РЕШЕНИЕ
№ 13311
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110122555 по описа за 2023 година
Ищецът Н. М. У. твърди, че на 03.01.2023г. е сключил договор
за потребителски кредит № ************* с „НетКредит“
ООД.Страните се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на
***** лева при фиксиран лихвен процент определен в размер на
41,04%, а ГПР – 49,71%
В чл. 4, ал. 3 от процесния договор било уговорено, че
страните се съгласяват в срок до края на следващия работен ден от
сключването му договорът за заем да бъде обезпечен с банкова
гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция за сумата
от ****** лева.
В чл. 6, ал. 1 страните се уговорили, че в случай на
неизпълнение на условията посочени в чл. 4 , ал. 3, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на ****** лева, като същата следва
да бъде престирана разсрочено заедно с погасителната вноска.
В исковата молба се излагат подробни аргументи както за
нищожност на целия договор за кредит, така и на отделните клаузи.
Поддържа, че с договорения фиксиран лихвен процент в
размер на 41,04% , към който се кумулира вземането, представляващо
скрита печалба, визирана в договора за неустойка представлява
накърняване на добрите нрави.
Отделно от горното навежда, че когато е налице явна
1
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена,
се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения.
Навежда се ,че обективен критерий за добросъвестното
определяне на възнаградителната лихва може да бъде размера на
законната лихва.Твърди, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, която предвижда размер на възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва.Заявява, че
прилаганата договорна лихва накърнява договорното равноправие
между страните, противоречи на добрите нрави и се намира в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето.
Заявява, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не
е пряко свързано с претърпени вреди е накърняване на добрите нрави,
тъй като излиза от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване.Твърди, че процесната неустойка не
кореспондира с последиците от неизпълнението.
Твърди се, че практиката на ответника да отпуска кредити без
проучване на кредитната история и кредитоспособността на
потребителите противоречи на чл. 16 от ЗЗП, както и на Съображение
26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета относно договорите за потребителски кредити.Заявява, че
неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй
като същия е поел риск да отпусне реално необезпечен кредит и не е
спазил своето задължение за извършване на предварителна оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя.
Навежда се, че в нарушение на императивното правило на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, „НетКредит“ ООД не е включило в ГПР
разходите за заплащане на неустойка, която по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се
плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен
процент /ГЛП/ и ГПР.
Заявява, че клаузата в договора предвиждаща неустойка е
изцяло нищожна на основание чл. 143, ал. 2 , т.5 ЗЗП, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка.
Ищецът моли съда да приеме, че са налице пороци,
обуславящи нищожността на клаузата предвидена в чл. 6, ал. 1 от
процесния договор сключен между ищеца и „Неткредит“ ООД
предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на
обезпечение, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 вр. Чл. 19, ал. 4
ЗПК вр чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК, чиято невалидност моли да бъде
прогласена.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „НетКредит“ ООД е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
като недопустим и неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца
свързани с нищожността на чл. 6 от Договора, както и
обстоятелството, че неустойката следва да бъде включена при
изчисляването на ГПР.
Сочи, че с договорената неустойка кредитополучателят трябва
да предостави обезпечение, за да избегне начисляването на
същата.Била уговорена за неизпълнение на задължение по договора, с
акцент върху обезпечителната й функция.
Заявява, че процесния договор отговаря на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като са посочени лихвения процент, както и
условията за неговото прилагане.Твърди, че информацията за индекс
или референтен лихвен процент, периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент е неприложима, тъй като по кредита
е приложим фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ДР към
ЗПК.
Твърди, че информацията за размера на ГПР – 49,71% е
посочена в чл. 11, ал. 4 от договора, а общата дължима сума в
размер на 5928 лева е посочена в чл. 11, ал.5 от същия договор и
напълно кореспондира с изискването на разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Навежда се, че националното ни законодателство и
Директива 2008/48/ЕО не поставяли изискване към посочване на
компонентите на годишния процент на разходите към
съдържанието на договора.
Твърди, че на основание чл. 19, ал. 3, т.1 ЗПК неустойката
която потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
по договора е била изрично изключена от формулата за
изчисляване на ГПР.
Освен отговор на исковата молба, ответното дружество е
предявило и насрещен иск по чл. 211 ГПК.
Насрещния ищец твърди, че Н. М. У. е извършил
плащания за погасяване на кредита на 28.02.2023г. и 31.03.2023г в
общ размер на ****** лева, с които е погасена частично само
първата вноска, като към настоящия момент са просрочени общо
8 вноски.
„Неткредит“ заявява, че прави волеизявление за
обявяване на процесния договор за кредит за предсрочно
изискуем., тъй като са налице предпоставките на чл. 8 от
договора.
В насрещната искова молба се излага, че е налице правен
3
интерес от предявяването на иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на Н.
М. У. да заплати на „НетКредит“ ООД 1/сумата от ***** лева,
представляваща падежирала главница, дължима за периода от
01.02.2023г. до 01.07.2023г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86
ЗЗД, начислено върху падежиралата главница за периода от
депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане
на вземането, 2/сумата от 3279.61 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница за периода от 01.08.2023г. до
01.01.2025г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД,
начислено за периода от връчване на насрещната искова молба на
насрещната страна до окончателното изплащане на задължението,
3/сумата от 624.81 лева, представляваща падежирала
възнаградителна лихва, дължима за периода от 01.03.2023г. до
01.07.2023г., както и сумата от 360.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
В отговора на насрещната искова молба се излагат
подробни аргументи за недействителност на целия
договор.Съдържат се твърдения за противоречие с добрите нрави,
както и твърдения за неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10
от ЗПК.
Заявява, че „НетКредит“ надвземала неправомерно
възнаградителна лихва в размер на ***** лева., както и ********
лева получено възнаграждение за поръчителство, включено във
всяка една от погасителните вноски.
В случай, че съдът уважи предявения иск в размер на
******** лева при условията на евентуалност предявява
възражение за прихващане между горепосочената главница –
******* лева със сумата от ******* лева, представляваща
получена от „НетКредит“ в периода от 03.01.2022г. до 28.09.2023г.
без правно основание въз основа на нищожни договорни клаузи,
възнаградителна лихва в размер на ******* лева, неустойка в
размер на ******* лева и възнаграждение за поръчителство,
включено във всяка една от погасителните вноски в размер на
******* лева.
Съдът с оглед на извършеното признание по реда на
чл.175 ГПК от „НетКредит“ ООД, обявява за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните на следните факти и
обстоятелства:че 1/ на 03.01.2023г. страните по делото са
сключили процесния договор за кредит, съгласно който в полза на
кредитополучателя е отпуснат заем в размер на ********лева, при
договорен годишен лихвен процент на разходите в размер на
49.71% и годишен лихвен процент в размер на 41.04%, че 2/ на
4
основание чл.19, ал.3, т.1 ЗПК неустойката не е включена в
договорения размер на ГПР, че 3/в ГПР е включен разход за
възнаградителна лихва.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства намира, че страните не спорят по фактите, а
единствено по правните им последици. Първоначалният иск е
основателен. Всяка клауза, че кредиторът може да усвои
неустойка без реално настъпили вреди е недействителна поради
противоречие с правната същност на този институт и прикрива
допълнителен доход за страната, която я усвоява. В настощият
казус заемателят усвоява неустойката ведно с главницата и
възнаградителната лихва, без да твърди и без да доказва реални
вреди. Следва да се приеме, че така наречената неустойка в
случая прикрива допълнителен доход, който е в противоречие с
императивна норма на закона установяваща пределния размер на
ГПР по потребителски кредити. Като се вземе предвид, че
„неустойката“ е в размер значително надвишаващ главницата по
заема, то в случая реалния ГПР е над петкратния размер на
законната лихва. Поради това, че „неустойката“ е над 170
процента от главницата, то тази клауза очевидно противоречи и
на добрите нрави.
Насрещният иск е частично основателен. На 07.05.2024г. в
хода на настоящото производство насрешният ответник е
заплатил на първоначалния ответник сумата ***** лева, с която
по същество е върнал пълния размер на главницата по спорния
потребителски кредит.
Неоснователно е възражението на насрещният ответник, че
целият договор за потребителски кредит е недействителен.
Недействителната клауза на чл. 6 т.1 от договора не се отразява на
действителността на останалите клаузи, които отговарят на
законовите изисквания и не са неравноправни по смисъла на
закона. Безспорно е, че до завеждане на насрещния иск
кредитополучателят е заплатил само 2 воски по 100 лв. Н. У. е
имал възможност да заплаща месечните вноски без частта за
„неустойка“ по банков път, но не го е сторил, поради което е бил в
забава. Кредиторът е имал основание да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което е сторил с депозирането на исковата
молба на 03.07.2023г. Насрещният ответник дължи
възнаградителната лихва за 01.03.2023г. до 01.07.2023г. в размер
на ******* лева. Върху сумата ****** лева главница У. дължи и
законната лихва от завеждането на насрещният иск до датата на
която е заплатил - 07.05.2024г.
5
Първоначалния иск се уважава изцяло, а насрещният се
отхвърля частично поради плащане в хода на делото.
Първоначалния ищец има право на ******лв разноски, а
първоначалния ответник – ******лв.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че уговорката на чл. 6, ал. 1
от договор за потребителски кредит №
*********************между Н. М. У. ЕГН **********
„НетКредит“ ООД ЕИК ********* е недействителен поради
заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави.
ОСЪЖДА Н. М. У. да заплати на „НетКредит“ ООД законната
лихва върху сумата *** лева главница на кредита за периода от
03.07.2023г. до 07.05.2024г., възнаградителна лихва върху
главницата времето от 01.03.2023г. до 01.07.2023г. в размер на
******* лева., като ОТХВЪРЛЯ иска за размера на главницата от
****** лева поради плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА „НетКредит“ ООД да заплати на Н. М. У. разноски
в размер на *******лв.
ОСЪЖДА Н. М. У. да заплати на „НетКредит“ ООД разноски
в размер на *******лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7