РЕШЕНИЕ
№
43
гр. Враца 7.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 28.01.2020г./
двадесет и осми януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на
прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело
№749 по описа на АдмС – Враца за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
от Г. П. Б. *** против РЕШЕНИЕ №77/26.09.2019г.,
постановено по АНД №327/2019г. по описа на Районен съд Бяла Слатина, в частта,
в която е потвърдено Наказателно постановление № 19-0248-000473/ 23.05.2019 г.
на Началник РУ-Бяла Слатина за налагане на административно наказание глоба в размер на 50.00лв. за нарушение на
чл.137а, ал.1 ЗДвП. С касационната жалба
се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Излагат се съображения за това, въз основа на които
се иска отмяна на решението, в частта, в която е потвърдено наказателното
постановление.
В с.з. касаторът поддържа касационната жалба и моли за решение, с което
да се отмени НП.
Ответникът – РУ-Бяла Слатина не ангажира
становище по делото.
Участващият в касационното производство
прокурор дава заключение, за оставяне в сила на решението на РС-Бяла Слатина,
като обосновано, законосъобразно и правилно.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в
съдебно заседание доводи и съображения от страните и след извършване на
служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 АПК, приема
за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт,
подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
С Решение №77/26.09.2019г.,
постановено по АНД № 327/2019г. на Районен съд Бяла Слатина е потвърдено
НП № 19-0248-000473/ 23.05.2019 г. на
Началник РУ-Бяла Слатина, в частта, в
която на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП на Г. П. Б. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50.00лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП. За да потвърди НП в тази му част въззивния
съд е приел, че в производството по
съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по
съществото на спора е прието, че с действията си водачът на МПС, в случая
касатора е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, вменяваща задължение на
водачите в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и
N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани. Обсъдил е и изключенията визирани
в чл.137а, ал.2, т.2 и т.3 ЗДвП, с оглед представените експертни решения на
ТЕЛК от страна на касатора, като е приел, че не може да се изведе извод, че
лицето попада в освободената категория лица да не поставят обезопасителен колан, с който МПС е снабдено. По отношение на
наложената санкция е прието, че същата е законосъобразно наложена в определения
от закона размер.
Настоящият съдебен състав
изцяло споделя изводите на въззивният съд водещи до потвърждаване на НП, в тази
му част. Правилно е установена фактическата обстановка, изводът на съда за
доказаност на нарушението и неговото авторство, е съобразен със събраните
писмени и гласни доказателства. Обсъдено е възражението на санкционираното
лице, че спрямо него е било налице
изключение от правилото, задължаващо всички водачи на МПС да управляват същите
с поставени обезопасителни колани, когато са оборудвани за това, поради физическото му състояние. Касационният състав
възприема изводите на въззивния съд, че само решенията на ТЕЛК не са достатъчни,
за да се приеме, че за касатора не важи общото правило за поставяне на
обезопасителен колан при управление на автомобила. Нито пред
административнонаказващия орган, нито пред съдебните инстанции касаторът е доказал, че попада в изключенията на чл.
137 "а" ал. 2, т. 2 и т.
3 ЗДвП, тъй като тези хипотези
касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници
и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства,
адаптирани съобразно техните нужди. След като в случая не е било установено
наличието на отличителен знак или друго обстоятелство, което да показва, че
водачът е инвалид и автомобилът е адаптиран спрямо нуждите му, негово
задължение е било да докаже, че той е именно такъв. Не е било доказано също, че
физическото състояние на водача не му позволява ползването на обезопасителен
колан при управлението на автомобила и не е била установена обективна
медицинска причина, поради която да не може да постави колан. За физическо
състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва
обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради
обективни причини (т. е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е
невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило
здравословното му състояние. Представените от касатора решения на ТЕЛК не съдържат
лекарско предписание, че физическото му състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Предвид на изложеното и
възраженията на касатора в тази насока са неоснователни и не се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
Съдът намира, че санкционната норма е приложена правилно, наложената
санкция е във фиксиран размер, поради което на административнонаказващия орган
не е предоставено правото да преценява размера й. Извършеното нарушение не сочи на по-малка степен на обществена
опасност, отколкото обикновените случаи от този вид, поради което не може да
бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
касационната инстанция намира, че обжалваното решение в частта, в която е
потвърдено наказателното постановление е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане
в сила. Касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави
без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр.чл.218 АПК Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 77/26.09.2019г., постановено по АНД №
327/2019г. на Районен съд Бяла Слатина, с което
е потвърдено НП № 19-0248-000473/
23.05.2019 г. на Началник РУ-Бяла Слатина, в
частта, в която на основание чл.
183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП на Г. П. Б. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50.00лв. за нарушение
на чл.137а, ал.1 ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.