№ 14071
гр. София, 02.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110134024 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален
кодекс.
Постъпила е молба от ЗАД „***“АД с искане за изменение на
решението в частта за разноските като бъде намален размерът на присъденото
адвокатско възнаграждение в полза на ищеца до минималния,предвиден за
тази цена на иска по Наредба № 1/09.07.2004 г.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от насрещната
страна „***“АД със становище за недопустимост на искането,защото
ответникът не е представил списък за разноски,а ако бъде разгледано по
същество – за неоснователност при съобразяване цената на иска,фактическата
и правна сложност на казуса,броя проведени съдебни заседания и др.
Софийският районен съд намира,че молбата е допустима като подадена
от страна в производството в срока за въззивно обжалване като с оглед
обстоятелството,че се претендира изменение на решението в частта за
разноските,присъдени на насрещната в производството страна наличието или
липсата на списък не е предпоставка за допустимост на молбата по чл.248 от
ГПК. Изискване за представяне на списък на разноските като предпоставка за
допустимост на искането съществува само в хипотезата,когато се претендира
изменение на решението в частта за разноските,присъдени в полза на
претендиращата изменението страна. По тази причина съдът счита,че не е
налице основание да бъде възприето,че искането е недопустимо,а искането
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество,молбата се явява неоснователна.
В конкретния случай ответникът се позовава на прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.78,ал.5 от ГПК ( с молба от
09.03.2022 г. ) и моли съда да присъди такова в минимален размер. Съдът
счита,че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за
разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.
Константната съдебна практика възприема,че възнаграждението се определя
за всеки иск поотделно – чл.2,ал.5 от Наредбата за минималните адвокатски
1
възнаграждения,а същевременно чл.7,ал.9 от Наредбата регламентира и право
на допълнително възнаграждение при повече от две проведени съдебни
заседания – в този смисъл определение № 267/11.12.2018 г.,постановено по
търг.дело № 860/2018 г. по описа на ВКС и определение № 60309/02.08.2021
г.,постановено по ч.търг.дело № 2005/2020 г. по описа на ВКС. В конкретния
случай при съобразяване цената на исковете и броя на проведени съдебни
заседания,както и предвид обстоятелството,че адвокатското възнаграждение е
претендирано с ДДС,минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 1699,14 лева,докато претендираното от ищцовото дружество
възнаграждение възлиза на 1825,20 лева. Съдът приема,че този размер на
заплатено адвокатско възнаграждение е близък до минималния размер и не
следва да бъде намаляван при отчитане на обстоятелството,че страните по
делото са търговски дружества – застрахователи,както и при съобразяване
наличието на договорна автономия между страните по договора за правна
помощ. Съдът счита,че уговарянето на размер на възнаграждение,който
несъществено надвишава минималния размер на адвокатско възнаграждение
не води до извод за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗАД „***“АД за изменение
на решението,постановено по гражд.дело № 34024/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2