О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260289
гр. Пловдив, 04.02.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VII състав, в закрито
заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Чипова в. ч.
гр. д. № 72 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. на
РС – Пловдив № 24497/18.05.2020 г., подадена от М.Т.М., чрез процесуалния
ѝ представител адв. С., срещу Определение № 3125/09.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 16614 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., с което на
основание чл. 130 ГПК е върната исковата ѝ молба и производството по
делото е прекратено.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката поддържа, че е
допустимо иск с правно основание чл. 76 ЗН да бъде предявен самостоятелно и без
да бъде съединен с иск за делба или за собственост на имота, както и че липсва
процесуална пречка същият да бъде съединен с иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2
ЗС. Същата посочва още, че първоинстанционният съд е бил задължен да ѝ
даде указания по реда на чл. 129 ГПК с оглед отстраняване на констатираната от
него нередовност. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалвания акт и
връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на частната жалба от ответниците Д.Т.С., В.П.С. и В.П.С., в
който жалбата се оспорва като неоснователна и се отправя молба за потвърждаване
на обжалваното определение. Претендират се разноски.
Отговор на частната жалба е подаден и
от ответника „ХИТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД. В него се излага становище за
неоснователност на жалбата и се отправя искане до въззивния съд за потвърждаване
на обжалваното определение. Претендират се разноски.
По делото е постъпила и частна жалба с
вх. на РС – Пловдив № 37311/02.07.2020 г. от жалбоподателката М.Т.М. срещу
Определение № 6045/16.06.2020 г., постановено по същото дело, с което на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК горепосоченото определение е допълнено в частта му
за разноските и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответниците Д.Т.С., В.П.С.
и В.П.С. сторените от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 750 лв.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност на определението. Оспорват се изводите на съда, че ответниците са
доказали извършването на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Искането към въззивния съд е отмяна на обжалваното определение и постановяване
на друго, с което молбата на ответниците Д.Т.С., В.П.С. и В.П.С. за изменение
на Определение № 3125/09.03.2020 г., постановено по гр. д. № 16614 по описа на
РС – Пловдив за 2018 г., да бъде оставена без уважение.
В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на частната жалба от ответниците Д.Т.С., В.П.С. и В.П.С., в
който жалбата се оспорва като неоснователна и се отправя молба за потвърждаване
на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд,
след като се взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частните жалби са подадени в срок от
надлежна страна срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са
процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от М.Т.М. против Е.В.
Трифонова, Н.В.С., С.Г.И., В.Г.С.-Г., Н.Г.С., Д.Т.С., З.С.С., В.П.С., В.П.С. и
„ХИТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 76 ЗН за
обявяване на относителната недействителност на договор, обективиран в
нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 151, том V, рег. №
5934, дело № 891/2018 г., вписан в СВ – Пловдив с вх. рег. № 28389/23.08.2018
г., акт № 176, том 77, дело № 15571/2018 г., който иск е съединен в условията
на евентуалност с иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на
продадените с договор, обективиран в нотариален акт за продажба на идеални
части от недвижими имоти № 152, том V, рег. № 5935, дело № 892/2018
г., вписан в СВ – Пловдив с вх. рег. № 28390/23.08.2018 г., акт № 177, том 77,
дело № 15572/2018 г., 13/16 ид. ч. от описания в нотариалния акт недвижим имот.
В исковата си молба ищцата –
жалбоподател в настоящото производство, твърди, че заедно с ответниците –
физически лица, е наследник на Никола В.С., починал на 12.01.2005 г. Същата посочва,
че на 23.08.2018 г. бил издаден нотариален акт № 150, том V, рег. № 5931, дело № 890/2018
г., вписан в СВ – Пловдив с вх. рег. № 28388/23.08.2018 г., акт № 175, том 77,
дело № 15570/2018 г., с който тя и ответниците – физически лица били признати
за собственици на основание давностно владение, осъществявано от общия им
наследодател Никола В.С. и съпругата му Е.П.С.
на поземлен имот с идентификатор
56784.518.286 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. Пловдив, п.к.
4000, ул. „****“ № 10, с площ от 164 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 314, квартал 223А,
парцел XXI-314, 315, 316 – част, при граници и съседи: 56784.518.287,
56784.518.284, 56784.518.285,
56784.518.1328, ведно с 1/16 ид. ч. от построените в него: сграда с
идентификатор 56784.518.286.1, със застроена площ от 54 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор
56784.518.286.2, със застроена площ от 7 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда и сграда с идентификатор 56784.518.286.3, със застроена
площ от 2 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда. Ищцата твърди, че на същата дата бил сключен договор, обективиран в нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижими имоти № 151, том V, рег. № 5934, дело № 891/2018
г., вписан в СВ – Пловдив с вх. рег. № 28389/23.08.2018 г., акт № 176, том 77,
дело № 15571/2018 г, по силата на който ответницата С.Г.И. дарила на ответника „ХИТ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД 1/16 ид. ч. от гореописания недвижим имот, като поддържа, че
тази разпоредителна сделка била извършена в нарушение на чл. 76 ЗН. Посочва, че
отново на същата дата бил сключен договор за покупко-продажба под формата на нотариален
акт за продажба на идеални части от недвижими имоти № 152, том V, рег. №
5935, дело № 892/2018 г., вписан в СВ – Пловдив с вх. рег. № 28390/23.08.2018
г., акт № 177, том 77, дело № 15572/2018 г., по силата на който ответниците Е.В.
Трифонова, Н.В.С., С.Г.И., В.Г.С.-Г., Н.Г.С., Д.Т.С., З.С.С., В.П.С. и В.П.С.
продали на ответника „ХИТ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД 13/16 ид. ч. от гореописания имот. В
исковата молба се сочи, че тази сделка била сключена в нарушение на чл. 33, ал.
1 ЗС с оглед относителната недействителност на договора за дарение и тъй като
на ищцата не било предложено да изкупи тези идеални части при посочените в
нотариалния акт условия. По тези
съображения се поддържа, че ищцата има правен интерес по отношение на нея по
реда на чл. 76 ЗН да бъде обявена относителната недействителност на договора за
дарение, както и да ѝ бъде признато правото да изкупи продадените с
договора за покупко-продажба идеални части от гореописания недвижим имот.
За да постанови обжалваното Определение
№ 3125/09.03.2020 г. по гр. д. № 16614 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., с
което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото,
първоинстанционният съд е приел, че предявеният от ищцата иск с правно
основание чл. 76 ЗН е недопустим, като е изложил съображения, че такъв иск може
да бъде предявен само и едновременно с иска за делба. За недопустим е приет и
вторият иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като същият е съединен в
условията на евентуалност с главния, който е недопустим.
Настоящият съдебен състав намира тези изводи за
неправилни. В т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19 май 2004 г. по т.д. №
1/2004 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че спорът по чл. 76 ЗН може да се предяви
не само в делбеното производство, но и по иск за собственост, включително под
формата на инцидентен установителен иск или възражение. Съгласно практиката на
ВКС, изразена в Решение № 70 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 7091/2013 г. на ВКС, I г.о., приетото в това тълкувателно решение не изключва
възможността за съединяване за разглеждане в едно производство на иск с правно
основание чл. 76 ЗН за прогласяване на относителната недействителност на
разпоредителна сделка със сънаследствен дял от един имот с иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на прехвърлен на трето на собствеността
лице друг дял от същия имот. В случаите на такова съединяване от изхода на
спора по чл. 76 ЗН зависи преценката дали продавачът е имал право да продаде
своята идеална част от имота, без преди това да я предложи на останалите
съсобственици. Становището, че е допустимо иск по чл. 76 ЗН да бъде обективно
съединен с иск по чл. 33, ал. 2 ЗС е застъпено и в Определение № 210 от
21.04.2012 г. по ч. гр. д. № 134/2012 г. на ВКС, I г.о. и Определение № 52 от 05.02.2010 г. по ч. гр. д. №
41/2010 г. на ВКС, I г.о.
По изложените съображения неправилен се явява изводът
на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените искове, поради което Определение № 3125/09.03.2020 г. по гр. д. № 16614 по
описа на РС – Пловдив за 2018 г. следва да се отмени, а делото – да се върне на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените
действия.
С оглед изхода на спора по частна жалба с вх. на РС – Пловдив № 24497/18.05.2020
г., основателна се явява и втората жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство, а именно: частна жалба с вх. на РС – Пловдив № 37311/02.07.2020
г. срещу Определение № 6045/16.06.2020 г., постановено по гр. д. № 16614 по
описа на РС – Пловдив за 2018 г., с което е допълнено Определение №
3125/09.03.2020 г., постановено по същото дело, в частта досежно разноските. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото, но предвид установената по-горе неправилност на съдебния акт, с който
е върната подадената от жалбоподателката искова молба и производството по
делото е прекратено, към настоящия момент посоченото правно основание за присъждане
на разноски не е налице. Предвид
горното, обжалваното с частна жалба с вх.
на РС – Пловдив № 37311/02.07.2020 г. определение следва да бъде отменено, а
подадената от ответниците по реда на чл. 248 ГПК молба следва да бъде оставена
без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора по частна жалба с вх. на РС –
Пловдив № 24497/18.05.2020 г., на ответниците Д.Т.С., В.П.С., В.П.С. и „ХИТ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД не следва да се присъждат претендираните с подадените от тях
отговори на частната жалба разноски.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 3125/09.03.2020 г., постановено по гр.
д. № 16614 по описа на РС – Пловдив за 2018 г.
ОТМЕНЯ Определение № 6045/16.06.2020 г., постановено по гр.
д. № 16614 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на Д.Т.С., ЕГН: **********, В.П.С., ЕГН: **********,
и В.П.С., ЕГН: **********, за допълване на Определение № 6045/16.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 16614 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., в частта му
относно разноските.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: