№ 1044
гр. Русе, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520105927 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове
за установяване на правото на собственост на ищеца върху два съседни имота
в регулация. Исковете са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът А. Р. И. твърди, че е собственик на две празни дворни места,
находящи се в с. ***, Община ***, Област Русе, подробно описани в исковата
молба, представляващи УПИ *** и двете в *** по плана на селото. По
отношение на УПИ *** с площ от 910 кв.м. /неурегулирана площ от 868
кв.м./ правото му на собственост било по наследство от майка му и по
давностно владение като такова било упражнявана от майка му, а след смъртта
й през 1993 г. той присъединил към нейното владение и свое. Другият имот -
*** в *** по плана на селото с площ от 805 кв. м./неурегулирана площ от 868
кв.м./ придобил по силата на договор за дарение от майка си по нот. акт №***
г. на РН. През 2023 г. когато ищецът отишъл да плати данъците за двата имота
разбрал, че ответникът по време на брака си с ответницата Р. Х. И. се е
снабдил с нотариален акт за придобиване на двата имота по давност. Твърди,
че ответникът действително е съсед и живее в съседство на ул. **** 4, но
констатациите по нотариалния акт за придобиване на празните места по
давност не отговарят на истината. Счита, че правото му на собственост
изключва това на ответниците. Твърди, че въпреки, че живее в с. *** със
1
съпругата си до 2012 г. е обработвал празните дворни места, като сеели
различни земеделски култури, били заградени с телена мрежа, която
поддържал, а след 2016 г. няколко пъти годишно със съпругата си е посещавал
имотите. През 2019 г. ги посетили след като платили данъците за тях. Тогава
установили, че ответникът е оставил два потрошени автомобила в единия
имот - *** откъм улица ****. Поинтересувал се от кого е направено това, но не
получил информация. Предположили, че са временно оставени от съседа.
През 2020 г., 2021 г. и 2022 г. по време на Ковид пандемията не обработвали
местата. В този период ответникът увеличил броя на счупени автомобили,
които държал в имотите. Затова през 2023 г. подали жалба в с. ***. Разбрал за
нотариалния акт за давностно владение на ответника в началото на м.
септември когато посетил Отдел Местни данъци и такси при Община-***, за
да плати такива за периода от 2019 г. до 2023 г., тъй като тогава поискал
скици, но му било отказано с този аргумент. Твърди се още, че едва през
миналата година - м. октомври 2023 г., ответникът сменил частта от мрежата
по ул. ****, като сложил бетонни колове, премахнал дървената врата и изцяло
разградил имота откъм ул. ***. С оглед на това се счита, че с фактически и
правни действия ответниците оспорват правото му на собственост върху двата
имота и претендира да бъде установяване правото му на собственост върху
същите, както и за отмяна на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариалните
актове на ответника, съставени по реда на обстоятелствена проверка за
давностно владение.
Ответниците И. И. И. и Р. Х. И. оспорват предявените искове. Оспорват
ищецът да е собственик на процесните имоти. Считат, че той не е собственик,
тъй като за период от повече от 20 години се е дезинтересирал от имотите и те
били пустеещи. Твърдят, че от 2000 г. са започнали да упражняват
фактическа власт върху имотите. Твърдят, че в същите били избуяли висока
трева и храсти, развъдили се плъхове и змии, стопанската постройка в единия
имот се съборила изцяло, а къщата била с частично съборен покрив.
Оградните мрежа и коловете започнали да падат. Била избуяла голяма
растителност. Затова около 2000 г. ответникът започнал да търси информация
за собствениците на имотите, тъй като е искал да ги помоли поне да разчистят
и да ги поддържат. От 2000 г. установил владение върху имотите, като
изкоренил избуялите в тях дървета и храсти, окосил тревата, наел трактор,
който да ги заравни, и започнал да пръска с препарати против плевели,
плъхове, и змии. След това поставил нови колове и телена мрежа и е
премахнал съществуващата ограда към своя имот като по този начин ги е
2
съединил с него. Едва след като ги присъединил е започнал да държи в тях
различни бусове, автомобили и части, включително и платформа за пътна
помощ, с която осъществявал стопанска дейност. Започнал да отглежда в тях
кучета с цел охрана. Всичко това ответинкът правел явно, както пред
съседите, така и пред всички жители на селото от 2000 г. до настоящият
момент. Ответниците оспорва твърдението на ищеца, че регулярно е плащал
данъците за имотите. Това станало наведнъж в по-късен момент.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По делото са представени преписи от у-ние за идентичност на лице с
различни имена и от нот. акт №*** г. на РН, по силата на който ищецът е
придобил по договор за дарение от майка си правото на собственост върху ***
в *** по плана на селото с площ от 805 кв. м./неурегулирана площ от 868
кв.м./, който имот е посочен като празно дворно място. Представен е и препис
от нот. акт. собственост на майката на ищеца от 1974 г. Така по отношение на
този имот той се легитимира като едноличен собственик и няма
доказателствена тежест да доказва, че не е загубил собствеността върху
същия. В тежест на ответниците е да докажат, че са я придобили по силата на
претендираното давностно владение. По отношение на съседния имот - УПИ
*** с площ от 910 кв.м. в кв.94 по плана на селото е представен препис от нот.
акт от 1975 г. за право на собственост на лицето ***/който е праводател на
майката на ищеца по отношение на другия имот по нот. акт от 1974 г./ по
силата на давностно владение. Представен е препис от у-ние за наследници на
***, от което е видно, че е починал на 17.12.1978 г. и наследен от съпруга и
четири деца, една от които е майката на ищеца ***. С оглед на това и предвид
разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН тя е наследила 1/5 ид.ч. от имота,
респ. такава ид.ч. е придобил по наследство от нея ищеца като единствен
наследник/дете/, което е видно от у-нието за наследници. Заедно с дела, който
наследява от баба си той по наследство е придобил по наследство общо 1/4
ид.ч. от имота. По отношение на останалите ид. части от същия в негова
тежест е да докаже, че са придобити по силата на давностно владение от
майка му, респ. от него при присъединяване на собствено давностно владение
към нейното. От събраните по делото доказателства това се установява по
категоричен начин и то още за времето, през което майка му е била жива – от
показанията на посочените от ищеца свидетели това се установява от
показанията на св.*** /зълва на съпругата на ищеца/ и св.*** (Св.*** е зет на
ищеца и има впечатления за по-късен период – след 2000 г.). Така св.***
установява, че в имота е живеела майката на ищеца, а още приживе дядо му е
отредил имота за ищеца – „…. този дядо *** е нарекъл този имот да е на А.,
защото е останал само дете с майка си, така е казал дядото…“. Св.***
/зълва на съпругата на ищеца/ установява „…Нямаха спорове между
3
роднините за мястото. Ние ходехме при баба *** на гости. На баба ***
майката, баба ***, като сме си говорили е казвала, че това място го
завещава на А., защото той е сам с майка си, разведена е майка му с баща
му, да остане мястото за А.. От роднините изобщо не е имало проблем
като се работеха местата. И в селото се знаеше, че това място е за А.,
защото е разведена майката и той сам живее с майка си….“. С оглед на
изложено съдът приема, че с откриването на наследството на майката на
ищеца той е придобил по наследство този имот изцяло, т.к. още приживе
майка му е била придобила по давност дяловете на останалите си
сънаследници. От показанията на посочените от ищеца свидетели се
установява, че макар и да не живее в този имот ищецът е продължил да
осъществява фактическа власт върху същия като е обработвал градината и
съседното празно дворно място, което не е било самостоятелно оградено, но
не е доказано това да е продължило и през последните няколко години преди
съставянето на нот. актове на ответника за давностно владение през септември
2023 г. Както от показанията на посочените от ответниците свидетели, така и
от снимковия материал, представен по делото и приетата е-за се установява,
че към настоящия момент имотите имат отчетливи характеристики на
пустеещи и неподдържани имоти и са в състояние, което не може да бъде
достигнато само при една или две години неподдържане. Като такива те могат
да бъдат завладени от несобственик, който да установи свое фактическо
владение върху тях и след изтичане на предвидения в закона времеви срок да
придобие собствеността върху тях по силата на давностно владение –
„Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години“ . чл.79, ал.1 от ЗС.
В случая такова претендира ответника, който на 05.09.2023 г. се е снабдил с
нот. актове за собственост по давностно владение. Съгласно протокол от
с.дата на нотариуса Варамезов пред него са се явили трима свидетели в нот.
производство – Г. ***, А. *** и Д. ***, като само последният е от с.***.
съпрузите ***и са заявили, че в процесните имоти държи свои бусове, че се
грижи за тях като коси тревата, че това е от около 20 години. Идентични са и
показанията на св.***. Прави впечатление, че показанията на свидетелите са
буквално идентични като се повторят цели пасажи. В протокола не е отразено
спазване нито на изискването на чл.587, ал.2 от ГПК свидетелите да са
посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от
него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, нито на
препоръката по възможност да бъдат съседи на имота – „Ако собственикът не
разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът
извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по
давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на
общината, района или кметството или от определено от него
4
длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот.
Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по
възможност да бъдат съседи на имота“. В хода на настоящото дело се
установи, че само св.*** е съсед на имота, но показанията му не са достатъчни
за да обосноват давностно владение в продължение на 10 години преди
съставянето на нот. актове на ответника – „…Не мога да кажа дали прави
оградата преди 5 години, 10 години или 15 години….“; „…Назад във времето,
преди 20 години насам то беше станало буреняк….“, а показанията на всички
посочени от ответника свидетели, че ответника е започнал да вкарва
автомобили в имота на ищеца и така да го ползва за своеобразен паркинг от
около 20 години се опровергават от приетия по делото снимков материал от
интернет приложенито „Гугъл ърт“ и от заключението на приетата
геодезическа е-за. От същото се установява, че до 2017 г. в имотите на са
заснети автомобил. Видно е, че свидетелите на ответника лъжесвидетелстват
като разпростират периода на осъществени от него фактически действия по
ползване на имота на ищеца за паркиране на автомобили в движение и
складиране на такива, които са бракувани, назад във времето, т.к. периодът на
тези действия е по-кратък от 10 години и е не е достатъчен за да обоснове
претенциите на ответника. С оглед на това съдът счита че макар и постепенно
да е занемарил поддържането на имотите си с течение на времето ищецът не е
загубил собствеността върху тях, т.к. действията на ответника, които
последният счита за достатъчно за придобиването им по давност са с по-
кратка давност и не достигат изискуемия от закона времеви период от 10
години. Следва да се има предвид и това, че фактическият състав на
придобивната давност изисква наличие на два елемента: 1) владение, което да
е постоянно, непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнено по
скрит начин), спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2)
изтичане на определен период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79
от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, респ. 5 години, когато
владението е добросъвестно. Самото владение е установено фактическо
господство върху определена вещ с намерението да се свои. До момента, в
който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез
волево изявление, не може да се придобие и право на собственост. При
наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право
– се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок, съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1
от ЗС и чл.79, ал.2 от ЗС.В случая има данни за владение от около 7-8 години,
но не и същото да е явно. Имотът е бил пустееш и паркирането/складирането
на автомобили в същия не променя съществено това положение, същото се
отнася и за частичната борба със затревяване, заплевяване и обрасване на
5
съседен имот, т.к. е нормално собственикът да предприеми такива действия в
чуждия съседен имот при условията на чл.61, ал.2 от ЗЗД за да намали
вредното въздействие на пустеещия съседен имот върху своя. Дори към
настоящия момент продължават да съществуват храсти и дървета, вкл. орех до
къщата, имотите съвсем не са почистени изцяло, както твърдят свидетелите на
ответниците, а МПС - камионче, стари коли и бус са разположени в местата с
най-ниска растителност и има само един участък, вдясно от имота на
ответниците, в който е видима някаква настилка – камъни или бетон. Дори
частичното ограждане/разграждане на имота и складирането на автомобили
да се приемат за действия, които демонстрират явно и спокойно намерение за
своене на чуждите имоти, то същите нямат достатъчна времева
продължителност, поради което няма как ответникът да е придобил
собствеността върху имотите чрез тях по реда на чл.79, ал.1 от ЗС. С оглед на
това предявените искове следва да се уважат изцяло.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. И. И.,
ЕГН:********** и Р. Х. И., ЕГН:********** правото на собственост на А. Р.
И., ЕГН:********** върху следните недвижими имоти: ПРАЗНО ДВОРНО
МЯСТО, цялото с площ от 780 кв.м. /седемстотин осемдесет квадратни метра/,
находящо се в с.***, община ***, област Русе, ул.*** №11, съставляващо
поземлен имот ***, кв.94 по регулационния план на с.***, община ***, област
Русе, одобрен със Заповед №***г. на председателя на ИК на ОНС Русе, при
граници: ул.***, ул.***, УПИ *** и УПИ *** и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО,
цялото с площ от 850 кв.м. /осемстотин петдесет квадратни метра/, находящо
се в с.***, община ***, област Русе, ул.*** №13, съставляващо поземлен имот
УПИ ***, кв.94 по регулационния план на с.***, община ***, област Русе,
одобрен със Заповед №***г. на председателя на ИК на ОНС Русе, при
граници: ***, ул.***, УПИ *** и УПИ ***.
ОТМЕНЯ, на осн. чл. чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален
акт за собственост №***г., на нотариус рег.№632 на нотариалната камара,
вп.вх.рег.№*** на СВ-Русе, и констативен нотариален акт за собственост
№***г. на същия нотариус рег.№632 на НК, вп. вх.рег. №*** на СВ-Русе.
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН:********** и Р. Х. И., ЕГН:********** да
заплатят на А. Р. И., ЕГН:********** сумата в размер на 2 663,92 лв. –
разноски по делото съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
6
Решението може да се обжалва пред РОС в 2-седмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7