Р Е Ш
Е Н И
Е №260013
гр.Кюстендил,
02.09.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева гр.д.№100/2018г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по исковата молба на С.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, насочена
срещу ответниците А.М.Х., с ЕГН **********, М.Б.Д.–Х., с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, А.Д.А., с ЕГН **********, З.И.А., с ЕГН **********,
двамата с адрес *** и „М и З Строй“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница,
ул.„***“ №***, представлявано от управителите М.Б.Д.–Х. и З.И.А..
Предявен е
иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.53 от ЗЗД за осъждане на ответниците
да заплатят солидарно на ищеца С.Б. сумата от 25 600 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от ищеца на лицето В.С.Г.
договорна неустойка поради неизпълнение на сключен помежду им договор за наем
на незастроен недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 68134.513.380, с
площ от 877 кв.м., находящ се в гр.София, район Сердика, ул.„***“ №*** - дължащо се на противоправното
ползване от страна на ответниците на същия собствен на ищеца недвижим
имот. Претендира се присъждане и на
законната лихва върху сумата от 25 600 лева, считано от датата на предявяване
на иска – 27.02.2018г., до окончателното изплащане. Търсят се и разноски.
Ищецът
основава претенцията си на твърденията, че: 1/ е собственик на горния незастроен недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.513.380 по КККР на гр.София, одобрени със
заповед №РД-18-53/23.11.2011г. на изп.д. на АГКК; 2/ ответниците – физически лица са собственици на съседния от изток
недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 68134.513.379 по КККР на
гр.София; 3/ на 29.09.2016г. първите
четирима ответници с нотариален акт №26, том 139, рег.№59716, дв.вх.рег.№58929
по описа на СВ, са учредили на ответника „М и З Строй“ ООД право на строеж
върху собствения им имот; 4/ още на
15.08.2016г. ищецът е констатирал, че без негово знание и съгласие в имота му е
било извършено навлизане от строителни работници, извършващи строеж в
поземления имот с идентификатор 68134.513.379, изразяващо се в изпълнение на
изкоп по регулационната граница, отрязване на около 10 броя декоративни дървета
от рода „Ясен“, с цел навлизане в имота на бетонпомпа и самосвали, премахване
на част от оградата, състояща се от бетонови колове и метални рамки и част от
входна метална врата, изсипване на големи количества земни маси, строителни
материали и отпадъци, заемащи около 350 кв.м. от имота, преминаване на
строителна техника, работници и паркиране на автомобили; 5/ след договаряне за получаване на обезщетение за действията по
навлизане в имота на ищеца, ответникът А.Х. му заплатил общо сумата от
1 600 лева, от които: 600.00 лева – платени в брой в началото на месец
септември 2016г. и 1 000 лева – платени по банков път на 20.09.2016г.; 6/ на 18.06.2016г. ищецът сключил с
трето за спора лице – В.С.Г., договор, по силата на който отдал под наем
собствения си незастроен имот, с цел ползването му като автопаркинг, като се
задължил да предостави имота на наемателя за ползването му, според договореното
предназначение, към 01.09.2016г., а в случай, че не осигури безпрепятственото
му ползване в този срок, наемодателят се съгласил да заплаща неустойка в размер
на 1 600 лева на месец, считано от 01.09.2016г. до момента на предаване на
имота; 7/ поради поведението на
ответниците ищецът, като наемодател по посочения договор, не бил в състояние да
изпълни договорното си задължение, поради което заплатил на наемателя по
договора неустойка в размер общо на 27 200 лева (по 1 600 лева за
месеците от септември 2016г. до януари 2018г., включително), което за него
представлява имуществена вреда – претърпяна загуба, чиято стойност, след
приспадане на заплатените 1 600 лева, се равнява на исковата сума от
25 600 лева, дължима солидарно от ответниците по силата на закона – чл.53
от ЗЗД, доколкото се касаело до вреда, причинена от неколцина.
В срока по
чл.131 от ГПК всички ответници са депозирали един общ такъв, подаден чрез
пълномощника им адв.С.Ц. ***. В отговора се сочи, че искът е недопустим по
отношение на ответниците – физически лица и неоснователен – по отношение на
последния ответник, както и, че липсват основания за солидарна отговорност.
Твърди се, че ищецът е неизправна и недобросъвестна страна във връзка с
постигната договореност между него и „М и З Строй“ ООД, действащо чрез
пълномощника му А.Х., за заплащане на обезщетение на ищеца за ползването на имота
му през месеците септември и октомври 2016г. в размер на 800 лева на месец,
общо 1 600 лева, които именно са му били заплатени, чрез посочените в исковата
молба плащания. Ответниците поддържат, че ищецът е бил информиран за строежа в
съседния на неговия имот, като същият в нотариално заверена декларация от
15.01.2007г. е дал изричното си съгласие за изграждане на обекти до
регулационната линия. Заявява се оспорване на представения от ищеца договор за
наем и 17 броя разписки, като се възразява, че същите нямат достоверна дата и
са изготвени за нуждите на процеса. Навежда се твърдение че при комуникацията
между страните ищецът не е обявявал, че за същия период е сключил договор за
наем на терена с трето лице, нито, че му е плащал обезщетение, поради невъзможността
да го ползва; такива доводи същият не бил въвеждал и в подадени до полицията и
до СРП жалби. Претендира се отхвърляне на иска.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност и след като съобрази доводите и
възраженията на страните, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
между страните, а и се установява от приложения към исковата молба препис на
нотариален акт за дарение на недвижим имот с №154 том I дело №134/2005г. по описа на нотариус с рег.№437 по
регистъра на НК, с район на действие Районен съд-София, че ищецът С.Г.Б. е
собственик на незастроен урегулиран поземлен имот, съставляващ УПИ XIX-20 в кв.27 по плана на гр.София, местност „***“, който имот видно от представената скица на поземлен
имот (ПИ) с №15-136328/27.03.2017г., издадена от СГКК-гр.София, съгласно
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-53/23.11.2011г.
на Изп.д-р на АГКК, съставлява ПИ с идентификатор 68134.513.380, с площ от 877
кв.м., с адрес: гр.София, район Сердика, ул.„***“ №***, с начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди.
От приложени
към исковата молба справки от Службата по вписванията-гр.София, е видно, че
собственици на съседния от изток на имота на Б. ПИ, а именно: ПИ с
идентификатор 68134.513.379, с адрес: гр.София, ул.„***“ №***, са физическите лица – оветници по
предявения иск - А.М.Х., М.Б.Д.–Х., А.Д.А.
и З.И.А., които с нотариален акт №*** том *** от 29.09.2016г., с №43429/29.09.2016г. по описната
книга на СВ, са учредили право на строеж върху собствения им имот в полза на
дружеството „М и З Строй“ ООД.
Видно от
прието като доказателство по делото разрешение за строеж с №38/12.07.2016г.,
издадено от гл.архитект на Столична община, район Сердика, на А.Х. и А.А. е
било разрешено да извършат строеж на пететажна жилищна сграда и подземни гаражи
в ПИ с идентификатор 68134.513.379 (тогава УПИ – парцел XVIII, в кв.27 по плана на „ГГЦ-Зона В-17“).
От данните
по делото се установява, че през месец август 2016г. строителните работи в
имота, съседен на този на ищеца, са започнали и когато в средата на месец
август Б. констатирал това и установил, че собствения му незастроен имот се
засяга от изкопните дейност и същевременно се ползва за достъп до обекта, а в
него се насипват земни маси, потърсил контакт с А.Х..
Фактът, че
двамата са постигнали някаква договорка за временно ползване на имота на ищеца
срещу заплащане на обезщетение за това не е спорен. По-конкретни данни относно
естеството на договорката се съдържат в материалите по приложеното ДП №226/2017г.
по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр.№44212/2017г. по описа на СРП. От същите и в
частност – от дадени от страните свидетелски показания, имащи характер на
извънсъдебни признания на неблагоприятни за тях факти и от приложено „искане за
обезщетение“ от 19.09.2016г., както и от приложените към исковата молба
разписка от 16.09.2016г. и вносна бележка от 20.09.2016г., може да се приеме,
че Б. и Х. са се разбрали последният да му заплати обезщетение за това, че
имотът му се ползва в размер на 600.00 лева, които Х. платил в брой и за което
била съставена разписка от 16.09.2016г. От намиращото се на л.86 от ДП „искане
за обезщетение“ става ясно, че на 19.09.2016г. ищецът е уведомил Х., че счита
навлизането и ползването на имота му за неправомерно, но е заявил, че разрешава
същият да бъде ползван до 19.10.2016г., но само при положение, че до
21.09.2016г., 12.00 часа по посочена банкова сметка ***00 лева, при което
положение на 19.10.2016г. имотът му трябва да бъде почистен от „строителни
отпадъци, земни маси и други боклуци“. На 20.09.2016г. Х. е превел по сметката
на Б. сумата от 1 000 лева за ползване на имота.
На
19.10.2016г. в имота на Б. е имало все още строителни материали и насипи. Този
факт се установява от извънсъдебното признание на самия Х., който е посочил
като причина за това дъждовното време и невъзможността за навлизане на багер в
имота; фактът се потвърждава и от показанията на свидетеля И. Манчев, който
сочи, че когато по-късно – установява се, че това е станало на датата
31.10.2016г. – в имота влязла техника с цел да го заравни – Б. не допуснал
машината, а извикал полиция.
Към исковата
молба е приложена нотариална покана, изходяща от С.Б. и адресирана до А.Х. и А.А.,
с дата на представянето й пред нотариус Е. К., с рег.№397 по Регистъра на НК –
26.01.2017г. В тази нотариална покана е упоменато, че на 31.10.2016г. в
присъствието на полицейски служители е било установено, че от съседния имот, в
който се извършва строежа се изсипват земни маси в имота на ищеца и с
мини-багер се разстила пръстта. Посочено е, че на 15.06.2016г. Б. е сключил с лицето В.Г.С. договор за наем, с който
се е задължил да му предостави собствения си имот за ползване като автопаркинг
на 01.09.2016г. за срок от три години
срещу заплащане на месечен наем от 2 400
лева. Посочено е в поканата също така, че поради незаконосъобразното
ползване на имота му и изхвърлянето на земни маси и строителни отпадъци в него,
ищецът не е успял да изпълни задълженията си по договора за нае и да предаде
имота на наемателя в срок, поради което договорът за наем бил прекратен, поради неизпълнението му от
страна на наемодателя и Б. бил принуден да заплати обезщетение за предсрочното прекратяване на договора в размер на 12 000 лева. С тези и други
твърдения, от адресатите е било поискано заплащането на сума в размер общо на
12 800 лева в рамките на посочен в поканата срок. Поканата е била връчена
чрез залепване на уведомления и не е спорно, че в отговор адресатите не са
извършвали каквито и да било плащания.
Към исковата
молба е приложен и приет като доказателство по делото договор за наем от дата 18.06.2016г., сключен между С.Г.Б., от
една страна като наемодател, и В.С.Г., от друга като наемател, с който страните
са се споразумели, че считано от 01.09.2016г. наемодателят предоставя на
наемателя за временно възмездно ползване собствения си незастроен ПИ, срещу
заплащане на месечен наем в размер на 800.00
лева, платими до 5-то число на месеца. Посочено е, че договорът се сключва
за срок от пет години. Според чл.5
т.2, наемателят има право да му бъдат заплатени от наемодателя всички разходи
по въвеждане на обекта в експлоатация, както и да получи обезщетение от
наемодателя ако последният не му осигури безпрепятствено ползване на имота към
01.09.2016г., а именно – според чл.5 т.4 – неустойка в размер на двойния наем –
1 600 лева, за всеки месец, считано от 01.09.2016г. до момента на
предаване на имота.
Представени
и приети са 17 броя разписки, изготвени в месеците от октомври 2016г. до
февруари 2018г., удостоверяващи изявления на В.Г., че получава от С.Б. суми от
по 1 600 лева месечно - обезщетения
по чл.5 от договора за наем от 01.09.2016г.
за месеците от септември 2016г. до януари 2018г., включително.
В.Г. е
разпитан като свидетел по делото и твърди, че когато за първи път е огледал
имота на ищеца през месец април 2016г. същият е бил окосен, в добър търговски
вид, леко хлътнал в задната част, което давало възможност за изравняване без да
се налага извозване на земна маса и същият, заедно с негов съдружник, преценил,
че имотът е подходящ за ползване за автопаркинг, поради което през месец
септември същата година бил сключен договора за наем на терена. Свидетелят
сочи, че заради строежа от дясната страна на имота, влизането във владение на
същия станало невъзможно. Според Г., през месец август 2016г. Б. му се обадил и
му казал, че има проблем. Свидетелят отишъл на място и видял, че имотът вее
изглежда зле – имало изкоп, разхвърляни строителни материали, натрупани железа,
следи от камиони. Свидетелят е посочил, че през 2016г. е посещавал имота повече
от един път, а в годините след това периодично е минавал. Г. твърди, че ищецът
е заявил, че желае да оправи отношенията си със строителите, които да му
заплатят загубите, а междувременно е започнал да му заплаща ежемесечно
неустойки по договора, за които свидетелят издавал процесните разписки и върху
сумите по които заплащал данъци. Свидетелят сочи още, че поради влошаване
състоянието на имота, експлоатацията му е изисквала инвестиране на трикратно
по-големи суми, отколкото в началото.
По делото са
разпитани и свидетелите И. М., Н. С.-Б. и Д. С.. В показанията си същите
най-общо твърдят, че имотът на ищеца през целия времеви период, предхождащ
извършването на строежа и следващ завършването му, не е бил почистен и/или с
добър търговски вид, а е бил обрасъл с растителност и с множество неравности.
Според тези свидетели, строежът в съседното място е засегнал неблагоприятно
имота на Б. за кратък период в началото за около 2-3 месеца до изграждането на
плоча на кота „0“.
По делото е
прието заключение по назначена съдебно-техническа експертиза – заключение с
вх.№1515/27.02.2020г. на вещото лице инж. Л.М.. Експерът е констатирал, че към
момента на огледа и заснемането, които е извършил, имотът на ищеца е обрасъл
със саморасли дървета и храсти; в същия има извършвани изкопни и насипни
дейности; на терена има купове със земна маса и строителни отпадъци. Вещото
лице е установило, че към месец юни 2015г. на терена не е имало насипи и
изкопи; същият е бил почти равен в южната и средната му части и със стръмно
изкачване в северната; към 04.09.2016г. вече е имало насипани земни маси и
складирани строителни материали. Понастоящем теренът е станал с изключително
сложна форма – с насипи, изкопи, а по протежение на източната ограда е изкопан
и шкарпиран.
При така
установените по делото факти съдът формира извод за неоснователност на исковата
претенция, който обосновава със следните правни доводи:
Ищецът
твърди, че е претърпял вреди, имащи имуществен характер и представляващи по
същността си претърпени загуби, изразяващи се в заплащането на неустойка по
договор за наем на собствения му имот, поради невъзможността за изпълнение на
договора от негова страна, породена от противоправното поведение на
ответниците, които чрез насипването на земни маси, правенето на изкопи и
складирането на материали в имота му и чрез поддържането на това състояние, са
осуетили предаването на имота за ползване на наемателя по договора.
За да е
основателна тази претенция трябва да са налице всички елементи от състава на
деликтната отговорност – да се установи наличие на деяние; то да е
противоправно; да е налице вреда; средата да се намира в причинно-следствена
връзка с деянието (т.е. да е необходима, естествена, присъща последица) и да е
налице вина. Установяването на тези компоненти от отговорността за непозволено
увреждане предполага доказване и на конкретно заявените от ищеца твърдения,
респ. доказване на правопогасяващите и правоизключващите възражения на
ответниците.
Съдът намира
за доказано по делото, че през месец септември и месец октомври 2016г.
ответниците, съответно като собственици и носители на правото на строеж в
съседния от изток на имота на ищеца парцел, са ползвали терена на Б. за достъп
на строителна техника, складиране на материали и насипване на земна маса. Това
е установено както от позицията на ответниците, така и от показанията на
свидетелите, а също и от констатациите на вещото лице.
Съдът,
съобразявайки извънсъдебното изявление на ищеца, направено в „искане за
обезщетение“ от 19.09.2016г., приема също така, че за ползването на имота за
времето до 19.10.2016г. Б. е бил обезщетен, посредством заплащането на общата
сума от 1 600 лева.
След датата
31.10.2016г., към която е установено, че имотът не е бил почистен и изравнен,
са налице данни, че самият ищец е създал пречки за навлизане в имота му. В този
смисъл са показанията на свидетеля И. Манчев, за който няма основание да се
приеме, че е заинтересован или предубеден.
Независимо
от посоченото, дори да се счете, че и след датата, до която има съгласие между
страните за ползването на имота – 19.10.2016г., до края на исковия период –
месец януари 2018г., ответниците са продължили да поддържат фактическо
състояние, при което имотът на ищеца не е във вида, в който е бил преди да
започне ползването му във връзка с нуждите на строежа, според съда не може с
необходимата степен на категоричност да се заключи, че за ищеца е налице вреда,
намираща се в причинно-следствена връзка с този факт. Този извод се обосновава
със следното:
Ищецът
твърди, че след като още през месец септември 2016г. е установил, че не е в
състояние да предаде имота си на наемателя по договора, го е уведомил за това,
позовавайки се на действията на трети лица и е започнал да му заплаща неустойка
за неизпълнение на договорното задължение. Представянето на разписки за
заплащане, респ. получаване на месечни неустойки от по 1 600 лева за
всички 17 месеца е факт. Не може обаче да не направи впечатление
обстоятелството, че в нотариалната покана, която е изготвена от самия Б. на
26.01.2017г., ищецът е посочил съвсем различни характеристики на договора за
наем, като дата на сключване, срок и месечен наем, и към този момент е заявил,
че договорът вече е бил прекратен и заплатеното от него обезщетение е било не
за неизпълнение, а за предсрочно прекратяване в размер на 12 000 лева. Ако
към месец януари 2017г. договорът вече е бил прекратен и имуществените
отношения между сключилите го страни – уредени, възниква въпросът поради каква
причина ищецът е продължил още една година – до и включително месец януари
2018г., да заплаща на наемателя по 1 600 лева на месец. Тези съществени
разминавания в тезите на ищеца създават известни съмнения в правдивостта на
твърденията му, които от своя страна пораждат и такива относно наличието на
действително претърпени вреди и техния размер. Наличието на съмнения
компроментира пълното доказване, което ищецът следва да проведе, за да установи
основателността на иска си.
При все
това, дори да се игнорира съществуването на съмнения относно вредата, като
елемент от фактическия състав на търсената имуществена отговорност, категорично
може да се посочи, че в случая липсва причинно-следствена връзка.
Съгласно
чл.51 ал.1 изр.1 от ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Материално-правната норма очертава границите на гражданската
отговорност на лицето, виновно за непозволеното увреждане, респ. на възложителя
на работата, при или по повод извършването на която деликтът е причинен (чл.49
от ЗЗД). Съдът приема, че в случая заплащането на неустойки от ищеца по договор
за наем, сключен с трето лице не представлява вреда, която е пряка и
непосредствена последица от действията/бездействията на ответниците. Ищецът,
като страна по договора за наем, би дължал уговорената в чл.5 т.3 и т.4 от
същия неустойка при забава, която е функция на негово виновно поведение, т.е.
тогава, когато забавата се дължи на причини, за които същият отговаря.
Немислимо би било договорната му отговорност да бъде ангажирана в хипотеза, при
която неизпълнението се дължи на причина, за която Б. не отговаря, а фактите,
на които същият се позовава сочат именно на последното. Обстоятелството, че
напълно доброволно и без основание ищецът, наместо да се позове на хипотезата
по чл.89 от ЗЗД и да се освободи от поетите задължения по договора за наем, е
решил да заплаща за един изключително дълъг период от време неустойка в размер
на 1 600 лева месечно, прекъсва, опосредява причинно-следствената връзка.
Ако е налице намаляване на патримониума на ищеца, което да би могло да се
окачестви като имуществена вреда, представляваща претърпяна загуба, то същата е
функция на поведението на самия ищец, а не е необходимо и закономерно следствие
на поведението на ответниците.
Така
изложените доводи обосновават извода на съда за недоказаност на исковата
претенция, която като неоснователна подлежи на отхвърляне изцяло.
Поради
неоснователността на иска, на Б. не се следват разноски.
На
ответниците се следва заплащане на сторените от същите разноски за адвокатски
възнаграждения. По делото са налице данни за заплащани такива – договори за
правна защита и съдействие на л.141, л.142 и л.143 от делото. На основание
чл.78 ал.3 от ГПК, направените разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца. Заплатените адвокатски възнаграждения в размер на 1 300 лева не се
явяват прекомерни, с оглед фактическата и правна сложност на делото и са в
размер под минималния по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Други разноски не се доказа да са били
сторени.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен, предявения от С.Г.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу А.М.Х., с ЕГН **********, М.Б.Д.–Х., с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, А.Д.А., с ЕГН **********, З.И.А., с ЕГН **********, двамата
с адрес *** и „М и З Строй“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница,
ул.„***“ №***, представлявано от управителите М.Б.Д.–Х. и З.И.А.,
иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.53 от ЗЗД за осъждане на ответниците
да заплатят солидарно на ищеца С.Б. сумата от 25 600 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от ищеца на лицето В.С.Г.
договорна неустойка поради неизпълнение на сключен помежду им договор за наем
на незастроен недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 68134.513.380, с
площ от 877 кв.м., находящ се в гр.София, район Сердика, ул.„***“ №*** - дължащо се на противоправното
ползване от страна на ответниците на същия собствен на ищеца недвижим имот,
ведно със законната лихва върху сумата от 25 600 лева, считано от датата
на предявяване на иска – 27.02.2018г., до окончателното изплащане.
О С Ъ Ж Д А С.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.М.Х.,
с ЕГН ********** и М.Б.Д.–Х., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, общо сумата от 1 300 лева (хиляда и триста лева), представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение.
О С Ъ Ж Д А С.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.Д.А.,
с ЕГН ********** и З.И.А., с ЕГН **********, двамата с адрес ***, общо сумата от 1 300 лева (хиляда и триста лева), представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение.
О С Ъ Ж Д А С.Г.Б., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „М
и З Строй“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.Дупница, ул.„***“ №***, представлявано от управителите М.Б.Д.–Х. и З.И.А.,
сумата от 1 300 лева (хиляда и
триста лева), представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в 2-седмичен срок,
считано от датата на връчване на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: