Р Е Ш Е Н И Е
Номер 246 14.02.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: И. Л.
Прокурор: А.Ч.
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 3199 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Министерство на
културата, чрез юрисконсулт, против Решение № 272
от 07.10.2019г., постановено по АНД № 685 от 2019г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, с което е отменено
наказателно постановление № 7111 от 07.05.2019г.,
издадено от заместник-министър на Министерството на културата, с което на
„Балкан холидейз сървисис” ООД, ЕИК *********, с адрес на управление в
гр.София, ул. „Дякон Игнатий” №7, представлявано от управителя Р.М.за нарушение
по чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от Закон за авторското право и сродните му права
(ЗАПСП), на основание чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, вр. с чл.97, ал.1, изр. последно
от ЗАПСП е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2 500 лв.
Касационният жалбоподател намира оспореното решение за
неправилно поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се изводът на
районния съд, според който съставът на нарушението не бил материализиран в
достатъчна степен, като се твърди, че АУАН и НП съдържат пълно, точно и ясно
словесно и цифрово описание на извършеното нарушение. Иска първо-инстанционното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се
потвърди наказателното постановление. В условията на евентуалност се иска
решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд – Несебър за
ново разглеждане от друг състав.
Оплакванията в жалбата съдът квалифицира
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалноправни норми и допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
В съдебно заседание, касаторът не изпраща представител.
Ответникът по касация– „Балкан
Холидейз Сървисис“ООД, чрез упълно-мощен представител, оспорва касационната
жалба. Иска се оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представя писмен
отговор, в който изразява становище по съществото на спора и за законосъобразност
на първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за основателност на оспорването. Предлага се отмяна на решението на
РС-Несебър и постановяване на друго решение по съществото на спора, с потвърждаване
на процесното НП.
След като прецени доводите и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона
Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред Районен съд – Несебър било образувано по жалба на „Балкан
холидейз сървисис” ООД, ЕИК *********, с адрес на управление в гр.София, ул.
„Дякон Игнатий” №7, представлявано от управителя Р.М., против наказателно постановление № 7111/07.05.2019г., издадено от
зам. министър на МК, с което за нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от ЗАПСП, на основание чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, вр. с чл.97, ал.1, изр. последно от ЗАПСП на дружеството била наложена „имуществена
санкция” в размер на 2 500 лв.
С оспореният съдебен акт, Районен съд – Несебър отменил
наказателното постановление. При постановяване на това решение съдът приел, че съставът на нарушението не е материализиран в достатъчна
степен. Посочено е, че нарушената норма е диспозитивна и за да е ясно на
нарушителя какво точно нарушение му се вменява, същото следвало да е
възпроизведено както в описателната част на НП, така и да намира своето цифрово
изражение откъм съдържание на материалноправната норма. Отделно от това,
застъпва се становището, че за дружеството не било възникнало задължение за
договаряне с „Музикаутор“ или „Профон“, тъй като това задължение било за
субекта, разпространяващ произведенията, в случая телевизионният доставчик. На
следващо място съдът посочил, че не бил установен звукозапис по смисъла на
закона, тъй като не се касаело за възпроизвеждане само на звук от такъв
източник. Не било ясно още въз основа на кой способ за доказване по ЗАНН и НПК,
актосъставителят е използвал програмният продукт, чрез който актосъставителят е
установил музикалното произведение и неговия автор. По изложените съображения
районният съд приел, че по делото не били налице годни доказателства за
достоверността на изследването относно музикалните произведения и изпълнителя
им, а оттам и носителят на авторското право. Не били налице и доказателства
относно вида на програмата, която се използва за идентифициране на музикалните
произведения, от кого е одобрена с оглед извличане чрез нея на достоверна
информация относно релевантни факти по делото и по кой ред на закона е
приложено това изследване.
Настоящият касационен
състав счита, че решението
на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното решение изцяло е съобразено с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, събраните по делото
доказателства и е направил анализ на обстоятелствата, които са включени в
състава на вмененото на дружеството деяние, като е достигнал до верни правни
изводи. Настоящият касационен състав се солидаризира с аргументите на районния
съд за материална незаконосъобразност, съответно за недоказаност на извършено
нарушение от страна на този субект, поради което наказателното постановление е
отменено, като незаконосъобразно. Съгласно чл.221, ал.2, изр.2 от АПК
настоящата касационна инстанция препраща към тези мотиви. Отделно от
изложеното, дори да бе извършено нарушението вменено на юридическото лице, с
така наложената имуществена санкция е допуснато нарушение на императивната
разпоредба на чл.18 от ЗАНН, тъй като въз основа на чл.35, вр. с чл.58 от ЗАПСП, съгласието за използване на защитеното от този закон произведение се
дава писмено от автора на всяко едно произведение. При проверката е установено
публично изпълнение на две отделни музикални произведения: 1.„Lessons in love“ - в изпълнение на Level 42, с носител
на продуцентските права Universal Music, представляван на територията на
България от Юнивърсъл Мюзик Румъния CPJ1, член на сдружение „Профон“; 2.„Flames“-
в изпълнение на David Guetta & Sia, с носител на продуцент-ските права
Warner Music, представляван на територията на България от „Орфей Мюзик“ ЕООД,
член на сдружение „Профон“, без необходимото по закон съгласие на носителите на
продуцентските права или представляваща организация за колективно управление на
продуцентски права, предвидено в чл. 86, ал.1, т.3, пр.1, във вр. с чл.72, т.2
от ЗАПСП. Обаче, всяко едно от тези произведения е обект на авторското право,
поради което и при така направените констатации, юридическото лице следва да е
осъществило две отделни административни нарушения, но органът наложил едно
наказание, в противоречие с указанията на чл.18 от ЗАНН.
Съгласно чл.97, ал.1, т.5
от ЗАПСП наказание се налага на лице, което използва чрез публично изпълнение на запис
произведения, записани изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други
аудио-визуални произведения, радиопрограми или телевизионни програми. От събраните доказателства се
установи, че по време на извършване на проверката от контролните органи, в проверяваният
обект е звучал запис на две музикални произведения, които са индивидуализирани по автор и изпълнител в съставения АУАН и издаденото наказателно
постановление. Нормата на чл.58 от ЗАПСП
регламентира, че авторът на музикално, литературно или аудио-визуално произведение,
което е разгласено, дава предварително писмено съгласие за публично изпълнение
на живо или чрез запис. Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от
ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е
изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като
музикални произведения. Съгласно посочената разпоредба всяко музикално
произведение е обект на защита на авторското право,
поради което неспазването е отделно неизпълнение на задължение към Държавата и
съответстващото му административно наказание. Съобразно
чл.18 ЗАНН, когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях.
В процесният случай, при
проверката е установено публично изпълнение чрез запис на две произведения,
всяко от които е самостоятелен обект на защита. В този смисъл,
ако се приеме, че е налице извършено нарушение, то субектът извършил две отделни административни нарушения на чл.97, ал.1, т.5
предл.3 от ЗАПСП. Всяко от нарушенията е следвало
да бъде индивидуализирано поотделно и за извършването
на всяко от тях, на съответният отговорен субект е следвало да бъде наложена отделна имуществена санкция.
Колкото
до допуснатата неточност в съдебния акт, следва да се отбележи, че същата не е
основание за отмяна на решението, тъй като волята на съда е изразена
недвусмислено и размерът на отменената санкция, както и всички данни за
наказателното постановление са описани вярно.
В заключение, касационният състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, респективно
жалбата е неоснователна, което обуславя оставянето й без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 272 от 07.10.2019г., постановено по АНД № 685
от 2019г. по
описа на Районен съд – гр.Несебър.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.