Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3373 04.12.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесети ноември Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6212 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявените от М.С.Н. против ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР и изменени в открито съдебно заседание искове, с
които се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1580,37
лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 231,09 часа извънреден труд, положен от ищеца
през периода 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 204,35 лв. –
представляваща сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания, дължима
от изпадането в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
на длъжността „******“ в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас,
като е работил на 24-часови смени, отчитани на тримесечие. Твърди също
така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен
труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 231,09 часа (след
направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва
възнаграждение за извънреден труд в размер на 1580,37 лв. (след
направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от ответника.
Процесуалният представител на ищеца поддържа иска в съдебно заседание, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, а
акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са
допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 24-часови
смени, съгласно графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.
Твърди обаче, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е
налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая
не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба №
8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта
между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в
рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а
се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице
положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е
бил заплатен. Заявено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на част от процесните вземания, а именно за всички права на ищеца, възникнали
преди 31.07.2016 г. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение. Заявено е и възражение за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в случай, че същото е по-високо от определения в
наредбата размер. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който
поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, а това се установява и от представените от ответника
писмени доказателства, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал и е полагал труд на
посочената в исковата молба длъжност.
Не
се спори също така, че ищецът е работил на 24-часови смени, включително и през
нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, през периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е отработил 202
нощни смени, като през този период е положил общо 1 616 часа нощен труд. Според
вещото лице, реално положеният от ищеца през процесния период нощен труд след
преизчислението му с коефициент 1,143 се равнява на 1 847,09 часа дневен
труд, като е налице разлика между преизчисления и положения труд в размер на 231,09
часа, за които възнаграждението, изчислено като за извънреден труд, възлиза на
1 580,37 лв. В експертизата също така е посочено, че лихвата за забава
върху тази сума, изчислена за всеки месец по отделно от последно число на
месеца, следващ всяко тримесечие, до датата на завеждане на делото, е в общ
размер от 204,35 лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно и
безпристрастно, като страните не са го оспорили, поради което следва да бъде
кредитирано.
По делото са представени от страна на
ответника множество писмени документи – протоколи за отчитане на работното
време между 22,00 ч. и 06,00 ч. и платежни бележки, които са използвани от
вещото лице при изготвяне на заключението, поради което съдът не следва да ги
обсъжда отделно от него.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1 616
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 847,09
часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 231,09 часа, за които на ищеца се
полага допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 580,37
лв. По делото липсват твърдения и доказателства ответникът да е заплатил на
ищеца такова допълнително възнаграждение, което води до извода за основателност
на предявената искова претенция.
С оглед установената дължимост на
претендираната от ищеца главница, следва да бъде разгледано направеното от
ответника възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на
част от вземането, а именно за вземания на ищеца, възникнали преди 31.07.2016
г. Съдът намира това възражение неоснователно, тъй като в случая най-ранният
месец, за който се претендира заплащане на възнаграждение за положен извънреден
труд, е м. юли 2016 г., възнаграждението за който е било дължимо до 31.08.2016
г. на основание действалата към онзи момент Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
(отм.). Поради това и тъй като исковата молба е предявена на 31.07.2019 г.,
съдът намира, че към датата на предявяването на иска не е изтекла 3-годишната
погасителна давност по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД за никаква част от процесните
вземания, съответно възражението на ответника е неоснователно и главният иск
следва да бъде уважен в пълния му размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и поисканата
мораторна лихва в общ размер от 204,35 лв., както и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от
предявяването на иска на 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него разноски по делото, които са в размер на 350 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, като съдът намира, че
същото не е прекомерно и не са налице условия за неговото намаляване, в какъвто
смисъл е налице искане на ответника в отговора на исковата молба.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявените искове – общо 113,21 лв., както и платеното
от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице - 180 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, да
заплати на от М.С.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1 580,37 лв. (хиляда петстотин и осемдесет лв. и тридесет
и седем ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 231,09 часа извънреден труд, представляващи разликата между
реално положения от него нощен труд през периода 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г.
и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 204,35 лв. (двеста и четири
лв. и тридесет и пет ст.) – сборна мораторна лихва, дължима върху отделните
задължения по главницата от настъпване на тяхната изискуемост до предявяване на
иска, ведно със законната лихва върху
главницата от 1 580,37 лв., считано от 31.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лв. (триста и
петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с
адрес гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 113,21 лв.
(сто и тринадесет лв. и двадесет и една ст.), както и разноски в размер на
180,00 лв. (сто и осемдесет лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 04.12.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА