явява лично и лично участва в наказателното
производство. Упражнява ефективно и непосредствено правото си на защита.
Същият признава доброволно и в цялост фактите и обстоятелствата от
обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира последиците, че
самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при постановяване на
крайният съдебен акт, без да се събират други доказателства. Същият
поддържа изложеното от своя защитник. Представя до постановяване на
присъдата едновременно с родителя на двете деца свидетелят Н. П. А.
писмени доказателства в рамките на съдебното производство, че
съставомерните имуществени вреди по обвинителният акт са възстановени на
пострадалите лица в цялост, без да са настъпили за тях вредни последици. В
правото си на последна дума на основание чл.297, ал. 1 от НПК, се прави
искане от подсъдимия М. съдът да приложи закона и да съобрази изложеното
от защитника му.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III. От фактическа стрА. (“res ipsa loquitur” – фактите говорят
сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
В наказателното производство не се спори по фактите и събрА.та
доказателствена съвкупност.
Подсъдимият Н. Х. М., е роден на ..................г. в гр.С., българин, с
българско гражданство, със средно образование, неженен, живеещ на семейни
начала (с две деца), трудово ангажиран в частния сектор, с адрес гр.С., ул. „С.
№ .........., с ЕГН: **********.
Подсъдимият М. е бил осъждан два пъти – 1.). със споразумение от
08.04.2021г. по НОХД № 20211890200195/2021г. по описа на Районен съд
Сливница, за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4, т. 5,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, влязло в законна сила на 08.04.2021г., с
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 11 (единадесет) месеца,
чието изпълнение било отложено на основание чл. 66 НК за срок от три
години и 2.). със споразумение от 05.05.2021г. по НОХД №
2
20211850200134/2021г. по описа на Районен съд Костинброд, за извършено
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК, влязло в
законна сила на 05.05.2021г., с наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 (три) месеца, чието изпълнение било отложено на основание чл. 66
НК за срок от три години.
По тези две осъждания с определение по ЧНД № 20211850200135/2021
г. по описа на Районен съд – Костинброд, в сила от 30.06.2021г. на основание
чл. 25, ал. 1 НК е било определено общото най-тежко наказание, а именно
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 (единадесет) месеца, като на
основание чл. 24 НК, то било увеличено с 3 (три) месеца, до общ размер от 14
(четиринадесет) месеца, чието изпълнение било отложено но основание чл.
66, ал. 1 НК за срок от 3 години.
Подсъдимият М. и свидетеля Н. П. А. сключили граждански брак в гр.
София на 30.11.2008г. От брака си имали две родни деца (низходящи
родственици от първа степен) – П. Н. М., родена на ...............г. и А. Н. М.,
роден на .............г.
С Решение № 146769 от 10.07.2020г. по гражданско дело №
40967/2019г. на Софийски районен съд, III ГО, 91-ви състав, влязло в
законна сила на 12.08.2020г., бракът между подсъдимия М. и свидетеля А.
бил прекратен. По силата на посоченото влязло в сила съдебно решение
упражняването на родителските права по отношение на двете деца е било
предоставено на майката – свидетелят А., като бил постановен и режим на
личен контакт на бащата с децата.
Подсъдимият М. е бил осъден със съдебното решение да заплаща за
децата си, чрез тяхната майка, месечна издръжка от 152.50 лева (сто петдесет
и два лева и петдесет стотинки) за П. Н. М. и издръжка от 152.50 лева (сто
петдесет и два лева и петдесет стотинки) за детето А. Н. М..
След развода на свидетеля А. с подсъдимия М., същата заживяла на
адрес в гр. София, ж.к. „З.Б-.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .и на този адрес отглеждала
и се грижела за двете малолетни деца.
След постановяване и влизане в сила на посоченото съдебно решение и
след като е бил осъден да издържа свои низходящи – децата си П. Н. М. и А.
Н. М., подсъдимият М. съзнателно не е изпълнил задължението към всяко
едно от децата поотделно и не е заплатил повече от две месечни вноски от
дължимата за тях издръжка, чрез тяхната майка и законен представител, а
именно за периода от месец септември на 2020 г. до месец юни на 2022 г.
включително, като общият размер на дължимата издръжка за посочения
период за детето П. Н. М. възлизала на 3355.00 (три хиляди триста петдесет и
пет) лева, а за детето А. Н. М. – в размер на 3355.00 (три хиляди триста
петдесет и пет) лева.
До постановяването на присъдата в първата инстанция съставомерната
инкриминирА. сума в размер на 3355.00 (три хиляди триста петдесет и пет)
лева от задължението за дължимата издръжка е била заплатена, без да са
настъпили вредни последици за пострадалото дете П. Н. М., родено на ............
г.
3
До постановяването на присъдата в първата инстанция съставомерната
инкриминирА. сума в размер на 3355.00 (три хиляди триста петдесет и пет)
лева от задължението за дължимата издръжка е била заплатена, без да са
настъпили вредни последици за пострадалото дете А. Н. М., родено на
............г.
Общият размер на инкриминирА.та съставомерна вреда възлизала на
сумата от 6710.00 лева, съгласно приложените платежни документи от
27.11.2023г. и от 04.12.2023г. – на л.118 и на л.119 от СП.
IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия Н. Х. М. относно всички
фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и приложените способи за
доказване, които го подкрепят, а именно: 1.). писмени – справки, платежни
документи, съдебни актове и други; 2.). писмени доказателствени средства
– протоколи от съдебни заседания; 3). гласни доказателствени средства;
4.). способи на доказване по чл.136 НПК – разпити на лица и съдебна
оценителна експертиза.
С оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства
в мотивите на постановената присъда не е необходимо детайлно изброяване
на доказателствените източници и/или частичното пресъздаване на
съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в
това, че то не е част от онзи доказателствен А.лиз и оценка, които правната
доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда
във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Стефан Павлов
„Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение №
194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото
Белнейски“.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия Н. Х. М. самопризнание за
доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания по делото
непротиворечив и единен доказателствен материал. Обвинителната теза на
СРП по внесения на 03.04.2023г. обвинителен акт е изключително мотивирА.
(излагат се достижения от доктрината и съдебната практика), ясна, точна и
пълна, отговаряща на императивите на НПК за очертаване на предмета на
доказване по делото и пределите на защитата, която ще се упражнява и е била
упражнена от подсъдимия М. и неговия защитник в цялото наказателно
производство. Решаващата инстанция на СРС намира, че наблюдаващия
прокурор изключително отговорно, стриктно, професионално, своевременно,
дисциплинирано, дори организирано и много съвестно, в съответствие с
правомощията си по закон, е събрал значителни по обем доказателства и
доказателствени средства в сроковете по НПК в съответствие с обоснованите
му подробни указания към разследващите органи, които обосновават
обвинителната му теза срещу подсъдимия М. във връзка с възведените две
обвинения по състава на чл.183, ал.1 от НК, за които се дири наказателната
му отговорност. Съдът отчита, че наблюдаващия прокурор в рамките на ДП е
съблюдавал и е гарантирал непосредствено упражняването на правото на
4
защита на подсъдимия М., давайки му пряка възможност и достатъчно време
да ангажира доказателства по линията на защитната му функция, но и
служебно е събрал по собствена инициатива множество писмени
доказателства, които изясняват фактите по делото, но и фактите, че
подсъдимия М. е заплащал по реда на принудителното изпълнение по ГПК
задълженията си за издръжка в полза на двете си деца, но за време извън
инкриминираните периоди. По този начин, съдебният състав, отчита, че
наблюдаващия прокурор, по закон и Конституция, е показал, (още повече за
това аргумент са и изложенията му в хода на съдебните прения), че е
обективен, безпристрастен и справедлив във висока степен, подготвяйки за
съдебната фаза на делото своевременно проведено качествено досъдебно
производство, зачитащо процесуалните институти на НПК, и което само по
себе си е обезпечено с достатъчни по обем и доказателствена стойност
доказателства и доказателствени средства. Съдът е бил подпомогнат от
наблюдаващия прокурор да вземе най-законосъобразното решение по делото
при спазването на основния принцип за органите на съдебната власт (част от
които са и органите на прокуратурата) същите да гарантират своевременен и
ефективен достъп до правосъдие за страните като един от основните
постулати на всяка правова и демократична Държава, които настоящият
съдебен състав безусловно споделя и прокламира.
Съдът приема, че от показанията на свидетелите Н. П. А., Х. Н. М., И. В.
Я. и от изготвената по делото СОЕ на вещото лице С. С. и с оглед събраните
писмени доказателства и приложените по делото в първата инстанция два
платежни документа от 27.11.2023г. и от 04.12.2023г. на л.118 и на л.119 от
СП, се установяват извършените престъпления по чл.183, ал.1 от НК и
техният извършител. Тези факти се изясняват по безспорен, доказателствено
обезпечен и хармоничен начин от възприетата от съда по реда на съкратеното
съдебното следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК фактическа
обстановка. Съдът отчита, че следва да се кредитират изцяло показанията на
свидетелите Н. П. А., Х. Н. М., И. В. Я., както и изготвената по делото
съдебно оценителна експертиза, тъй като те изцяло подкрепят
самопризнанието на подсъдимия М. за извършените от него две престъпления
по състава на чл.183, ал.1 от НК. От показанията на тези свидетели, както и от
самопризнанието на подсъдимия М. и изготвената СОЕ, поставени в основата
на установената фактическа обстановка, ясно се установяват фактите, при
които са извършени двете престъпления, техният автор, времето на
извършването на престъпленията, мястото където са извършени и
настъпилите съставомерни вреди, които до постановяването на присъдата в
първата инстанция са възстановени изцяло. Необходимо е да се изложи, че с
оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои
детайли по повод на събитията по различен начин, според собствената си
гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция,
сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори,
основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани
със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества
5
като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната
действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при
тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно
събитие и след първоначален разпит е логично възприятията на отделния
свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с
тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време. Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени
всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В
НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на
доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на
двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като
изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради
което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на
подсъдимия и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са
писмени доказателства, и гласни доказателствени средства с приетата по
делото съдебна експертиза. Налице е редовност и законосъобразност във
формата и съдържанието на извършените чрез процесуалния
инструментариум на НПК процесуално-следствено действия в ДП,
реализирани под надзора на прокурора с приложените способи на доказване
за събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът
намира, че свидетелските показания на свидетелите Н. П. А., Х. Н. М., И. В.
Я. и цялата доказателствена съвкупност не съдържат противоречия, логични и
ясни са, поради което следва да се кредитират. Съдът намира, че не се налага
подробен А.лиз на доказателствения материал като се обсъждат поотделно
доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са
непротиворечиви и единни, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е
извършител на престъпните прояви по чл.183, ал.1 от НК, за която е обвинен
от СРП. Доколкото по делото изначално липсва противоречив доказателствен
материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните
доказателства – писмени, гласни доказателствени средства, способи на
доказване и други, по силата на “per argumentum a contrario” от чл. 305, ал.
3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен
и еднопосочен начин доказват извършените от подсъдимия М. две
противоправни деяния по чл.183, ал.1 от НК, за което е обвинен от
представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните
доказателства. Самопризнанието на подсъдимия М. за признатите от него от
обвинителния акт факти не е изолирано и не е единствено доказателство в
процеса, а същото кореспондира изцяло и съвпада с релевантните факти от
предмета на доказване по чл.102 от НПК, изведени от съда по еднопосочен и
безспорен начин от събраните в ДП доказателства, без да е необходимо, с
оглед проведената диференцира по реда на чл.371, т.2 от НПК, да се съберат
непосредствено пред съдебния състав други доказателства, с изключение на
приетите по делото платежни документи за възстановяването в цялост на
6
инкриминираните съставомерни вреди по обвинителния акт на СРП.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен А.лиз на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства с приложените способи на доказване, съдът излага
от правна стрА. (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Подсъдимият Н. Х. М. е осъществил от обективна стрА. състава на
престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, за което само е признат с присъдата на
съда от 19.12.2023г. за виновен за факта на престъплението, но не е наказан с
наказание по състава на чл.183, ал.1 от НК на основание привилегирования
състав на чл.183, ал.3 от НК, тъй като преди постановяване на присъдата от
първостепенния съд, подсъдимият М., и без да са настъпили каквито и да
е вредни последици за детето, поради неплащане на издръжката му, е
възстановил дължимите на пострадалото лице – П. Н. М. чрез законния
му представител Н. П. А. месечни издръжки на обща стойност за сумата
от 3355.00 лева, за периода от месец септември на 2020г. до месец юни на
2022 г. в гр. С., ж.к. „З.Б-5“, бл. ., вх.., ет.., ап. ., след като е бил осъден с
Решение № 146769 от 10.07.2020 г. по гражданско дело № 40967/2019 г. на
Софийски районен съд, влязло в законна сила на 12.08.2020г. на основание
извършения банков превод на сумата от 3355.00 лева с основание
изплащане на издръжка с нарежданията от 27.11.2023г. и от 04.12.2023г.,
приложени на л.118 и на л.119 от СП, получени от законния представител на
детето Н. П. А..
Подсъдимият Н. Х. М. е осъществил от обективна стрА. състава на
престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, за което само е признат с присъдата на
съда от 19.12.2023г. за виновен за факта на престъплението, но не е наказан с
наказание по състава на чл.183, ал.1 от НК на основание привилегирования
състав на чл.183, ал.3 от НК, тъй като преди постановяване на присъдата от
първостепенния съд, подсъдимият М. и без да са настъпили каквито и да
е вредни последици за детето, поради неплащане на издръжката му, е
възстановил дължимите на пострадалото лице – А. Н. М. чрез законния
му представител Н. П. А. месечни издръжки на обща стойност за сумата
от 3355.00 лева, за периода от месец септември на 2020г. до месец юни на
2022 г. в гр. С., ж.к. „З.Б-5“, бл. ., вх. ., ет. . ап. ., след като е бил осъден с
Решение № 146769 от 10.07.2020 г. по гражданско дело № 40967/2019 г. на
Софийски районен съд, влязло в законна сила на 12.08.2020г. на основание
извършения банков превод на сумата от 3355.00 лева с основание
изплащане на издръжка с нарежданията от 27.11.2023г. и от 04.12.2023г.,
приложени на л.118 и на л.119 от СП, получени от законния представител на
детето Н. П. А..
Решаващата инстанция на СРС приема, че престъплението по чл.183, ал.1
от НК от обективна страна засяга обществените отношения осигуряващи
неприкосновеността на отношенията в семейството, с което се цели защита на
ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя
периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й,
7
поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно и намира
обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила
решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е типично продължено, трайно
престъпление, осъществявано чрез непрекъснато продължаващо бездействие,
докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване.
Съгласно Семейния кодекс родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се дължи, даже
и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката
на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на
задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи
за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна
значимост обуславя специфичния режим на задължението.
За съставомерността на деянието по чл. 183 ал.1 от НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице. Издръжката на не навършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското алиментно задължение. Тя е най-
важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързА.
с конституционните принципи за особени грижи към децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичният режим
на задължението.
Ненамирането на постоянна работа и/или нереализирането на трайни
доходи не са деквалифициращи престъпленията по чл.183, ал.1 от НК
обстоятелства, доколкото подсъдимият М. се установи, че е здрав,
работоспособен и на практика сам се е поставил в това положение на
нереализиране на доходи и настъпването на процесните вредоносни
последици за собствените му непълнолетни деца П. Н. М. и А. Н. М..
Съдебното решение представлява държавен правосъден акт, чрез който се
установява действителното правно положение и се задължават страните да
съобразяват поведението си с него. Правосъздаващото значение на решението
задължава страните по него да възприемат зА.пред поведение, което да
отговоря на установеното от съда материално-правно положение. За това
независимо от обстоятелството, че за инкриминираните периоди подсъдимият
М. е имал ниски доказани доходи и/или не е бил трудово ангажиран, той не е
освободен от задължението да доставя издръжка за двете си непълнолетни
деца. Съществуването на затруднено материално положение може да има за
последица изменение или прекратяване на присъдената издръжка.
Последното обаче не освобождава дееца от задължението да дава издръжка на
8
нуждаещи се от нея близки, в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден
да стори това. Влязлото в сила съдебно решение декларира действително
положение, с което всеки субект, към който е насочено, е задължен да се
съобрази. Именно заради това, докато не бъде постановен нов, влязъл в сила
съдебен акт, който променя режима на родителските права, изменя или
прекратява размера на дължимата отнапред издръжка за всяко от двете
непълнолетни деца, подсъдимият М. е задължен да се съобрази с
първоначалното решение и следва да го изпълнява. Освен това, от данните по
делото се установява, че подсъдимият М. е в работоспособна възраст, като
въпреки това същият не е положил грижа да изпълнява задълженията си по
заплащане на присъдената издръжка за всяко от децата за един изключително
продължителен период от време. Съдът счита, че подсъдимият М. би могъл,
след като очевидно успешно издържа себе си, то следва да отделя средства за
двете си деца и ако е в обективна невъзможност да изплаща цялата им
издръжка редовно, то със сигурност е можел да отделя известни суми, макар и
не в размер на определените издръжки. Извършените от подсъдимия М.
действия съдържат в себе си характеризиращите двете престъпления по
чл.183, ал.1 от НК елементи от обективна така и от субективна стрА.. От
обективна стрА. подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на своите двама низходящи от първа
степен П. Н. М. и А. Н. М. по силата на влязло в сила съдебно решение, с
което е бил осъден да ги издържа на месечни вноски в определен размер,
както се установи и доказа в настоящия случай. От субективна стрА. двете
престъпления по чл.183, ал.1 от НК (всяко поотделно) са извършени при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК – от
интелектуална стрА.: подсъдимият М. е предвиждал общественоопасните
последици от деянията си, съзнавал е общественоопасния им характер, от
волева стрА.: целял е и е искал настъпването на тези последици. За да
определи формата на вината, съдът обсъди не само субективното, психическо
отношение на дееца към двете му инкриминирани деяния по чл.183, ал.1 от
НК, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи извършването на
престъпленията. В съзнанието на дееца са били ясно отразени
обстоятелствата свързани с конкретният размер, който е дължал като
ежемесечна издръжка за всяко от двете си непълнолетни деца в очертаните от
държавния обвинител инкриминирани периоди на разгледаните
престъпления, тъй като не се спори, че е бил запознат със съдебните актове по
гражданското дело, касаещо постановените издръжки. Подсъдимият М. е
предвиждал, че след като не изпълни задължението си и не заплати
дължимата издръжка, ще лиши собствените две непълнолетни деца от
обикновените за израстването им нужди. Подсъдимият М. с действията си е
искал и целял незаплащането на издръжките, като с действията си сам се е
поставил в положение, което не му позволява да заплаща навременно, точно и
пълно без забава присъдените издръжки за децата П. Н. М. и А. Н. М..
Съдържанието на умисъла съдът извлича и от действията на самия подсъдим
- знаейки, че дължи издръжка в голям период от време не е заплащал
дължимите суми, поставяйки се сам в това положение. Действията му са
9
насочени към точно определено конкретно поведение и към постигане на
точно определен конкретен резултат и настъпване на точно определени
конкретни вреди последици.
Съдът намира, че привилегията по чл.183, ал.3 от НК спрямо
подсъдимият М. може само да се прилага от съдебен орган, съставен от
съдия, отговарящ на критериите по чл.6 от КЗПЧОС за независим и
безпристрастен съд. Това е невъзможно да се извършва от прокурор предвид
специфичната му обвинителна функция да повдига и поддържа обвинение за
престъпление от общ характер. Произнасянето на правораздавателен орган,
какъвто е само съдът, за приложението на привилегирования състав на чл.183,
ал.3 от НК във връзка с престъпленията на подсъдимия М. по чл.183, ал.1 от
НК касае разрешаване на въпрос със силата на пресъдено нещо, характерно за
всяка съдебна юрисдикция касателно наказауемостта и произнасянето по
наказанието за конкретно извършените престъпления по визирания състав от
конкретен деец. Този съдебен състав приема, че само съд е овластен да
приложи този привилегирован състав спрямо неплатил издръжка в определен
момент при повдигането на обвинение например, която обаче в последствие е
изплатена до постановяването на присъдата от първоинстанционния съд и
при липса на други вредни последици за пострадалото лице и/или лица. Също
така, съдът счита, че прокурорът в ДП не може да прилага по своя преценка
привилегията на чл.183, ал.3 от НК с прокурорско постановление, тъй като
тази разпоредба касае произнасяне вместо съд по един от основните елементи
от наказателното правоотношение между Държавата и извършителят на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, а именно дали престъплението е
наказуемо и следва ли да се понесе наказание. Прокурорът не може да решава
и правораздава по въпросите на наказуемостта на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК, вместо съда, в противен случай няма да има нужда повече от съд
във всяка правова и демократична Държава. В тази връзка, съгласно Решение
№ 517 от 13.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 557/2008 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Б. Ангелов нормата на ал. 3 на чл. 183 НК е неприложима при
повторно извършване на същото престъпление, а според Решение № 377 от
18.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1297/2012 г., III н. о., НК, докладчик
председателят Красимир Харалампиев правната възможност за приложение
на чл. 183, ал. 3 от НК - ненаказване на дееца е тогава, когато преди
постановяване на присъдата от първата инстанция той изпълни задължението
си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, като тази
разпоредба не се прилага повторно. Решение № 355 от 26.VI.1976 г. по н. д.
№ 331/76 г., I н. о. урежда, че при съзнателно неизпълнение на задължението
за даване на издръжка за две и повече месечни вноски виновният не се
наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни
цялото неиздължение по издръжката и при условие, че за нуждаещия се не са
били настъпили други вредни последици. Изводът, че само съд, но не и
прокурор може да приложи чл.183, ал.3 от НК е Решение № 310 от 29.V.1970
г. по н. д. № 244/70 г., I н. о., според което родителят, който съзнателно не е
изпълнил задължението си да дава издръжка на своето малолетно дете за два
или повече месеца, може да иска освобождаване от наказателна отговорност
10
по реда на чл. 183, ал. 3 НК, ако е изпълнил задължението си и от деянието му
не са настъпили вредни последици за пострадалия само един път, и то
първия път, когато е предаден на съд. В случая, обаче, подсъдимият М.,
преди настоящото производство не е бил предаван на съд и не е освобождаван
от съд на основание чл.183, ал.3 от НК за престъпление по чл.183, ал.1 от
НК.
С оглед изложеното със съдебния си акт от 19.12.2023г. решаващата
инстанция на СРС прие, че спрямо подсъдимият М. следва да се приложи и са
приложени привилегированите състави на чл.183, ал.3 вр. чл.183, ал.1 от НК
за всяко от двете повдигнатите му обвинения, поради възстановяване в
тяхната цялост на инкриминираните съставомерни вреди, при липса на
настъпили вредни последици за децата П. Н. М. и А. Н. М. и предвид липсата
на предходен настъпил юридически факт с последиците силата на пресъдено
нещо, който да изключва повторното прилагане на правните последици на
института на чл.183, ал.3 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия М. да
заплати по сметка на СДВР по сметка на СРС сумата от 127.80 лева за
разноски за експертиза в ДП, ведно със сумата от 5.00 лева за дължима в
полза на СРС държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ



11
Съобщи за изтекли лични данни