№ 17636
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20221110127531 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на чл.310,т.2 ГПК от 2007г.,
образувано след като СГС с решение № 3161/28.5.2024г., постановено по гр.д.№
20231100502230 е обезсилил решение № 12136/2.11.2022г. на СРС, постановено по гр.д.№
27531/2022г. и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав.
Ищецът А. Н. К. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
с решение № 38645/13.9.2019г на СРС, Трето ГО, 149- ти състав бракът му с ответницата Р.
К. К. е бил прекратен с развод, предоставени са на ответницата родителските права върху
дъщерята на страните – *** до навършването на пълнолетие на същата. Сочи, че с
решението, във връзка с изложеното, семейното жилище, негова и на двете му дъщери от
първи брак, е предоставено за ползване на К.. Твърди се, че се налага ищецът да живее в
музикално студио. Предявява иск за осъждането й да му предаде държането върху имота.
Ответницата Р. К. К. в писмения отговор, твърди, че ищецът е представил
доказателства за собственост на имота, от които е видно, че същият е собственост на три
лица, не са конкретизирани реални части от имота, не са индивидуализирани идеални части
от същия. Сочи се, ищецът има финансови задължения към нея. Оспорват се твърденията в
исковата молба, като се сочи, че производство по издръжка, ищецът е отказал да заплаща
същата, като е посочил, че може да предостави жилище на дъщерята на страните, както и че
дъщеря им е студентка, редовна форма на обучение,ответницата се грижи за нея, като се
прави опит дъщерята на страните да се изгони от жилището. Оспорва се твърдението на
ищеца, че жилището, в което пребивава, е студио, както и че същото е над 250 кв.м. на два
етажа, с обособена жилищна площ.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
След разпределението на делото на настоящия съдебен състав, ищецът, по указания
на СРС конкретизира твърденията си по иска, като посочи, че периодът на квазинаемното
правоотношение, което твърди, че е възникнало по силата на съдебното решение решение №
38645/13.9.2019г на СРС е 13.2.2019г. – датата, на постановяване на съдебното решение, до
6.2.2020г. – датата, на която твърди, че дъщеря им е навършила пълнолетие, на която дата,
сочи, че основанието ответницата К. да ползва имота, е отпаднало, като сочи, че доколкото е
собственик на имота, прави претенция имотът да му се върне, като сочи, че имотът, за който
се предявява иска, съставлява имот с идентификатор 68134.1106.78.1.68, находящ се в град
София, ж.к.Разсадник, блок 21А, вход Г, етаж 1, ап.68, с граници – изток : ап-от вх.В, запад –
асансьоп, север – улица, юг - ап.69, като с допълнителна уточнителна молба, ищецът сочи,
че наемното правоотношение е възникнало по силата на закона, и въз основа решението за
развод, след сключването на брака ответницата е заживяла в жилишето, което обитава до
приключване на устните състезания пред СРС, в което жилище живее и дъщерята на
страните ***. Сочи, че след поставовяване на решението, ищецът е напуснал жилището,
като се преместил в друг имот, който съставлява музикален магазин. Сочи, че поддържа
твърденията си, че е налице отпаднало основание ответницата К. да ползва имота –
навършването на пълнолетие от страна на дъщерята на страните, като не се домогва да
изгони детето си от имота.
В първото по делото о.с.з. представителят на ответната страна, поддържа
становището си, че ищецът има друго жилище, в което да живее, не са налице „изменение на
обстоятелствата“ по смисъла на чл.56,ал.2 СК, към приключване на устните състезания пред
СРС дъщерята на страните и ответницата живеят в спорния имот, а ищецът има друго
жилище. Претендират се разноски..
С определението по чл.140 ГПК, прието за доклад по делото от настоящия съдебен
състав, без възражения на страните и допълнено в о.с.з. в частта по безспорни факти, е
прието, за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото твърдението на ищеца, че с
решение № 38645/13.2.2019г. по дело № 48971/2017г. на СРС, бракът между А. *** и Р. К. К.
е прекратен с развод, родителските права върху роденото от брака дете – *** А.ова *** ЕГН
********** са предоставени за упражняване на майката, като семейното жилище с адрес
град София, ж.к.Разсадника, бл.21, вход Г, етаж 1, ап.68, е предоставено, на основание
чл.56,ал.2 СК, на майката, до навършване на пълнолетие на детето, че жилището е
собственост на ищеца и *** А.ова *** и *** ***, както и че към предявяване на иска, и към
приключване на устните състезания пред СРС, 125- ти състав на 19.9.2024г., ответницата е в
държане на имота.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 310,т.2, пр.2 ГПК във връзка с
чл.233,ал.1 ЗЗД за опразване на предоставен по силата на възникнало наемно
правоотношение / разпоредбата на чл.57,ал.1,изр.1 СК, съобразно указанията на СГС/ имот,
2
поради отпадане на основанието на ответницата за ползването му
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по
свое убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Сключеният между ответницата и ищеца граждански брак е бил прекратен с
решение № 38645/13.2.2019г. по дело № 48971/2017г. на СРС влязло в сила на 17.3.2021 г.
Със същото, и на основание чл. 56, ал.2 от Семейния кодекс, съдът е предоставил на
съпругата ползването на процесния апартамент – семейно жилище – собственост на ищеца
и двете му дъщери от първия брак, за срок до навършване на пълнолетие на детето ***
А.ова К.а. По делото е отделено за безспорно, че апартаментът е собственост на ищеца и и
двете му дъщери от първия брак. По делото е отделено за безспорно, че *** К.а е
навършила пълнолетие, което обстоятелство се установява от представения препис от
удостоверение за раждане.
Доколкото отношенията между страните са облигационни и предмета на делото е
връщане на отдадена под наем вещ, въпросът за собствеността върху вещта е ирелевантен и
не подлежи на изследване, тъй като не е условие за основателност на иска по чл.233,ал.1
ЗЗД, поради което и доводите на ответницата относно липса на материална легитимация на
ищеца за претенция и за правата на другите собственици на имота, са ирелевантни към
правния спор.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск с
правно основание чл. 233, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
310, ал.1, т.2 от ГПК за основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗЗД
наемателят е длъжен да върне вещта, чието ползване му е предоставено по силата на
наемното правоотношение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 57, ал.1 от СК от 2009
година, във всички хипотези на предоставяне ползването на семейното жилище по силата на
съдебното решение по чл. 56 СК възниква наемно отношение между собственикът на имота
– в качеството на наемодател, и бившият съпруг, на когото е предоставено ползването - в
качеството на наемател, като произнасянето по чл. 56 СК в съдебното решение замества
съгласието на наемодателя. Наемното правоотношение се учредява за определен срок –
докато се упражняват родителските права върху ненавършили пълнолетие родени от брака
деца, когато семейното жилище е съсобствено на бившите съпрузи или е собственост на
неупражняващия родителските права съпруг, съответно - за срок до една година, когато
семейното жилище е собственост на близки на неупражняващия родителските права съпруг.
В случаите, когато няма ненавършили пълнолетие родени от брака деца и в съдебното
решение не е определен срок, за който ползването се предоставя при условията на чл. 56, ал.
5 СК, наемното правоотношение възниква като безсрочно с произтичащата от това
възможност за приложението на чл. 238 ЗЗД. В този смисъл е налице и задължителна
съдебна практика Решение № 160 от 29.02.2016 г.по гр.дело № 2290 по описа за 2015 г.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК; Решение № 392 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 1641/2011
г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.
3
Съгласно нормата на чл.56,ал.2 СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие
деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави
ползването на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права,
докато ги упражтява. Собственикът на жилището встъпва в това облигационно отношение
независимо от волята си и тъй като търпи значително обременяване на правото си на
собственост, то е ограничено със законов пределен срок – навършването на пълнолетие на
общото дете. Предоставянето на ползването на чуждо жилище на родителя, на когото са
предоставени за упражняване родителските права, е само за максималния предвиден от
закона срок навършването на пълнолетие на общото дете. Постановената мярка относно
ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация – то не е
акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със
сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на субективните права
на съпрузите, но като се съобразяват преимуществено интересите на децата. Безспорен по
делото е фактът, че апартамента има характер на "семейно жилище" по смисъла на
Семейния кодекс и утвърдената тълкувателна съдебна практика, а и в тази връзка са
представените по делото доказателства. Като е предоставил ползването на семейното
жилище, което е било собственост на ищеца и другите му две дъщери, бракоразводният съд
е съобразил разпоредбата на чл. 56,ал.2 от СК и интересите на непълнолетното дете на
съпрузите. Ползването е предоставено на ответницата, както е и текстът на закона: "на
другия съпруг", поради което и облигационното правоотношение е възникнало между нея и
собственика – ищец, за посочения в закона максимален срок – до навършване на
пълнолетие на детето, което е юридическо събитие, което към приключване на устните
състезания пред СРС се е сбъднало.
С оглед на приложимата правна уредба и цитираната задължителна съдебна
практика, съгласно бракоразводното решение между страните по настоящето дело е
породено срочно наемно правоотношение, по силата на което ответницата ползва
недвижимия имот - жилище. След навършването на пълнолетие на детето, основанието за
ползване на имота от ответницата – упражняване на родителски права върху детето, се
прекратява, което води и до прекратяването на облигационната връзка, а за ответницата
възниква задължението за върне вещта. С оглед на горното, предявеният иск се явява
доказан и основателен и следва да бъде уважен.
Наемателят не може да противопостави на наемодателя възражение, че роденото
от брака, вече пълнолетно дете, продължава образованието си, като редовен студент. В това
производство не подлежат на разглеждане и преценка и интересите на роденото от брака
дете, тъй като те не са от значение за облигационните отношения, по които страна е съпруга,
комуто са предоставени родителските права и задължения, а се изследват единствено в
бракоразводния процес с оглед на приложението на чл. 56 от СК. Разпоредбата на чл.144 СК
, предвиждаща задължение на родителите да осигуряват издръжка на пълнолетните си деца,
продължаващи обучението си като редовни студенти, е изрична, поради което и същата не
подлежи на разширително тълкуване, систематично с разпоредбата на чл.56 СК. Същото се
4
отнася до доводите на ответницата, че ищецът има и друго жилище, които са напълно
неотносими към възникналото задължение на наемателя да върне вещта, след
прекратяването на правоотношението, по силата на закона и на основание чл.233,ал.1 ЗЗД
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца 80 лв. разноски за внесена държавна такса.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. К. К. ЕГН ********** с адрес ***, по иска, предявен от А. Н. К. ЕГН
********** с адрес *** до вход А, с правно основание чл.310,т.2,пр.2 ГПК във връзка с
чл.233,ал.1 ЗЗД, да предаде на А. Н. К. ЕГН ********** с адрес *** до вход А,държането
върху апартамент в град София, ж.к.Разсадника, блок21А, вход Г, етаж 1, ап.68, с граници –
изток : ап-от вх.В, запад – асансьор, север – улица, юг - ап.69, който самостоятелен обект в
сграда по схема №15-692402/31.7.2020г. на Служба по геодезия, картография и кадастър
град София съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР, одобрени
със заповед № РД – 18-50/2.11.2011г. на ИД АГКК, 68134.1106.78.1.68, който обект се намира
на етаж едно от сграда с идентификатор , 68134.1106.78.1, нива на обекта 1, площ по
документи 84,02 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 1 -3,30 кв.м., 4,452% ид.м.
от общите части на вход Г, който обект има съседни самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори: на същия етаж- 68134.1106.78.1.53, 68134.1106.78.1.69, под обекта –няма,
над обекта: 68134.1106.78.1.71, 68134.1106.78.1.72.
ОСЪЖДА Р. К. К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А. Н. К. ЕГН
********** с адрес *** до вход А по делото разноски в размер на 80 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от 3.10.2024г., на основание
чл.315,ал.2 ГПК, пред СГС с въззивна жалба.
Препис да се изпрати на страните, на основание чл.7,ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5