РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 28.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 01 април Две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.АПОСТОЛОВА
като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. дело N`
1413 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от П.А.И.
***, с която се иска:
- осъждане на тримата ответници С.Г.Й., С.Г.С. и Г.С.Г. да му заплатят
сумата 15000 лева нанесени му неимуществени вреди за това, че в периода
04.04.2019г. до 08.01.2020г. покойния баща на ищеца Асен Димитров е бил
подложен на безчовечно и унизително отношение от страна на ответниците и е
починал при „доста странни обстоятелства“. Твърди, че смъртта на баща му е
причинила на ищеца болки и страдания и е изгубил единствения си останал жив
родител.
- да бъдат осъдени ответниците да му заплатят сумата 5000 лева за претърпени
от него имуществени вреди, произтичащи от обсебването на негови /на ищеца/
движими вещи и имущество на територията на двата спорни етажи, разпродали тези
вещи, и на негов гръб натрупали доста добра печалба, тъй като имало вещи с
номизматична стойност.
В молба-опис на движимите вещи /л. 155/, изготвена от ищеца и допълнителна
молба от особения му представител /л.190/ са индивидуализирани, както следва:
1. Старинен грамофон марка „Ориент” произведен 1900 година, представляващ
дървено кутия с хромирана чупеща се горна част, която държи игличката за
възпроизвеждане на звука, с манивела за навиване на пружината му ,вътре в
кутията - метален механизъм със зъбни колела,компенсатор за оборотите,общо
казано красиво като вид изделие от минало време,облицовано със стара кожа, с
настояща търговска цена-1700-2000 лева.
2.10/десет/ броя стандартно големи грамофонни плочи от материал
бакелит,произведени за периода от време от 1910 до 1930 ,с музика и песни,с приблизителна
търговска цена на всяка една, към момента на увреждането от 20 до 40 лева.
3. Старинен щик, представляващ дълго
около 60 см. стоманено острие в основата приспособен за закрепване към старинна
пушка, с щамповани турски надписи на арабски език, с приблизителна дата на
производство 1800 година, имащ колекционерска стойност към момента на
увреждането 500-600 лева.
4. Старинна постелка за под, сива на
цвят, изтъкана от козината на кози, „козяк” с размери 180/240 см., годен много
добре запазен, произведен 1938 година, с приблизителна търговска цена към момента
на увреждането между 170 и 250 лева.
5. КОМПЛЕКТ представляващ масивна
дървена маса и шест пейки. Дебелината на плота на масата е 5 см., изработена е
през 1964 година от чамов материал, с размери: дължина 200 см., ширина 90см.,
височина 80 см, с 4 масивни дървени крака с дебелина 8/8 см., 2 броя чамови
пейки за сядане около тази маса с размери: дълги 200 см. широки 35 см. високи
45 см, с по 6 крака с дебелина 6/6 см. и 4 броя чамови пейки, влизащи в
комплекта, с размери : дълж. 80 см. ширина 35 см,височина 45 см., с по 4 крака
с дебелина 6/6 см., като целия комплект И. оценява за 600 лева, считано към
момента на увреждането. Масата е изработена от борово дърво, пейките от ела.
6. един брой старинна чамова маса
изработена през 1920 година, с размери: Дължина 140 см.ширина, 60 см. Височина,
100 см. плот с дебелина 3 см., с 4 крака, с дебелина 4 см.
Масата е чамова, комплект с друга маса, кръгла ”Сения” и 4 броя чамови
столчета.
Размерите на сенията са: диаметър 80 см.,дебелина на плота 3 см., столчетата
са с размери: седалки 45/45 см. седалищната част с дебелина 3 см. с по 4 крака
с височина 45 см. и дебелина на краката 5/5 см. приблизителна СТОЙНОСТ на
комплекта между 200 и 400 лева.
7. Един брой дъбова бъчва - БУРЕ за
вино с обем 350 литра, произведена 1950 год., напълно годно за употреба,
облицовано с чамови дъски, с приблизителна цена 400 лева
и един брой дъбово буре за ракия, напълно годно, с обемна вместимост 30
литра, на стойност 150 лева.
8. Един брой картина нарисувана с
маслени бои през 1960 година, изобразяваща български войводи,монтирана в
дървена рамка, по преценка на И. на стойност около 70-100 лева.
9. Два броя бъклици изработени от
дърво, едната от които с нарисуван ”изографисан” образ на български войвода, изработена
1870 година, другата изработена 1876 година,двете оценени първоначално за 100
лева, но към настоящото време, като антикварна стойност 800 лева.
10. Един брой старо радио – грамофон,
марка „Рекорд”, закупен 1970 година, и 80 броя стари грамофонни плочи, на обща
стойност 160 лева.
11. Един брой дървен скрин/шкаф с хоризонтални чекмеджета/, с 4 броя
чекмеджета, изработен по поръчка при майстор дърводелец сух дъбов материал, на
стойност 300 лева.
12. Петнадесет броя керамични
комплекта/всеки състоящ се от шест броя/ от чаши - 6 комплекта за вино, 9
комплекта за ракия/ и около 20 броя чинии и тави, от керамика, на обща стойност
200 лева, към момента на увреждането.
13. Пет броя дървени секции/тип
библиотека/,изработени от талашит, полирани,стандартен размер, всяка една
висока 260 см. и широка 80 см., закупени преди около 15 години, на стойност
около 800 лева, към момента на увреждането, които секции са в наличност в
кьщата, като едната е на тавана, а три са на първия етаж в хола.
14. Сто броя художествена литература,
на известни български и чуждестранни писатели, с антикварна стойност, оценени
общо за сума от 200 до 600 лева.
15. Два броя ъглови легла комплект с
ракла, на обща стойност 140 лева.
16.един брой гардероб двукрилен, изработен от масивна чамова дървесина, по
стара дърводелска технология, ръчна изработка, произведен преди 40 години,
годен, с цена към момента на увреждането между 40 и 200 лева.
17. Кристален сервиз за шампанско
състоящ се от 6 броя чаши, оценена за сума между 150 и 300 лева.
18. Три броя картини с дървени рамки,
едната е с размери 130/90 см., нарисувана с маслени бои през 1960 година, представляваща
река, гора и две сърни,на стойност между 200 и 300 лева, другите две
представляват дървени рамки с апликирани вътре изсушени цветя, оценени за по 20
лева всяка една, с размери всяка 40/20 см, закупени през 1985 година.
19. Порцеланови бели чинии за хранене
30 броя, сервиз за вино от керамика руско производство, представляващ една кана
и шест чаши закупен през 1975 година,керамичен сервиз за ракия състоящ се от 6
чаши, закупен през 1975 година и
керамичен голям съд за готвене с диаметър 25 см. в комплект с 6 броя гювечета
за готвене, закупен през 1986 година,на обща стойност 200 лева.
20. Един брой двукрилен
гардероб,стандартен размер, с размери: ширина-180, височина-200, дълбочина-60
см., изработен от масивно дърво-чам, закупен преди 30 години, годен, на
стойност 300 лева.
21. Три броя надстроени шкафове
изработени от чам, с размери:Височина 80 см., обща дължина 200 см., дълбочина
60 см.,били над гардероба, ръчна изработка, закупени преди 20 години, годни за
съхранение на дрехи.
22. Един брой портманто представляващо
шпертплатова вертикална стена с височина 200 см. и ширина 120 см, с огледало
40/60 см. със закачалка за дрехи с дължина 100 см. и шкаф за обувки в основата,
с широчина 120 см. и височина на шкафа 50 см. с две вратички, шкафът изработен
ръчно от масивна дървесина, преди 30 години, годен, на стойност 200 лева.
23. Един брой радио тон колона, модерна, с МП-3 плейър и един брой зарядно за
нея, закупен през 2019 година, на стойност между 50 и 80 лева.
Исковете са с правно основание
чл.45 и чл.59 от ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответниците,
чрез пълномощник, оспорват исковете. Поддържат становище за процесуалната им недопустимост,
поради липса на правен интерес, както и за тяхната неоснователност и
недоказаност и молят за отхвърлянето им. Твърдят, че след като сключили договор
за покупко-продажба и учредяване право на ползване върху недвижим имот с н.акт
№ 192, т.1 дело № 71/2019г. на нотариус Ивайло Лиловски, по никакъв повод не са
имали отношения с ищеца и неговия баща. Поддържат, че продавачите са изнесли
след сделката собствените си движими вещи в друга постройка в същия парцел, а
бащата продавач останал да живее в продадения имот, докато си устрои
постройката за обитаване и нямат никакво отношение към смъртта му. Оспорват
твърдението да са обсебили и продали лични на ищеца и баща му движими вещи и
такива с номизматична стойност. По силата на сключената сделка владението върху
закупения имот се предава в деня на сключването й и продавачите не могат да
имат никакви претенции за в бъдеще за лични вещи, които не са изрично посочени,
че се намират в имота и са тяхна собственост. Освен това не се посочват от
ищеца за какви вещи се претендира тази стойност от 5000 лева.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, в
съответствие с правилото на чл.235 ГПК, дават основание на съда да приеме за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че по силата на нот.акт №192, т.1, рег.№ 1721,
нот.дело № 71/2019г. на нотариус Ивайло Лиловски ищецът е неговият баща Асен И.
Димитров са учредили на ответниците С.С. и С.Й. пожизнено право на ползване и
са им продали следния свой собствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 12259.1003.258.1.1, находящ се в гр.Враца, община Враца, по
кадастралната карта и и регистри на гр.Враца с адрес на имота: гр.Враца,
кв.Кулата, ул.“Мир“ №32, етаж първи, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
12259.1003.258, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
площ 67.00 кв.м., при съседи: под обекта:няма, над обекта: № 12259.1003.258.2,
ведно със цялото мазе и съответните ид.части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото. Посочена е цена на учреденото право на
ползване – 2000 лева и и на прехвърленото право на собственост – 8000 лева,
които суми прехвърлителите са декларирали, че са получили напълно от
ползувателите, респ. купувачите.
Видно от представения препис-извлечение от Акт за смърт, бащата на ищеца е
починал на 08.01.2020г. и е безспорно, че негов низходящ наследник е ищеца,
който понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора Враца.
Установява се от писмо на Затвора Враца вх.№260623/18.03.2022г. на ВРС, че
през м.01.2020г. по отношение на л.св. П.А.И. е изтвена 1 бр. Докладна записка
от инсп.психолог от 09.01.2020г., а за стабилизиране и проследяване на
емоционалното му състояние са проведени две планирани консултации – на
10.01.2020г. и 17.01.2020г., за които не са изготвяне докладни записки. От
приложената към писмото Докладна записка от 09.01.2020г. до Началника на
Затвора Враца се установява, че е проведена кризисна интервенция с цел
възстановяване и балансиране на емоционалното състояние на лицето П.А., след
получена новина за смъртта на баща му, е целесъобразно да му се даде лекарство,
което да подпомогне заспиването му във вечерните часове. При проведената
интервенция, лицето не е декларирало суицидни намерения, но въпреки това с
превантивна цел е необходимо периодичното му проверяване и наблюдение от НОС.
Изискана е преписка вх.№ 158/2020г. на ОП Враца, образувана по жалба на
ищеца срещу ответниците С.С. и С.Й., с твърдения за извършено от тях с
документна измама отнемане на жилището на баща му на адрес гр.Враца, кв.Кулата,
ул.“Мир“ №32 и впоследствие го убили. Преписката е приключила с постановление
от 30.12.2020г. за отказ от образуване на досъдебно производство за деяние по
чл.115 и следващите от НК.
По делото за събрани гласни доказателства, чрез разпита на две групи
свидетели - посочените от ищеца св.Й.Й., л.св.Мариян Ф. и л.св.И.М. и
посочените от ответниците свидетели Снежана Атанасова и Станислав С..
В показанията си св. Й.Й. /леля на ищеца/ твърди, че живее в
кв. Кулата, ул. „Мир" № 32 в къща, която е на три етажа. Тя е на втория етаж, който е продала на ответниците С.Й. и С.С., запазвайки си правото да живее в това жилище
пожизнено и безвъзмездно да ползва имота. Поддържа, че Асен, бащата на ищеца, живеел на първия етаж на
същата къща до смъртта си, а преди
неговата смърт ответниците С.Й. и С.С. му поискали да им плаща наем. Твърди, че в къщата има и зимен етаж, който по документ е
мазе, но е строен за живеене и в него има
три стаи, коридор
с дървена ламперия, баня с тоалетна. Заявява, че С. и С. притеснявали Асен като му искали наем за първия
етаж, на
който той останал
да живее, но тя няма
представа дали той е
плащал наем. Асен плачел
постоянно за това, че го притесняват за наем, качвал кръвното и когато пак покачил кръвното на
07.01.2020 г. - вечерта, бил закаран от сестра
му и племенника
в болница, а на
другия ден сутринта на 08.01.2020 г. вече бил починал. Свидетелката не знае дали е имало
уговорка между Асен от една страна и от друга страна С. и С. Асен да им плаща
наем, но тормоза
който се упражнявал
върху него за плащането на наем му се отразявал зле, тъй като той се притеснявал, че няма пари за
да плати този наем. За момчето Г., който е син на С. и С., Асен не се е
оплаквал да го тормози. Свидетелката споделя,
че първия етаж, на който живеел Асен имало печка на твърдо гориво, електрическа печка
– готварска. В кухненския бокс имало дървени шкафове, витрина – шкаф и мивка. В
кухнята имало две
ъглови легла и ракла, машина шевна - крачна, квадратна кухненска маса с три
стола. В хола имало
диван с два фотьойла,
които вещи сега се намират в малката къща в двора, която малка къща е
собственост на ищеца П., тъй като е строена на името на майка му. В хола имало още голяма маса -
разтегателна, полирована, ниска масичка и
пет секции - високи. Едната
секция била
гардероб, в друга секция бил
телевизора. В секцията с телевизора имало и два рафта с книги. В другите две секции
имало сервизи
от чаши, а сервизите за хранене били в кухнята. В показанията си твърди, че веднага след
погребението на Асен, С. и С. заключили първия етаж, а тя искала в присъствие на свидетел, да се опише
имуществото и тогава да им даде ключ и те да
влязат, но те влезли и сменили патронника на
вратата.
