№ 13245
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110117609 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „ТТ.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 59 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против ОТВЕТНИК за сумата
6071,94 лева, от която 5138,62 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в АДРЕС,
помещения от №1 до №19.1 вкл. санитарни помещения на първия етаж, с абонатен №4256,
сумата 911,98 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 06.12.2021 г., сумата 18,04 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. и
сумата 3,66 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 06.12.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 21.12.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №73132/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди,
като въпреки отправените покани не е сключен писмен договор между тях за доставка за
топлинна енергия. Сочи, че ответникът е ползвал топлинна енергия през исковия период, с
което са се обогатил за сметка на ищеца. Твърди, че за периода са били в сила Общи условия
за продажба на ТЕ за стопански нужди на потребители , съгласно които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
Сочи, че до ответника е била изпратена покана за доброволно плащане на дължимите суми
за доставената в обекта му ТЕ. Претендира разноски.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът поддържа, че за процесния
недвижим имот има съставени актове за държавна собственост като в сградата, находяща се
на АДРЕС има самостоятелните обекти (помещения), които се управляват от различни
ведомства, а самостоятелните обекти, които се управляват от Областния управител са
отдадени под наем. Посочва, че партерът и първият етаж са отдадени под наем на Т.Л.П.
съгласно договор №РД-044-04-043 от 19.12.2017 г. , поради което именно наемателят е
ползвал услугите, предоставяни от ищцовото дружество. Поддържа, че между страните не е
сключван договор за предоставяне на топлинна енергия, поради което и приложение не
1
могат да намерят общите условия към договорите. Счита, че не са налице материалните
предпоставки за неоснователното обогатяване, тъй като не е достатъчно да се установи, че
лицето е собственик на имота, а и че именно това лице е консумирало предоставената от
ищеца топлинна енергия като по този начин си е спестило необходимите разходи. Позовава
се на изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника Т.Л.П. не изразява становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД ищцовото
дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване обедняването си –
количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването
на ответника – че последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта, а предвид възраженията на ответника.
Не е спорно и се признава от ответника, че е собственик на помещенията, находящи се
на партерния и на първия етаж (от №1 до №19.1) в административна сграда – частна
държавна собственост, намираща се в АДРЕС, по силата на Акт за държавна собственост –
частна с пореден №01557 от 28.01.1999 г. , одобрен от областния управител на София.
От приобщения договор за наем на недвижим имот – частна държавна собственост от
19.12.2017 г., сключен между ОТВЕТНИК в качеството на наемодател и Т.Л.П. вписано в
регистъра на ЮЛНЦ под №21439 като наемател се установява, че на последния е
предоставена за временно и възмездно ползване имот частна държавна собственост,
намиращ се в гр. София, АДРЕС с обща полезна площ 632,09 кв.м., представляващ
помещения на партерния етаж от административната сграда и всички помещения на първия
етаж (помещения от №1 до №19.1) като срокът на договора е определен на четири години.
За установяване на количеството на топлинна енергия в размерите, в които се
претендира от ищеца по делото е допуснато и прието заключение на съдебно – техническа
експертиза, според което в посочения имот с абонатен № 4256 реално е доставена топлинна
енергия за отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване и е била начислена
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Експертът е констатирал, че в имота е
имало отоплителни тела – радиатори, на които не са монтирани топлинни разпределители и
4 броя водомери за отчитане на БГВ. Сумата за ТЕ за отопление на имот през периода е
определяна съобразно методологията на съотношението на коригирания обем припокриващ
се с пълния отопляем обем на процесните помещения и коригирания отопляем обем на
сградата. Разходът за БВГ е определян на базата на реален отчет на 4 броя технически
изправни и сертифицирани водомери за топла вода. Сумите за топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на имота към пълния
отопляем обем на сградата. Следователно, съгласно заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, се установява, че за процесния период в имота на
ответника, е изразходвана реално топлинна услуга на обща стойност 4748,55 лева, с която
сума е намаляло имуществото на ищеца.
В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия
за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетиката. Съгласно
чл. 149, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна
енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В настоящото
производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба
2
на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, писмена
форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение
за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. При липсата на
възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна
енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която
норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или
спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е трябвало да ги
понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този
смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на
ВКС, ГК, IV ГО).
Установява се от писмените доказателства по делото – договор за наем от 19.12.2017 г.,
че ползването върху процесните помещения е предоставена от страна на ответника на
третото лице Т.Л.П. в качеството му на наемател като съгласно договорения срок от четири
години наемният договор е бил действащ през процесния период. Предвид това съдът
намира, че за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. клиент на топлинна енергия за стопански
нужди е бил именно наемателят на имота. Ето защо не може да се приеме, че ответникът е
спестил разходи за заплащане на топлинна енергия, която ищецът твърди да е доставил до
имота, респ. се е обогатил за негова сметка.
Съобразявайки горното и при изричното оспорване от страна на ответника, ищецът,
чиято бе тежестта на доказване, не установи пълно и главно всички материални
предпоставки на неоснователното обогатяване, поради което искът за главницата следва да
бъде отхвърлен.
Претенцията на ищеца по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забавено плащане е аксецорна спрямо главния дълг, поради което съдът
намира, че следва да следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват на ответника, който претендира такива за
юрисконсултско възнгарждние. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство, но
ответникът е претендирал такива само за настоящото производство, които определени на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в размер на 100,00 лева следва
да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТТ.С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС против ОТВЕТНИК ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД и по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 6071,94 лева, от която 5138,62 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2020 г. за имот, находящ се в АДРЕС, помещения от №1 до №19.1 вкл. санитарни
помещения на първия етаж, с абонатен №4256, сумата 911,98 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до
06.12.2021 г., сумата 18,04 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. и сумата 3,66 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода
3
от 01.07.2019 г. до 06.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.12.2021 г. до окончателното плащане, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №73132/2021 г., по описа на СРС, 168 състав
като неоснователни.
ОСЪЖДА „ТТ.С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на ОТВЕТНИК ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – Т.Л.П..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4