Решение по дело №1653/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М.Ж. Кирова с ЕГН-********** от гр.Стара Загора, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Б.Т. *** с посочен съдебен адрес *** против решение № 710/17.07.2023 г. по АНД № 4833/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител по пълномощие на касатора поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита ,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваният съдебен акт е законосъобразен и правилен, като следва да бъде оставен в сила по следните съображения: С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-000721/18.05.2022 г., издадено от Началник група, към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 950 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.

Прието е от съда, че нарушението е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените.

Видно от събраните по делото доказателства, нарушението е установено с одобрено техническо средство „AТСС ARH CAM S 1“ с фабр.№ 11743d1, засякла и заснела, движещ се със скорост от 129км/ч. автомобил „Порше Кайен“ с рег. № СТ 5555 РН, управляван от неустановено лице на 29.03.2021г. в 17:51 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км.495+182 в посока от КПП-1 към кв.Пети километър при ограничение от 50 км/ч за населеното място. Установено е, че касаторът М.Ж. е собственик на автомобила, за която е прието, че не е посочила на кого е предоставила МПС на посочената дата и час, които е заснето да се движи с установената скорост, като е посочила лице, което при последваща проверка е отрекло да е управлявано колата.

Събрани са доказателства, че техническото средство средство „AТСС ARH CAM S 1“ с фабр.№ 11743d1, с което е засечен автомобила и е измерена скоростта на движението му е от одобрен тип средство за измерване съгласно приложено удостоверение от БИМ и е технически годно, тъй като е преминало техническа проверка в сертифицирана лаборатория/л.37-л.39 по АНД № 4833/22г. на БРС/.

След представяне на декларация по чл. 188 от ЗДвП от 13.07.2021г. /л.20 по АНД № 4833/22г. на БРС/ пред контролния орган, съдържаща изявление от собственика на автомобила М.Ж., че на 29.03.2021г. в 17,51ч. автомобила е управляван от Емил Здравков Евтимов с ЕГН-********** ***.Загора, е извършена проверка, приложени са СУМПС и к.т. на посоченото лице/л.23 по АНД № 4833/22г. на БРС/.

По делото са представени докладни записки от 01.09.2021г., от 31.01.2022г. и от 10.02.2022г./л.26-л.29 по АНД № 4833/22г. на БРС/ и преписи от покани за явяване до Емил Здравков Евтимов / л.31-л.33 по АНД № 4833/22г. на БРС/ във връзка с установяване на посоченото от касатора лице, на което твърди, че е предоставила автомобила за управление на 29.09.2021г..

Видно от съдържанието на тези докладни записки при действията във връзка с установяване на Емил Евтимов, органите на полицията са установили по сведения то жители на с.Опан, че Евтимов е бездомник, няма установени места на пребиваване, живее скитнически начин на живот. Това лице е установено в с.Любеново, общ.Раднево, обл.Ст.Загора.

Приложено е по делото и писмено сведение от Емил Здравков Евтимов с ЕГН-**********, в което последният посочва, че никога не е управлявал такъв автомобил, не познава М.Ж. и твърди, че са използвани личните му данни, за което е подал жалба. Действително в това сведение е посочена саморъчно изписана от съставителя му дата – 10.02.2020г., но настоящият състав намира за неоснователно възражението, че това сведение не следва да бъде кредитирано, тъй като е съставено преди датата на извършване на нарушението. Настоящият състав приема, че в случая е допусната техническа грешка, като е посочена по погрешка 2020г. вместо 2022г.. За този извод съдът се позовава на съдържанието на саморъчно изготвеното сведение, в което Емил Здравков Евтимов изрично посочва, че дава същото „ във връзка с попълнена Декларация от М.Ж.“, че той е управлявал МПС с рег.№ СТ 5555 РН. На следващо место, видно от приложена по делото докладна записка от 10.02.2022г./л.28 по АНД № 4833/22г. на БРС/ изготвена от инсп.Цоньо Желев от РУ-Раднево, същият докладва за извършените от него по служба действия във връзка с писмо от ОДМВР-Бургас, сектор ПП за извършено на 29.03.2021г. нарушение на ЗДвП и декларация от М.Ж.Ж., че собствения й автомобил с рег. № СТ 5555 РН е управляван от Емил Здравков Евтимов, а именно, че е снето сведение от Евтимов, като в докладната е изложено и съдържанието на гореобсъденото сведение/на л.20 по АНД № 4833/22г. на БРС/. Тези писмени доказателства недвусмислено установяват, че сведението е снето на 10.02.2022г./а не на 10.02.2020г./ именно по повод подадената от касатора декларация, в която за водач на автомобила на 29.03.2021г. е посочен Емил Здравков Евтимов.

При тези данни АУАН № 430931/22.02.2022г. съставен срещу собственика на МПС, а възоснова на него е издадено обжалваното НП № 22-0769-000721/18.05.2022г..

При връчване на АУАН на , адресатът М.Ж. е отказала да го подпише и е депозирала искане АУАН да се състави на посоченото от нея в попълнената декларация по чл.188 ЗДвП декларация. Отказът й да получи и подпише АУАН е удостоверен по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН.

След съставяне на наказателното постановление е депозирана декларация от трето лице – Юлиян Александров Гочев с ЕГН-********** с нотариална заверка на подписа с рег.№ 7402/21.11.2022г. на нотариус с рег.№ 463 на НК с район на действие РС-Харманли, в която деклараторът е посочил, че на 29.03.2021г. в 17,51ч. МПС с рег. № СТ 5555РН е било в негово владение и е върнал превозното средство на собственика му в 12.00ч. на 30.03.2021г.. Към декларацията са приложени и нотариално заверени копия на лична карта и СУМПС на Юлиян Александров Гочев/л.49,л.50 по АНД № 4833/22г. на БРС/.

От показанията на водените от жалбоподателя свидетели Георги Стефанов Георгиев и Тенчо Христозов Тенев, разпитани пред БРС се установява, че на 29.03.2021г., че по служебен повод са ползвали за пътуване от гр.Стара Загора до гр.Бургас автомобил, предоставен им от „Сашо“, като двамата еднозначно посочват, че автомобила е бил марка „БМВ“. В конкретния случай АУАН и НП касаят управление на МПС марка „Порше Кайен“ със скорост над допустимата.

Съставомерните елементи на нарушението са очертани с нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. С нея е предвидено административно наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км/ч. В конкретния случай е установено превишаване на скоростта в населеното място с 79 км/ч. При тези фактически данни законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора.

Неоснователни са възраженията, че административнонаказващият орган е проявил бездействие при установяване на нарушителя. Напротив, видно от посочените по-горе докладни записки са извършвани множество проверки по установяване местонахождението на посоченото от касатора в декларацията по чл.188 ЗДвП лице/Емил Евтимов/ като водач на МПС по време на установеното нарушение. АУАН е съставен в рамките на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и след щателна проверка на декларираната информация от собственика, която в крайна сметка се е оказала невярна и е довела до забавяне на административно-наказателното производство. Правилно не е взета предвид депозираната след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението по чл.34, ал.1 от ЗАНН нотариално заверена декларация от Юлиян Александров Гочев, че автомобила е бил в негово владение към датата на извършване на нарушението. Собственикът на автомобила под страх от административнонаказателна отговорност е длъжен да се увери, че лицето на което го предоставя е правоспособно, не е употребило алкохол или забранени от закона вещества, като законът не допуска собственикът да няма знанието на кого е предоставил колата си, тъй като това е доброволен акт, който се взема съзнателно и при съответната обществена и лична отговорност. В този смисъл не се възприемат възраженията, че касаторът е предоставила автомобила на съпруга си и не е могла в продължение на повече от година да разбере от него, той от своя страна на кого е предоставил колата.

По-нататък, вярно е, че в съставените срещу касатора АУАН е използван изразът „управлява“, а в НП е посочен изразът „като водач“, но настоящият съдебен състав намира, че в случая не е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като не е довело до ограничаване правото на защита, доколкото в обстоятелствената част и на АУАН и на НП е изложено подробно описание на релевантните фактически обстоятелства по хронология, като изрично е посочено, че М.Ж. като собственик, не посочва лицето, което е било водач на автомобила към датата на нарушението.

Съдът намира за неоснователни наведените с касационната жалба доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото му на защита.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на осн.чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 710/17.07.2023 г. по АНД № 4833/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: