Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 17 23.01.2023 г. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 796 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Н.С.К., ЕГН **********,***,
против Решение № 2153-23-101 от 03.11.2022г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Стара Загора, с
което е отхвърлена, като неоснователна, подадената от Н.К. жалба и е потвърдено
изцяло Разпореждане № 23225835987 от 30.09.2022г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на оспореното решение и на
потвърденото с него разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон по отношение
приложението на § 7з от ПЗР на КСО към придобития от жалбоподателя действителен
осигурителен стаж за периода от 30.09.2008г. до 30.09.2013г. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно, необосновано и незаконосъобразно при извършеното
преизчисление на отпусната му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е
зачетено правото му на увеличение на пенсията за отложено пенсиониране съгласно
Механизма за преизчисляване на пенсията, доколкото право на пенсия К. бил
придобил още към 30.09.2008г., а в действителност такава му била отпусната,
считано от 01.10.2013г. Според жалбоподателя осигурителния му стаж за периода
от 30.09.2008г. до 30.09.2013г. е следвало да бъде взет предвид при
определянето на базовия размер на пенсията по смисъла на § 7з от ПЗР на КСО,
респ. този размер да бъде увеличен за всяка календарна година след отпускането
на пенсията със съответния процент по ал. 2 на § 7з от ПЗР на КСО. По
изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения е направено искане за
отмяна на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на
потвърденото с него разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване”.
Ответникът
по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. С подробно
изложени съображения обосновава, че в съответствие и при правилно прилагане на §
7з от ПЗР на КСО е извършено преизчисляване на отпуснатата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Н.К., като с оглед приложения ред за отпускане
на пенсията, а именно този по §4 от ПЗР на КСО, е неприложимо зачитането на
стаж при „отложено пенсиониране“ за жалбоподателя, а предвид правния характер
на извършеното преизчисление на пенсията по § 7з от ПЗР на КСО, е недопустимо
зачитането на допълнителен стаж, различен от този, зачетен към 30.09.2022г.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със
заявление вх. № МП31973 от 04.11.2013г. /л. 33 и сл. по делото/, до Директора
на Районно управление „Социално осигуряване“ – Стара Загора /сега ТП на
НОИ-Стара Загора/, жалбоподателят в настоящото производство Н.С.К. е отправил
искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/. Със
заявление от 13.11.2013г., на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на КСО, Н. К. е
отправил и искане средствата по индивидуалната му партида в професионалния
пенсионен фонд, да се прехвърлят във фонд "Пенсии" на държавното
обществено осигуряване /л.69/. Въз основа на информацията от съдържащите се по
образуваната пенсионна преписка документи, удостоверяващи наличния за
жалбоподателя осигурителен стаж и доход, е била извършена преценка на правото
на ЛПОСВ за лицето, като на основание чл. 98, ал. 1 от КСО, с Разпореждане № **********
от 21.11.2013г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - гр. Стара Загора /л. 68/, на Н.К. е отпусната пожизнено, считано
от 01.10.2013г., лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на §
4 от ПЗР на КСО. Видно от мотивите на това разпореждане, както и от приложените
по делото справки и описи, зачетеният осигурителен стаж на Н. К. към датата на
отпускане на пенсията, е бил в размер на 10 години и 1 месец – стаж от първа
категория труд; 7 години, 1 месец и 26 дни – стаж от втора категория труд и 22
години, 11 месеца и 13 дни – стаж от трета категория труд. Общият осигурителен
стаж, превърнат към трета категория труд, се равнял на 48 години, 8 месеца и 13
дни. Отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст е била в размер от
559.21лв. По делото не са представени доказателства разпореждането да е било
обжалвано по административен, съответно по съдебен ред.
През
последващите на отпускането на пенсията години, с разпореждания на Ръководителя
на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - гр. Стара Загора, размерът на пенсията е бил изменян /осъвременявана
и преизчислявана/, вкл. и във връзка със зачитането на придобит от
жалбоподателя след пенсионирането осигурителен стаж и
осигурителен доход. С Разпореждане №23223910597 от 01.07.2022г., на основание §
7ж от ПЗР на КСО, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. К. е определена
в нов размер от 1029.14 лв. /л.127 по делото/.
С Разпореждане № 23225835987 от
30.09.2022г., считано от 01.10.2022г., на основание §7з от ПЗР на КСО, личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.К. е преизчислена, като при зачетен
към 30.09.2022г. общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория труд, в размер от 52 години, 10 месеца и 1 ден и
предвид средномесечния осигурителен доход за периода от месец 10.2012г. до
месец 09.2013г. в размер на 1044.66лв. и индивидуалния коефициент на лицето към
30.09.2022г. – 1.629, е определен размер на пенсията по реда на чл. 70 от КСО от
607.16 лв. Така определеният размер е увеличен за всяка календарна година,
следваща годината на отпускане на пенсията с процент, който е равен на
по-високия от: процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване
на индекса на потребителските цени през предходната година, като размерът на
пенсията през годините, е както следва: за 2014 г. - 637.52лв. /607.16 лв. х
1.050 (5.00% за 2013г.); за 2015г. – 671.31лв. /637.52лв. х 1.053 (5.30% за
2014г.); за 2016г. – 713.60лв. /671.31лв. х 1.063 (6.30% за 2015 г.); за 2017г.
– 756.42лв. /713.60лв. х 1.060 (6.00% за 2016г.); за 2018г.- 807.10лв. /756.42
лв. х 1.067 (6.70% за 2017г.); за 2019г. – 874.09лв. /807.10лв. х 1.083 (8.30%
за 2018г.); за 2020г. – 969.37лв. /874.09лв. х 1.109 (10.90% за 2019г.); за
2021г. – 1050.80лв. /969.37лв. х 1.084 (8.40% за 2020г.) и за 2022г. –
1148.52лв. /1050.80лв. х 1.093 (9.30 % за 2021г.). Достигнатият по този ред
размер от 1148.52 лв. за 2022г., е сравнен с размера на пенсията, получавана от
лицето към 30.09.2022г. /1029.14 лв./ и съответно е определен за получаване,
като по-благоприятен, съгласно правилото на § 7з, ал. 2 от ПЗР на КСО.
Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора
на ТП на НОИ – Стара Загора, по съображения, че неправилно и незаконосъобразно
е приложено предвиденото в § 7з от ПЗР на КСО преизчисление, доколкото не е
взет предвид осигурителния стаж по реда на чл. 9, ал. 8 от КСО /отм./ и чл. 70,
ал. 2 от КСО – така нареченото „отложено пенсиониране“.
С
оспореното Решение № 2153-23-101 от 03.11.2022г., постановено в производство по
чл. 117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение,
като неоснователна, подадената от Н.К. жалба и е потвърдил изцяло Разпореждане №23225835987
от 30.09.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара
Загора. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че
Н.К. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал.1 от
ПЗР на КСО, като същата му е отпусната, считано от 01.10.2013г. и към
30.09.2022г. размерът й е от 1029.14 лв. Считано от 01.10.2022г., на основание
§ 7з от ПЗР на КСО, пенсията е преизчислена, като й е определен размер от
1148.52лв. Решаващият орган подробно е разгледал и представил законово
предвидения алгоритъм за преизчисление на пенсиите, считано от 01.10.2022г.,
като детайлно е анализирал последователността на действията, които следва да се
извършват по смисъла на § 7з, ал. 1, т. 1 и 2 от ПЗР на КСО. Посочено е, че при
извършване на преизчислението на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на
основание § 7з от ПЗР на КСО, се прилагат правилата по чл. 70 от КСО, като се
определя базов размер на пенсията към годината на отпускането й, вземайки се
предвид зачетения осигурителен стаж и индивидуалния коефициент към
30.09.2022г., както и средномесечния осигурителен доход за страната с който е
отпусната пенсията. Така определеният базов размер се увеличава за всяка
календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който
е равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или
процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната
календарна година. Изложени са съображения за неприложимостта на чл. 9, ал. 8
от КСО /отм./ и чл. 70, ал. 2 от КСО по отношение осигурителния стаж на Н.К.,
доколкото от една страна посочените нормативни правила касаели производството
по първоначално отпускане на пенсия, а от друга страна тези правила били приложими единствено за придобиване право на пенсия
по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но не и когато личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст е отпусната по специалния ред на § 4 от ПЗР на КСО.
Посочено е също, че претендираният от жалбоподателя като неправилно незачетен в
производството по § 7з от ПЗР на КСО осигурителен стаж, вече е бил зачетен от
пенсионния орган както при отпускането на пенсията, така и при нейните
последващи изменения, като с оглед правния характер на извършеното, считано от
01.10.2022г. преизчисление, а и съгласно правилата на чл. 99, ал. 1 от КСО,
било недопустимо преразглеждането на влезлите в сила разпореждания на пенсионния
орган от гл. т на зачетения осигурителен стаж на Н.К.. По така изложените
мотиви Директорът на ТП на НОИ-Стара Загора е обосновал извод за правилност и
законосъобразност на оспореното Разпореждане №23225835987 от 30.09.2022г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара Загора.
Решение № 2153-23-101 от 03.11.2022г. е
връчено на Н.К. на 09.11.2022г. /л. 25/.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното Решение № 2153-23-101 от
03.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора и на потвърденото с него Разпореждане
№23225835987 от 30.09.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”. Като
доказателства са приети и представените от жалбоподателя Н. К. 6 бр. справки за
осигурителен стаж и доход при пенсиониране.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал. 1 от КСО и
против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореното
Решение № 2153-23-101 от 03.11.2022г. е постановено от материално и териториално
компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО административен
орган - Директор на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Съдът
не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила,
които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на
чл.146, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното решение.
Относно съответствието на оспореното
Решение № 2153-23-101 от 03.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърденото
с решението
Разпореждане №
23225835987 от 30.09.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” с материалния закон:
В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 – 3
от КСО са посочени законовите условия за придобиването на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, които най-общо се свеждат до два основни елемента
– достигането на определена в закона възраст и наличието на определен по
размер, придобит от лицата осигурителен стаж. Правилата за зачитане на
осигурителен стаж подробно са разписани в Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж. Нормативната
регламентация, при прилагането на която се
определя началната дата за отпускане на пенсията на правоимащото лице, се
съдържа в чл. 94 от КСО. За определяне на началната дата за отпускане на
пенсията за осигурителен стаж и възраст, от значение е момента /датата/ на
придобиване на правото на пенсия и датата, на която това право е упражнено чрез
подаване на заявление за отпускането на пенсията.
С правната регламентация по §4, ал. 1 от ПЗР
на КСО /сега чл. 69б, ал.1 от КСО/, е създаден преференциален режим за
пенсиониране, като е дадена законова възможност на лицата, които са полагали
труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на
определената в чл. 68 от КСО възраст, ако отговарят на три условия, свързани с
определена продължителност на работа при условията на първа или втора
категория, навършването на определена възраст и сбор от осигурителен стаж и
възраст. Тези изисквания съставляват относимите материалноправни предпоставки
на нормативно регламентирания правопораждащ фактически състав по §4, ал. 1 от
ПЗР на КСО /чл. 69б, ал.1 от КСО/, при кумулативното съществуване на които
възниква и субективното право на пенсия за осигуреното лице.
Правилата
за определяне размера на пенсиите се съдържат в чл. 70 и сл. от КСО. Съгласно чл. 70, ал. 1
от КСО /в редакция ДВ бр. 77 от 2021г., в сила от 25.12.2021г./,
размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът,
от който се изчислява пенсията, се умножи с: 1. 1,35 за всяка година
осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този
процент за месеците осигурителен стаж без превръщане и 2. 1,2 за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия
осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1. Съгласно правилото на
чл. 70, ал. 2 от КСО /така нареченото правило за зачитане на осигурителен стаж
при „отложено пенсиониране“/ за лицата, които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1
и 2
и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е
отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен
стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012г. – 4, и съответната пропорционална
част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година
осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1
и 2
се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане,
придобит след 31 декември 2006г.
С § 11 от ЗР на Закона за изменение на
Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2022г. /обн. ДВ, бр.
51 от 01.07.2022 г./, е създадена нова разпоредба - §7з от ПЗР на КСО. Според
ал. 1 на §7з, пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31
декември 2021г. включително, се преизчисляват от 1 октомври 2022г. при
съответното прилагане на чл. 70,
75
и 79,
като: 1. средномесечният осигурителен доход за страната, с който е отпусната
пенсията, се умножи с индивидуалния коефициент на лицето към 30 септември
2022г. и с продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30
септември 2022г., умножен със съответния процент за годините и месеците осигурителен
стаж, който е определен съобразно действащото законодателство към датата на
отпускане на пенсията. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември
2007г. включително, се взема предвид средномесечният осигурителен доход за
страната за 2007г. – 398,17 лв. За пенсиите за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест се вземат предвид коефициентите по чл. 79,
определени в действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията и
2. определеният по реда на т. 1 размер на пенсията се увеличава за всяка
календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с процент, който
е равен на по-високия от процента на нарастване на осигурителния доход или процента
на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна
година. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007г.
включително, размерът се увеличава с процентите по изречение първо за всяка
календарна година след тази дата.
Съгласно §7з, ал.2 от ПЗР на КСО, когато преизчисленият по ал. 1 размер на пенсията и размерът й към 30 септември 2022г. не са равни, пенсията се определя в по-високия размер.
Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че предвиденото в §7з от ПЗР на КСО преизчисление на пенсиите, считано от 01.10.2022г., изисква на първо място да се определи размер на пенсията съгласно разпоредбата на § 7з, ал. 1, т. 1 от ПЗР на КСО, който размер да послужи като основа /база/ за прилагане на процентното увеличение по § 7з, ал.1, т.2. При определянето на този базов размер се използва установената пенсионна формула при прилагане на разпоредбите на КСО /в случая чл. 70 от КСО/. Средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца, предхождащи месеца на отпускане на пенсията е в такъв размер, какъвто е бил при отпускане на пенсията, докато индивидуалният коефициент и продължителността на осигурителния стаж участват в преизчислението с последните им, актуални стойности към 30.09.2022г., за всеки конкретен пенсионер. Под зачетен осигурителен стаж към 30.09.2022г. се има предвид общата продължителност на осигурителния стаж, зачетен преди тази дата с разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при отпускането на пенсията или съответно при извършено нейно преизчисляване, с което допълнително е зачетен осигурителен стаж след пенсиониране. Следователно разпоредба на § 7з от ПЗР на КСО не предвижда възможност при извършваното преизчисляване на пенсията да се определя различен от зачетения към 30.09.2022г. осигурителен стаж и индивидуален коефициент – изрично е регламентирано, че базовият размер по § 7з, ал. 1, т. 1 от ПЗР на КСО се определя спрямо зачетения към 30.09.2022г. осигурителен стаж за лицето и актуалния индивидуален коефициент към същата дата. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно и незаконосъобразно при извършеното преизчисление по § 7з, ал. 1 от ПЗР на КСО на отпусната му пенсия, не е зачетен стажа му в хипотезата на отложено пенсиониране, както и стажа по смисъла на чл. 9, ал. 8 от КСО /отм./. По делото безспорно е установено, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.К. е отпусната по специалния ред на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Хипотезите на чл.70, ал.2 от КСО и на чл.9, ал.8 от КСО /отм./ се отнасят към уреден от специални норми ред за зачитане и придаване на определена тежест на наличен осигурителен стаж за лицата, като изключение от общия ред за зачитане на осигурителен стаж. Както правилно е прието в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, съгласно регламентираното в чл.70, ал.2 от КСО и чл.9, ал.10 от КСО /отм./, приложението на тези хипотези касае единствено случаите, при които лицата са заявили или са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, но не и в случаите на преференциален режим на пенсиониране, какъвто представлява този по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Правилото на чл. 70, ал. 2 от КСО, регламентиращо зачитането на осигурителен стаж при „отложено пенсиониране“, е изначално неприложимо в конкретния случай на отпусната пенсия по § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, като видно и от влязлото в сила Разпореждане № ********** от 21.11.2013г., с което на Н.К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, осигурителен стаж в хипотезата на чл. 70, ал. 2 от КСО не е зачетен. А както беше посочено, законово регламентираното в § 7з от ПЗР на КСО преизчисление на пенсиите, считано от 01.10.2022г., не допуска да бъде взет предвид осигурителен стаж, незачетен към 30.09.2022г. В този смисъл спорът относно съществуването на твърдяното от жалбоподателя право по чл.70, ал.2 от КСО на зачитане на осигурителен стаж в хипотезата на „отложено пенсиониране“, който стаж не е бил зачетен към 30.09.2022г., не би могъл да бъде разрешен в производството по § 7з от ПЗР на КСО – преизчисляването на пенсията се извършва без да се променят индивидуалния коефициент на лицето и зачетеният осигурителен доход към 30.09.2022г.
С оглед изложеното съдът приема, че Решение № 2153-23-101 от 03.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, с което е
потвърдено Разпореждане №
23225835987 от 30.09.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ - Стара Загора, е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановено е при спазване на
административно-производствените правила, при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.С.К., ЕГН **********,***, против
Решение № 2153-23-101 от 03.11.2022г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е отхвърлена
подадената от Н.К. жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане № 23225835987 от
30.09.2022г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Стара
Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: