Решение по дело №1/2025 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 2426
Дата: 21 юли 2025 г.
Съдия: Виолета Николова
Дело: 20257170700001
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2426

Плевен, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора АННА ФЕДЕВА БАРАКОВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА административно дело № 20257170700001 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. чл. 203, ал.2 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано въз основа на искова молба, доуточнена с молба с вх.№ 1831/25г. от Сдружение „Футболен Клуб Ювентус 95“ с Булстат *********, адрес: с.Малчика, [улица], представлявано от А. А. А., против Община Левски с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Левски, бул.“България“ №58, представлявана от К. Л. А.. Посочва се в исковата молба, че с Решение № 11/08.01.2019г. по адм.дело № 277/18г. по описа на АС–Плевен е отменено Решение № 411/22.02.2018г. на Общински съвет – Левски, с което ОС не е удовлетворил заявка за 2018г. за сумата от 20 260 лв., представляващи законосъобразни разходи по поддръжка на клуба на основание Наредба № 28 на Общински съвет – Левски. Твърди се, че в резултат на отмененото решение на Общински съвет – Левски са причинени имуществени вреди в размер на 20 260 лв., както и неимуществени такива,изразяващи се в репутационни щети, имиджови щети и уронване на доброто име на футболния клуб, ограничаване на възможностите да спортно-техническо развитие. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Община Левски да заплати на Сдружение „Футболен Клуб Ювентус 95“ - с.Малчика сумата от 20 2600 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени щети - неизплатени разходи по поддръжка на клуба, както и сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване репутацията на клуба, всички вреди произтичащи от незаконосъобразен акт - Решение № 411/22.02.2018г. на Общински съвет – Левски, отменен с Решение № 11/08.01.2019г. по адм.дело № 277/18г. по описа на АС –Плевен, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на постановяване на Решение № 411/22.02.2018г. на Общински съвет – Левски до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника. Посочва се, че исковете са допустими, но неоснователни. Твърди се, че правото на иск е преклузирано с изтичане на 5 годишната давност по чл.110 от ЗЗД, счита от влизане в сила на Решение № 11/08.01.2019г. по адм.дело № 277/18г. по описа на АС –Плевен т.е. от 05.02.019г. Посочва се още, че претендирната имуществена вреда не може да бъде определена и присъдена, тъй като сумата е резултат от субективна преценка на ищеца. Твърди се, че реално вреда не е търпяна от ищеца, то тя е за сумата от 3000 лв., но причината не е „незаконният акт“ , а собственото поведение на ищеца – бездействието му да получи финансирането за 2018г. Сочи се още, че ищецът в качеството на юридическо лице не може да търпи неимуществени вреди, както и не е търпял такива репутационни и/или други вреди от неимуществен характер. Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на Сдружение „Футболен Клуб Ювентус 95“ - с.Малчика като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, се явява лично, поддържа исковата молба и моли съда да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът – Община Левски се представлява от адв. Б.Б., който моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Излага становище за недоказаност на елементите от състава на чл.1 от ЗОДОВ вкл. причинени вреди, които да са пряка последица от административен акт или бездействие. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете и предлага на съда да ги отхвърли изцяло.

Административен съд – Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че е сезиран с искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Безспорно е по делото и се установява от материалите по адм.дело № 277/2018г. по описа на АС-Плевен, че Сдружение „Футболен Клуб Ювентус 95“, със седалище с.Малчика, общ.Левски, е вписано в Регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, както и е включен в регистъра на спортните клубове към Министерството на младежта и спорта. В тази насока е и удостоверение от 25.10.2017г. по ф.д. №684/95г., издадено от ОС-Плевен и извлечение от регистъра на БФС.

Установява се още, че за 2018г. в бюджета на Община Левски са били одобрени 120 000 лв. за субсидиране на спортни клубове, а Сдружение „Футболен Клуб Ювентус 95“ подало заявление рег.№ 48-0025/15.01.2018г., в което заявило необходимост от средства по отношение на деца от Плевенска област за 8 домакински срещи – 1200 лв., за 8 гостуващи срещи – 960 лв., за екипировка, обувки, топки и др. – 1000 лв., картотекиране 2018/2019- 200 лв. и безлихвен заем за 2017г.- 3000 лв., а за мъже („ А“ ОФГ-Плевен) за 12 домакински срещи – 3600 лв.; за 12 гостуващи срещи – 1800 лв.; за екипировка, обувки, топки и др. – 1000 лв. , картотекиране 2018/2019г. – 500 лв. и безлихвен заем от 2017г.-7000лв., или общо сумата от 20 260 лв.

Видно от писмо рег.№ РД 0800128/05.02.2018г., във връзка с отчитането на разходите на спортните клубове към Община Левски счетоводител на общината представил Отчет за приходи и разходи за 2017г. – л. 30 от адм.дело № 277/18г. Видно от документа, на ищеца не са били отпускани средства от общината и от федерацията през 2017г., няма доходи от дарения, приходи или заеми, като в графата приходи е отбелязано 0, а сред разходите са посочени : разходи от 2016г. – 4940 лв.; за хонорари и осигуровки – 0, спорна дейност – 4690 лв.; за транспорт – 562 лв.; картотеки и такси- 1130 лв.; лекар -120 лв.; екипировка – 50 лв.; медикаменти за възрастни – 46 лв.; командировъчни – 0 ; такси банка – 25 лв. или общо разходи в размер на 11563 лв. В Отчетът за приходите и разходите на спортните клубове в Община Левски към 31.12.2017г. били вписани и стойностите за всички останали клубове - ОФК Левски, ХК Левски, СКК Киокушин, Автомобилен клуб, ФК Българене, ФК Обнова, ФК Козар Белене, ФК Градище, ФК Изгрев, ФК Трънчовица, Мото клуб. Отчетът бил съставен въз основа на разходно оправдателни документи за всеки клуб.

На 05.02.2018г. се провело заседание на ПК по образование, спорт, култура и вероизповедания към Общински съвет – Левски. Поради липса на представени разходооправдателни документи комисията изготвила две предложения за разпределението на субсидиите за спортни клубове по бюджета на Община Левски за 2018г., като в първото за Сдружение „Футболен Клуб Ювентус 95“се предвиждала субсидия от 1500 лв., а във второто – 3000 лв.

На 12.12.2018г. след запознаване с представени допълнителни документи ПК по образование, спорт, култура и вероизповедания към Общински съвет – Левски взела решение да внесе в ОС-Левски втория вариант за финансово подпомагане.

С Решение № 411/22.08.2018г. на основание чл. 21 ал.1 т.23 от ЗМСМА Общински съвет Левски одобрил разпределение на субсидии за спортни клубове по бюджета на Община Левски за 2018г., като решил субсидията от 120 000 лв. са спортни дейности да се разпредели между спортните клубове, както следва: за СКК Киокушин – 5000 лв., ФК Левски – 16 000 лв., Автомоделен клуб- 3500 лв., Мото клуб - 3500 лв., ОФК Левски – 74 000 лв., ФК Малчика – 3000 лв.; ФК Българене 3000 лв.; ФК Обнова – 3000 лв.; ФК Градище – 3000 лв.; ФК Изгрев – 3000 лв.; ФК Трънчовица – 3000 лв. – л.48 от адм.дело № 277/18г.

С жалба от 12.03.2018г. от Сдружение „Футболен Клуб Ювентус 95“ срещу Решение № 411/22.08.2018г. на ОС-Левски е образувано адм.дело № 277/18г. по описа на АС-Плевен. С Решение № 11/08.01.2019г. АС–Плевен съдът отменил Решение № 411/22.02.2018г. на Общински съвет – Левски. Решението влязло в сила на 03.04.2019г.

Спори се между страните произтекли ли са вреди от отменения акт- Решение № 411/22.08.2018г. на Общински съвет Левски, какви са вредите - имуществени и/или неимуществени, в какво се изразяват те, кога са настъпили, техният размер, има ли пряка и непосредствена причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и вредите.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Община Левски, поради което съдът приема исковата претенция за процесуално допустима.

Разгледани по същество исковете са неоснователни.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Обезщетенията, присъждани по този ред, също имат характер на парично компенсаторно средство за претърпени вреди. Обективният обхват на нормите чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ очертава фактическия състав на отговорността на държавата и предпоставките за нейното реализиране, които са: наличието на вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на държавата, респ. на общините, които са резултат от упражнена административна дейност и пряка причинно-следствена връзка между вредите и увреждането. ЗОДОВ в обективните предели на нормите си не въвежда нито времеви критерий на търпене на вредите, нито съдържа база за изчисление на дължимото обезщетение. Той изрично предвижда пълна обезвреда на причинените от незаконната административна дейност вреди, за целия доказан период на търпене на вредите, а на обезщетяване подлежат всички по вид и характер вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не съдържа и ограничителен субективен критерий и се прилага за всички правни субекти, увредени от незаконосъобразна административна дейност.Не е ограничен по вид и увреждащият юридически факт, резултат от административна дейност. Той може да бъде акт, действие или бездействие. Обстоятелството, че ЗОДОВ цели да компенсира не само имуществените, но и неимуществените вреди, е изрично предвидено в чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, както и в § 1 ЗР ЗОДОВ, препращащ към гражданските и трудовите закони по въпросите на имуществената отговорност.

Вредата се обезщетява изцяло, независимо от нейния вид, а правото на обезщетение принадлежи на всеки правен субект, неблагоприятно засегнат от незаконен акт, действие или бездействие на държавен, респ. общински орган, който е резултат от административна дейност. Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ не се ограничава нито по субективен, нито по обективен признак (изключение прави видът на дейността) - всеки има право да търси обезвреда за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, ако са причинени от незаконосъобразна административна дейност.

В случая е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно отменен административен акт. Не са налице обаче следващите предпоставки, а именно причинени вреди и наличие на причинно следствена връзка между тях и отменения акт. В тежест на ищеца, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже както видът и размера на вредите, така и връзката им с незаконосъобразния административен акт. В случая доказателства за тези елементи от фактическия състав не се представиха.

Правото на финансово подпомагане на спортни организация от страна на Община Левски е регламентирано в Наредба №28 за условията, реда и критериите за финансово подпомагане на спортните клубове и развитието на спорта за всички в Община Левски (Наредбата), приета с Решение №291/25.03.2013г. на Общински съвет Левски в протокол №21/25.03.2013г., изм.с Решение № 305/25.04.2013г. Съгласно Наредбата, право на финансово подпомагане имат спортните организации по смисъла на чл.11 от Закона за физическото възпитание и спорта, които осъществяват престижна и социално значима спортна дейност след подадено заявление до Кмета на Община Левски. Съгласно чл. 6 от Наредбата спортните клубове, които кандидатстват за финансово подпомагане следва да отговарят на условията на чл. 5, като представят документи по чл.8. Съгласно чл.5 т. „ж“ спортните клубове следва да предоставят отчетността си според закона за счетоводството за водене на лице от общинската администрация, определено със заповед на кмета на общината. Критериите за подпомагане на дейността на спортните клубове са както следва: 1. разширяване обхвата и развитие на състезатели и отбори по възрастови групи на спортните клубове – заети с активна тренировъчна и състезателна дейност през предходната година – К1; 2. участия в състезания от спортния календар на съответния спорт и организиране на масови спортни прояви през предходната година – К2; 3. развитието на отбор по възрастови групи на спортните клубове през предходната година – К3 (чл. 9). Общинският съвет определя размера на годишната финансова помощ за дейността на спортните клубове и развитието на спорта за всички с приемането на бюджета на О. Л.. Средствата се разпределят от ПК по образование, спорт, култура, вероизповедание към ОС-Левски, с участието на ресорния зам.кмет, експерт от общ.администрация – Дирекция „БФС“. След разглеждане и оценяване на постъпилите молби се изготвя списък на одобрените спортни клубове и размера на разпределените им финансови средства за текущата година, който се предоставя на Общинския съвет за одобрение с Протокол от проведеното заседание. Средствата се разпределят, както следва: за организиране на общински спортни прояви (физическо възпитание и спорт за всички ) – 10 % от сумата, за подпомагане на клубовете по критериите на чл.9 останалите 90 % съответно за К1-50%, К2-15% и К3 -35% (чл.11 от наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.2 от наредбата срокът за подаване на заявление за финансова помощ е не по-късно от 15 януари и на проектобюджет с приложения – не по-късно от 1 март на съответната година. Условията за финансово подпомагане от Община Левски по реда на тази наредба, целесъобразното разходване на предоставените финансови средства и тяхното отчитане, както и взаимните задължения и отговорности, се уреждат с договор с общинска администрация ( чл.15) . Договорът за финансово подпомагане на дейностите на спортните клубове по реда на тази наредба се сключва в двуседмичен срок след приемането на бюджета на общината за съответната година (чл.16, ал.1).

На първо място ищецът твърди причинени му имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на претендираната от клуба субсидия в размер на 20 260 лв.

За имуществена вреда се счита всяко засягане на правната сфера на едно лице, което намалява имущественото му състояние в момента или създава пречка наличното имущество да бъде увеличено в бъдеще. Имуществената вреда може да се прояви в две форми- претърпени загуби и пропуснати ползи. Размерът на претърпяната загуба се сформира от разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението беше изпълнено.Иначе казано, претърпените загуби представляват реалните ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора- понасяне на разноски, изхабяване на вещи, заплащане на разликата в цената на вещта и др.

По делото щецът претендира пропуснати ползи. В съдебната практика и правната доктрина пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което със сигурност би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. За да бъдат обезщетени пропуснатите ползи, като претърпени вреди, то същите следва да са реално настъпили, а не хипотетични вреди. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина на въздействие от незаконосъобразния юридически акт, само тогава претенцията за обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. В случая не се твърди пропусната печалба, а пропуснати приходи, за което липсват каквито и да било доказателства. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото.

В случая ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване да са настъпили реални вреди от издаденото решение на Общински съвет-Левски вкл. сигурно изплащане на сумата от 20 260 лв. на определено правно основание. Действително след влизане в сила на съдебното решение по адм.дело № 277/2018г. и до настоящия момент ищецът не е получил първоначално определените с решението средства за 2018г. като финансова помощ, но това обстоятелство е резултат от влязлото в сила съдебно решение, а не е причинено от административния акт – решение на ОС-Левски, който е изцяло благоприятен за сдружението.

Видно от материалите по делото фактическият състав на получаването на финансово подпомагане от страна на Община Левски включва следните елементи: 1. подадено в срока по чл. 12, ал.2 от наредбата заявление от страна на съответния спортен клуб ведно с изискуемите документи по чл. 8; 2. разпределение от ПК по образование, спорт, култура и вероизповедание към Общински съвет Левски; 3. изготвяне на списък на одобрените спортни клубове и размера на разпределените им средства за годината; 4. одобрение от Общински съвет – Левски на списъка, инкорпорирано в протокол от проведеното заседание; 5. сключен договор на основание чл.15 и чл.16 от наредбата; 6. подадена заявка до кмета или ресорен зам.кмет на Община Левски (чл.17). В конкретният случай са били осъществен само елементите от 1 до 3. Останалите не са осъществени в резултат на проведеното съдебно производство по адм.дело № 277/18г. по описа на АС–Плевен т.е. без наличие на решение на ОС-Левски – т.4 по-горе, обективно е невъзможно да се осъществят и останалите елементи – сключване на договор и подадена заявка. Видно от съдържанието на жалбата, въз основа на която е образувано адм.дело № 277/2018г., сдружението е оспорило решението на ОС-Левски изцяло, а не е оспорил отказа на ОС за разликата над сумата от 3000 лв. до 20260 лв., претендирани със заявлението. Решението на ОС-Левски е положителен акт за Сдружение „Футболен Клуб Ювентус 95“ - с.Малчика в частта относно сумата от 3000 лв., но оспорването и в тази част е довело до загуба на приход, а не са налице пропуснати ползи. Липсва елемент от характеристиката на имуществените вреди, а именно сигурно получаване на тази сума предвид обстоятелството, че не е налице влязъл в сила акт, въз основа на който да се изплати от ответника и въз основа на който за Община Левски да е съществувало задължение за плащане.

Следва да се посочи и обстоятелството, че разпределението на средства от Общински съвет по реда и начина в Наредба №28 за условията, реда и критериите за финансово подпомагане на спортните клубове и развитието на спорта в Община Левски, макар и в определени граници – чл.9 и чл.11, по същество представлява дейност, която се осъществява по целесъобразност т.е. не подлежи в тази си част на съдебен контрол. Финансовото подпомагане е на основание извършеното през предходната година предвид разпоредбата на чл. 9 от Наредбата, а в случая Сдружение „Футболен Клуб Ювентус 95“ е представило само проект за бюджет за 2018г., а не и отчет за извършената спортна дейност, видно от административната преписка, приложена по адм.дело № 277/2018г. Преценката за законосъобразност на решението на ОС касае спазването на правилата, приети от Общинския съвет, но каква сума и на кой спортен клуб следва да се изплати е предоставено единствено и само на волята на разпоредителя със средствата. При осъществяване на дейност по целесъобразност дейността на адм.орган не подлежи на съдебен контрол, тъй като зависи единствено и само от волята на органа.

Дори да се приеме, че са налице вреди и причинно следствена връзка между решението на ОС –Левски и резултата, то е основателно и възражението на процесуалния представител на ответника за изтекла погасителна давност. Решение № 11/08.01.2019г. по адм.дело № 277/18г. по описа на АС–Плевен е влязло в сила на 03.04.2019г. От този момент за ищеца е възникнало правото на иск за причинени му вреди от незаконосъобразния акт. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето производство, е образувано на 31.12.2024г. т.е. след изтичане на срока по чл.110 от ЗЗД на 03.04.24г. Въпреки предоставената възможност на ищеца да представи доказателства, че е подал искова молба пред друга институция вкл. ВАС, каквито твърдения изложи в съдебно засадеание и с оглед посоченото в първоначалния имейл, а именно „вероятно неправилно насочена към върховния административен съд“, сдружението не представи доказателства, че е подал по-рано искова молба с идентично съдържание пред друг орган. Ето защо съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност е основателно.

По отношение на претенцията за причинени неимуществени вреди съдът споделя практиката на ВАС в решение № 12323/21г. по адм.д.№ 5542/21г., решение № 8469/21г. по адм.д.№ 8595/21г., решение № 7807/22г. по адм.дело № 11641/21г., решение №6974/22г. по адм.дело № 2043/22г., всички по описа на ВАС и др., според която предявен иск за заплащане на претърпени неимуществени вреди от юридически лица е процесуално допустим. В тази насока е практиката на СЕС по дело Т-88/2009 и С-45/15. Искът обаче е неоснователен, тъй като по делото не се представиха каквито и да е доказателства за засегнато добро име и реноме на сдружението т.е. ищецът не доказа нарушението, извършено от ответника, тежестта на последното, неговата продължителност, поведението на представители на Община Левски, с което е засегната по негативен начин правната сфера на ищеца.

На следващо място, липсват доказателства за пряка причинно следствена връзка между твърдените имуществени и неимуществени вреди и отменения акт. За да е налице такава следва вредите да са пряк резултат от постановения административен акт, който впоследствие бива отменен. В случая е бил постановен благоприятен за ищеца акт, като сдружението само се е поставило в ситуация да не получи приход, в резултат на упражнено право на защита срещу цялото решение на ОС-Левски, а не и в частта за отказа да бъде отпусната сума над 3000 лв. до претендираната сума от 20 260 лв. За Община Левски не съществува задължение да погасява задължения на сдружението, направени под формата на разходи по поддръжка на клуба. Финансовото подпомагане има за цел да стимулира развитието на спорта в общината. Общината няма задължение да издържа юридически лица, в които няма участие.

С оглед на горното, съдът приема, че исковете на Сдружение „Футболен Клуб Ювентус 95“ - с.Малчика са неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени като такива.

По разноските: По делото са претендирани в полза на ответника направените деловодни разноски по депозиран списък по чл.80 от ГПК на л.58 от делото, а именно сумата от 2700 лв. адвокатско възнаграждение. Възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение не е направено от ищеца, поради което съдът следва да уважи изцяло искането за разноски на ответника.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ от Сдружение „Футболен Клуб Ювентус 95“ с Булстат *********, адрес: с.Малчика, [улица], представлявано от А. А. А., против О. Л. да заплати сумата от 20 260 лв., обезщетение за причинени имуществени щети, изразяващи се неизплатени разходи по поддръжка на клуба, както и сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване репутацията на клуба, всички вреди произтичащи от незаконосъобразен акт - Решение № 411/22.02.2018г. на Общински съвет – Левски, отменен с Решение № 11/08.01.2019г. по адм.дело № 277/18г. по описа на АС – Плевен, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на постановяване на Решение № 411/22.02.2018г. на Общински съвет – Левски до окончателното изплащане на вземанията, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Сдружение „Футболен Клуб Ювентус 95“ с Булстат *********, адрес: с.Малчика, [улица], представлявано от А. А. А., да заплати на О. Л. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Левски, бул.“ България“ №58, представлявана от кмета Л. А., сумата от 2700 (две хиляди и седемстотин) лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия: