№ 4015
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110126467 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу М. З. К. – Б., А. Д. С. и А. А. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове за установяване разделната дължимост при дялове 2/4 части за М. З. К. -
Б.на и по 1/4 част за А. Д. С. и А. А. С. на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3137/2024г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 3552,81лв. - цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.01.2024г.
до окончателното плащане; 398,93лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2022г.-09.01.2024г.; 59,40лв. - цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва
от 17.01.2024г. до окончателното плащане; и 10,50лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-09.01.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в ***********************************************, аб. № *******,
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът М. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете,
като отрича да е клиент за процесния имот. Посочва, че имотът е съсобствен между
ответниците, но се ползва само от другите двама и именно те са задължени да
заплащат стойността на топлоенергията. Оспорва да се дължи и лихвата за забава,
доколкото липсва покана за плащане. Заявява, че признава фактите относно
1
доставената енергия и нейната стойност, както и относно извършените отчитания.
Другите двама ответници са подали отговор на исковата молба чрез назначения
им особен представител. Оспорват да са носители на задължението за заплащане на
цената на топлоенергията. Изтъкват, че ангажираните доказателства представляват
частни свидетелестващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти.
Оспорват да е налице договор за извършване на услугата дялово разпределение, както
и да е доставена топлоенергия в сочените обем и стойност.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД, не изразява
становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно, че процесният имот е съсобствен между страните. С
договор за продажба от 19.09.1977г. /л. 22/ Д. Г. и З. К. са придобили собствеността
върху него. Д. Г. е починала 02.10.2005г., като е оставила за свои законни наследници
съпруга си З. К. и двете си дъщери – М. К. и А. К. – С., които са придобили по равни
дялове от наследството или по 1/3 от притежаваната от нея ½ идеална част от имота,
респ. по 1/6 идеална част. З. К. е починал на 06.10.2010г., като е оставил за свои
законни наследници двете си дъщери – М. К. и А. С.. Следователно, по силата на
наследствено правоприемство от страна на баща си, те са придобили и притежаваните
от него 4/6 идеални части от имота или по 2/6 (1/3). С оглед на това, към 06.10.2010г.
те са станали съсобственици при равни дялове на имота – всяка по ½ идеална част. А.
С. е починала на 12.02.2019г., като е оставила за свои законни наследници съпруга си
А. С. и дъщеря си А. С., които са придобили по равни дялове от наследството. Тоест,
същите са станали собственици от 12.02.2019г. по силата на наследствено
2
правоприемство на по ¼ идеална част от процесния имот. Следователно, към
процесния период м.05.2021г.-м.04.2023г. ответниците са били съсобственици на имота
при дялове ½ идеална част за М. К. и по ¼ идеална част за А. С. и А. С..
Ответникът М. К. навежда възражение, че процесният имот не се ползва от нея,
а от другите двама ответници, поради което само те следва да отговарят за
задълженията за топлинна енергия. Както бе посочено по-горе, според
задължителните разяснения, дадени в цитираното ТР на ОСГК на ВКС, собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. От това следва, че собствениците,
респ. носителите на ограничено вещно право на ползване върху имота, са
подразбираните клиенти на топлинна енергия и именно те са задължени спрямо
доставчика за заплащане на нейната стойност. Изключение от това правило е налице,
когато има нарочен договор, сключен с ползвателя на договорно основание. По делото
нито има твърдения, нито са ангажирани доказателства имотът да се ползва от някой
от ответниците на договорно основание. Фактическото ползване на имота между
съсобствениците има значение във вътрешните им отношения, но не се отразява в
правоотношението с доставчика на топлинна енергия. Спрямо него, материално
легитимирани да отговарят са всички съсобственици според притежаваните от тях
дялове в съсобствеността, а помежду си следва да разпределят отговорността според
ползването на имота. Следва да се има предвид, че макар по делото да е представено
заявление – декларация от А. С., което не съдържа дата и подпис, и партидата за имота
да е открита на нейно име, този факт би имал значение до момента на нейната смърт –
12.02.2019г. До тази дата може да се приеме, че същата се е намирала в облигационна
връзка с ищеца и именно тя дължи заплащане на потребеното количество
топлоенергия. В тази връзка, възникналите в нейна тежест задължения до датата на
смъртта биха се наследили от нейните наследници. След датата на смъртта обаче,
правоотношението не продължава автоматично с наследниците. Доколкото няма
подадено заявление от тяхна страна за промяна партидата на тяхно име или друго
изявление, с което да манифестират желание за сключване на договор за доставка на
топлоенергия до имота с тях, приложение намира общото правило, според което
клиенти са собствениците на имота.
С оглед изложеното, съдът намира, че за процесния период тримата ответници
са се намирали в облигационна връзка с ищцовото дружество по договор за доставка
на топлинна енергия и дължат заплащане на нейната стойност според дяловете си в
съсобствеността – ½ част за М. К. и по ¼ част за другите двама ответници.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която не е оспорена и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се
установява, че през процесния период в имота е имало два броя отоплителни тела, на
които са били поставени измервателни средства, и един брой водомер за топла вода.
Вещото лице посочва, че през процесния период не е бил осигурен достъп за отчет на
измервателните уреди, поради което топлинната енергия за отопление от радиатор с
разпределител № 55418 е начислявана на база екстраполация съгласно т.6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04.1Тъй като разпределител с №
4832021 е бил с дистанционно отчитане, консумираната от него топлоенергия е
изчислена на база реално отчитане (дистанционно, без влизане в имота). Топлата вода,
3
с оглед неосигурения достъп, е изчислявана на база един брой потребител по
140л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а топлината, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителната тела в общите части, по формулите на т.6.1.1
и т. 6.5 от приложението към Наредбата.
Съдът намира, че правилно топлоенергията е начислена по предвидените в
Наредбата начини, когато не е осигурен достъп за отчет на уредите (с изключение на
разпределителя с дистанционно отчитане). Видно от представените от третото лице –
помагач протоколи /л. 132/ както след края на отоплителен сезон 2021/2022г., така и
след края на отоплителен сезон 2022/2023г. не е осигурен достъп за отчитане на
уредите за процесния ап. 16, въпреки наличието на две дати за отчитане и през двата
сезона. Имотът се намира в сграда, която е топлофицирана, поради което всеки абонат
е длъжен да осигури достъп до имота за отчет на уредите след края на отоплителния
сезон, като при неизпълнение, приложение намират цитираните правила по
Наредбаата. Според вещото лице, стойността на топлоенергията за процесния период
възлиза на сумата от 3552,85лв., като съдът намира, че ищецът има право на вземане в
този размер. Доколкото в настоящото производство е предявен по-нисък размер и с
оглед действащият в гражданския процес принцип на диспозитивното начало, съдът е
ограничен от него, а именно 3552,81лв.
По изложените съображения, съдът приема първият иск за основателен.
По отношение на акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия:
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Според чл. 33, ал. 2 от тях, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 (общата фактура) за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Според ал. 5 на същия член, при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. От
изложеното следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми и от
следващия ден потребителите изпадат в забава и дължат мораторна лихва в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответниците, чиято е процесуалната тежест, не
твърдят и ангажират доказателства да са платили дължимата главница на падежа,
поради което са изпаднали в забава и дължат законна лихва за забава, чийто размер,
изчислен на основание чл. 162 ГПК, възлиза на претендираната сума от 398,93лв. Ето
защо, и този следва да бъде уважен.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава върху нея:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото е представен протокол от проведено общо събраните на етажните
собственици в сградата, на което е взето решение за избор на ФДР. Представен е и
4
договор за извършване на услугата дялово разпределение от страна на третото лице -
помагач, сключен с етажните собственици. Съгласно чл. 22 от него, договорът е
безсрочен и може да бъде прекратен от всяка от страните с най-малко едномесечно
предизвестие, каквото действие няма доказателства да е извършено. Видно от
представените отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това
дружество (с ново наименование „Далсия“ ООД) е продължило да извършва услугата
и към процесния период. Ето защо, ответниците дължат на продавача - ищцовото
дружество (съгласно изричната клауза от общите условия) и цената на тази услуга. От
събраните писмени доказателства се установява, че нейният размер за процесния
период възлиза на претендираната сума от 59,40лв. Ето защо, и този иск следва да
бъде уважен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 130,43лв.,
от които следва да му се присъдят 130,08лв.
За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 114,05лв за
държавна такса, 300лв. депозит за експертиза, 450лв. депозит за особен представител и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. Съдът намира, че ответникът М. К. следва да отговаря само за разноските за
държавна такса и юрк. възнаграждение, доколкото разходите за особен представител
не се отнасят за него, а по отношение на експертизата, същият не е дал повод за
допускането й, тъй като е признал фактите относно консумацията, стойността и т. н.
Ето защо, съразмерно на уважената спрямо него част от исковете, дължи разноски в
общ размер от 106,74лв. Той също има право на разноски, като е доказал такива в
размер на 400лв., от които му се следват 1,04лв. След компенсация, ответникът следва
да бъде осъден за сумата от 105,70лв.
Другите двама ответници следва да бъдат осъдени за сумата от 854,78лв.,
представляваща съразмерна част от разноските за исковото производство съобразно
уважените спрямо тях искове. Те не са доказали извършването на разноски, които да
им бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу М. З. К., ЕГН: **********, с
адрес: ****************************************, А. Д. С., ЕГН: **********, с
адрес: **********************************************, и А. А. С., ЕГН:
**********, с адрес: **********************************************, че
ответниците дължат разделно при дялове 2/4 части за М. З. К. и по 1/4 част за А. Д.
С. и А. А. С. на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3137/2024г. по описа на СРС, 40-
ти състав, а именно: 3552,81лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г.-30.04.2023г. до имот, находящ се в
5
***********************************************, аб. № *******, ведно със
законната лихва от 17.01.2024г. до окончателното плащане; 398,93лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-09.01.2024г. и
59,40лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-
30.04.2023г., ведно със законната лихва от 17.01.2024г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 10,50лв., представляваща мораторна лихва за периода
16.07.2021г.-09.01.2024г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. в размер от 59,40лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. З. К., ЕГН: **********, с адрес:
****************************************, А. Д. С., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************************, и А. А. С., ЕГН: **********, с
адрес: **********************************************, да заплатят разделно
при дялове 2/4 части за М. З. К. и по 1/4 част за А. Д. С. и А. А. на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, сумата от 130,08лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. З. К., ЕГН: **********, с адрес:
****************************************, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№23Б, сумата от 105,70лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Д. С., ЕГН: **********, с адрес:
**********************************************, и А. А. С., ЕГН: **********, с
адрес: **********************************************, да заплатят на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, сумата от 854,78лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6