П Р О Т
О К О Л № 2 6 0
0 9 9
27.01.2021 г. Град
ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД ІХ наказателен състав
На двадесет и седми януари
две хиляди двадесет и първа
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
Секретар ТАНЯ СТОИЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдията
НЧХД № 2625 по описа за 2020 година.
На
поименното повикване в 09:30 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ П.Н.А. – редовно уведомена чрез
повереника си се явява лично и с повереника си адв. Д. с пълномощно по делото –
редовно уведомен в предходно съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ С.Т.Т. – редовно уведомен от предходното
заседание не се явява. Явяват се упълномощените защитници адв. Н.Н. и адв. Я.П..
Съдът докладва писмо от началника на РУП Труд, с което
се изпраща два броя писма и една докладна записка, свързани с преписка № 620700-4299/11.06.2019 г. В докладната записка се сочи, че горната преписка е приобщена към ДП № 373/19
г.
Докладва се писмо от РП - Пловдив, от наблюдаващия
прокурорска преписка № 10595/19 г., с
която прокурорът уведомява съда, че тя е
образувана по жалба на П.А.,
срещу С.Т. и касае проверка за престъпление по чл.286 от НК. Съдът е уведомен,
че преписката е приключила с отказ за
образуване на досъдебно производство. Прокуратурата ни уведомява, че заявление
с № **********/11.06.2019 г. няма
приложено по преписката. Такова не е налично в прокуратурата, а по същата преписка е приложено заявление
УРИ 620700-4299/11.06.2019 г.
АДВ. Д.: Моля
да приемете, че е допусната техническа грешка в изписване на номера на
заявлението, с което на 11.06.2019
г. в РУП Труд при ОД МВР,
подс. Т. е внесъл процесното заявление
срещу П.А. и моля първата цифра след УРИ да се чете 6
вместо 5, както е цитирано в постъпилото писмо,
което е редовно получено
доказателство. Считам, че ход на делото може да се даде. Ние
тепърва предстои да ангажираме
гласни доказателства, с които да докажем
деянието на Т.. Не е в нашия
капацитет да съхраняваме документи, нито можем да отговаряме за
съдържанието. Тепърва ще доказваме, че с това заявление Т. твърди, че е пострадал
от ПТП, от което избягала А.. Видно от хода на досъдебното производство,
прокурорът не е дала вяра на тези твърдения,
те ще бъдат изяснени, вкл. с
разпита на свидетел-очевидец В., който
водим с надежда да бъде допуснат като
свидетел. Същият дал гласни доказателства
в предварителната проверка, с които опровергал твърденията на Т.. Моля
да се даде ход на съдебното следствие и
да ангажираме доказателства и си докажем тезата. Не считаме, че липсата в
оригинал би могло да бъде обстоятелство, което пречи на развиване на наказателния процес, нито по вид, нито по
време на ангажиране.
ТЪЖИТЕЛЯТ: Съгласна съм с казаното от повереника ми.
АДВ. Н.: Няма да се спирам подробно, защото сме развили подробно становище относно недаване
ход на делото. С оглед казаното от колегата и във връзка с постъпилото от РП
писмо считам, че е видно от същото, че такова заявление, с каквото
тъжителката твърди, че е извършено
твърдяното престъпление спрямо Т. не
съществува. Така, че да, съгласна съм, че няма в наказателния процес
преклузивен срок, когато във времето
могат да се представят доказателства, но такова изобщо липсва, а цялата
тъжба се основава единствено на това заявление, че именно с това заявление
тъжителката била оклеветена за извършено престъпление по смисъла на НК. С оглед
на което моля да не давате ход на
делото. Допълнително искам да
посоча, относно това, че неследва да приемем за техническа грешка
номера на това заявление, както
колегата поиска, че е допусната
техническа грешка в първата цифра. Наясно са били с постановлението, наясно са
били и са имали достъп до преписката след прекратяването. Можеше
да проверят и след това да обосноват
своето искане, а именно да
повдигнат обвинение спрямо
подзащитния ни, а с оглед на това, че
по жалба на подсъдимия е образувано досъдебно производство и са давани
обяснения от тъжителката още на 24.09.2019 г. също обосновава факта на
неоспоримото обстоятелство, че същата е знаела за това клеветническо твърдение,
ако можем да го преведем в тази
форма. С оглед на това моля да
приемете, че не следва да се дава ход на делото, тъй като тъжбата не отговаря
на чл. 81 ал. 3 от НПК и следва да бъде
прекратено на основание чл. 24 ал. 2 т.
5 от НПК.
АДВ. П.: Моля ход на делото да не бъде даван. Подробни
съображения сме депозирали в отговорът към тъжбата, с който са изброени
множество процесуални пречки за даване ход и процесуалната допустимост на
тъжбата. Поддържам казаното от адв. Н.,
с оглед което моля делото да бъде прекратено.
АДВ. Д.: Фактът кога е давала обяснение частната
тъжителка не предопределя извода, че
същата узнала за пълното съдържание и конкретика на твърденията на
жалбоподателя срещу нея за случая, по който е била разпитвана. Няма нормативен
акт, който да задължава, нито има
практика служителите на МВР да предявяват материалите по преписки на досъдебното
производство особено на дела
в начална фаза на процеса. Няма да развивам
на дълго темата за провеждане
на разпит. От друга страна не
напразно сме поискали да се разпитат и
служителите на РУП - Труд, именно
за изясняване на факти и обстоятелства от 11.06.2019 г. Разполагаме с многообразен спектър от възможности за събиране на
доказателства и доказване на тезата ни. Обективното обстоятелство, че съществува такова заявление
се доказа и с последното постановление
от РП. Конкретният номер можем
да уточним при даване ход на делото, така или иначе не е даден ход на делото.
Когато прокурорът го изпраща, тогава за пръв път ни дава възможност да видим
това доказателство, макар и в
копие, макар и незаверено. Така, че не
съм съгласен с аргументите на колегите.
АДВ. П.: Считаме, че обясненията, които са дадени от
тъжителката А. на 24.09.2019 г. от тях
ясно и недвусмислено се вижда, че била съвсем наясно във връзка с подаденото
заявление на 11.06. като същата е посочила, че това са твърдения от сем. Т. за
отправени закани и посочените обяснения.
АДВ. Н.: Както и датата за извършване на ПТП е посочена дата 04.06.2019 г.
АДВ. П.: Към
тъжбата не е посочено доказателство, а именно, че на 15.11.2019 г. е получена цитираната пратка от РУП - Труд
изпратена чрез куриер. Подобно доказателство липсва, което съответно не може да докаже факта на
узнаването за разгласяване на цитираните в тъжбата позорни обстоятелства.
АДВ. Д.: Ние не сме събирали доказателства.
Тепърва ще събираме и представяме, по делото няма как
да има доказателства. Тепърва ще поискаме от съда чрез удостоверение.
Съдът след като се запозна със становищата на
страните, както и всички събрани по делото съдът намери, че не са налице
предпоставките за даване ход на същото, доколкото се налага заключение, че част
от наведените от защитата аргументи в тази насока следа да бъдат приети за
основателни, като с оглед изчерпателност, съдът следва да вземе становище по
всички тях, както следва:
На първо място относно наведените в днешно съдебно
заседание доводи, касаещи точното изписване номера на инкриминирания документ,
както и факта дали същият съществува и може да бъде установен, то следва да се
посочи, че последните въпроси касаят доказаността на обвинението по същество и
нямат никакво отношение към въпроса за задаване ход на делото.
Що се отнася до
останалите обстоятелства, изложени от защитата още в депозирания до съда
отговор на тъжбата, както и поддържани от защитниците, на първо място следва да
се посочи, че съдът взе становище относно това, че техническа грешка в изписване на едно от имената на подсъдимия
не може да бъде основание да се приеме, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, доколкото самоличността на подсъдимия е установена по несъмнен начин по
други данни, включително – другите му имена, ЕГН и адрес.
На следващо място съдът немери за неоснователно и
становището на защитата, че не е спазен посочения в чл.81, ал.3 от НПК на 6-месечния. В Този смисъл правилно е посочено от
защитата, че в обясненията 24.09.2019г. тъжителката е давала обяснения във
връзка с жалба на сем. Т. като е заявила, че описаното в жалбата не отговаря на
действителността, от което може да се стори извод, че тя е запозната с тази
жалба.
Въпреки това липсват данни, от които може да се
заключи, че сочената от тъжителката в обясненията и от 24.09.2019г. жалба е
именно инкриминирания документ, предмет на частното обвинение, като доказателства
в този смисъл липсват. Напротив, установява се, че въпросните обяснения са
даден по възложена проверка от прокурора по жалба вх.№ 6050/19 г. по описа на
РП – Пловдив, ето защо далеч по логично е, че въпросната жалба, за която говори
тъжителката в обясненията от 24.09.2019г, е именно тази, по която се извършва
проверката, а именно - жалба вх.№
6050/19 г. по описа на РП – Пловдив, а не инкриминирания документ, който е с
дата един месец по-рано.
Отделно от горното, дори да можеше да се направи
извод, че на 24.09.2019г. тъжителят е научила за инкриминирания документ, за
което, както вече бе посочено – няма данни, то отново не би могъл да се стори
извод, че не е спазен посочения в чл.81, ал.3 от НПК на 6-месечния. Това е
така, доколкото броен от 24.09.2019г., същият 6-месечен срок изтича на 24.03.2020г.,
а същевременно, съгласно от чл.3, т.1 от Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците, считано от 13.03.2020г. до отмяна на
извънредното положение - 13.05.2020г.,
спират да текат процесуалните срокове по съдебни дела. Ето защо и към
11.05.2020г. – датата на подаване на настоящата частна тъжба в РС-Пловдив,
срокът по чл.81, ал.3 от НПК, не би изтекъл, дори да бе започнал да тече от
24.09.2019г., а е би изтекъл едва на 24.05.2020г..
Въпреки това съдът намери, че е основателно възражението, че в частната тъжба по същество
е описано деяние от общ характер, а именно – такова по чл. 286 ал. 1 от НК. В
този смисъл, при описание на деянието, предмет на частното обвинение са
посочени всички съставомерни обстоятелства от състава на чл.286, ал.1 от НК,
както следва:
На първо място сочи се, че въпросното инкриминирано
Заявление е подадено пред „надлежен орган на власт“ по смисъла на чл.286, ал.1
от НК. Съгласно утвърдената съдебна практика, такъв надлежен орган на власт е
този, който е компетентен да образува наказателно производство. В този смисъл
органите на МВР се явяват точно такива, доколкото последните са компетентни и
извършват проверката, въз основа на която прокурора взема решение дали да
образува наказателно производство. Ето защо и с подава на жалба до орган на МВР се подставя началото на процедурата,
която би могла да доведе до образуване на наказателно производство.
На следващо, съгласно описаното в частната тъжба,
подсъдимият е набедил тъжителката, че същата предизвикала ПТП, като умишлено го
е блъснала с управлявания от нея автомобил, което съставлява именно набедяване
в извършване на престъпление, което може да бъде квалифицирано по чл.342 от НК.
Още от изложеното в самата частна тъжба се установява,
че тъжителят твърди, че подсъдимият е изнесъл горните факти пред компетентният
орган, като е значел, че тъжителят е невинна, доколкото самият тъжител твърди,
че изнесеното в Заявлението не отговаря на обективната действителност.
Към горното следва още да се добави, че дискутираната
принципна възможност изнесеното от подсъдимия да доведе до образуване на
наказателно производство се явява по един своеобразен начин и практически
доказана, доколкото по случая е било образувано досъдебно производство № 373/19
по описа на РУ – с.Труд при ОД МВР – Пловдив. В този смисъл действително законният повод за образуване на
досъдебно производство не е инкриминираното Заявление от 11.06.2019г., описано в частната тъжба, а последваща жалба с
вх.№ 6050 от 15.07.2019г., но въпреки това последната жалба описва същия случай
и същите действия на тъжителя, предмет и на Заявление от 11.06.2019г., макар да
са посочени и допълнителни обстоятелства, позволяващи да се разглежда и въпроса
за деяние по чл.144, ал.3 от НК, реализирано със същите действия.
Също без значение за допустимостта на частната тъжба е
в въпросът дали прокурора вече е разгледал въпроса дали са налице данни за
престъпление по чл.286, ал.1 от НК, доколкото същото решение на прокурора
очевидно е обвързано не само с това, дали в Заявлението е описано деяние по
чл.286, ал.1 от НК, а и с друг обстоятелства, като дали са налице достатъчно
данни за същото и др..
Ето защо съдът следва да приеме, че в настоящия случай не са налице предпоставките за разглеждане на
дело от частен характер, доколкото тъжбата не отговаря на изискванията на
чл.81, ал.1 от НПК, предвид това, че в последната не е описано деяние от частен
характер.
Предвид това и на основание чл.24, ал.5, т.2 от НПК,
във вр. с чл.81, ал.1 от НПК производството по НЧХД 2625/20 г. по описа на РС
Пловдив следва да бъде прекратено, а материалите следва да бъдат изпратени на
РП – Пловдив с оглед преценка данни за наличие на деяние от общ харакер.
Така мотивиран Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД 2625/20 г. по описа
на РС Пловдив, ІХ н.с.
ИЗПРАЩА делото на РП - Пловдив по компетентност.
Определението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Пловдив.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието се закри в 09:59 ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
СЕКРЕТАР: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.