Решение по дело №121/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20217190700121
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер:  99                                                 16.07.2021                                 Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа , в  състав:

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:   МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева,  разгледа докладваното от съдията  административно дело № 121 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс ( АПК) във връзка с чл. 40  от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на  Сдружение „ Център за съзидателно правосъдие” с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор  Г. М. Д., със седалище и адрес на управление гр. Разград, ж.к. „Освобождение” № 34, ет. 1, п.к. 237, срещу мълчаливия отказ на Директора на Центъра за подкрепа на личностното развитие - – Ученическо общежитие гр. Разград / ЦПЛР – Ученическо общежитие – гр. Разград/  да му предостави достъп до обществена информация по  раздел I, т. 4 от Заявление за достъп до обществена информация изх. № Ц-20 от 31.03.2021 год. и срещу раздел IV от решение № 1 от 27.04.2021 год. в частта, с която е разпоредено данните  за изплатените суми на адв. Г. П. Б. и П. С. П. – Н. – строителен инженер - членове на Комисия, назначена със заповед № РД-15-161 от 11.05.2020 год. да бъдат заличени, при предоставяне на договорите на заявителя.  В жалбата се сочи, че  оспорващият не е намерил исканата информация  по римско I , т. 4 от заявлението си за достъп на посочения в решението интернет адрес, поради което счита, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на достъп в тази част на заявлението му. Оспорващият твърди, че информацията за изплатените суми на адв. Г. П. Б. и П. С. П. – Н. – строителен инженер попада в хипотезата на § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗДОИ, поради което административният орган неправилно е отказал достъп до нея и решението в тази му част е незаконосъобразно. Оспорващият иска съдът да отмени решението в оспорената част, както и мълчаливия отказ, и да даде указания на административния орган да му предостави исканата информация. Претендира за  присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по делото –  Директорът на ЦПЛР-Ученическо общежитие – гр. Разград в писмено становище  оспорва жалбата като неоснователна.  Излага доводи, че исканата информация за членовете на комисията е предоставена, съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗДОИ, а исканата от  оспорващия информация  по раздел I, т. 4 от заявлението относно гаранция за изпълнение по Договор № 7 от 03.08.2020 год. се съдържа в чл. 17 от договора, който е публикуван но посочения в решението електронен адрес.

Заинтересованите страни –  Г. П. Б. и П. С. П. – Н. не заявява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:

Административното производство е започнало със Заявление за достъп до обществена информация изх. № Ц-20 от 31.03.2021 год., отправено от оспорващия до Директора на ЦПЛР-Ученическо общежитие – гр. Разград, с което е поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация както следва:

I.Обществена информация за дейността по договор № 7 от 03.08.2020 год., сключен със „Стил Пашев и Син” ООД гр. Исперих:

1.Техническа спецификация;

2.Техническо предложение на изпълнителя;

3.Ценово предложение на изпълнителя;

4.Гаранция за изпълнение;

5.Изплатена сума по договор с включени всички действително направени разходи;

6.Документ за приемане или не на работата и услугите;

7.Техническо задание/техническа спецификация, изготвена от възложителя на обществената поръчка;

            II. Обществена информация за участниците „Кемпарк строй” ЕООД и „Йорданов инженеринг” ЕООД – Техническа спецификация; Техническо предложение на изпълнителя; Ценово предложение на изпълнителя; Гаранция за изпълнение, за всеки участник отделно.

III.Обществена информация за работата на Комисията, назначена със Заповед № РД-15-161 от 11.05.2020 год., всички документи- протоколи, оценъчни карти и други изготвени  или попълнени индивидуално от всеки член на комисията и  общо от всички членове на комисията, във връзка с  поставените точки/оценки на двамата кандидати, допуснати до участие  в класирането.

IV.Обществена информация за членовете на Комисията, назначена със Заповед № РД-15-161 от 11.05.2020 год.,  адвокат Г. П. Б. и П. С. П. –Н. – строителен инженер - договор с всеки и изплатена сума.

С  писма от 09.04.2020 год. / л. 24, л. 27, л. 30, л. 33, л. 36/   административният орган е уведомил третите лица, чиито интереси са засегнати от заявлението на оспорващия  за постъпилото  заявление  и е дал тридневен срок за заявяване на изрично съгласие за предоставяне на исканата информация, която  се отнася до тях.

С писмо  изх. № 58 от 12.04.2021 год.  оспорващият е уведомен за удължаване на срока за вземане на решение по постъпилото заявление с 14 дни, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ. Писмото е връчено на 15.04.2021 год., съгласно известие за доставка л. 21.

С писмо вх. № 69 от 19.04.2021 год. /25/ заинтересованата страна П. С. П. –Н. е дала съгласие да бъде предоставена исканата информация под условия да бъдат заличени личните ѝ  данни и данните за изплатени суми.

С писмо вх. № 68/16.04.2021 год. /л.29/ заинтересованата страна Г. Б. е дала съгласие да бъде предоставена исканата информация под условия да бъдат заличени личните и данни и данните за изплатени суми.

С писмо  вх. № 67 от 16.04.2021 год. третото лице „ Стил – Пашев и Син” ООД гр. Исперих е посочила, че исканата от оспорващия информация е публикувана на интернет страницата на ЦПЛР  и е публично достъпна, поради което искането е  необосновано.

С решение  № 1 от 27.04.2021 год.  директорът на  ЦПЛР – Ученическо общежитие – гр. Разград разрешил достъп до обществената информация, отнасяща се до актовете, съдържаща изисканата информация. Посочил е срок за предоставяне от 30 дни. В диспозитива е посочено, че поисканата обществена информация е на разположение на заявителя в срок  до 28.05.2021 год. в стая 202, на втория етаж в сградата на Ученическо общежитие гр. Разград, ул. „Никола Вапцаров” № 10. Посочено е също, че информацията, за която е определено да бъде изпратена по електронен път, следва да се предостави на посочения от заявителя електронен адрес. В раздел I от диспозитива на решението е посочено, че информацията за дейността по договор № 7 от 03.08.2020 год., сключен със „Стил Пашев и Син” ООД гр. Исперих - Техническа спецификация; Техническо предложение на изпълнителя; Ценово предложение на изпълнителя; Гаранция за изпълнение; Техническо задание/техническа спецификация, изготвена от възложителя на обществената поръчка, е публична.  Всички поискани документи са на сайта http://www.obshtejitie-rz.com/aop. Информацията за изплатената сума по договор с включени всички действително направени разходи; и документ за приемане или не на работата и услугите да  бъдат изпратени на посочения от заявителя електронен адрес.

            В Раздел IV от диспозитива на решението административният орган е посочил, че по отношение на информацията за договорите и изплатените суми на членовете на комисията назначена със Заповед № РД-15-161 от 11.05.2020 год.,  адвокат Г. П. Б. и П. С. П. –Н. – строителен инженер-  на основание чл. 31, ал. 3 от ЗДОИ, спазвайки условията на третите лица  на заявителя да се предоставят договорите им със заличени лични данни и данните за уговорените суми, които да  се изпратят на посочения от заявителя електронен адрес.

            Жалбата срещу решението в оспорената му част е подадена на 11.05.2021 год. непосредствено пред АС – Разград.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу  индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в предвидения в закона срок,  е процесуално допустима.

Между страните няма спор, че Центърът за подкрепа на личностното развитие -  Ученическо общежитие гр. Разград, като институция в системата на предучилищното и училищното образование по смисъла на чл. 49, ал. 3 във вр. с чл. 26 от Закона за предучилищното и училищно образование /ЗПУО/ е публично правен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ и като такъв е задължен субект по ЗДОИ.

С оглед на това оспореното решение е издадено от компетентен орган – директора на  ЦПЛР – Ученическо общежитие – гр. Разград, съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 във вр. с чл. 258, ал. 1 от ЗПУО  във вр. с чл.3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.

Административният акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. Съдържа реквизитите, посочени в чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ, както и фактически и правни основания. Доколко тези фактически  и правни основания са  достатъчни и  доказани е въпрос  свързан с материалната законосъобразност на акта.

При издаване на оспореното решение административният орган не  е допуснал съществено нарушение на  административно-производствените правила, а и такива конкретно не се сочат от оспорващия.

Спорният между страните въпрос е дали е налице мълчалив отказ на  административния орган по раздел I, т. 4 от заявлението за достъп до обществена информация, подадено от оспорващия или не е налице.

Според административния орган, той се е произнесъл и по това искане, като е посочил, че исканата в тази точка информация е публична и се намира на посочения в решението сайт на ЦПЛР – Ученическо общежитие – гр. Разград. Според оспорващия  исканата информация не се намира на този сайт и е формиран мълчалив отказ от административния орган.

Съдът споделя становището на оспорващия.

В  раздел I, т. 4 от Заявление за достъп до обществена информация изх. № Ц-20 от 31.03.2021 год. оспорващият е поискал информация за гаранцията за изпълнение във връзка с дейностите по изпълнението на договор № 7 от 03.08.2020 год., сключен между ЦПЛР – Ученическо общежитие – гр. Разград  „Стил Пашев и Син” ООД гр. Исперих. Очевидно е, че оспорващият е поискал информация за представената от изпълнителя по договора гаранция за изпълнение при подписване на договора, а не информация дали в договор № 7 от 03.08.2020 год. е вписано задължение за представяне на гаранция за изпълнение и нейния размер..

Действително на сайта  http://www.obshtejitie-rz.com  се намира публикуван договор № 7 от 03.08.2020 год., сключен между ЦПЛР – Ученическо общежитие – гр. Разград  „Стил Пашев и Син” ООД гр. Исперих, в чийто чл. 17 е посочено, че при подписване на  този договор изпълнителят представя на възложителя гаранция за изпълнение в размер на 3% от стойността на договора без ДДС, а именно 20954.82 лв., която служи за обезпечаване на изпълнението на договора чрез покритие на отговорността на изпълнителя, но няма публикуван документ или информация  дали изпълнителят действително е представил такава гаранция при подписване на договора, каквато информация е поискал оспорващия със заявлението.

След като с процесното решение административният орган  не се е произнесъл в този смисъл  по раздел I, т. 4 от Заявление за достъп до обществена информация изх. № Ц-20 от 31.03.2021 год., се е формирал мълчалив отказ  на административния орган по тази част от заявлението. Съгласно чл. 38 от ЗДОИ задълженият административен орган е длъжен да се произнесе с решение с предвидените от закона реквизити. Разпоредбата е императивна и предвижда задълженият субект да посочи фактическите и правни основания, поради които исканата информация не е възможно да бъде предоставена или същата не се предоставя в пълен обем . Ако на административния орган не е било ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо е следвало да поиска уточнение по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, което не е сторено в случая.

Ето защо така формирания мълчалив отказ на административния орган по раздел I, т. 4 от Заявление за достъп до обществена информация с изх. № Ц-20 от 31.03.2021 год. е незаконосъобразен и следва  да бъде отменен, а преписката в тази ѝ част върната на административния орган за произнасяне по същество.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения раздел  IV от оспореното Решение  № 1 от 27.04.2021 год. съдът намира следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Обществената информация може да бъде   официална обществена информация, когато се  съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление, издадени при осъществяване на техните правомощия, съгласно чл. 10 от ЗДОИ или служебна обществена информация, когато е събрана, създадена или съхранявана във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, според чл. 11 от ЗДОИ. Следователно това е информация, свързана с актовете, действията/бездействията на задължените субекти, който са във връзка с техните основни правомощия и функции.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ "Лични данни" е понятието по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. , съгласно който „лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано.

В ЗДОИ са регламентирани два случая, когато исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето ѝ. Първият, когато тя съдържа лични данни на участващите в сделката физически лица и вторият - когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, при несъгласие за предоставянето ѝ от страна на третото лице органът, на основание чл. 31, ал. 4 ЗДОИ, предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до личните данни на третото физическо  лице. Във втората хипотеза, съобразно общият принцип, прогласен в чл. 17, ал. 2 ЗДОИ, исканата информация при посочените условия се отказва. Законът обаче сам предвижда изключение от този общ принцип с чл. 17, ал. 2, пр. последно и чл. 31, ал. 5 ЗДОИ: задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването ѝ. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на § 1, т. 5, б. "е" ДР ЗДОИ, когато исканата информация е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 ЗДОИ.

Следва да се има предвид, че по отношение на личните данни на трети физически лица изключението за  надделяващ обществен интерес не е приложим. Надделяващя обществен интерес е ирелевантен тогава, когато следва да се предоставят лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ЗДОИ.  С други думи, няма връзка между понятията "лични данни" и "надделяващ обществен интерес", за да се приеме, че при наличието на последното обстоятелство отпада забраната по чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ да се предоставят лични данни по реда и условията на този закон. В този смисъл е и Решение № 1405 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2011 г., V о.,

Само когато лицата заемат публични длъжности, тогава защитата на личните им данни и много по-занижена, в сравнение със защитата, от която се ползват останалите граждани съобразно развитите съображения в   Решение № 4 от 26.03.2012 год. по К.Д. № 14/2011 год. на Конституционния съд или  в изключенията, които се съдържат в специалните закони – Закона за съдебната власт /чл. 175г /, Закона за държавния служител чл. 29 и § 2 от ДР на ЗПКОНПИ/, Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество / чл. 41-42/. В тези случаи законодателят е приел, че с оглед на заеманата публична длъжност, личните данни на лицата следва да са публични и достъпни до всяко трето лице.

В настоящия случай задълженият субект е предоставил исканата информация за конкретно посочените в раздел IV от  заявлението за достъп физически лица –  адвокат и строителен инженер, членове на комисията, за оценка на предложения по процедура по Закона за обществените поръчки, при условието, че бъдат заличени личните данни и изплатените по договорите суми. Мотивирал се е с отказа на третите лица  на заявителя да бъде предоставена тази информация и с оглед разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗДОИ.

Няма спор,  че информацията за  разходите на ЦПЛР-Ученическо общежитие – гр. Разград за възнаграждение на членовете на комисията, която е извършила оценка на   участниците в процедурата по ЗОП е служебна обществена информация, свързана с дейността на публичната организация. В случая обаче, така както е формулиран раздел IV от  заявлението за достъп до обществена информация, се иска достъп не до информация свързана с дейността на публично правния субект, а до конкретни данни за конкретни физически лица-страни по граждански договори със задължения субект, които касаят техния финансово- икономически идентитет и които според настоящия съдебен състав се явяват лични данни по смисъл на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. В този смисъл са и Решение № 9576 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1148/2019 г., V о. и Решение № 16599 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6658/2013 г., VII о.

Наред с това тези физически лица не заемат публични длъжности,  когато защитата на личните данни е с по-нисък  интензитет, поради което  личните им данни се ползват с пълната защита на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. В случая не е налице и хипотезата по ЗДСл, ЗСВ или ЗПКОНПИ, когато личните данни на физическите лица,  посочени в тези закони, са публично достъпни до трети лица.

Предвид изложеното съдът намира, че решението в оспорената му част  по раздел IV от диспозитива е правилно и законосъобразно, а оспорването като неоснователно и недоказано в тази му част следва да се отхвърли.

С оглед изхода  на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК искането на оспорващия за присъждане на разноски, като своевременно направено,  е основателно и доказано до размер от 510 лв., от които 10 лв. платена д.т. и 500 лв. възнаграждение за адвокат изплатени изцяло в брой, съгласно представения договор за правна помощ

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Директора на Центъра за подкрепа на личностното развитие - Ученическо общежитие гр. Разград по  раздел I, т. 4 от Заявление за достъп до обществена информация изх. № Ц-20 от 31.03.2021 год., подадено от Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ – Разград  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ж.к. „Освобождение” 34, п.к. 237.

ВРЪЩА преписката в тази ѝ част на Директора на Центъра за подкрепа на личностното развитие - Ученическо общежитие гр. Разград за ново произнасяне по същество.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ – Разград  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ж.к. „Освобождение” 34, п.к. 237 в останалата му част.

ОСЪЖДА Центъра за подкрепа на личностното развитие - Ученическо общежитие гр. Разград с  БУЛСТАТ ********* да заплати на Център за съзидателно правосъдие“ – Разград  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ж.к. „Освобождение” 34, п.к. 237 разноски по делото в размер на 510 лв., /петстотин и десет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Съдия: /п/