Решение по дело №166/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 468/25.03.2021 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на девети март две хиляди двадесет и първа година в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Веселин Енчев

при секретар Г. С.,

разгледа адм. дело № 166/2021 година

 

Производството е по глава десета раздел І от АПК.

Образувано е по жалба от Я.Г.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Л.Ц. *** и съдебен адрес ***, офис № 3, против твърдян изричен отказ на кмета на община Ц. , обективиран в писмо изх. № УТ-48-1-2-001/16.11.2020 година, по заявление вх. № УТ-48-1-2/26.10.2020 година до кмета на община Ц. .

Със заявлението е поискано издаване на разрешение за премахване на орехови дървета от имот, собственост на жалбоподателя. С писмото кметът е отговорил, че за премахване на дърветата следва да се проведе процедура по бракуване на трайни насаждения от Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас.

В жалбата се твърди, че писмото представлява изричен отказ по заявлението. Цитира се норма от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) и се оспорват доводите на ответника, че за отсичането на дърветата е необходима процедура по бракуване по ЗСПЗЗ. Иска се обявяване на нищожността на отказа на кмета, а при евентуалност - отмяната му. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва допустимостта и основателността на жалбата като твърди, че няма властническо волеизявление, което да бъде предмет на съдебен контрол, а писмото има единствено уведомителен характер. При евентуалност излага в писмена форма подробни съображения за законосъобразност на волеизявлението на кмета на общината.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа обстановка.

Със заявление вх. № УТ-48-1-2/26.10.2020 година до кмета на община Ц. , В. Р., като пълномощник на Я.К., е поискал от името на К., в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор ***с площ от 6081 м² (6,081 дка) в землището на село Кости, община Ц. , разрешение за отсичане на 62 орехови дървета, намиращи се в мястото - с аргумент, че желае имотът да се използва като земеделска земя и да получава доходи от земеделска продукция (лист 19).

Към заявлението били представени решение № 855КС/27.03.1998 година на Поземлена комисия – Ц. , за доказване на правото на собственост на К. върху имота, скица от 16.10.2000 година, удостоверение за наследници, протокол за трасиране на имота и пълномощно на В.Р. (лист 20 - 24).

След като се е запознал със съдържанието на заявлението, кметът на общината е отговорил с писмо изх. № УТ-48-1-2-001/16.11.2020 година, в което е посочил, че за премахване на ореховите дървета е необходимо провеждането на процедура по бракуване на трайни  насаждения, която следва да бъде извършена от Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас към МЗХГ, след подаване на необходимите документи (лист 18).

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Обжалваното писмо е издадено от кмета в качеството му на административен орган с обща компетентност на територията на общината. То има властнически характер, защото, на практика, представлява отказ за издаване на благоприятен административен акт за заявителя, по силата на който той би могъл да отсече дърветата в имота си. Действително, в писмото не е употребен изрично израз, съдържащ отказ, но от текста е очевидно, че кметът на общината е приел, че на К. не следва да се издава разрешение, преди да е изпълнена процедура по бракуването на трайни насаждения от друга администрация – Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас. В този смисъл, писмото, като властнически акт, засяга неблагоприятно правната сфера на заявителя, а за него е налице правен интерес от обжалването. В писмото не е посочен срок за обжалване на отказа, нито е указано пред кого може да бъде реализирано това право. Затова, при приложение на нормата на чл. 140 ал. 1 от АПК, съдът приема, че срокът за обжалването на акта е бил спазен.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 32 от ЗОСИ, забранено е отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата. Разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 декар се дава от кмета на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини. Разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Отказът да се даде разрешение в случаите по предходните алинеи може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред кмета на общината в 7-дневен срок от съобщението.

В случая заявлението е за отсичане на над пет (орехови) дървета в селскостопански имот с площ, надхвърлящ 1,000 дка. Затова компетентен орган да разреши (или да откаже) отсичането им е ръководителят на управление "Земеделие" при съответната общинска администрация, а не кмета на общината. Кметът на общината е компетентен в качеството си на горестоящ орган, но само по отношение на отказите за издаване на разрешение, контролът върху които му е възложен по силата на чл. 32 ал. 4 от ЗОСИ.

Заявлението е било подадено до кмета, като законен представител на общината и орган с обща компетентност, а той е следвало да го препрати на органа по чл. 32 ал. 3 от ЗОСИ в структурата на общинската администрация – за преценка на нейната допустимост и основателност. Като не е изпълнил предписанието на закона, а се е произнесъл вместо органа по чл. 32 ал. 3 от ЗОСИ, кметът е издал нищожен административен акт – процесния отказ.

Съдът не споделя тезата на ответника, че предпоставка за произнасяне по съществото на заявлението е предварително провеждане на процедура по бракуване на трайните насаждения от Областна дирекция „Земеделие“ - Бургас.

Съгласно чл. 18 ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), собствениците по ал. 1 не могат да унищожават намиращите се в собствените им масиви трайни насаждения, оризови полета и хидромелиоративни съоръжения преди изтичането на амортизационния им срок освен с разрешение на министъра на земеделието, храните и горите или упълномощено от него лице.

Според § 1б ал. 1 от ППЗСПЗЗ, под "масив с трайни насаждения" се разбират земеделски земи над 50 дка, заети с дървесни овощни видове, лозя, хмел и многогодишни маслено-етерични култури, които не са раздадени от трудовокооперативните земеделски стопанства, държавните земеделски стопанства и други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации за лично ползване.

Съобразно цитираните разпоредби и площта на процесния имот, поземлен имот с идентификатор ***не се явява „масив“, въпреки, че е залесен с трайни насаждения – орехови дървета, поради което за премахването им е неприложимо производството по чл. 18 ал. 2 от ЗСПЗЗ, а следва да бъде проведено производство по чл. 32 от ЗОСИ.

 Актът на кмета на общината следва да се прогласи за нищожен, а преписката да се върне на ответника за продължаване на административното производство, съобразно мотивите на настоящото решение.

При новото разглеждане на заявлението, компетентният административен орган следва да извърши преценка на искането в съответствие с нормите на чл. 32 – 34 от ЗОСИ – посочените причини от заявителя явяват ли се „крайно уважителни“ (т.е. целесъобразно ли е искането), както и дали дърветата, чието премахване се иска, се намират на стръмен терен с наклон над 12 градуса, в ерозирани земи, във водосборните райони на язовири или край брегове на реки и дерета, където служат за противоерозионни или водорегулиращи цели. Административният орган следва да прецени дали са налице предпоставките за уважаване на искането, съобразно Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, издадена от министъра на земеделието и хранителната промишленост (обн., ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 година) като отчете настъпилите изменения на социално – икономическите отношения в обществото и приоритета на законовите над подзаконовите текстове.

Изходът от оспорването обуславя основателност на претенцията за присъждане на разноски на процесуалния представител на жалбоподателя, предявена своевременно в процеса. От Община Ц.  (административната структура, в която е органа - ответник) се дължат разноски в общ размер 710 (седемстотин и десет) лева, от които 10 лева – внесена държавна такса и 700 лева – заплатено възнаграждение на адвокат, което не се явява прекомерно предвид нормата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (лист 15 и 32).

Затова, на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на изричен отказ на кмета на община Ц. , обективиран в писмо изх. № УТ-48-1-2-001/16.11.2020 година, по заявление вх. № УТ-48-1-2/26.10.2020 година до кмета на община Ц. , подадено от името на Я.Г.К. с ЕГН ********** ***.

 

ВРЪЩА административната преписка на ответника за продължаване на процесуалните действия, съгласно мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Община Ц.  да заплати на Я.Г.К. с ЕГН ********** сумата от 710 (седемстотин е десет) лева – разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

СЪДИЯ: