№ 256
гр. Пазарджик, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20225220102215 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова Долина“,
ул."Рачо Петков - Казанджията" №4-6, ЕИК *********, представлявано от Р.
И. М.-Т. в качеството й на управител, чрез пълномощника адв.Д. П. - АК-
Стара Загора, преупълномощена от „И. и Д.Адвокатско дружество“, с адрес за
призоваване: гр.Стара Загора, бул.„****** против К. В. В., с ЕГН **********,
с адрес: гр.Пазарджик, ул.“***********, в която ищецът, чрез пълномощника
си, твърди, че на 01.08.2012г. в гр.София е сключен Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 01.08.2012г. между „Обединена
Българска Банка” АД с ЕИК *********, в качеството на кредитор и
ответника, в качеството на кредитополучател. По силата на този договор
кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 4975лв.
за покриване на потребителски нужди. Разрешеният кредит е преведен по
сметка в банката на името на кредитополучателя. Същият се е задължил да
върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията, уговорени в договора. В чл.4 (1) е договорено, че редовната
1
главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на
Базовия лихвен процент на „Обединена Българска Банка” АД за
потребителски кредит в лева /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата и договорна надбавка от 0,5 пункта. Към момента на
сключване на договора лихвеният процент е в размер на 7% годишно.
Годишният процент на разходите (ГПР) към датата на отпускане на кредита е
8,5%.
Твърди, че е договорено, че погасителните вноски за издължаване на
кредита се заплащат ежемесечно на 28-мо число на месеца, като ответникът
се задължил да погася задължението си общо на 103 месечни анюитетни
вноски, в размер на 72,94 лв., с краен срок на погасяване на кредита до
28.02.2021г. Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят
извършвал погасявания, след което преустановил. Вземането е станало
изискуемо, поради определения в договора краен срок за издължаване.
Твърди, че на основание сключен на 31.01.2018г. договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка” АД с
ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, и Анекс 3 от
05.12.2019г. към него, задължението на кредитополучателя, произтичащо от
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
01.08.2012г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от
Закона за задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че кредитор
спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс”
ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е
изрично упълномощен от цедента - „Обединена Българска Банка" АД, да
извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Разпоредбата на чл.99
ал.З ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не
опорочава изпълнението. Твърди, че уведомлението за цесия е изпратено на
05.02.2021г. на адреса на ответника, посочен в Договора за кредит. Писмото
се връща с отбелязване „ преместен“. Твърди, че на основание чл.15 ал.4 от
договора уведомлението се счита връчено в деня на изпращането му. Въпреки
това, моли на основание чл.235 ал.3 ГПК да се приеме, че длъжникът е
надлежно уведомен с връчването на уведомление, изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и
2
приложенията към нея по делото, кредитополучателят получава
уведомлението, изходящо от „Обединена Българска Банка" АД (стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става
надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази
насока.
Сочи, че поради неплащане на дължимите по договора суми „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземането си
по договора за сумата 2553,88 лв., от които: 2237,44 лв. - главница и 316,44
лв. - лихва за забава, чрез подаване на заявление до Софийски районен съд на
06.10.2021г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С
определение СРС изпратил по подсъдност делото в PC-Пазарджик и
прекратил производството. По новообразуваното ч.гр.дело №4/2022г., съдът
издал заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която заповед
ответникът е подал възражение, за което са уведомени със съобщение,
надлежно връчено им на 16.06.2022г.
Посочва, че във възражението се твърди, че ответникът не дължи
изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент
погасяване на задължението по договора за кредит не е осъществено. Не им е
известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от
длъжника кредит да е отпаднало.
Горното пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви
иск за установяване на вземанията им по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 01.08.2012г.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че К. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.„*********** дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 2553,88 лв., от
които: 2237,44 лв. - главница и 316,44 лв. - лихва за забава за периода от
30.09.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
06.10.2021г., представляващи неизплатено задължение по усвоения кредит -
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
01.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Моли да им бъдат присъдени разноските по заповедното и по
3
настоящото гражданско дело.
Предоставя банкова сметка на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по която
ответникът може да заплати исковата сума.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи предявения
иск и предвид обстоятелството, че ответникът претендира да му бъдат
заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени,
прави възражение за прекомерност на същите, с оглед на правната и
фактическа сложност на делото. Моли на основание разпоредбата на чл.78
ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за
адвокатски хонорар, при условие, че ответникът докаже заплащането им /в
това отношение т.1 от Тълкувателно решение №6/2012г. на ОСГТК на ВКС от
06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС/,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това
отношение, на основание чл.236 ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба има
императивен характер, в съдебното решение трябва да бъде посочена и
банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на
ищеца/ответника разноски.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който е взето
становище, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен, поради
което го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
Сочи, че видно от представения с исковата молба Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.08.2012г. между
„Обединена Българска Банка” АД и К. В. В., банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 4975 лева - главница, който съгласно
чл.10 от договора се издължава на 103 месечни анюитетни вноски,
включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за
управление и обслужване, в размер на 66.87 лева, считано от 28.08.2012г. на
28-мо число на месеца, като размерът на вноската при сключена застраховка
„живот” е с общ размер 72.94 лева с краен срок за погасяване на кредита до
28.02.2021г.
Видно от представения с исковата молба погасителен план към
посочения по-горе договор за кредит, размерът на дължимата по договора
4
главница, посочен в исковата молба - 2237.44 лева е към 28.12.2017г.
Възразява, че тази сума, както и дължимите с вноските лихва, съответната
част от годишната такса за управление и обслужване и застраховка, обаче, не
е била изискуема към този момент.
Твърди, че банката не е извършила необходимите действия за обявяване
на предсрочна изискуемост на целия оставащ размер на кредита. Сочи, че с
т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тьлк. д. №4/2013г. на ВКС,
ОСГТК, са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 ЗЗД
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: 1).обективният факт на неплащането и 2).упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Твърди, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Следователно към момента на
сключване на договора за цесия - 31.01.2018г. цедентът не е имал
съществуващо изискуемо вземане, което да прехвърли на цесионера.
Прави възражение за погасяване на задължението по давност. Твърди,
че ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е подал заявление по чл.410 ГПК на
06.10.2021г. Задължението за плащане на месечните анюитетни вноски,
станали изискуеми преди 06.10.2018г. е погасено по давност. Размерът на тези
вноски е 583.52 лева.
Прави възражение за нищожност на клаузите в Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 01.08.2012г. между „Обединена
Българска Банка” АД и К. В. В. за едностранно изменение на лихвения
процент от страна на банката, поради неравноправния им характер.
С оглед изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Предявеният иск се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на ищеца, с депозираното по делото писмено становище. Моли
съда да уважи иска. Излага подробни съображения по същество. Претендира
разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
5
Пълномощникът на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли
като недоказан и неоснователен.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 04.10.2021 год., ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е
подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК до Софийски районен съд, постъпило в съда на 07.10.2021г., срещу
ответника К. В. В., в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №57736/2021 год. по описа на Софийски районен съд.
Производството по това дело е прекратено и делото - изпратено по
подсъдност на Районен съд-Пазарджик, където е образувано ч.гр.дело
№4/2022г. по описа на същия съд. Заявлението е уважено и Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед №10 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК на 05.01.2022г., с която е разпоредил ответникът-длъжник да
заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата 2237,44 лева,
представляваща главница, дължима по Договор за предоставяне на
потребителски кредит, без обезпечение от 01.08.2012г., ведно със законна
лихва за период от 07.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата 316,44
лева – лихва за забава за период от 30.09.2018г. до 07.10.2021г., както и
държавна такса в размер на 51,08 лева. Посочено е, че вземането произтича
от неизпълнение на парично задължение по Договор за предоставяне на
потребителски кредит, без обезпечение от 01.08.2012г.
Срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, ответникът, чрез пълномощника си, е подал възражение в
срока по чл.414 ал.2 от ГПК, в което е посочил, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение. Посочил е, че след проучване
на делото е установил, че вземането е погасено по давност. Моли в случай на
непредявяване на иск за установяване на вземането и/или обезсилване на
заповедта за изпълнение на основание чл.78 ал.4 от ГПК да му бъдат
присъдени направените от него разноски в настоящето производство,
съгласно приложен списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие.
6
Предвид това на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на
установителен иск за вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-
ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415
ал.1 от ГПК.
При тези данни съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане.
По съществото на иска, съдът приема следното:
От представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че на 01.08.2012г. между трето неучастващо по делото лице
„Обединена Българска Банка“ АД, като кредитор и ответника К. В. В., като
кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение, съгласно който банката предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 4975 лева, а кредитополучателят се
задължава да ползва кредита, съобразно уговорените в договора цел, условия
и срокове, и да го върне, ведно с дължимите лихви – чл.1 от договора.
Кредитът се отпуска за покриване на потребителски нужди, видно от чл.2 от
договора.
Съгласно чл.3 ал.1 от договора, кредитът се усвоява по посочената
банкова сметка еднократно на 02.08.2012г. Олихвяването на заемните
средства започва от същата дата – чл.3 ал.2 от договора.
Според чл.4 от договора редовната главница по кредита се олихвява с
годишен лихвен процент в размер на Базовия лихвен процент на „Обединена
Българска Банка“ АД за потребителски кредити в лева /БЛП/, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 0.5
пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на „Обединена
Българска Банка“ за потребителски кредити в лева е в размер на 7 процента.
Лихвеният процент, към датата на сключване на договора, е в размер на 7.5
годишно. Олихвяването се извършва ежемесечно.
Съгласно чл.5 ал.1 от договора годишният процент на разходите /ГПР/,
към датата на отпускане на кредита, определен съгласно Закона за
потребителския кредит, е в размер на 8.5. Общата дължима сума от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за
кредит, при параметрите, залегнали в договора, е в размер на 7511,88 лева.
Кредитът се издължава на 103 месечни анюитетни вноски, включващи
главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
7
обслужване, в размер на 66,87 лева, считано от 28.08.2012г. на 28-мо число на
месеца. При промяна на лихвения прцент банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на анюитетната вноска, за което не е
необходимо подписването на анекс към договора - чл.10 ал.1 от договора.
Съгласно чл.10 ал.2 от договора, в случаите, когато кредитополучателят
е сключил застраховка „живот“, съгласно Раздел VІ на договора, дължимите
застрахователни премии в размер на 6.07 лева месечно се издължават, заедно
с дължимите месечни вноски по кредита и се прибавят към посочения размер
на погасителните вноски, като кредитополучателят се задължава да осигури
средства, необходими за заплащане на застрахователните премии. Общият
размер на месечната погасителна вноска по кредита и на месечната
застрахователна премия е 72,94 лева.
Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 28.02.2021г. –
чл.11 от договора.
С чл.12 ал.1 от договора страните са се договорили, че дължимите суми
по кредита се издължават чрез посочената банкова сметка, по която
кредитополучателят е длъжен да осигурява необходимите средства на
посочения падеж.
Договорът за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
01.08.2012г. е подписан от страните по него. Подписването му не е оспорено
от страните. Към договора е изготвен погасителен план, който ответникът е
получил срещу подпис.
В исковата молба, ищецът признава, че след усвояване на кредита,
кредитополучателят е извършвал погасявания. Не посочва погасяванията по
размер, както и момента на плащането. Твърди, че след това ответникът е
преустановил плащанията, като са останали непогасени задължения по
договора.
На основание Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
31.01.2018г. и Анекс 3 от 05.12.2019г. и Приложение 1 към него, сключен
между „Обединена Българска банка“ АД, ЕИК ********* и ищеца „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, вземанията на банката от длъжника-
кредитополучател К. В. В., произтичащи от процесния Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.08.2012г. са
прехвърлени на ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД“. Видно от
8
Приложение №1 към Анекс 3 към договора за цесия е, че вземането е
индивидуализирано с посочване на имената на ответника, номера на кредита,
общия размер на дълга в лева към 01.12.2019г. - 2553,88 лева, от които
главница в размер на 2237,44 лева и лихва в размер на 316,44 лева.
Извършеното прехвърляне е потвърдено от кредитора по смисъла на чл.99
ал.3 от ЗЗД, с нарочен документ.
Съгласно §5.2 от договора за прехвърляне на парични вземания от
31.01.2018г. и т.4 от приложено пълномощно, цесионерът-ищецът „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД изрично е упълномощен от цедента – „Обединена
Българска Банка“ АД да извършва уведомяване за извършената цесия от
негово име. Уведомление за цесията е изпратено на посочения в договора
адрес на ответника К. В. В., с писмо с обратна разписка. Същото е върнато с
отбелязване, че пратката е непотърсена.
С връчването на препис от исковата молба, въз основа, на която е
образувано производството по настоящето дело и приложенията към нея, на
ответника е връчено и уведомление за извършената цесия.
Предвид горното се налага извода, че ответникът е надлежно уведомен
за извършената цесия, а последната е породила своето правно действие. В
този смисъл е и трайната съдебна практика.
В чл.21 от процесния договор за кредит е предвидено, че при пълно или
частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично
предсрочно изискуем, без да е необходимо кредотополучателят да бъде
уведомяван.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, вземането, произтичащо от договор за банков
кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В случая
банката не се е възползвала от това си право да обяви кредита за предсрочно
изискуем до цесията. Новият кредитор – ищецът по делото не се позовава в
исковата си молба на настъпила предсрочна изискуемост.
9
В конкретния случай крайният срок на договора е изтекъл на 28.02.2021г.
- падежа на последната вноска по погасителния план /и преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
икономическата експертиза се установява, че на 02.08.2012г. в банковата
сметка на ответника са постъпили 4975 лева с основание „усвояване на кредит
**********. Вещото лице е установило, че към датата 06.10.2021г.
непогасената главница е в размер на 2283,66 лева. Законната лихва за забава
на главницата за периода 30.09.2018г.-06.10.2021г. е в размер на 470,88 лева.
Видно от Приложение 1 към заключението на вещото лице е, че последното
плащане по процесния договор за кредит е извършено на 28.02.2018г.
При тези данни, съдът приема, че в конкретния случай между страните
по процесния договор за потребителски кредит – банката и ответника е
възникнало правоотношение по договор за паричен заем по смисъла на
разпоредбата на чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителския кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане.
С оглед тази правна норма следва да се преценят и възраженията на
ответника за противоречие на процесния договор с разпоредбите на ЗПК,
които съгласно чл.22 от същия закон обуславят недействителност на
облигационната връзка. Процесният договор за потребителски кредит е
сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
Договорът съдържа всички реквизити по чл.11 от ЗПК, включително и тези
по т.7-12 от посочената разпоредба. Предвиден е общият размер на кредита и
условията на усвояването му. Отразен е годишният процент на разходите и
лихвеният процент, както и общо дължимата от потребителя сума. В
погасителния план към договора са посочени условията за издължаване на
кредита – размер, брой и периодичност на погасителните вноски и датата
/падежа/ на плащането им.
По отношение на процесните претендирани вземания – за главница и
лихва за забава, съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи в
10
процесния договор, водещи до неговата недействителност.
С оглед на това, съдът счита възраженията на ответника за
недействителност на процесния договор за кредит, поради противоречие със
ЗПК, за неоснователни.
Установи се по делото, от приетото заключение на вещото лице, че
сумата по кредита е била усвоена от ответника на 02.08.2012г. - в деня след
сключването на договора и съгласно уговореното между страните в чл.3 от
същия. Установи се, че ответникът е извършвал плащания по процесния
договор за кредит, като последното плащане е на датата 28.02.2018г.
Крайният срок на договора за кредит е настъпил на 28.02.2021г., преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК от новия кредитор - ищеца.
Настоящият иск се счита за предявен на датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК - 07.10.2021г., в случая седем месеца след
настъпването на падежа по договора за кредит и в рамките на петгодишния
давностен срок, поради което възражението на ответната страна в отговора за
изтекла погасителна давност за плащане на месечните анюитетни вноски се
явява неоснователно.
Ответната страна, в чиято тежест бе, не представи доказателства за
плащане на неизплатените суми по процесния договор за кредит. Не доказа
наличието на други правопогасяващи или правоизключващи факти и
обстоятелства.
В настоящия казус, ищецът извежда своето материално и процесуално
право от горепосочения договор за цесия. Процесният договор за цесия е
двустранно подписан, съдържа уговорки за всички съществени елементи на
договора за цесия и обективира валидно изразена от страните воля за
прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит, сключен с
ответника. От същите и от съпровождащите ги документи може да се направи
извод, че ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е встъпил в правата на кредитор
на валидно правно основание. Дружеството-ищец е придобило права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности. Прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на
едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е
11
страна по договора за цесия. Със сключването на договора за цесия - с
постигането на съгласие между цедента и цесионера вземането преминава от
цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към този
момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите и
на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително
действие и това е съобщаването на длъжника за цесията, съгласно чл.99 ал.3 и
ал.4 от ЗЗД.
В конкретния случай договорът за цесия е породил действие между
страните по него, а на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД и спрямо длъжника-
ответника. На основание чл.99 ал.4 от ЗЗД последният е надлежно уведомен
за извършената цесия от предишния кредитор „Обединена Българска Банка“
АД, чрез пълномощника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с уведомлението за цесия,
приложено към исковата молба. С оглед последователната съдебна практика е
допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и
че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с
връчване на същата, съставялава надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.99 ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Към исковата молба е
приложено уведомление, което е адресирано до ответника и съдържа данни за
прехвърляне на вземането по договора за потребителски кредит, а цесионерът
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е надлежно упълномощен от предишния кредитор
„Обединена Българска Банка“ АД за извършване на уведомяването. Препис от
исковата молба и приложенията са надлежно връчени на ответника.
Предвид горното съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия и че същата е породила своето правно действие.
За пълнота на изложението, съдът счита за нужно да отбележи и това,
че уведомлението по чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено с цел да предпази
длъжника от двойно плащане на едно и също задължение. Затова възражение
на длъжника за липса на уведомяване за извършена цесия би било правно
релевантно само ако едновременно с това той твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомлението.
В конкретния случай такива възражения, а и доказателства за извършено
плащане на стария кредитор, преди момента на уведомлението, не са налице.
12
При тези данни и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл.415
ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесни претендирани вземания, а
именно: за главница по договора за потребителски кредит в размер на 2237,44
лева и за лихва за забава в размер на 316,44 лева за периода от 30.09.2018г. до
06.10.2021г.
Основателна е и претенцията за вземането за законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда - 07.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за исковото и за заповедното
производство в общ размер на 439,50 лева, съгласно представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова Долина“, ул."Рачо
Петков - Казанджията" №4-6, ЕИК *********, представлявано от Р. И. М.-Т.,
в качеството й на управител, чрез пълномощника адв.Д. П. – АК-Стара Загора,
преупълномощена от „И. и Д.Адвокатско дружество“, с адрес за призоваване:
гр.Стара Загора, бул.„****** против К. В. В., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Пазарджик, ул.“***********, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. В. В., с ЕГН ********** дължи на
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2553,88 лв., от които:
сумата от 2237,44 лв. - главница и сумата от 316,44 лв. - лихва за забава за
периода от 30.09.2018г. до 06.10.2021г., представляващи неизплатени
задължения по усвоения кредит - Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 01.08.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда - 07.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена Заповед №10 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 05.01.2022 год. по ч.гр.дело №4/2022г. по описа на Районен съд-
13
Пазарджик.
ОСЪЖДА К. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“*********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова Долина“,
ул."Рачо Петков - Казанджията" №4-6, ЕИК *********, представлявано от Р.
И. М.-Т., в качеството й на управител, с адрес за призоваване: гр.Стара
Загора, бул.„****** сторените в заповедното производство и в настоящето
исково производство разноски в размер общо на 439,50 лева.
Банковата сметка на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, по която могат да се
заплатят сумите: Банка: „Обединена Българска Банка“ АД, IBAN:
BG*********, BIC: *******.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14