Р Е
Ш Е Н
И Е № 37
Гр. Трън, 19.12.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори състав в закрито съдебно заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При секретаря
ГЕРГАНА АЧАНОВА, като разгледа гр. д. № 102/2016 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск с правна квалификация чл. 76 от ЗС вр. с
чл.356 от ГПК.
Образувано е
по искова молба от Л.Т.Б. с ЕГН: **********,***, А.Р.Б. – М., с ЕГН: ********** *** и Р.Р.Б. с ЕГН: **********,*** срещу И.Ц.О., с ЕГН: ********** и М.П.О., с
ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес:***.
В исковата молба се твърди, че ищците са
преки наследници на Р.С. Б.- бивш жител ***, починал на ***г. От около 1960г.
техният наследодател и съпругата му Л.Б. установили фактическа власт върху
имот, който се намира в землището на ***, който имот влизал в строителния
полигон на града. До имота имало необитаема стара паянтова къща, в която се
настанил Цветан О. със семейството си. Същия се явява наследодател на ответника
И.Ц.О.. С одобрението на регулационният план на града от 1991г. от имота на
ищците и този на наследодателя на ответника се обособил имот, като УПИ №
ХХХVІІ-18 в кв.33 с административен адрес: ***,
с площ от 820 кв.м. Този имот владеели съвместно с равни права, като си
разпределили ползването и изградили ограда установяваща реално ползваните от
двете фамилии дворни места. На 09.05.2015г. при идването си в имота ищците
установили, че оградата е премахната и ответника обяснил, че се е сдобил с
нотариален акт за собственост върху целия имот. По този начин той нарушил
владението им. Искането е ответниците да прекратят да
нарушават владението на ищците върху процесния
недвижим имот, като възстановят унищожената от тях ограда, разпределяща
ползването на съсобственият имот, да премахнат
изградените бетонови основи в имота на ищците и затрупат изкопаните основи, и
да рекултивират почвата на това място, както и да
върнат отнетото им чрез насилие и по скрит за тях начин владение на предадат
северозападната половина от недвижим имот обособен като част от УПИ № ХХХVІІ-18
в кв.33 с административен адрес: ***, целия
с площ от 820 кв.м. Както и при
осъдително решение ответниците да заплатят на ищците
направените разноски по съдебно-деловодните разноски.
С разпореждане от 28.09.2015 г. съдът е разпоредил изпращане на препис на исковата молба на
ведно с приложенията към нея на ответника.
В срока за отговор ответника И.Ц.О. е депозирал отговор, в който твърди,
че иска е неоснователен, неправилен и не лежи на никакви доказателства, а
описаното не отговаря на истината с изключение на обстоятелството, че до
пролетта на 2015г. ищците са ползвали чужд недвижим имот без никакво правно
основание, възползвайки се от това, че не са знаели, че имота който ползват е
негов и на семейството му. Когато поискали трасиране на границите на имота от
община ***, се оказало, че ищците ползват имота незаконно. На база на
извършеното трасиране от община *** е преместена и оградата и са извършени и
други действия, но това няма общо с ответника, а ищците следва да насочат
претенцията си към община ***. Отрича имота да е ползван съвместно от него и
ищците. Направено е твърдение, че ответника е и ответник и по гр.д. № 64/2015г.
с правно основание чл.108 от ЗС, по което ищците Е.П. П. и А.П.С.
твърдят, че са собственици по наследство на недвижим имот – дворно място с площ
от 802 кв.м., находящо се в ***, УПИ № ХХХVІІ-18 в
кв.33 с административен адрес: ***, като искат отмяна на с нот.акт
за собственост придобит по давностно владение № 67,
том 1, рег.№364 дело № 43/20.04.2015г., както и осъждане на ответника да
отстъпи собствеността върху имота и предаде владението, както и да преустанови
неоснователните действия по ползването на имота. В тази връзка съдът е намерил основание за спиране на настоящото
производство по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК и с определение от
253/19.11.2015г. е спрял производството по делото. С определение №72 от 04.04.2016г. съдът е възобновил производството по делото,
насрочил същото за разглеждане в о.з., приел и приложил като писмени
доказателства по делото приложените към исковата молба заверени копия от
документи, както и е съставил проекто-доклад по делото.
В о.з. от 10.05.2016г. процесуалния представител на ответника е поискал
конституирането на съпругата на последния– М.П. М. при предоставяне на
съответните писмени доказателства установяващи процесуалната легитимация на
същата. С допълнителна искова молба от 13.06.2016г. ищците са насочили
претенцията си и срещу М.П.О. като втори ответник по иска, описва се
идентичната фактическа обстановка както в първата искова молба, като искането е
да бъдат осъдени двамата ответници по делото да
прекратят да нарушават владението на ищците върху процесния
недвижим имот, като възстановят унищожената от тях ограда, разпределяща
ползването на съсобственият имот, да премахнат
изградените бетонови основи в имота на ищците и затрупат изкопаните основи, и
да рекултивират почвата на това място, както и да
предадат имота им. Претендират при осъждане ответниците
да заплатят на ищците направените разноски по съдебно-деловодните разноски.
Молят да се приобщи към
доказателствата по делото скица № 86/04.05.2016г. издадена от община ***, както
и да се допуснат за изслушване по двама свидетели за всеки един от ищците, с
показанията на които ще установят факта на владението на ищците върху процесния имот, както и факта на нарушението му.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Ищците са преки наследници на Р.С. Б.- бивш
жител ***, починал на ***г. От около 1960г. техният наследодател и съпругата му
Л.Б. установили фактическа власт върху имот, който се намира в землището на ***,
който имот влизал в строителния полигон на града. До имота имало необитаема
стара паянтова къща, в която се настанил Цветан О. със семейството си. Същия се
явява наследодател на ответника И.Ц.О.. С одобрението на регулационният план на
града от 1991г. от имота на ищците и този на наследодателя на ответника се
обособил имот, като УПИ № ХХХVІІ-18 в кв.33 с административен адрес: ***, с площ от 820 кв.м. Този имот владеели
съвместно с равни права, като си разпределили ползването и изградили ограда
установяваща реално ползваните от двете фамилии дворни места. Ищците владеели
северозападната част от имота , а ответниците-
югоизточната. На 09.05.2015г. при идването си в имота ищците установили, че
оградата е премахната и ответника обяснил, че се е сдобил с нотариален акт за
собственост върху целия имот, придобит по давностно
владение №67, том.1 , рег.№ 364, дело № 43 от 20.04.2015г. с предмет ПИ №
ХХХVІІ-18 в кв.33 с административен адрес: ***,
с площ от 775 кв.м., с неуредени регулационни сметки, заедно с
построената в имота паянтова жилищна сграда със ЗП от 50 кв.м., при граници на
имота, улици, УПИ ХХХVІ и край на регулацията. На 09.09.2015г.
ищцата Л.Б. отново отишла в имота да си вземе някои вещи и била посрещната от
ответника със забрана да влиза в имота, наложило се да извика и полиция. Тези
действия по разрушаване на оградата, както и забраната на ответника спрямо
първата ищца са били възприети от св.Р.Б., който е съсед по място на страните.
Същия описва, че от 2004г. е техен съсед по имот и ищците винаги са владели процесния имот в
северозападната му част, а ответниците в югоизточната
част. До въпросните дати не е имало противоречия между тях относно ползването и
владеенето на имота. За време много по-дълго от шест месеца, през което са
владеели ищците въпросният имот свидетелства и св.А. Б. въпреки, че знаела, че действителен собственик
на имота е друго лице на име М.. Същия бил приятел с бащата на ответника и му
дал под наем една къща, както и двора в
югоизточната част на имота. Първо Б. владели въпросната част от имота, а
впоследствие дошъл бащата на ответника и започнал да владее горепосочената
част. За владеене на частта от процесния имот от
ищците свидетелстват и свидетелите П.Д.,
А.Х., Н.Б., Х.Б., В.С., както и С. П.. За наличие на ограда с колове и мрежа
между двете части владени от страните обясняват в показанията си всичките
разпитани свидетели, за факта на събарянето на оградата и времето когато това е
извършено свидетелстват Х.Б. и Р.Б.. Съдът намира, че показанията на сочените
по-горе свидетели са достоверни, непротиворечиви, обективни и непосредствени,
поради което им дава вяра и цени при обсъждането на фактите по делото. Впрочем
съда дава вяра и на показанията на св. С.
П. в частта, в която твърди, че знае за вътрешната ограда между имота на ответниците и ищците, живял е 6-7 години в къщата на ответниците описва, че първата ищца обработва имота от
1983-1984г., а сега не я вижда. Не дава вяра на показанията на последния, че не
знае дали сега съществува въпросната ограда, въпреки твърденията му, че и сега
пребивава в имота. Гореописаната фактическа обстановка от разпитаните свидетели
по делото кореспондира и с приетата, и кредитирана от съда СТЕ, с известна вариативност, продиктувана от индивидуалните възприятия на
свидетелите, дава отговори кой недвижим имот са владели ищците, къде е била съществуващата вътрешна ограда
между процесното място, както и има ли идентичност на
частта от владения имот с УПИ № ХХХVІІ-18 в кв.33 с административен адрес: ***
по приетата като доказателство скица № 94/05.06.2015г. от община ***. В тази
връзка съдът приема вариант втори от
заключението на приетата експертиза, тъй като същия е по показания на
единствения непосредствен съсед по място / св.Р.Б./ от тримата свидетели, въз
основа на които извършено заключението
на вещото лице.
Съдът като прецени допустимостта на предявеният иск, взе предвид становищата
на страните и обсъди събраните по делото доказателства намери следното:
Исковете
са предявени от надлежно процесуално легитимирана страни и при наличието на
правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният им интерес се
обуславя от качеството им на владелци на процесния
имот, което те твърдят в исковата молба.
Разгледани
по същество иска е основателен по следните съображения: В тежест на ищците е да
докажат, че са владелци на недвижимият имот, и че ответниците
са нарушили владението им по скрит и насилствен начин.
По същество:
Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 76 от ЗС
са: 1. наличие на фактическа власт на ищеца върху вещта /като тази власт не
трябва да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна, без да е необходимо
във всеки момент да се извършват конкретни действия, израз на намерението да
държи вещта като своя/, 2. отнемане на фактическата власт от ответника и 3.
това отнемане да е извършено по "скрит начин" /по начин и време,
които правят трудно възприемането му от ищеца/. Посесорният иск по
чл. 76 ЗС
се прилага в два квалифицирани случая на отнемане на владение или държане -
когато самоволното или самоуправно установяване на
фактическа власт върху вещта е извършено от нарушителя чрез насилие или по
скрит начин. Не е необходимо скритостта на отнемането да е спрямо всички, нито
да е осъществена при някакви особени обстоятелства. Достатъчно е отнемането да
е извършено по начин, така че да не може веднага да стане достояние на
досегашния владелец или държател съобразно обичайния начин, по който същия е
осъществявал фактическата власт, т.е. да не е осъществено в негово присъствие
или в присъствието на лица, чрез които съобразно нормалните отношения, той би
бил уведомен незабавно.
Производството
се развива по реда на Глава Тридесета от ГПК- чл. 356- чл. 361 ГПК, като според
изричната разпоредба на чл. 357, ал.1 ГПК
по тези дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението му, като
документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само
доколкото установяват факта на владението / ал.2/. Т.е., в настоящото
производство не могат да се слушат и разглеждат възражения във връзка със
собствеността върху вещта.
Владението е първият елемент от
състава на разглежданото право и се свързва с упражняване на фактическа власт
върху определена вещ и извличане на полезните свойства от нея чрез личното й
или посредствено ползване, с намерението на ползвателя, че е собственик на
същата или че иска да стане такъв. В настоящия случай от изслушаните гласни
доказателства се установи категорично, че за над двадесет годишен период от
време до 09.05.2015г. ищците първоначално чрез своя наследодател и съпруг, а
впоследствие и лично са ползвали северозападвана част
от имот представляващ УПИ
№ ХХХVІІ-18 в кв.33 с административен адрес: ***, с площ от 775 кв.м., с неуредени регулационни
сметки, заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда със ЗП от 50
кв.м., при граници на имота, улици, УПИ ХХХVІ и край на регулацията, чрез обработка на намиращите се в него овощни дръвчета,
земя и т.н. , с което се явява доказан обективният елемент на владението.
Съгласно чл. 69 ЗС
при налична фактическа власт придобивният анимус се презюмира оборимо. Доколкото оборване на тази презумпция не беше
проведено от ответниците субективният елемент на
владението също следва да се приеме за установен.
Предвид гореизложеното съдът намира за
доказано трайното владение на ищците в изискуемия шестмесечен срок, преди
нарушението.
От ангажираните в случая гласни
доказателства се установи, че през през м. май 2015
г. оградата между двете части на процесния имот е
била разрушена от ответника, а достъпът на ищците до ползваната част от
имота бил внезапно забранен от И.Ц.О.,
като им било обяснено, че същия е собственик и на тяхната част. На 09.09.2015г. същия не допуснал със сила ищцата Л.Б. да влезе в
имота, за което се наложило да бъде потърсена и помощ от органите на МВР. При тези данни не възниква съмнение, че
фактическата власт на ищците е отнета по скрит начин и със сила през м. май и септември 2015 г. от ответника И.Ц.О..
Срещу тези действия ищците са се защитили
своевременно с предявяване на настоящия иск.
В заключение по изложените групи
съображения съдът намира за доказани предпоставките на предявеният иск, което
налага уважаването му. Следва да бъде посочено, че уважаването на настоящият
иск не касае действителното право на собственост между страните, а единствено
цели да защити отнетото фактическо
владение на ищците.
Предвид изхода по спора на ищците се
следват разноски от 1300 лв., включващи платени държавна такса и адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА И.Ц.О.,
с ЕГН: ********** и М.П.О., с ЕГН: ********** на основание чл. 76 ЗС, ДА ПРЕДАДАТ владението на Л.Т.Б. с
ЕГН: **********, А.Р.Б. – М., с ЕГН: ********** и Р.Р.Б.
с ЕГН: ********** върху
недвижим имот, с площ от 175 кв. м. от северозападната част на дворно,
урегулирано, застроено място, находящо се в ***, ***,
съставляващо реална част от УПИ № ХХХVІІ-18 в кв.33 с административен адрес: ***, с площ от 775 кв.м., с неуредени регулационни
сметки, по плана на ***, заключено между буквите по
т.ЕБВГДЖЕ от скица 2 от заключението на СТЕ, при граници и съседи на дворното
място: улици, УПИ ХХХVІ и край на регулацията,
ДА ВЪЗСТАНОВЯТ премахнатата от тях телена ограда по т. ЕБВ, КАКТО И ДА ПРЕМАХНАТ
изградените бетонови основи в имота на ищците, затрупат изкопаните основи, и рекултивират почвата на това място.
ОСЪЖДА И.Ц.О.,
с ЕГН: ********** и М.П.О., с ЕГН: **********, да заплатят на Л.Т.Б. с ЕГН: **********, А.Р.Б. – М., с ЕГН: ********** и Р.Р.Б. с ЕГН: **********,
сумата 1300 лв. - разноски пред ТРС, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Перник, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............................