№ 915
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203657 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
М.Н.Н. в качеството му на управител на „ Мартинели” ООД, против Наказателно
постановление № 03-012876 / 18.06.2020г. на Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" - Варна, с което на „ Мартинели” ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на
основание чл. 415 ал.1 от КТ.
В жалбата не се оспорва извършването на нарушението, а са наведени доводи за
това, че размера на санкцията не съответства на тежестта на нарушението, степента на
обществена опасност, както и на произлезлите от него вредни последици.Твърди се
още, че сумата, която не е била изплатена своевременно не е голяма, както и забавата
при изпълнение на предписанието не е продължителна.Сочи се, че поради глобалната
пандемия дружеството е затруднено в изплащането на дължимото
възнаграждение.Поради тези и други съображения се иска размера на санкцията да
бъде намален до предвидения в закона минимален размер.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явявя
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
1
представител, който оспорва жалбата.По същество се иска наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно.Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В началото на 2020г. , служители на Дирекция ИТ – Варна , една от които св.
М.М., , извършили проверка на „ Мартинели” ООД по повод постъпили жалби от
служители за неизплащане на дължими трудови възнаграждения на работниците.
Установило се, че от страна на работодателя не е било изплатено в цялост трудовото
възнаграждение за извършената работа за м.септември 2019г. на В.В., изпълняващ
длъжността „ оператор въвеждане на данни”, както и че не му е било изплатено
парично обещетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж, и правото за който не е погасено по давност
,за същия работник , чието трудово правоотношение било прекратено със Заповед №
00001228/20.09.2019г.Поради това , с Протокол № ПР 2000519/28.01.2020г. на „
Мартинели” ООД били дадени задължителни предписания.Под № 7 било дадено
предписание работодателят да изплати начисленото в разчетно-платежна ведомост за
м.септември 2019г. , парично обещетение за неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и правото, за който не е
погасено по давност за работника В.В.. Бил даден и срок за изпълнение на
предписанието- 20.02.2020г. Предписанията не били обжалвани по реда на АПК.
В периода 15.04..2020г. -14.05.2020г. св.М. и друг служител на Д „ИТ”-
Варна, извършили нова проверка на дружеството. Били изискани необходимите за
проверката документи, свързани с изпълнение на дадените на дружеството
предписания.При запознаване с тях св. М. установила, че не са били изпълнени
дадените предписания и на работника Велислав Вликов не били изплатени както
дължимото трудово възнаграждение за м.09.2019г., така и паричното обещетение за
неизползван платен годишен отпуск.Бил изготвен нов протокол № ПР
2010011/14.05.2020г., в който били описани неизпълнените предписания и с който
били дадени нови предписания.
Поради установеното неизпълнение на предписание, на 18.05.2020г. против
„Мартинели” ООД бил съставен акт за установяване на нарушение за това, че не е
изпълнило задължително предписание № 7 от Протокол № ПР 2000519/28.01.2020г. , а
именно да се изплати в цялост начисленото в разчетно-платежна ведомост за
м.09.2019г. парично обещетение за неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и правото за който не е
погасено по давност на работника В.В., изпълняващ длъжността „ оператор въвеждане
2
на данни”, с прекратено трудово правоотношение със Заповед №
00001228/20.09.2019г., съгласно чл.224 ал.1 вр. чл.128 т.2 и чл.228 ал.3 от КТ, със срок
на изпълнение 20.02.2020г. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.415
ал.1 от КТ. Било прието, че то е извършено на 21.02.2020г. в гр.Варна. При
предявяването на акта не били направени конкретни възражения. В срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН не били депозирани и писмени такива.
Въз основа на акта било издадено и наказателното постановление, с което
наказващият орган приел изцяло описаните фактически констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.415 ал.1 от КТ.За него, на същото законово
основание на „Мартинели” ООД била наложена „Имуществена санкция” в размер на 3
000лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана М.М. –
актосъставител и ръководител на проверките. От показанията й се установи, че
нарушението е установено при извършване на последваща проверка на дружеството ,
което системно закъснява с изплащането на трудови възнаграждения на работниците и
служителите, както и с изплащане на дължими обещетения за неизползван
отпуск.Св.М. посочи, че в хода н а проверката са й били представени вносни бележки
за изплащане на суми на работника които обаче не са съвпадали като размер с
дължимите муу възнаграждения..
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и тези по административно-наказателната преписка , които преценени
в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Наказателното постановление № 03-012876/ 18.06.2020г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
гр.Варна , съгласно заповед № 0280/03.08.2010г. на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” – София. Постановлението е издадено в шестмесечния
преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.То съдържа пълно
описание на нарушението, датата , мястото и обстоятелствата при неговото
извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
3
обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
При предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани
възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Правото
на защита е било реализирано с подаване на жалбата, поради която пък е образувано и
настоящото съдебно производство. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.От показанията на св. М. , както и от писмените доказателства по делото , по
безспорен и категоричен начин се установява, че даденото с Протокол № ПР
2000519/28.01.2020г.. на Д „ИТ”-Варна под № 7 предписание не е било изпълнено.По
делото няма данни това предписание да е било обжалвано, поради което и същото е
влязло в сила. При последваща проверка, извършена в периода 15.04.2020г. до
14.05.2020г. е било установено, че работодателят не е изплатил начисленото в
разчетно- платежна ведомост за м.09.2019г. парично обещетение за неизползван платен
годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и
правото за който не е погасено по давност, за работника В.В., не само в посочения в
предписанието срок, а и в последствие. Доколкото вмененото на дружеството
административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се счита
довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да бъде
предприето действието, като в случая правилно е определена датата на извършване на
нарушението- 21.02.2020г., защото това е денят, следващ този, до който
предписанието е следвало да бъде изпълнено, респективно до който дължимото
обещетение за неизползван отпуск да бъде изплатено. В хода на проверката са били
представени вносни бележки, от които е видно че на работника са били преведени
различни парични суми с посочено основание „ заплата за м.09.2019г” и „ обещетение
по чл.222 от КТ”, които обаче като обща стойност не съответстват нито на начисленото
и неизплатено трудово възнаграждение за м.09.2019г., нито на дължимото обещетение.
Доказателства за последващо изпълнение не се сочат и към момента на разглеждане на
делото в съда. Поради това съдът намира, че нарушението безспорно е извършено.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Мартинели ” ООД в
качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на
вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.В този смисъл възраженията за
невиновно поведение от страна на работодателя са неоснователни.
Правилно наказващият орган е преценил, че не следва да се прилага чл.28 от
4
ЗАНН.Извършеното от „ Мартинели” ООД нарушение не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с другите случаи на такова нарушение.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.415
ал.1 от КТ е предвидена санкция за този, който не изпълни задължително предписание
на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.В настоящият случай
безспорно е, че на „ Мартинели” ООД в качеството на работодател, от надлежен
контролен орган е било дадено задължително предписание, обективирано в съответния
протокол , което не е било изпълнено.
При определяне на размера на санкцията обаче наказващият орган не е
съобразил всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН.По делото не са
приложени доказателства за това, че дружеството и друг път е било санкционирано с
влезли в сила наказателни постановления за такъв вид нарушения.Поради изложеното
до тук съдът намира, че наложената „имуществена санкция” следва да бъде намалена
от 3 000лв. на 1 500лв . Това наказание е съответно на допуснатото нарушение и с
него в достатъчна степен ще бъдат изпълнени целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на Дирекция „Инспекция
по труда“-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на
неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На
следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност,
съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. В съответствие с разпоредбата на
чл.78 ал.3 от ГПК, това възнаграждение следва да бъде съразмерно на потвърдената
част на наказателното постановление, поради което и на Д”ИТ”-Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 40лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012876 / 18.06.2020г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Мартинели” ООД
е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3 000
лева, на основание чл. 415 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
5
„Имуществена санкция” от 3 000лв. на 1 500лв.
. ОСЪЖДА „Мартинели“ ООД – БУЛСТАТ *********, да заплати на Д „ИТ“-
Варна сумата от 40 / четиридесет/ лева за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6