Определение по дело №290/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 379
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 10 юли 2019 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20191500200290
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 379

 

                                    гр. Кюстендил,  02.07.2019 г.

 

                              В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в откритото заседание

на втори юли

през две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                       

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА

 

при секретаря Емилия Стойкова

с участието на прокурора от КнОП Камелия Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Братанова      ЧНД № 290

по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

КОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

                  Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.                                                                                                        

                  Образувано е по молба на Т.И.И., понастоящем в Затвора- Бобов дол за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание  „лишаване от свобода”  в размер на 2 години и 8 месеца по НОХД № 926/2018 г. на Районен съд- Петрич при първоначален „строг“ режим.

                 Представителят на затворническата администрация- юрисконсулт Г., упълномощена  със заповед №685А/02.07.2018 г., изразява становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.

    Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на УПО. 

    Служебният защитник на лишения от свобода – адв. м.М. поддържа молбата и пледира за допускане на УПО.

    Лишеният от свобода  Т.И.И. поддържа молбата.

    Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

                Лишеният от свобода Т.И.И. е понастоящем изтърпява наказание постановено с Протоколно определение № 605 от 27.11.2018г. по НОХД № 926/2018г. на Районен съд Петрич, осъден на  ЛС в размер на 1 година при първоначален „строг" режим и „глоба" в размер на 500 лева, за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

      Присъдата е влязла в законна сила на протоколното определение е влязло в законна сила на 27.11.2018 г.

                            Начало на наказанието: 27.08.2018 г.

                 Към датата на произнасяне от КнОС- 02.07.2019 г. е изтърпял фактически – 10 месеца и 5 дни; от работа – 2 месеца и 1 ден,от работа- 12 дни; всичко – 10 месеца и 17 дни; остатък – 1 месец и 13 дни.

      От затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в затвора е определен първоначален риск от вреди- 65 точки, като е изготвена схема за оценяване на вероятността от ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за изпълнение на присъдата по  чл.156 от ЗИНЗС,  първоначален доклад и психологическо становище. Като дефицитни зони са отчетени отношението към правонарушението, умения за мислене, криминално минало и обучение  и образование. Ресурсите са зрялата му възраст и трудоспособността му. Рискът от вреди е определен като среден за обществото, нисък за персонала и среден за другите лишени от свобода, за самия него- среден. По делото  е представена и актуална оценка на поведението и риска от рецидив, изготвена от ИСДВР от 30.02.2019 г.

       Лишеният от свобода И. е постъпил в затвора на 02.10.2018 година. Отношението му към плана за изпълнение на присъдата до този момент показва добър ефект. Той полага минимални усилия за включване в реализирането на поставените задачи и цели. Бил е назначен в изпълнение на трудов процес със заповед № 54/29.03.2019 г. като общ работник по поддръжка на КСП. Въпреки краткия период на наблюдение не е дал индикации за лошо или пренебрежително поведение в изпълнение на дейността, която изпълнява.  Отношението му към пенитенциарните служители е добро.  Характеризира се като спокоен и непретенциозен.

          Не са констатирани  положителни промени в другите цели и задачи в плана на изпълнение на присъдата- повишаване на самоконтрола върху поведението и  към осмисляне на свободното време. Не проявява интерес към предлаганите културномасови и спортни мероприятия, като го интересува единствено възможността чрез доброволен труд да съкрати настоящата си присъда.  Самоконтролът му е слаб, като често е бил обект на упрек от страна на останалите лишени от свобода в лошо изпълнение на графика за лично хигиенизиране. Не са постигнати задоволителни резултати и в зоната умения за мислене, тъй като  същият не се придържа към плана за изпълнение на присъдата и понякога действа импулсивно и първично. Рискът  от рецидив в размер на 65 точки  е среден, като не е отчетено завишаване или спад в дефицитните зони.

       През периода на изолация не е наказван  и не е награждаван.

       Към момента не са изпълнени целите и заложените задачи в плана на присъдата и няма отчетена промяна при изпълнение на набелязаните задачи по плана на присъдата.

                Становището на Началника на Затвора е, че липсват категорични данни за поправяне и превъзпитание,  поради което  не следва да се уважава молбата му.

                Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

         Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително И. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

         Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената  законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

        Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения  не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е липсата на отчетена промяна  при изпълнение на набелязаните цели и задачи при изпълнение на присъдата, наличието на утвърдени трайни криминални нагласи и модел на поведение, както и липсата на напредък в областта на констатираните дефицитни зони. Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. 

                Видно от справката от затворническата администрация е, че при престоя си в мястото за лишаване от свобода, И. няма наказания,но няма и награди; същевременно не проявява интерес към предлаганите мероприятия  от страна на затворническата администрация, действа импулсивно и не изпълнява  задълженията си  в необходимата степен на задълбоченост. Тези обстоятелства не представляват индикация за наличие на добро поведение по смисъла на закона. От друга страна несъмнено е налице стремеж  за поправяне, израз на което е  включването в трудова дейност и полагане на доброволен труд. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е постигнат превъзпитателния ефект на наказанието.

     Изминалият фактически период от време  в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказателната репресия.  Липсата на снижаване на риска от рецидив за целия престой  в затвора  от вреди, обосновава извода на съда, че процесът на поправително въздействие в насока промяна на мисленето  му, повишаване на уменията за адекватно решаване на проблемите и недопускане на нарушения следва да продължи. Необходимо е процеса на превъзпитание да продължи с необходимата степен на интензитет с цел постигане на съществен положителен напредък по изпълнение на плана на изпълнение на присъдата.

       В този аспект не може да се мотивира извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения,  характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

         По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения Т.И.И. допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

         Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

                     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Т.И.И., с ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес ***,  б., с б. г., с .о., без професия, неженен, осъждан, категория-РЦ;                                         за допускане на условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание  ЛС/  в размер на 1 година, определено  с определение от  27.11.2018 г. по НОХД №926/2018 г. на Районен съд- Петрич за остатък към датата на произнасяне на КОС- 02.07.2019г. в размер на  1 месец и 13 дни.

                    Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.

                    Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.

          След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора гр.Бобов дол.

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: