Р Е Ш Е Н И Е
№ 236/09.01.2024 г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Пловдив, ХVІ-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Таня Златева, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 2747 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от
Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).
Производството
е образувано по жалба и нейно уточнение на Л.Д., с настоящ адрес ***, чрез
адвокат П.,***, против Заповед № *******г. на директор Дирекция „Социално
подпомагане“Пловдив. В жалбата се посочват настъпилите факти по пребиваване в
страната от 2022г. на основание временна закрила на жалбоподателката и двете й
деца. Изразява се несъгласие с постановения отказ за предоставяне на помощ за
ученик, със съображения от ЗСПД и Конвенцията за правата на детето. Прави се
искане за отмяна на оспорената заповед, връщане на преписката със задължителни
указания и присъждане на разноски в производството на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Ответната
страна Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, представя административната
преписка. По същество прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна,
с възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално
уважаване на жалбата и претендираното възнаграждение.
Съдът
намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК. Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателката Д.
на 25.10.2023 година, видно от отразеното в копието на административния акт, а
жалбата срещу заповедта е подадена в съда на 06.11.2023 година.
Като
разгледа възраженията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задълженията по чл. 168 от АПК, административния съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката
Л.Д., синът й В.Д. и дъщеря й М. Д., са лица с украинско гражданство, на които
е предоставена временна закрила за срок до 04.03.2024 година. Лицата са с
регистриран настоящ адрес ***. Детето М. Д. е записана като ученик в първи клас
за учебната 2023/2024г. в училище в гр. Пловдив. Другото дете П. Д. е записано
за ученик във четвърти клас за учебната 2023/2024 година в същото училище/л. 33/.
Л.Д.
е подала Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик,
записан във първи и четвърти клас по реда на чл. 10а от Закона за семейни
помощи за деца с вх. № ЗСПД/Д-РВ/29187 от 12.10.2023 година /л. 30/, като към
заявлението е приложено удостоверение от учебното заведение, в което децата й
са записани като ученици съответно в първи и четвърти клас /л. 33/.
С
оспорената Заповед № *******г. на директор Дирекция „Социално
подпомагане“Пловдив исканата помощ е отказана на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД
с мотив, че Република България и Украйна нямат действащ двустранен международен
договор.
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от
компетентен орган (от длъжностно лице, валидно упълномощено със Заповед №
1604-РД01-0735/24.07.2023г.), в изискуемата писмена форма, при липса на
съществено нарушение на процесуалните правила, но при неправилно приложение на
материалния закон и неговата цел.
Между
страните няма спор по отношение на фактите. Спорен е въпросът относно приложението
на разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и дали е основание за постановяването на
отказ, след като между Република България и Украйна няма действащ двустранен
международен договор за социална сигурност. Съответно следва да се даде отговор
на въпроса - налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а,
ал. 1 от ЗСПД на жалбоподателката Л.Д., която отглежда децата си В. и М. в
страната, които са записани в първи и четвърти клас и посещават училище в гр.
Пловдив.
Съгласно
чл. 3, т. 5 от ЗСПД право на семейни
помощи за деца имат: бременните
жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават
и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е
предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България
е страна.
Жалбоподателката
и семейството ѝ, са лица с предоставена временна закрила(видно от
регистрационната карта № *******). Същите имат право на социално подпомагане
съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. В Закона
за социалното подпомагане /ЗСП/ е предвидено отпускането на социални помощи и
за лице с предоставена временна закрила - чл. 2, ал. 6 вр. ал. 3. Същевременно
претендираната в процесния случай помощ е по реда на ЗСПД, като е наименована
"семейна помощ". Независимо от различното наименование на помощта,
обвързването ѝ с минимален размер на получаван доход и посещение на
детето в училище, водят до извода, че тя представлява вид социално подпомагане,
тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл. 2, ал.
2 от ЗСП. В този смисъл разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД е в противоречие с
чл. 39 от ЗУБ и чл. 2, ал. 6 от ЗСП.
Релевантно
за правото на отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД са и разпоредбите
от Конституцията на Република България. съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията
отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата.
Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане -
чл. 51, ал. 1. Съгласно чл. 26, ал. от КРБ, чужденците, които пребивават в
Република България, имат всички права по тази Конституция с изключение на
правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. От
своя страна ЗУБ определя условията и реда за предоставяне на закрила на
чужденци на територията на Република България, както и техните права и
задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е предвидено, че
чужденците с предоставена временна закрила (каквото е предоставена на
жалбоподателката с децата ѝ) имат право на социално подпомагане.
В
чл. 3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на
семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2.
семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3.
семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с
българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини,
близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона
за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на
чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната,
ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен
договор, по който Република България е страна.
Настоящият
казус не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези, но с оглед
цитираната по-горе нормативна уредба, децата имат право на еднократна помощ по
чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. Последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е от 2004 година,
а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ на чужденците с
предоставена временна закрила е въведено законодателно през 2007 година. В
правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и
също обществено отношение по различен начин, като в случая следва да се има
предвид правилото Lex posterior derogat legi priori - по-новият закон отменя
по-стария.
Отделно
от изложеното ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от
ЗСПД, не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията
на ООН за правата на детето, която е ратифицирана с решение на Великото народно
събрание и е в сила за страната ни от 03.07.1991 г., тъй като съгласно чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В чл. 27, т. 1
от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че държавите-страни по
Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ
на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално
развитие, а в т. 3, че държавите-страни по Конвенцията, в съответствие с
националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите
мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да
осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ,
програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и
жилището. Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално
право.
Обжалваният
акт е в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз и в частност
Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните
стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на
разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите членки създават
разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата,
ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство
се съдържат именно в ЗСПД (съгласно § 1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за
предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица
и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на
усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и
административният орган, издал процесната заповед, е длъжен да ги съобрази при
постановяване на обжалвания акт. Разпоредбата
на чл. 3, т. 5 от ЗСПД следва да се тълкува в смисъл, че за да се осигури
прякото прилагане на чл. 27, § 1 от КПД, вр. чл. 5, ал. 4 от КРБ, достъпът до
помощта по чл. 10а ЗСПД следва да се предостави и на лицата, които имат статут
на продължително и временно пребиваване - каквито безспорно са жалбоподателката
и децата й.
По
изложените съображения оспорената заповед е издадена в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което заповедта
се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, като на
основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Искането
на адв. П. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА е основателно. Същият е надлежно упълномощен(л. 7-8).
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие(л. 12 и л.
10), адв. П. е предоставил на жалбоподателката безплатна правна помощ и
съдействие. С оглед изложеното на адв. П. следва да се определи възнаграждение
в предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален
размер, а именно 400 лв., поради наличието на материален интерес по делото. Съгласно
Закона за държавния бюджет за 2023 г., размерът на еднократната помощ за
ученици за учебната 2023/2024 г. е в размер на 300 лв. В случая за всяко от
децата е отказан еднократна помощ от 300 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд Пловдив, ХVІ състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № *******г. на директор Дирекция „Социално подпомагане“Пловдив.
ИЗПРАЩА
преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив за
ново произнасяне по Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за
ученик/ученици, записани във първи и четвърти клас по реда на чл. 10а от Закона
за семейни помощи за деца с вх. № ЗСПД/Д-РВ/29187 от 12.10.2023 година,
подадено от Л.Д., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Агенция за социално подпомагане - София, да заплати на адв. В.Л.П., с личен
номер 1*****, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм.
д. № 2747/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, в размер на 400(четиристотин)
лева.
На
основание чл. 10, ал. 6, изр. 2 от ЗСПД решението е окончателно.
СЪДИЯ: