ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23759
гр. София, 31.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110140671 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
Столична община, ЕИК .. против В. К. М., ЕГН **********, Н. Л. И., ЕГН **********,
Б. Л. М., ЕГН **********, Ю. Л. М., ЕГН **********, З. Л. М., ЕГН ********** и М.
Л. М., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. чл.225а, ал.3 от ЗУТ при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от
ГПК.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба са постъпили в
срок отговори от ответниците.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявения иск, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към исковата молба и отговорите към нея са представени писмени доказателства,
които съдът намира за допустими, относими и необходими за правилното решаване на
делото. С отговора на исковата молба ответникът Н. Л. И. чрез особен представител
адв. Я. К. е заявила доказателствени искания за задължаване на ищеца по реда на чл.
187 от ГПК да представи в оригинал всички приложени към исковата молба писмени
документи, да представи в оригинал приложения към договор между Столична
община и „Аквагруп проект“ ЕООД с дата, на която е подписан, да бъде задължен
ищецът да представи доказателства относно провеждане на процедура по избор на
изпълнител по реда и съгласно Закона за обществените поръчки, да бъде залъжен
същият да представи доказателства за представителната власт на лицата, подписали за
Столична община следните документи – за арх. З.., гл.архитект на СО към датата на
подписване на договора, за Б.. Димитрова, при СО при подписване на протоколи от
26.11.2018г., от 29.11.2018г. и 12.12.2018г.; за арх. В.. К.. към 03.11.2016г.
Съдът намира, че следва да се произнесе по направените искания в след като даде
възможност на ищеца да изрази становище по тях в 14 дневен срок от получаване на
1
настоящото определение, както и да даде указания на ответника Н. И. посредством
назначения му особен представител да заяви в 14 дневен срок от получаване на
настоящото определение поради какви причини желае да бъдат предоставени в
оригинал документите, които е поискал на основание чл. 187 ГПК, след което ще се
произнесе по така направените доказателствени искания.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по в 14 дневен срок от
получаване на настоящото определение по искането по чл.190 от ГПК да представи,
описаните по т.1, 2, 3 и 4 от отговора на исковата молба на ответника Н. Л. И. писмени
документи.
УКАЗВА на ответника Н. И. посредством назначения му особен представител да
заяви в 14 дневен срок от получаване на настоящото определение поради какви
причини желае да бъдат предоставени в оригинал документите, които е поискал на
основание чл. 187 ГПК.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и с отговорите на
исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 70868/2023 г. по
описа на СРС, 154 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.10.2025 от 09.45 часа, за когато да
се призоват страните като им се връчи и проект за доклад. На ищеца да се връчат
преписи от отговорите на ответниците, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да
изрази становище по направените от ответниците възражения най-късно в първото по
делото публично съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
2
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди, че със Заповед № РА-30- 337/03.11.2016 г. на Директора на
Дирекция „Общински строителен контрол“ е наредено на Л. М. М. да премахне
изградения от него незаконен строеж- „навес“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 68134.1385.1131 в гр.С.. Твърди още, че в продължение на две години
от издаването на заповедта не били предпрети каквито и да било действия за
изпълнението й от собственика Л. М. М.. Сочи, че на същия е била изпратена покана
за доброволно изпълнение по чл.227, ал.1 от АПК. Поддържа, че по силата на
разпоредбата на чл. 225а, ал.3 от ЗУТ, когато заповедта не е изпълнена доброволно в
определения срок тя се изпълнявала принудително от общината по ред определен с
наредба на общинския съвет. На това основание Столична община била принудена да
приложи това свое законово правомощие и да пристъпи към премахване на навеса. За
целта бил подписан договор между „Аквагруп проект“ ЕООД и общината, чийто
предмет бил събарянето на стрежи, сред които и процесния навес. Преди, пристъпване
към събарянето на строежа бил съставен протокол, приложение № 3 от 26.11.2018 г.,
който установявал състоянието преди започване на принудителното изпълнение.
Твърди още, че на 29.11.2018 г. бил съставен и протокол, приложение № 4, който
удостоверявал състоянието на строежа след приключване на принудителното
изпълнение. Събарянето му било удостоверено чрез съставен оконочателен приемо-
предавателен протокол от 12.12.2018 г., който бил и отчетния документ, удостоверяващ
изпълнението на договора. Сочи, че за събарянето на сградата Столична община
извършила разходи в размер на 8 685, 52 лв., съставляващи стойността на услугата по
събарянето съгласно договора от 06.11.2018 г. Посочва, че плащането било
удостоверено с издадена фактура от 11.12.2018 г., в която премахнатия обект бил
описан в т.28 и платежно нареждане от 21.12.2018 г. Твърди още в случая бил издаден
протокол, приложение № 5 от 29.11.2018 г., видно от който направените разходи били в
размер на 8 685, 52 лв., дължима от наследниците на Любен Марийкин М.- В. К. М., Н.
Л. И., Б. Л. М., Ю. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М., на основание чл. 60, ал.1 от ЗН – за
всеки от тях по 1 240, 79 лв.
Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване
на заповед за изпълнение за посочената сума, като било образувано ч.гр.д. №
70868/2023 г. по описа на СРС, 179 състав. Районният съд уважил заявлението, като
издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, като по
отношение на Х. Л. М. не било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение и
същата е влязла в сила.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от заповедта,
длъжниците В. К. М., Н. Л. И., Б. Л. М., Ю. Л. М., З. Л. М. и М. Л. М., депозирали
възражение срещу дължимостта на претендираните суми, предвид което са предявени
настоящите установителните искове.
Претенцията е заявена и разпределена, както следва:
В. К. М. – вземане за разходи по извършено принудително премахване на
незазконен строеж, изпълнен от Л. М. М.- наследодател на длъжниците в размер на 1
240, 79 лв., ведно със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на
вземането, държавна такса в размер на 24,82 лв.
Н. Л. И. - вземане за разходи по извършено принудително премахване на
незаконен строеж, изпълнен от Л. М. М.- наследодател на длъжниците в размер на
3
1240, 79 лв., ведно със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на
вземането, държавна такса в размер на 24,82 лв.
Б. Л. М. - вземане за разходи по извършено принудително премахване на
незазконен строеж, изпълнен от Л. М. М.- наследодател на длъжниците в размер на 1
240, 79 лв., ведно със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на
вземането, държавна такса в размер на 24,82 лв.
Ю. Л. М. - вземане за разходи по извършено принудително премахване на
незазконен строеж, изпълнен от Л. М. М.- наследодател на длъжниците в размер на 1
240, 79 лв., ведно със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на
вземането, държавна такса в размер на 24,82 лв.
З. Л. М. - вземане за разходи по извършено принудително премахване на
незазконен строеж, изпълнен от Л. М. М.- наследодател на длъжниците в размер на 1
240, 79 лв., ведно със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на
вземането, държавна такса в размер на 24,82 лв. и
М. Л. М.- вземане за разходи по извършено принудително премахване на
незазконен строеж, изпълнен от Л. М. М.- наследодател на длъжниците в размер на 1
240, 79 лв., ведно със законната лихва за периода 21.12.2023 г. до изплащане на
вземането, държавна такса в размер на 24,82 лв.
Искането е съдът да признае за установено, че В. К. М., Н. Л. И., Б. Л. М., Ю. Л.
М., З. Л. М. и М. Л. М., дължат на Столична община сумата в размер на 7 444,74 лв.
главница, или по 1 240, 79 лв. всеки един от тях, ведно със законната лихва за периода
от 20.12.2023 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.01.2024 г. по
ч.гр.д. № 70868/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответниците В. М. и Ю. М.. Със същия оспорват предявените искове
по основание и размер. Считат, че по отношение на вземането е изтекъл предвидения
в ГПК 5- годишен давностен срок за предявяване на иск, поради което правят
възражение за изтекла погасителна давност. Навеждат твърдения, че от представените
доказателства по делото не ставало ясно как точно била формирана твърдяната сумата
от 8 685, 52 лв., заплатена за премахването на процесния навес. Считат, че сумата е
прекомерно висока цена за извършената дейност по премахването на навеса и не
отговаря на действителните цени за извършване на подобен вид услуги. Освен това
строителните материали, останали след премахването на навеса били иззети от
съответните работници и служители, т.е. от стойността на СМР следвало да бъдат
премахнати стойностите на иззетите материали. Молят съда да признае за установено,
че не дължат на ищеца никакви суми.
3. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н.
Л. И. чрез назначения особен представител. Със същия оспорва предявените искове и
счита същите за изцяло неоснователни и необосновани от фактите по делото, поради
което моли тяхното отхвърляне. Навежда твърдения за липса на доказателства, че И. е
приела наследството на Л. М.. Поддържа, че административната процедура в рамките
на която била издадена заповед № РА-30- 337/ 03.11.2016 г. на директора на „ОСК“
била изцяло опорочена. Липсвали данни по делото Л. М. реално да бил уведомяван за
издадената заповед, като видно от приложените към исковата молба доказателства,
последната не му е била връчена. Твърди още, че процедурата по принудителното
премахване на постройката – навес, е извършена в нарушение на Наредба на
4
принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗУТ за
поправяне или премахване на строежи или части от тях, и заповеди по чл.225а, ал.1 от
ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична
община. Поддържа, че неспазването на установените в ЗУТ и в Наредбата срокове,
довели до опорочаване на административната процедура, а оттам и до недължимост на
твърдените от ищеца разходи по премахването на постройката. Изпълнител на подобна
дейност е следвало да бъде избран през 2016 г., а не през 2018 г. Оспорва сочените в
исковата молба разходи по размер и основание. Моли съда да отхвърли предявените
искове като изцяло неоснователни и недоказани от фактите по делото по основание и
по размер, както и да осъди ищеца да заплати сторените по делото разноски.
4. В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпило възражение от Б. Л. М.. Със
същото заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. Прилага удостоверение за извършен отказ от наследство.
5. В едномесечния срок за отговор на исковата молба е постъпила молба от
ответника З. Л. М.. Със същата навежда твърдения, че е пенсионер по болест с тежка
диагноза „шизофрения“. Твърди, че също има удостоверение за отказ от наследство,
което прилага. Моли съда да вземе предвид това обстоятелство.
6. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника М. Л. М. – адв. М. В.. Със същия
оспорва предявения срещу ответника иск и моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен. Навежда твърдения, че съставения от ищеца констативен акт по чл.
225а, ал.2 от ЗУТ не връчван на наследодателя на ответника, вкл.и по §4, ал.2 от ДР на
ЗУТ. Твърди още, че издадената заповед за премахване на „незаконния“ строеж, също
не е връчена по надлежния ред. Навежда твърдения за нищожност на договора,
сключен с „Аквагруп проект“ ЕООД и Столична община, тъй като същият няма
посочена дата на сключването му, договорът бил подписан от страна изпълнителя от
лицето В. К. К., като не било посочено в какво качество подписва договора. Моли съда
да отхвърли предявения иск като неоснователен.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с
чл. чл.225а, ал.3 от ЗУТ при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
По делото не са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или
служебно известни, които също не подлежат на доказване.
Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на правоотношения между страните,
както и че стойността възлиза именно на спорната сума. С оглед заявената
установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира
доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата
изискуемост и изпадането на ответника в забава за изпълнение.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да установят
погасяване на паричното си задължение.
5
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Страните сочат доказателства и са направили доказателствени искания за
правнорелевантните факти.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6