МОТИВИ към Присъда № 14/11.02.2019г. по НОХД № 541/2018г. по описа на
Свиленградски районен съд - 15.02.2019
г.
Районна прокуратура - Свиленград е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Г.Н.Г. , роден на *** ***, постоянен адрес:***
и адрес за призоваване: село Капитан Андреево, общ. Свиленград, ул. „Бяло
море" № 1, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
ЕГН: **********осъждан, безработен, за това, че: на 06.09.2018 г. в с. Капитан
Андреево, област Хасково, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Рено 19" с per. № X 6890 КК, без съответното свидетелство за
управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние с
Наказателно постановление № 17-0351-000964 от 07.11.2017 год. издадено от
Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград, влязло в законна сила на 17.01.2018
год. -престъпление по чл. 343в, ал. 2 от Наказателния кодекс
На
основание чл. 272, ал. 4 от НПК съдът, съобразно изискванията на чл. 254 и чл.
255 от НПК, извърши проверка дали подсъдимият е получил препис от обвинителния
акт и съобщението за съдебното заседание. Изпълнени бяха изискванията съгласно
чл. 274 ал.1 и ал.2 от НПК.
Съдът,
след като внимателно обсъди, събраните
по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и ги
прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
В обстоятелствената част на
обвинителния акт, следва да бъдат очертани фактите, които обуславят престъпната
съставомерност на посегателството, в което е обвинен подсъдимият и участието му
в него, чрез посочване времето, мястото, изпълнителното деяние, неговия
механизъм на извършване, предмет, пострадало лице, вредоносни последици, и
релевиране на обстоятелствата, правнозначими за субективните характеристики на
тези обективни дадености, в съзнанието на автора на престъплението; да се
представят доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и да
се визира приложимия наказателен закон, чрез определяне на правната
квалификация на деянието. Неизпълнението на тези задължения представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, защото не дава възможност на
обвиняемото /подсъдимо/ лице да разбере в какво се обвинява, да узнае
обвинението в неговата цялост и всички онези фактически данни, свързани с
претендираната спрямо него наказателна отговорност, поради което при всяко
положение води до ограничаване правата на подсъдимия в наказателното производство и съставлява
основание за връщане на делото в предходната
му процесуална фаза. /ТР 2/2002 г.
на ОСНК на ВКС на Р България, Р 37/93 г. на 2 н. о. и Р 300/92 г.
на 1 н. о. на ВС на Р България/.
В разглеждания наказателен казус
процесуалната норма на чл. 246 от НПК
е стриктно съобразена от представителя на прокуратурата.
На основание чл.275 от НПК,
съдът запита страните имат ли нови искания по доказателствата и по реда за
провеждане на съдебното следствие.
Адв.М. – направи искане по реда за провеждане на съдебното следствие, което да премине в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.Заяви , че
нейният подзащитен дава своето съгласие да не се разпитват всички свидетели
разпитани в досъдебното производство и при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от
досъдебното производство.Изразиха желание да бъдат разпитани свидетелите П.Г.П.,
Д.А.Д. и М.С.Н..
Съдът като взе предвид
становището на процесуалния представител на подсъдимия взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370
от НПК - съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на
страните се взема при наличието на две хипотези: първата - служебно от съда и
втората - по искане на подсъдимия и неговия
процесуален представител.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК, а именно: когато подсъдимия и неговия
защитник дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои
свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва от съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от ДП.
Съдът,
счете че искането на подсъдимия чрез неговия процесуален представител е направено своевременно, преди
започване на съдебното следствие, при което следваше да се констатира наличие
на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК, при
което съдът следва да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.
С
оглед изложеното и на основание чл. 370, ал.4 от НПК, Съдът с определение
разпореди предварително изслушване на
страните в частност на подсъдимия.
Подсъдимият Г.Н.Г. – заяви -Съгласен
съм да не се провежда разпит на свидетеля Д.Г.Г. от посочените в Списъка на
лицата за призоваване. Съгласен съм при постановяване на присъдата
непосредствено да се полза съдържанието на неговите показания, дадени в
протоколите за разпит на ДП. Желая делото да се гледа по реда на съкратеното
съдебно следствие - чл.371, т.1 от НПК.
На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът
разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че при
постановяване на присъдата непосредствено ще ползва съдържанието на съответните
протоколи, за които е дадено съгласие да не се провежда разпит.
Съдът, след като се запозна с материалите и събраната по обем
доказателствена съвкупност на ДП, с оглед изразеното съгласие на подсъдимия да
не се провежда разпит на свидетеля Д.Г.Г., а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи на ДП и
прецени, че съответните действия по разследването на ДП за лицето за което е
дадено съгласие да не се разпитва са извършени при условията и по реда на НПК,
на основание чл.372, ал.3 от НПК, с определение одобри изразеното съгласие от подсъдимия Г.Н.Г. да не
се провежда разпит на свидетеля Д.Г.Г., като при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи на ДП.
Съдът, следваше отново да констатира наличие на информирано съгласие,
като запита подсъдимия дали е съгласен за провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл.371, т.1 от НПК с така направените разяснения по случая.
Подсъдимият Г.Н.Г. –отговори „Да,
съгласен съм и поддържам изразеното от мен становище дадено на предварителното
изслушване, а именно да не се провежда разпит на свидетеля Д.Г.Г. и съм съгласен
при постановяване на присъдата непосредствено да се полза съдържанието на
неговите показания, дадени в протоколите за разпит на ДП”
Съдът, след като установи, че е налице ясно изразено съгласие от страна
на подсъдимия и неговия процесуален представител делото да бъде разгледано по
реда на глава ХХVІІ – чл.371 т.1 от НПК, постанови да продължи разглеждането на делото с провеждане на
съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК.
Във
връзка с освобождаването на свидетеля Д.Г.Г., съдът намери за уместно да отбележи, че при разглеждането
на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.1 от НПК е
предвидено с цел процесуална икономия, но когато е необходимо и наложително да
бъде изяснена фактическата обстановка и релевантните за разкриване на
обективната истина факти и обстоятелства, съдът може да допусне до разпит в
процесуалното качеството на свидетели и призованите лица от списъка на лицата
за призоваване. В случая съдът, намери че следва да бъде освободен от
задълженията му по НПК свидетелят Д.Г.Г..На основание чл. 276, ал. 1 от НПК
Съдът даде ход на съдебното следствие .Прочете се обвинителния акт от
прокурора.На основание чл. 276, ал. 3 от НПК съдът запита подсъдимия разбира ли в какво го обвиняват.Подсъдимия заяви , че разбира
обвинението , но не се признава за виновен.Твърди , че не е карал колата , а
някакъв турчин , който в последния момент е слезнал и оставил ключовете .Той
със св. М.С. седяли на задната седалка .
Твърди , че процесното НП №
17-0351-000964 от 07.11.2017 г. не го е получавал и не е полагал подпис за
това. Предявения подпис заявява , че не е негов.
Свидетелят П.Г.П., мл. инспектор при ГПУ-Свиленград и колегите му
Florian Honig и Oliver Oppl, полицаи от Frontex, за времето от 08:00 часа до
20:00 часа на 06.09.2018 г. били на работа и изпълнявали служебните си
задължения, като автопатрул на територията обслужвана от ГПУ-Свиленград.
Полицейските служители били изградили пост в село Капитан Андреево, общ.
Свиленград, на ул. „Марица". Около 15:00 часа, полицейските служители
забелязали по ул. „Марица" да се движи лек автомобил „Рено 19" с per.
№ X 6890 КК. Полицейските служители чрез „Стоп" палка подали сигнал на
водача на движещия се лек автомобил, за да спре и да бъде извършена проверка на
МПС и пътуващите в него лица. Водача на автомобила обаче не спрял и завил в
пресечка покрай църквата на селото. Полицейските служители посредством
служебния си автомобил с per. № BP 22 423, който превели в „специален
режим" последвали л.а. „Рено 19" с per. № X 6890 КК. След като бил
последван от полицейските служители, водача на л.а. „Рено 19" с per. № X
6890 КК, отбил и спрял. При последвалата проверка, св.П.П. установил, че
автомобила се управлявал от подс. Г.Г.. Освен подсъдимият в автомобила пътувала
и свидетелката М.С.Н., която стояла на предната дясна седалка до водача. В хода
на извършената проверка водача на автомобила - подс. Г. не предоставил
свидетелство за управление на МПС. Св. П. извършил справка с ОДЧ при
ГПУ-Свиленград и се установило, че подс. Г., никога не е имал издадено СУ на
МПС. Било поискано съдействие от полицай от „Пътна полиция" при
РУ-Свиленград. На място бил изпратен св. Д.Г.Г., мл. автоконтрольор при
РУ-Свиленград и колегата му мл. инспектор Г. К.. Св. Г. извършил справка в информационните масиви на
МВР, от която установил, че на подс. Г. никога не е било издавано СУ на МПС.
Също така било установено, че срещу обвиняемия имало издадено Наказателно
постановление № 17-0351-000964/07.11.2017 г. на Началник група към ОДМВР
Хасково, РУ-Свиленград, връчена му лично на 09.01.2018 год. и влязло в сила на
17.01.2018 год. за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП и наложено му
наказание по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП.
След установяване на факта, че подс. Г.
управлявал МПС - лек автомобил марка „Рено", модел „19" с per. № X
6890 КК в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС, без съответното свидетелство за управление, контролния орган
св. Г. за констатираното нарушение, съставил на обвиняемия акт за установяване
на административно нарушение с бланков № 0311980/06.09.2018 г„ за извършено нарушение
на чл.150 от ЗДвП. Съставеният АУАН бил подписан от подс. Г.Г. без възражения.
От направената справка в системата АИС - АНД, приложена към бързото
производство /л.13/ е видно, че подсъдимият не е правоспособен водач и към дата
06.09.2018 год. не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. От
справка нарушител/водач /л. 14-18/ е видно, че подс. Г. е наказван многократно
по административен ред за извършени нарушения по Закона за движение по
пътищата.
Фактическата обстановка по обвинителния акт, както и самото престъпление
се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните и проверени и в хода на разследването по бързото
производство доказателства и доказателствени средства - показанията на
свидетелите П.Г.П., М.С.Н. и Д.Г.Г. /л.9-11/; събраните в хода на бързото
производство писмени доказателства - копие Наказателно постановление №
17-0351-000964/07.11.2017 г. на Началник група към ОДМВР Хасково,
РУ-Свиленград, връчено лично на подс. Г.Г. на 09.01.2018 год. и влязло в сила
на 17.01.2018 год. /л.5/, Справка от за нарушител/водач /л.14-18/,
Характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, Справка за съдимост, както и другите документи по бързото
производство.
При извършеният разпит в хода на разследването обвиняемия не се признава
за виновен в извършеното на престъплението, за което му е повдигнато обвинение
и се е възползвало правото си да не дава обяснения по случая.
Предвид събраните доказателства, се доказва по несъмнен и категоричен
начин, че обвиняемия Г.Н.Г. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.343в, ал.2 от Наказателния кодекс.
За по голяма прецизност и яснота е извършено изменение на обвинението,
като подс. Г. не е привлечен в
качеството на обвиняем отново, тъй като прокурорът може да измени обвинението в
обвинителния акт, когато се касае за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление
без съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението /в тази връзка
са правилата на TP № 2/07.10.2002 г. на ВКС/.
Независимо от това дали по време на разследването обвинението е било
изменяно или не, прокурорът може сам да вземе решение да внесе обвинителен акт
в съда за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, когато липсва
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Това процесуално
действие, като форма на изменение на обвинението не води до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия по акта, защото подсъдимият се е защитавал
срещу предявените му по реда на чл.219 от НПК идентични факти и внесеното в
съда обвинение не обуславя по-тежка наказателна отговорност, а само прецизира
текстовата част на обвинението без съществено изменение на фактическа
обстановка, както е и в случая. Досъдебното производство не е следва да бъде
връщано на разследващия орган за ново привличане на обвиняемия, защото правната
квалификация на повдигнатото срещу подс. Г. се запазва и от фактическа страна
няма да е налице необходимост той да се защитава срещу нови, различни и
същевременно променени обстоятелства.
Предвид гореизложеното, следвало е
на обвиняемия Г. да бъде повдигнатото обвинение за същото престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК, за което му е било повдигнато обвинение в хода на
досъдебното производство, като последната част на текстовата част на
обвинението, е изменена по следния начин „издадено от Началник Група към
ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград, влязло в законна сила на 17.01.2018 год.".
От обективна страна подсъдимият Г.Н.Г. на 06.09.2018 г. в с. Капитан
Андреево, обл. Хасково, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Рено 19" с per. № X 6890 КК, без съответното свидетелство за
управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
такова деяние с Наказателно постановление № 17-0351-000964 от 07.11.2017 год.
издадено от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград, влязло в законна
сила на 17.01.2018 год.
Престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е формално, на просто извършване и
за неговата съставомерност и довършеност е необходимо и достатъчно единствено
управлението на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС, без съответното свидетелство за управление дееца да
извърши такова деяние, като не е необходимо да са настъпили други
общественоопасни последици.
От субективна страна управлението на МПС е съзнателна и волева дейност и
по бързото производство е установено по несъмнен начин, че подсъдимият Г. е
осъществил престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК и от субективна страна, при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, като при
управлението на моторното превозно средство е съзнавал, че управлява в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС,
без съответното свидетелство.
От показанията на свидетелят П.Г.П. в с.з.– полицай в ГПУ – Свиленград, в Група за
охрана на държавната граница се установява следното - на 06.09.2018 г. за времето от 8.00-20.00 ч. бил назначен за
старши полицай на граничен полицейски наряд автопатрул №6 съвместно с колегите
от Фронтекс Флориан Хониг и Оливър Опъл. Около 15.00 часа на ул. „Марица”, в
района на църквата на с.Капитан Андреево подал сигнал със стоп палка, за да извърши проверка на лек автомобил с
регистрация Х 6890 КК, при което същият не спрял и свил в дясно в пресечката. С
колегите го последвали като преминали на специален режим на движение, като
пуснали само светлинен сигнал. Автомобила спрял. Бил управляван от лицето Г.Н.Г.
със спътницата му М.С.Н.. При поискване на документите на двете лица те представили
лични карти. Попитал лицето Г. дали
притежава свидетелство за правоуправление, и той казал че има. Съответно, св. П. извършил справка чрез оперативен дежурен на
ГПУ- Свиленград, при която се
установило, че той не притежава такова свидетелство. За случая уведомил
началник групата си инспектор Д. С.. По разпореждане на оперативния дежурен на ГПУ –
Свиленград изчакал автопатрула на РУ – Свиленград. След като пристигнали
колегите, на лицето Г.Н.Г. му бил съставен АУАН. За същия се установило, че има
влязло в сила и наказателно постановление. В 16.30 часа се отправили към РУ –
Свиленград за изясняване на случая, където св. П. бил разпитан, в качеството на
свидетел-очевидец. За госпожата нямало
данни за нарушение. Подсъдимият твърдял
, че не е видял полицая. Св. П. го попитал „ как е възможно това да се случи,
при положение, че аз излязох и то не внезапно на платното, а навреме и бях по
средата на платното със светлоотразителна жилетка, с подадена стоп палка, а и
когато ме видя сви, даже не беше пуснал и мигач”.. Той казал просто, че не го е
видял. Той не ги подминал, непосредствено преди тях, той се възползвал и свил в
пресечката. Той като ги видял и свил в дясно. Видяли, че той управлява
автомобила.Св. П. заявява, че лицето, което управлявал автомобила бил
подсъдимия, който се намирал в залата, той бил зад волана и от спирането на
автомобила, докато не излезнал св. П. , те не излезли от колата, стояли вътре.
Той имал възможност да проследи движението на колата от момента, в който я
видял до мястото, където спряла и
подсъдимият не бил слизал от
колата. Забелязал, че до него имало и спътничка, но на задната седалка и не се
виждала. Това било около 15 часа следобед. Той не дал мигач преди да свие в пресечката.
Патрула се намирал на 20 или 30 метра от
пресечката, в която той свил и св. П. бил
убеден, че той –подсъдимия се е намирал
зад волана. Не е имало
премествания, движения в колата. Вече, когато казали, че трябва да изчакат
колегите от РУ – Свиленград те излезнали от колата и чакали до самата кола,
около колата, даже колата била на самата улица. Когато св. П. излязъл от автомобила двигателя на колата на Г.Г. вече бил загасен. Колата
спряла на около 5 метра от завоя, пресечката в която свил. Г.Н.Г. казал, че има
книжка, но не я носил. Не е имало коментар за жената до него. Видимостта била
добра. Нямало други автомобили нито в едната, нито в другата посока. Св. П. излезнал на самото платно по средата.
Съдът , проведе множество процесуални
следствени действия по искане на
страните и служебно с цел изясняване на
релевантните за разкриване на обективната истина факти и обстоятелства. Бе
извършена очна ставка между подсъдимия и
св. Д.А. , която по един категоричен начин доказа , че въпросното НП е
подписано от подсъдимия.Отделно от това
предвид констатираните противоречия бяха прочетени и приобщени към
доказателствата по делото показанията на
св. М.С.Н., оформени в Протокол за разпит
на свидетел от 06.09.2018г., находящ се на лист 10 от ДП № 428/2018 г. по описа
на РУ – Свиленград, с разследващ полицай Радостина Панчугова, дадени на ДП на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1,
т.1 от НПК.Показанията на св. П. и тези на св. А. се отличават с
последователност , безпротиворечивост, логическа обоснованост и подчертана убедителност важен и ключов
критерий за обективност и достоверност.
С
оглед на всестранното , обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка
,съдът удовотлетвори искането на процесуалния представител на подсъдимия за назначаване на почеркова експертиза . Съдът намира за уместно да отбележи, че съдебните
експертизи и в частност почерковите
изследвания са способ за доказване,
както по смисъла на наказателно – процесуалния кодекс (НПК), така и
в контекста на Гражданско – процесуалния кодекс (ГПК). Този вид
криминалистически изследвания и особено
в идентификационния им аспект са сред
най - често назначаваните, както
при досъдебните, така и в съдебните
разследвания по наказателни дела. Изготвянето
на една почеркова експертиза не е
елементарен процес, а сложен процес. От една страна се изисква добра
професионална подготвеност на съответното вещото лице, а от друга използването
на съвременни методики, технически средства и способи. За
обективността на заключението
безспорно влияят и материалите -обектите
на експертизата в зависимост от това дали са в оригинал или копие на
оригиналите и най – вече така наречените сравнителни образци, поради което
съдът беше снабден с оригинал на
документа - наказателно постановление и
със сравнителни образци. Идентификационните експертизи
в това число и почерковите изискват извършване на сравнителен анализ
между обектите на изследването и съответните им сравнителни образци. Те могат
да бъдат свободни образци, които имат голяма стойност на достоверност и
обективност при изследването. Предвид горното, съдът на основание чл.144, ал.1
от НПК назначи извършване на съдебно -
почеркова експертиза от вещо лице при
МВР като поименно определи експерта А.А.. На същия му бе изпратено НП № 17-0351-000964 от 07.11.2017 г., в оригинал
,със задача да отговори на въпроса - Дали подписа поставен в
графата за получен препис от наказателното постановление в разписката
неразделна част от същото е поставен от подсъдимия Г.Н.Г. .Указа при извършване на сравнителния анализ и изследване на
обекта да ползва, както експериментални образци, взети от самия него, така и
свободни образци и от пробационен
служител които могат да бъдат документи на които преди това е поставял подписа си. Указа да се запознае с материалите по
делото вещото лице в деловодството на съда. Дадените устни пояснения към
депозираното писмено заключение на експерта –вещо лице се отличават с изявен
професионализъм и компетентност .Даде ясни , точни и недвусмислени отговори на
въпросите на страните. Вещото лице А.Я.А. изцяло поддържа заключението което е
представил. Използвал е експериментални и свободни образци от службата по
Пробация и два комплекта заповеди за задържане от 2016г. и 2017г. В образците транскрипцията на подписа на Г.Г. била в два варианта-
смесена и нечетлива. В смесената транскрипция варирали количеството на елементите, както и при нечетливата и между
тях съществували комбинации които могли да се проявят изключително
рядко. При изследването установил съвпадение на общи и частни признаци, които
образуват идентификационен комплекс който
давал основание да се направи категоричен извод, че подписа в
наказателното постановление в частта
разписка е изпълнен от Г.Н.Г..
Съдът прие като доказателство по делото заключението като добросъвестно професионално издържано , пълно , точно ,
ясно и непораждащо никакво съмнение в неговата правилност. Ето защо съдът
остави без уважение искането за нова експертиза с друго вещо лице извън
МВР.Този състав на съда обоснова разбирането си , че не се налага нито повторна
, нито допълнителна експертиза , като
няма основание за съмнение в безпристрастието
и непредубедеността на вещото лице А.А. ***.
Описаната фактическа обстановка се доказва по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства: показанията на разпитаните свидетели, извършената очна ставка ,
приобщените показания от ДП на св. М.С., заключението на назначената почеркова
експертиза и всички други писмени материали и документи ,протоколи с характер и
значение на доказателства т. съдържащи фактически данни свързани с
обстоятелствата по делото , допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на
НПК.
При така установената фактическа
обстановка, следва да се приеме, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил състава на
престъплението за което му е повдигнато
и предявено обвинение.
С оглед на релевираните от
защитата на подсъдимия доводи , съдът дължи анализ и преценка на така приетата
за установена фактическа обстановка , по време и на съдебното следствие ,като
база за изграждане на правно обосновани и законосъобразни изводи относно
съставомерните елементи описващи признаците от състава на престъплението. Първо,
налице е деяние т. с. акт на
съзнателна волева дейност на човека.Няма съмнение , че от събраната достатъчно
по обем доказателствена съвкупност е
консумирано деяние, което съставлява престъпление.В този аспект няма данни ,
които да оборят тезата , че такова
деяние е осъществено.На второ място, кой е извършител на това престъпление.Отново няма никакво
съмнение , че това е подсъдимия на който му е
повдигнато и предявено обвинение по посочения от НК текст, което се
налага от събраните и проверени фактически данни свързани с обстоятелствата
по делото допринасящи за тяхното изясняване и установени при условията и по
реда на НПК.Проследявайки извършените множество процесуални следствени
действия и предимно разпити на свидетели
, като гласни доказателствени средства
проведени по начин такъв , че да възпроизвеждат доказателства
изпълнявайки отредените им от закона функции ,съдът следва да прецени тяхната
достоверност и обективност.Такъв извод може
в конкретния случай да бъде направен по несъмнен начин, единствено и
само въз основа на прецизен анализ на показанията на свидетелите , както и на
всички други събрани доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост.
Анализа показва , че обвинението е
доказано и не се разколебава по никакъв начин.
При това положение се налага правно обоснования извод за вината
, авторството и съставомерноста на
деянието.
Обективните обстоятелства по
делото сочат и за субективния елемент от състава на престъплението за което му
е повдигнато и предявено обвинение.Очевидни са елементите на прекия умисъл
обективиран в действията и поведението на подсъдимия.От субективна страна наличието на прекия умисъл,
отразен в съзнанието на дееца и обективиран в неговите действия не подлежи на
съмнение и е доказан по безспорен и категоричен начин .
Касае се за деяние с висока степен на
обществена опасност.Степента на
обществената опасност като основно ,
определящо , обективно неюридическо
качество на деянието е висока и е в зависимост от редица обстоятелства,
а именно значимостта на обекта на посегателство – родовия и непосредствен обект
на посегателството -обществените отношения свързани с дейността на държавните
органи и реда на управлението ; със степента на засягане на този обект; начина и средствата за
осъществяване на престъплението; условията,времето, място и обстановка при
осъществяването на престъпната деятелност.Изхождайки от характера и динамиката
на този вид престъпления показващи една
открояваща се и стабилна тенденция към завишение , не само се наблюдава особен
обществен интерес, но и те ерозират нормалното функциониране на дейността на
държавните органи и установения ред на
държавно управление.Тези престъпления не само застрашават и увреждат определен
вид обществени отношения , но и влошават
и без това сложната криминогенна
обстановка в региона..
Относно приложението на чл. 55
ал. 1 от НК – Съгласно тази разпоредба,същата се прилага при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства , когато и най лекото, предвидено в закона наказание
се окаже несъразмерно тежко,като при наличие на определени изискуеми се
предпоставки е предвидено приложението
на съответни опции изчерпателно
посочени.В конкретния случай не може да се говори ,че и най лекото наказание ще
се окаже несъразмерно тежко. Съдът намира , че не са налице предвидените в
закона опции, при които е възможно приложението на чл. 55 ал. 1 от НК.Приложението на този текст би било
едно неоправдано благоприятно наказателно
правно третиране на престъпния деец и проява на прекомерно снизхождение.
Въз
основа на обстоен анализ на събрания доказателствен материал и внимателна преценка на доказателствата,
поотделно и в тяхната съвкупност , съдът достигна до обоснования и кореспондиращ
на данните в делото извод , че подсъдимия
се осъществил, както от обективна , така
и от субективна страна състава на престъплението за което им е повдигнато и
предявено обвинение от РП Свиленград .
По един безспорен начин се доказаха релевантните за наказателната
отговорност обстоятелства и за
съставомерността на осъществената престъпна деятелност .Събраните и проверени
на съдебното следствие доказателства
категорично сочат , че подсъдимия е осъществил както от обективна , така и от
субективна страна състава на престъплението за което му е повдигнато и
предявено обвинение .
Доводите на защитата на подсъдимия
за невиновност, са логически необосновани, не почиват на анализа и
преценката на събраните и проверени на
съдебното следствие доказателства, и не кореспондират с тях,поради което съдът
ги намира за несъстоятелни.На базата на възможно допустимия кръг от
доказателствени източници , съдът
достигна до единствения правно обоснован
извод за наличие на всички изискуеми се елементи и признаци от състава на престъплението за
което на подсъдимите им е повдигнато и предявено обвинение
Извършеното деяние не може да се разглежда
като маловажен случай. При
индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът взе предвид, като отегчаващи отговорността
обстоятелства обремененото му съдебно минало, факта че наложените наказания по
предишни присъди, не са оказали превантивната си и превъзпитателна роля спрямо него,
характеристичните данни, множеството извършени административни нарушения по
ЗДвП, за които на подсъдимия са наложени съответните административни наказания,
предимно глоби, които не са били заплатени от него , всичко което разкрива
високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Следва да
бъде отчетено и процесуалното му поведение, говорещо за липса на каквато и да е
критичност към извършеното престъпление.
Причина за извършване на
престъплението е пренебрежителното отношение на подсъдимия към установения ред на държавно управление .
Съдът , счете за адекватно
определеното наказание и поради
липсата на данни за добро здравословно състояние , както и материално такова.Ето защо, друго
наказание не би спомогнало за постигане целите на чл. 36 от НК,
не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на виновния и не би
въздействало възпитателно и предупредително- възпиращо върху другите членове на
обществото. Така индивидуализираното по вид и размер наказание съдът намира за
съответстващо на степента на обществена опасност на конкретното деяние и на
личната опасност на дееца, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. То е
достатъчно за постигане на специалната и генералната превенция и е справедливо.Наказанието
не следва да бъде само възмездие , но и средство за постигане на определени
цели.
Съдът намери, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и отнемане на възможността му, и за в бъдеще да
извършва престъпления, наложеното наказание и начина на изтърпяване са адекватни и подходящи,както и за постигане на специалната, така и генерална превенция съгласно чл. 36 от НК
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
