О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№…………
град
ПЛЕВЕН, 20.10.2020година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в ЗАКРИТО заседание на ДВАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………………………………………………и в присъствието на
прокурора………………………………………….като разгледа докладваното от съдията……………………ТАТЯНА
БЕТОВА……ч.гр.д. № 790 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе
съобрази следното:
Делото е образувано по частна
жалба на Г.Ц.Г. – ответник по делото в първата инстанция, подадена чрез пълномощникът
му адв.Я.А. *** против определение № 304/04.08.2020г. по гр.д. № 1201/2019г. по
описа на РС-Червен бряг, с което е отхвърлено искането на ответника за допълване
на основание чл.250 от ГПК на постановеното по делото решение за първа фаза на
делбата № 169/01.07.20г. с произнасяне по искането за привременни мерки относно
ползването на делбения имот.
В частната жалбата се твърди, че обжалваното
определение на ЧРС е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че
районният съд неправилно е отказал да допълни решението си като се произнесе по
направеното още с отговора на исковата молба искане за постановяване на
привременна мярка до приключване на делбата – заплащане на обезщетение в размер
на 70лв. месечно за лишаването от ползване на 1/6 ид.ч. от делбения имот.Моли
да бъде отменено атакуваното определение и да бъде уважено искането за допълване
на решението на РС-Червен бряг, с произнасяне по искането по чл.344, ал.2 от ГПК.
Ответникът по частната
жалба не е взел становище по основателността ѝ.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадени от надлежна страна, имаща
правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на Д.Ц.И. за делба на два наследствени
недвижими имоти, находящи се в с.Р. , Плевенска област.
С отговора на исковата
молба, ответникът е взел становище по основателността на иска и е поискал съдът
да се произнесе с привременна мярка като определи за ответника, който не ползва
делбените имоти, обезщетение съобразно частите му в съсобствеността до
приключване на делбата.В първото по делото заседание ответникът е заявил, че
поддържа искането си по чл.344, ал.2 от ГПК за сума в размер на 70лв. месечно, като не е уточнено
за кой имот по колко лева обезщетение се претендира.Съдът е събрал гласни
доказателства относно ползването на имота, но не и доказателства за размера на
претенцията. С решението си РС е допуснал делба, като не се е произнесъл по
искането за привременни мерки относно двата недвижими имота.
С молба от 24.07.2020г. ответникът
е поскал допълване на решението, на основание чл.250 от ГПК с произнасяне по
привременните мерки. Молбата е била подадена по електронна поща, като не е
оставена без движение като нередовна за подписването ѝ. Ответната страна
е взела становище, че молбата е недопустима.
С обжалваното определение
№ 304/04.08.2020г. РС е оставил без уважение молбата по чл.250 от ГПК с
мотивите, че в производството за делба на недвижими имоти законодателя е
предвидил две фази. Постановеното решение е по първа фаза на делбата. В това
производство на разглеждане стоят въпросите за съсобствениците на имотите,
техните квоти в съсобствеността и кои точно имоти подлежат на делба.
Акцесорните искове, какъвто е иска за заплащане на обезщетение за ползване на имота от едната
страна, извън тези, обсъдени по-горе подлежат на разглеждане и произнасяне във
втора фаза на делбата, като е обявил, че ще се произнесе тогава.
Въззивният съд намира, че районният съд
неправилно е отказал да допълни решението си. Искането за допълване е
своевременно и основателно.Решението се нуждае от допълване с произнасяне по
искането по чл.344, ал.2 от ГПК, като преди това то следва да бъде преведено в
редовност. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК гласи,
че когато не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата
си, съдът постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми
едните ще заплащат на другите срещу ползването. Следователно разпределението на
ползването става при съобразяване правата /квотата/ на съделителите в
съсобствеността. Обстоятелството, че е налице процесуална възможност произнасянето
досежно разпределение на ползването на делбения имот да е в по-късен момент,
след приключване на първата фаза на делбата, не налага извод, че при наличие на
искане в първата фаза, в случая още в отговора на исковата молба, съдът не следва
да се произнесе. От анализа на нормата е видно, че претенцията на
неползващия съделител може да бъде, както за разпределение на ползването
/реално ползване/, така и за заплащане на обезщетение, поради лишаване от
ползването, като съдът е обвързан от искането. В конкретния случай искането е
за плащане на обезщетение. Съгласно константната практика и предвид указанията
по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС,
в този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ
съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Привременната
мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе справедливост до завършване на
делбеното производство, да обезпечи ползването на делбените имоти съобразно правата на
съделителите до окончателното извършване на делбата, а в случай, че такова
ползване от всички съделители не е възможно -да се определят сумите, които
ползващият имота съделител следва да заплаща на лишения от ползването му. Същата е
заявена в отговора на исковата молба и се постановява от влизане в сила на
определението на съда до окончателното извършване на делбата.Решението в частта за
произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба, на основание
чл. 275, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното, следва да бъде отменено обжалваното
определение, а делото – върнато на РС-Червен бряг за произнасяне по искането по
чл.250 от ГПК. По основателността на претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК, въззивният съд не може
да се произнесе за първи път, а след съответно произнасяне от първоинстанционния
съдебен състав.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 304 на Районен съд-Червен бряг,
постановено на 04.08.2020г. по гр.д. № 1201/19г. по описа на съда, с което е отхвърлено
искане на Г. Ц. Г. за допълване на
постановеното по делото решение и
ВРЪЩА делото на РС произнасяне по молбата на основание чл.250 от ГПК
за допълване на решение № 169/01.07.2020г.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: