№ 15479
гр. София, 28.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110109621 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на БУРНАРСКИ ЕООД. Претендират
се имуществените вреди – обезщетение за причинени вреди в резултат на внедряването на
техническите изисквания на СУПТО към Наредба Н-18, които вреди са причинени от
съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Твърди се нарушение на правото
на ЕС – нарушаване принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни
очаквания. Вредите били причинени от действието на чл. 118, ал. 14 ЗДДС до изм. м.12.2020
г. и чл. 52в от Наредба № Н-18/2006 г. до изм. м.02.2021 г.
С уточнителна молба с вх. № от 31.05.2022 г. е конкретизирано, че искът се предявява
срещу Република България, НС и Министерство на финансите. Предприетите от ищеца
изменения на иска до връчване на препис от исковата молба на ответника съставляват
поправка на исковата молба. За тези поправки не важат ограниченията на чл. 214 ГПК за
изменение на иска и на чл. 228 ГПК за заменяне на страна – виж решение № 162 от
02.02.2017 г. по гр. д. № 2357/2015 г. на II г. о. на ВКС и определение № 178 от 12.03.2012 г.
по ч. гр. д. № 105/2012 г., III г. о. на ВКС.
Производството спрямо Държавата /Република България/ е прекратено.
Искът предявен срещу Министерство на финансите е обоснован с твърдението, че
вредите са причинени и от действието на чл. 52в от Наредба № Н-18/2006 г., издадена от
министъра на финансите /виж уточнителна молба с вх. № от 24.10.2022 г./.
Предявен е иск по чл. 2в ЗОДОВ.
Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за
вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вредите – арг. от чл. 7 ЗОДОВ. Когато вредите са
причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи, искът за
обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях при условията на
1
солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект –
Държавата. В тази хипотеза държавата не става страна по делото, но е обвързана от
постановеното с участие на субституента й решение като да е била страна – виж определение
№ 50410 от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3500/2022 г. на III г. о. на ВКС, определение №
541/17.12.2019 г. по ч. гр. д. № 2980/2019 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 72/21.04.2020 г. по
гр. д. № 2377/2019 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ, когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко
ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по
делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за
вреди, причинени при или по повод административна дейност.
Установен е ясен критерий, за реда по който следва да се разгледа искът по чл. 2в
ЗОДОВ, а именно: когато увреждащото нарушение е извършено при или по повод
изпълнение на административна дейност /незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органи и длъжностни лица на държавата и общините/ или при
правораздавателната дейност на административните съдилища, делото е подсъдно на
съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК /чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/, а във всички останали случаи /включително когато увреждащото
нарушение е извършено при осъществяване на законодателната дейност на НС/, делото е
подсъдно на съответния общ (граждански) съд и се разглежда по реда на ГПК /чл. 2в, ал. 1,
т. 2 от ЗОДОВ/. В чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ е уреден и колизионната хипотеза, при която
ответниците са няколко и твърдените от ищеца техни увреждащи нарушения на правото на
ЕС попадат едновременно и в двете хипотези по т. 1 и по т. 2 на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, т.
е. – поне едно от твърдените увреждащи нарушения е извършено от някой от ответниците
/юридически лица – държавни органи/ при или по повод изпълнение на негова
административна дейност или при правораздавателната дейност на административните
съдилища; в тези случаи, съгласно чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, делото също е подсъдно на
съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК. – виж определение № 13
от 19.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 12/2022 г., 5-членен с-в.
Съобразно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ по реда, установен в АПК, се разглеждат исковете
срещу държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени
от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови
нормативни актове.
Легална дефиниция на понятието държавен, съответно общински, орган липсва, но в
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на АПК е дадена дефиниция на „административен орган“,
съгласно която такъв е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт,
както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон,
включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи
обществени услуги. Преценката дали един орган е административен орган зависи от това
2
дали принадлежи към системата на изпълнителната власт и дали е носител на
административни правомощия, въз основа на законово овластяване. Административни са
правомощията в сферата на изпълнителната власт. Органът е административен, когато
действа в това си качество, т. е. само при упражняване на административни правомощия.
Административните „актове“, които попадат в предметния обхват на разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не са всички актове на административен орган или длъжностно лице, а
определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове,
издавани от държавни органи в кръга на съответната им законово определена
компетентност, които попадат в обхвата на чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Съгласно мотивите
на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2 от 2014 г., ОСГК на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател.
Така и незаконосъобразното действие е елемент от състава на отговорността по
ЗОДОВ, само когато се осъществява при или по повод административна дейност. Под
административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира тази
дейност, която има подзаконов, управленски, властнически, публичен характер и е насочена
към възникване на административно правоотношение. Административната дейност се
характеризира с властнически правомощия на държавни или общински органи или
длъжностни лица, осъществявани в изпълнение на закона.
Следователно винаги, когато се търси отговорност на държавата за нарушение на
административен орган, извършено при или по повод изпълнение на административна
дейност /незаконосъобразни актове, действия или бездействия/, редът за разглеждане е по
АПК.
Когато е предявен иск по чл. 2в ЗОДОВ срещу повече от един ответници, достатъчно
е дори едно от твърдените увреждащи нарушения да е извършено от ответник
/административен орган при или по повод изпълнение на негова административна дейност/,
за да се разгледа претенцията по реда на АПК – арг. от чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ.
В случая един от ответниците е Министерство на финансите, като твърденията са, че
отговорността му произтича поради издаден подзаконов нормативен акт, който нарушава
правото на ЕС – нарушаване принципите на правна сигурност и защита на оправданите
правни очаквания. Несъмнено Министерство на финансите е административен орган, а
издадената от министъра на финансите Наредба № Н-18/2006 г. като подзаконов нормативен
акт е административен акт, издаден от държавен орган в кръга на съответната му законово
определена компетентност, т. е. при или по повод административната му дейност, поради
което увреждащите действия на Министерство на финансите попадат в обхвата на чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ и чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ . Доколкото страна по делото е юридическо лице
/административен орган/ за вреди, причинени при или по повод административна дейност,
то делото не е родово подсъдно на настоящия съд, който не е компетентен да се произнесе
по спора.
3
Когато съдът препраща делото на родово компетентния съд, той следи и за местната
компетентност – делото следва да бъде изпратено на „надлежния съд“ по арг. от чл. 118, ал.
2 ГПК – виж и решение № 81 от 12.06.2020 г. по гр. д. № 4483/2019 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 158 от 14.03.2009 г. по ч. т. д. № 143/2009 г. на II т. о. на ВКС, определение
№ 152 от 25.02.2019 г. по ч. т. д. № 413/2019 г. на II т. о. на ВКС.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото
на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по
чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Място на „увреждането“ по смисъла на закона е мястото, на което е издаден
незаконосъобразният административен акт или е проявено незаконосъобразното действие
или бездействие – виж определение № 3858 от 18.03.2019 г. по адм. д. № 1900/2019 г., VIII о.
на ВАС, определение № 2416 от 14.02.2020 г. по адм. д. № 865/2020 г., V о. на ВАС,
определение № 14354 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12112/2020 г., III о. на ВАС.
Oтветниците са със седалище в гр. София, респ. актовете, довели до нарушението, са
приети/издадени в гр. София. От значение за определяне на местната подсъдност се явява
направения от ищеца избор, който в конкретния случай е избрал първата възможност за
предявяване на иска по мястото на увреждането. С оглед изложеното, съдът приема, че
компетентен да разгледа делото е Административен съд София - град.
Водим от горното и на основание чл. 15, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9621/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 88 състав
ИЗПРАЩА делото на Административен съд София - град.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца /заинтересованата страна/.
Препис за сведения да се връчи и на НС и Министерство на финансите.
След влизане в сила на определението, делото да се изпрати на АССГ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4