О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       07.VIII.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

 

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК

 

Обстоятелства по исковете

Производството по делото образувано по искова молба предявена от М.Д.И.,ЕГН ********** и И.Д.И.,ЕГН **********,*** против „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД като искат същото да заплати на М.Д.И. и на И.Д.И. сумите от по 100 000 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, поради загубата на своята баба М. Д.И., починала в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.10.2016г. в гр. Харманли, ведно с лихва за забава върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на смъртта - 26.11.2016г., до окончателното изплащане на дължимите обезщетения.

            Ищците твърдят,че на 29.10.2016г. около 13:00 часа, в гр. Харманли, на ул. "Ангел Войвода" до № 2 е настъпило ПТП между МПС марка „Мерцедес", модел „Е270", с рег. № * **** **, управлявано от Ф.Г.Ж. и пешеходката М. Д.И.. Вследствие на пътната злополука М. Д.И. получила множество телесни увреждания, вследствие на които на 26.ХI.2016 г. е починала.

За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 47/29.10.2016 г., по описа на РУ на МВР-Харманли, а на виновния за процесното ПТП водач е повдигнато обвинение и е образувано НОХД № 648/2017 г., по описа на ОС-Хасково, което приключило с влязла в сила осъдителна присъда.

В исковата молба се твърди,че въпросното пътно произшествие е настъпило поради това,че на 29.10.2016 г., водачът на лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е270", с рег. № * **** ** Ф.Г.Ж. не се е убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и ударил със задната част на автомобила си, намиращата се в този момент зад него пешеходка — М. Д.И., която от удара паднала на дясната си половина от тялото.

Ищците сочат,че непосредствено след процесния пътен инцидент пострадалата е откарана по спешност в „МБАЛ - Хасково" АД, където е приета в клиниката по неврохирургия за периода от 29.10.2016 г. до 31.10.2016 г., когато последната е преместена в отделение по ортопедия за периода от 31.10.2016 г. до 07.11.2016 г. В болничното заведение М. И. била приета с множество наранявания по цялото тяло, като след извършени й редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите й поставили следната окончателна диагноза:Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма;Открит деколман на дясно бедро и дясна подбедрица;Разкъсно-контузна рана на дясна длан и дясно стъпало;Разкъсване на главите на м. гастрокнемиус.

Поради сложността и степента на получените увреждания, на 01.11.201бг. М. И. била подложена на оперативна интервенция под спинална анестезия, при която й е извършено „възстановяване на целостта на частичното прекъсване на медиалната глава на м.гастрокнемиус".

След изписването на пострадалата от болничното заведение, същата продължила лечението си в домашни условия, като състоянието не се подобрило, изпитвала силни болки, нощем не можела да спи. На 26.11.2016 г. М. И. починала в дома си като последните три дни преди кончината си, отказвала да приема храна и вода.

Ищците сочат,че според изготвеното в досъдебното производство заключение по съдебномедицинска експертиза, причина за смъртта на М. И. е остра дихателна и сърдечна недостатъчност в резултат от тромбоемболия на белите дробове в съчетание с остър възпалителен процес на дробовете. Въпросната тромбоемболия била предизвикана, вследствие от продължителното залежаване в съчетание с възрастови промени в организма. Източникът на тромбоемболията е огнище /травматична тромбоза/ в зоната на размачкване на меките тъкани на десния крак, причинено при автомобилна травма. Именно тромбоемболията на белите дробове причинила смъртта на М. И.,като същата била в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Приживе починалата М. И. имала две деца - Т. И. Л. и Д. И. П.. През 1983 г., синът й Д. П. починал на едва 34 годишна възраст, вследствие на което без баща останали две невръстни деца -ищците И.И. и М.И., който към този момент били съответно на 10 г. и 6 г.

Майката на ищците и бивша съпруга на покойния Д. П., се казва Т. П.а. Към датата на смъртта на съпруга си, същата е била на младата възраст от 30 години. След смъртта на съпруга й, отношенията със свекъра и свекървата й се влошили значително - Т. П.а била на млада възраст, имала нужда от своя личен живот, развлечения и удоволствия, което често водело до караници в къщата и тя напускала дома на пойния си съпруг, като децата И. и М. оставали при баба си и дядо си. През 1994г., Т. П.а заминала да работи в Р. Гърция, където срещнала втората си любов - гръцкия гражданин М. А. Е., с когото видно от удостоверение за граждански брак от 22.01.2003г. по описа на служба по гражданско състояние Кератеа, Република Гърция, сключили граждански брак и от тогава до сега живеят там.

Поради ранната смърт на баща им, както и не твърде близките отношения на ищците с тяхната майка, същите били отгледани изцяло благодарение на баба им М. И., в дома й намиращ се в гр.Харманли, на ул. "Цар И. Асен II" №17, където всички те са живеели заедно и към настоящия момент ищците продължават да живея там. Отношенията между тях и баба им били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, помощ, подкрепа и уважение.

В следствие на смъртта на М. И., ищците твърдят,че преживяват изключително тежко загубата на своята баба - за тях тя е била опората в живота, човекът който ги е отгледал от малки и подкрепял във всеки един момент. След смъртта на същата те изпаднали в тежка депресия, станали затворени и неконтактни, постоянно плачели, чувствали се безпомощни и не намирали смисъл да живеят. След загубата на баба им, те са останали сами и животът им оттук нататък не маожел да бъде същия.

Предвид особената близка привързаност между ищците и тяхната баба, същите попадат в кръга на лицата, очертан в Тълкувателно Решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, които имат право на обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на М. И..Ищците сочат и че виновният за процесното ПТП водач - Ф.Г.Ж., попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена с „ЗАД Булстрад ВИГ" АД - полица № ВО/03/115002785528, сключена на 11.11.2015 г., валидна от 11.11.2015 г. до 10.11.2016 г.        

 „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД  не оспорва  наличието на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер ВС/03/115002785528,не оспорва настъпилото събитие на дата 29.10.2016г.,както и че причина за настъпване на събитието се явява виновното и противоправно поведение на Ф.Ж., който има качеството на застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с номер ВС/03/115002785528.

Дружеството оспорва наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение на ищците в производството, тъй-като същите не попадат в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди. Те били внуци на пострадалата при ПТП, което обаче не ги превръща априори в правоимащи да получат застрахователно обезщетение лица. Ответникът посочва,че действително ТР 1/2016 г. разшири възможния кръг на лицата, които имат право да получат застрахователно обезщетение, но това право не било абсолютно. В това решение ВКС ясно е извел, че обезщетение се дължи по изключение и ако се установи наличието на особена близост, като тази близост следва да бъде с по-висок интензитет от този на обикновените роднински отношения, което от своя страна да допусне възможността за изплащане на обезщетение по изключение.В случая не била налице екстраоридинерност на болките и страданията на ищците, които да налагат уважаване на предявените искове.

Заявените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения навеждали на мисълта за обичайни отношения между внуци и баба и не водят до извода за наличие на емоционални отношения, които са изключителни по своя характер. В тази връзка ищците не били с постоянно местожителство сходно с това на пострадалата М. И., в годините вероятно са живеели преимуществено при майка си, Дори и бабата М. И. да е отглеждала за определени кратки периоди внуците си, както и да са водени при нея за събота и неделя или ваканциите, то това обстоятелство не предопределя по-дълбока връзка от тази, която имат роднините от втора степен при равни други условия.поради изложеното се оспорва твърдението, че ищците и пострадалата са имали изградени отношения характеризиращи се с дълбока или изключителна емоционална връзка.

На следващо място ответното дружество намира, че тълкувателното решение не може да урежда отношения, които са заварени, тъй като в случая посоченото ТР 1/2016 г. не води до тълкуване на правна норма, а извежда кръг от правоимащи лица, което действие може да бъде единствено за права породени и възникнали след приемане на тълкувателното решение, съответно не може да води до преуреждане на заварени положения.

Застрахователят посочва, съобразно механизма на ПТП - водача на лек автомобил при маневра на заден ход удря намиращата се на платното пешеходка стана причина за ПТП, пострадалата М. Д.И. се е намирала и вероятно е пресичала пътното платно на място, което е напълно възможно да не е означено или отбелязано като пешеходна пътека или няма налична светофарна уредба. Остават напълно неясни причините за ПТП и механизма на настъпилите наранявания, както и наличието на причинно - следствена връзка между ПТП и самите тях.Според ответника съществува реална и обективна възможност пострадалата М. Д.И. и сама да е създала предпоставки и се е поставила в опасност, както и с поведението си в значителна степен е и допринесла за случилото се.

Поради това ответникът извежда довод,че е налице съпричиняване от страна на М. Д.И., която вероятно неочаквано за водача се е появил на пътното платно,като нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДвП

ЗАД „Булстрад“ АД намират,че от представените с исковата молба писмени доказателства не се извеждал точния механизъм на настъпване на произшествието, не се разкривали в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на участниците в него. Предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД трябвало да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице.Съществували и редица противоречия по отношение на съществени обстоятелства - къде и как точно е пресичал пострадалият.

Поради това ответната страна сочи,че при определянето на размера на обезщетенията следва да се отчете факта на съпричиняване в режима на  чл. 51, ал. II от Закона за задълженията и договорите.

Ответникът оспорва предявените искове по размер, като прекомерно завишени и не отговарящи на реално претърпените от ищците неимуществени вреди.

Поради изложеното застрахователят иска да се постанови решение, с което изцяло да  се отхвърлят предявените искове

Ответната страна оспорва и дължимостта на законната лихва от датата на смъртта на пешеходката 26.11.2016 г. Единственият задължен по отношение на лихвите за забава следвало да се счита деликвента или  застрахования.В случая бил приложим КЗ, в сила от 01.01.2016г., и чл.497 от същия, Била и налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че застрахователя не дължал лихва по чл.409 от КЗ.

Предявените претенции съставляват кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание-чл.226 ал.I от КЗ/отм./ вр. с §22 от ПЗРКЗ и по чл.86 от ЗЗД.

В съдебно заседание страните поддържат изложените доводи, възражения и искания.

Факти по делото

            С присъда №40/24.ХI.2017 г. постановена по НОХД №648/2017 г. Окръжен съд-Хасково признава признава подсъдимия Ф.Г.Ж., роден на 22.VII. 1984 год. в гр.Харманли, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, грамотен със средно образование, земеделски производител, ЕГН ********** за виновен  в това, че на 29.Х.2016 год. в гр.Харманли при управление на МПС- лек автомобил марка „Мерцедес" Е 270 ЦДИ, ДКН * **** ** нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Д.И.,***, ЕГН **********, настъпила на 26.XI.2016 год., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на осн. чл.343а ал.1 б."б" вр. чл.343 ал.1 б,"в" вр. чл.342 ал.1 и вр. чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК го осъжда на наказание "Пробация" при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“  за срок от 1 /една/ година с периодичност 2 /два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“  за срок от 1 /една/ година, като го признава за невиновен и го оправдава частично по първоначално предявеното му обвинение в престъпление по чл. 343 ал.1 б."в" вр. чл.342 ал.1 от НК, както и относно обвинението да е допуснал нарушение на правилата за движение и по чл.25 ал.1 от ЗДвП.

На оси. чл.343г от НК налага на подсъдимия Ф.Г.Ж. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“  за срок от една година.

Починалата М. И. е оставила като своя наследница дъщеря си М.Д.И.,ЕГН:**********,*** г.,Т. И. Л.,дъщеря,Д. И. П.,син,починал на 04.ХI.1983 г. и И.Д. П.,син.

Видно от удостоверение за граждански брак от 03.I.2003 г. в Кератея,Република Гърция Т. П.а сключва граждански брак с М. А. Е..

Съобразно удостоверение относно застраховка лек автомобил марка „Мерцедес" Е 270 ЦДИ, ДКН * **** ** има активна „Гражданска отговорност“ за периода 11.ХI.2015 г. до 10.ХI.2016 г. при ЗД“Виена Иншурънс Груп“ АД София.

Свидетелят М.Ю.Н. установи,че познава ищците от деца,тъй-като живеел точно срещу техния дом в гр.Харманли,ул.“Цар И. Асен II“ №17.Баща им починал през 1983 г. когато И. бил на 10 години а М. на 6.След смъртта на баща им за двете тогава деца се грижела основно баба им М...Майка им полагала по-малко грижи за тях,била в конфликт с баба им,имала връзки с други мъже,но живеела при тях.Случвало се да отсъства по седмица,като през цялото това време всички грижи по двете деца поела именно баба им.По-късно майката на ищците заминала за Гърция,където и по късно се омъжила.Понастоящем ищецът И. живеел на адреса на баба си със семейството си,а ищцата- в друг дом със семейството си.

Свидетелят М. Ю. М. посочи идентични обсотятелства с горния свидетел,като уточни,че майката на ищците заминала на Гърция 1993 или 1994 година.До тогава майка им живеела в дома на ищците,но се карали с баба им.Майката работела.Повечето грижи по децата тогава били поети от бабата след смъртта на баща им през 1983 г.След смъртта на М. И. на двамата ищци им било много тъжно,плакали на погребението,тъй-като ги гледала от малки.

Свидетелката А.В.Д. установи,че живеела на семейни начала с Ф.Ж..В деня на инцидента съсед помолил Ж. да премести процесния автомобил за да не го удари,тъй-като правел ремонт.При пущане на МПС назад изминало не повече от метър,като свидетелката,която била в колата,усетила,че се ударили в нещо.Ж. преди това погледнал в огледалата за задно виждане.Като спрели видели,че бабата била до ауспуха,от лявата страна на колата,паднала на една страна,била в съзнание,като единствената рана била на крака й.Ж. й оказал помощ,след това я откарали с линейка в болницата.Внукът й И. се занимавал с баба си тогава.Преди започване на маневрата преди процесния автомобил имало три МПС-две коли били на тротоара и една на платното.Не можело да се върви по тротоара от тяхната страна на платното,тъй-като имало паркирана кола и зад тяхната.

Свидетеля М.Ю.М. изведе,че бабата тръгнала да се качва на бордюра на пътното платно,като по тротоара имало паркирани коли,поради което той не можел да се ползва.Жената била на около 50 см. зад процесния автомобил,като вървяла и била на около два метра от бордюра на пъта.В този момент същият,спрял на полови на платното и на половина на тротоара, тръгнал рязко назад,при което я съборил и затиснал,след това дал напред и повлякъл след себе си.По пронцир Ж. карал бързо автомобила си.В района нямало пешеходни пътеки,пътят бил много лош,с дупки.Свидетелят Митко Станков посочи,че не си спомня точно случая,но каквото отразил  в протокола,съставен на место като служител на МВР,това била вярното.

Съобразно справка от НБД „Население“ майката на ищците Т. Д. П.а е с постоянен и настоящ адрес-***.към 11.III.2020 г.

Видно от справка по лице-на името на Т. Д. П.а от Службата по вписванията-гр.Харманли,по отношение на семейния имот в гр.Харманли,където е и постоянния и настоящ адрес на майката на ищците,същата е участвала в сделки с тази недвижимост,заедно с двамата ищци,касаещи отказ от право на ползване на 08.VIII.2017 г.,дарение по отношение на части от този имот на 26.V.2011 г.

Видно от изх.№112/18.III.2020 г. и изх.№144/01.VI.2020 г. на Териториално звено „ГРАО“-Хасково,при МРРБ ищецът И.Д.И. е неженен,като има две деца,родени съответно 2012 г. и 2016 г.,а ищцата М.Д.И. е със семейно положение разведена и няма деца.Имала е сключен граждански брак №13/27.IV.1997 г. в гр.Раднево,който е прекратен чрез развод през 1999 г.

Съдебно техническата експертиза,приета по делото,изведе,че М. И. непосредствено преди настъпване на процесното произшествие се е движила в западната половина на платното на движение на ул.“Ангел Войвода“ в посока север,отгове на долу и косо надясно към източния тротоар зад позицията на спрелия автомобил „Мерцедес" Е 270 ЦДИ, ДКН * **** **,като пресича на необозначено място.От позицията си на придвижване,М. И. не е могла да види,че спрелия автомобил тръгва.Водачът на колата обаче е имал техническата възможност,при предприемане на маневрата „движение на заден ход“ и в процеса на изпълнението й,да види пешеходката,тъй-като е нямало ограничения за видимостта.

Правни съображения

Предявеният осъдителен иск по 226 от КЗ/отм./ е допустим,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния управляван автомобил „Мерцедес" Е 270 ЦДИ, ДКН * **** ** от Ф.Ж. ,с който е предизвикано процесното ПТП. Като такъв ответникът е пасивно легитимирана страна по претенцията на пострадалите лица,предвид правото им да упражнят пряк иск за понесените от нея вреди срещу него.

В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства - настъпването на пътно-транспортно произшествие,наличието на валидно съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество собственика на автомобила.

Безспорно обсъдената по-горе присъда изрично установява в режима на чл.300 от ГПК правнорелевантно поведение на Ф.Ж.,като водач на процесното МПС.Безспорно се касае за причинени от него ПТП и настъпили в резултат на същото смърт на М. И.,което обосновава и неимуществени вреди у двамата ищци..Влязлата в сила присъда е обвързваща за съда предвид императива на чл.300 от ГПК,така и за всички други субекти. Със сила на пресъдено нещо е установено че Ф.Ж. е извършил  виновно противоправно деяние довело до смъртта на М. И., което действие съставлява деликт в граждански смисъл,осъществява състав на престъпление и едновременно с това е и застрахователно събитие,ангажиращо отговорността на застрахователя.

Наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от М. И. са неоснователни.След анализ на доказателствата по делото се извежда,че те еднопосочно установяват ,че същата в рамките на движението си като участник в движението по пътищата-пешеходец,не е нарушила нито едно от задълженията си.При тръгването на същата по платното е нямало движение на превозни средства,процесния Мерцедес" Е 270 ЦДИ, ДКН * **** ** е бил в покой и не е възприет от същата като движещ се обект.Същата е нямала възможността да се движи по тротоара,тъй-.като по него са били спрени други автомобили,а и процесния е бил наполовина паркиран върху платното и върху тротоара.На тази улица въобще е нямало маркировка за пешеходци.Посоката й на движение и зрителния й ъгъл изключват физическата възможност тя да възприеме потеглянето на процесното МПС.Следва да се отбележи и че същата е била в непосредствена близост-на сантиметри до задната му част.Това пък изключва въобще възможността същата да реагира при потеглянето му на заден ход с оглед избягване на удара.От друга страна Ф.Ж. е имал обективната възможност да я възприеме,бил е длъжен да се убеди при предприетата от него маневра движение на заден ход,че няма препятствия по траекторията на движение и че същата не застрашава никого.Същият обаче по думите на свидетеля М.М. е тръгнал рязко назад,при което веднага е настъпил и удара.Установените увреди по И. изцяло кореспондират с първоначалния удар и затискане на тялото,даването в последствие напред и влаченето й под автомобила.Предприетата маневра движение на заден ход от Ф.Ж. е изцяло в нарушение на изискванията на чл.40 и чл.114 от ЗДвП,което е и довело причиняването на вредоносния резултат изцяло.Към него М. И. няма отношение.

Двамата ищци няма спор по делото,че са внуци на починалата.След смъртта на баща им през 1983 г.,когато те са на 6 г./М.И./ и на 10 г./И.И./,отглеждането и възпитанието се поемат в значителна част и от М. И.,тяхна баба.Не следва обаче да се приеме твърдението в исковата молба,че майката Т. П.а изцяло се е дезинтересирала от тях,поради което всички грижи,издръжка и възпитание се били поели от починалата им баба.В тази насока няма категорични и несъмнени доказателства.Установи се само,че Т. П.а и М. И.,след смъртта на бащата на ищците си влошили отношенията.Това обаче не изключва майката да отглежда децата си.Напротив-извежда се че същата е живяла в  дома им непрекъснато до 1994 година,когато заминала в Гърция,работела е през това време,което оправдава и отсъствието й през деня.Естествено е през това време именно бабата да поеме отглеждането на двете деца предвид ниската им възраст,до завръщането на майка им от работа.Следва да се посочи и че през 1994 г. М.И. е била на 17 години,а И.И. на 20 г. и вече не са били деца.Следва да се има предвид и че Т. П.а очевидно не прекъсвала връзката си с двете си деца и след заминаването й за чужбина и досега.В тази насока следва да се има предвид,че актуалния й настоящ и постоянен адрес е именно адреса в който са отгледани двамата ищци като деца и където и понастоящем са посочили,че живеят.Видно и от обсъденото удостоверение от СВ-Харманли през годините-2011 и 2017 ищците и майка им извъшват сделки-учредавяне право на ползване,дарения именно по отношение имота на ул.“Цар И. ***.Ето защо съдът приема,че ищците и майка им са в много добри и нормални отношения за целия релевантен по делото период.Поради това следва да се приеме и че майката и М. И. са ги отгледали съвместно.Това обаче не пречи да се приеме,че предвид ранната смърт на баща им,М. И. е имала по-интензивна роля при оглеждането и общуването с тях,вкл. и след заминаването на майка им да работи в чужбина,когато вече са били в по-зряла от детската възраст.Безспорно,че и двамата ищци са живели и живеят на семейни начала с партньорите си,но до смъртта на баба си са поддържали по тесни връзки и контакти.М. И. до смъртта си е живяла в общия им дом,грижела са и за децата на ищеца И..След настъпването на процесното ПТП именно ищецът И. по думите на свидетелите се занимава с пострадалата си баба.Ето защо съдът приема,че двамата ищци,като внуци на починалата М. И. са създали трайна и дълбока,особено близка, емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт болки и страдания, които изискват справедливо да бъдат обезщетени.Действително претърпените от смъртта на М. И. неимущестени вреди от ищците не се измерват с размера на предявените претенции-по 100 000 лв. за всеки от тях. Свидетелите не установиха същите да са страдали изключително,продължително, животопроменящо. При смъртта на бабата, двамата ищци им било мъчно,плакали,били по-тъжни-свид.М. М.,споменавали я често,по рядко излизали-свид. Мюмюн Нуриев.Следва да се има предвид и че по време на смъртта на бабата ищците са вече в зряла възраст, само стоятелни,не са били така зависими от грижите й,както когато са били деца,имат опората на семейните си кръгове.Самите те не доказаха някакви по интензивни неимуществени вреди извен нормалните за такава житейска ситуация.

Според съда при тези факти пълната репарация следва да е величината 5 000 лв. за всеки ищец.Същата е адекватна на интензитета и продължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия в режима на чл.52 от ЗЗД.Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото лице. Следва да се посочи че  горницата на предявения иск до пълния му предявен размер от 100 000 лв, според съда е неоснователна и недоказана.Същата е в противоречие и с правилата на справедливостта, което обуславя отхвърлянето й.

Акцесорния иск за лихва върху главницата по всеки иск е предявен от настъпване на смъртта на М. И.-26.XI.2016 год. до окончателното изплащане на сумата по основния иск.

Ще следва на адвокатско дружество „Г. и М.“*** на основание чл.38 от Закона за адвокатурата като процесуален  представител на двамата ищци,действал в тази хипотеза и на основание чл.7 ал.I т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да получи  възнаграждение по двата иска съобразно уважения им размер от по 5 000 лв. или по 580 лв. за иск,общо 1160 лв.

Ответното дружество е направило разноски по делото в размер на 6 861 лв. за процесуално представителство По отношение на платеното възнаграждение за процесуална защита и съдействие е отправено възражение за прекомерност,което съдът намира основателно.Съобразно чл.7 ал.I т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при заявения интерес от 200 000 лв. минималното възнаграждение следва да възлиза на 5 530 лева.Предвид чл.78 ал.V от ГПК и действителната правна и фактическа сложност на производството съдът намира,че адекватния хонорар спрямо защитимия интерес възлиза на 5 530 лв.Съобразно изхода от делото тези разноски от ответника следва да се редуцират съразмерно на 5 253.50 лв..Дружеството е платило и депозита за съдебно техническата експертиза в размер на 200 лв.,който редуциран възлиза на 190 лв.Общо направените разноски следва да възлизат на 5443.50 лв.  и те следва да се заплатят от насрещната страна.Ищците не са освободени от направените разноски от ответната страна в процеса при постановен негативен за тях резултат,поради което следва да поемат съразмерно разноските на застрахователя,направени пред съда.В случая ищците са освободени от държавни такси,само при иницииране на производства от тяхна страна при които плащането има фискално естество и от разноски в рамките на делото дължими по инициирани от тях доказателствени искания.Направените от ответната страна разноски обаче не се включват в това освобождаване и се дължи репарация съразмерно на изхода от процеса.

 Застрахователят следва да заплати следващата се държавна такса върху уважената част от исковете от 10 000 лв. или 400 лв. по сметка на съда.

Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

Р Е Ш И

 

 

            ОСЪЖДА „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД,гр.София,район „Триадица“,пл.“Позитано“ №5 да заплати 5 000 лева на М.Д.И.,ЕГН ********** и 5 000 лева на И.Д.И.,ЕГН **********,*** обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди, поради загубата на своята баба М. Д.И., починала на 26.ХI.2016 г. в резултат на пътнотранспортно произшествие настъпило на 29.Х.2016 год. предизвикано от Ф.Г.Ж., ЕГН ********** в гр.Харманли при управление на МПС- лек автомобил марка „Мерцедес" Е 270 ЦДИ, ДКН * **** ** с налична застраховка „Гражданска отговорност“ BG/03/115002785528,за което има влязла в сила присъда №40/24.ХI.2017 г. постановена по НОХД №648/2017 г. Окръжен съд-Хасково,ведно със законната лихва върху присъдените суми от 26.ХI.2016 г. до окончателното им изплащане.

            ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М.Д.И.,ЕГН ********** и И.Д.И.,ЕГН **********,***  с правно основание  чл.226 ал.I от КЗ/отм./ вр. с §22 от ПЗРКЗ против „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД,гр.София,район „Триадица“,пл.“Позитано“ №5  за горницата над присъдените по-горе суми по 5 000 лева на ищец до пълните им предявени размери от по 100 000 лв. като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД,гр.София,район „Триадица“,пл.“Позитано“ №5 да заплати на Държавата по сметка на съда 400 лв. държавна такса върху уважената част на предявените искове.

            ОСЪЖДА „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД,гр.София,район „Триадица“,пл.“Позитано“ №5  да заплати на адвокатско дружество „Г. и М.“*** сумата от 1 160 лв. адвокатски хонорар съобразно уважената част на исковете.

            ОСЪЖДА М.Д.И.,ЕГН ********** и И.Д.И.,ЕГН **********,***  да заплатят на „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД,гр.София,район „Триадица“,пл.“Позитано“ №5  сумата от 5443.50 лв.  разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО  подлежи обжалване по въззивен ред пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщававето му на страните.

 

Съдия :