В спалнята имало голямо легло с матрак, гардероб и две
нощни шкафчета. Шкафчетата са изнесени, но са счупени сега. В спалнята имало и една голяма
картина на стената, която е изнесена и се намира в малката къща. Изображението
й е две сърни, гора с река.
В
коридора на етажа имало според свидетелката
вградена мебел, закачалка, гардероб, шкафове под закачалката и
гардероба и шкаф над вратите на кухнята. Това нещо от коридора се изнесло от С. и С..
Посочва, че на 11.07.2020 година след обяд към
15.20 часа видяла С. и С., че изнасят багаж от първия етаж и го товарят на камион, а
сина им Г. поема багажа на камиона. Спомня си, че на зимния етаж – мазе, в
механата, имало
старинен грамофон марка „Ориент от 1900 г., за плочи към него незнае. Имало е и един старинен
щик за пушка с надписи. Дървената ламперия на стената била обкована с домашно
тъкани черги. Имало
голяма, дървена маса – дълга,
дървени пейки, застлани с домашни черги, старинна, ниска дървена кръгла маса
„сения“, керамичен
комплект калени съдове за храна, комплект керамични чаши за вино и ракия и
дървени лъжици. Знае
и за една дървена бъклица.Около кръглата малка маса имало три трикраки столчета, имало дъбова бъчва –
буре за вино 350 литра и
малко буренце за ракия,
една картина с български войводи с дървена рамка. Едно старо радио-комплект с
грамофон „Рекорд“, което
е изнесено в гаража.
Стари плочи в момента няма при това радио. Имало старинна постелка за под „козяк“- от козя
вълна.Имало и масивен
дървен скрин с четири чекмеджета в стаята от към двора.
На зимният етаж имало още една стая от
към улицата, с кухненски
бюфет, бял, който е изнесен в малката къща на двора. В тази стая имало и легло заедно с
родопско одеяло. Шевната, крачна машина е изнесена на тавана.
В показанията си свид.
МАРИЯН Ф., твърди, че с ищеца се познават от Затвора Враца и били в една килия три
месеца. Споделя, че когато ищецът получил съобщение, че баща
му е починал,
поискал да го
пуснат от затвора за погребението, но му отказали. П. като разбрал за смъртта на баща
си бил
разтревожен и разплакан. Това състояние продължило близо един месец. Той плачел, жалел баща си, ходел небръснат. Не е
казвал пред свидетеля причината
баща му да почине. Свидетелят заявява, че
на свиждане в затвора при ищеца идвала леля му, а баща му
не е виждал.
Св. И.М. твърди, че бил заедно с ищеца година
и три месеца в една килия в Затвора
Враца. Когато разбрал за смъртта на баща си ищеца психически я приел тежко. Страдал и се променил в отрицателен
смисъл. Понесъл
това нещо много зле. П. му
споделял, че
някакво семейство - Славейчо и С. тормозят психически бащата му.
Установява се от показанията на СВИД.
СНЕЖАНКА АНАСТАСОВА, че със ответниците
са приятелски семейства. През 2017 година те закупили втория етаж от къща в кв. Кулата от св.Й.Й., а след две години закупили и дела от къщата
на Асен, защото му трябвали пари
за сина му, който бил в затвора. След като купили от Асен имота, през есента започнали да правят ремонт
на мазето и трябвало
да изхвърлят боклуци, а свидетелката
ходила да им
помага. Мазето било
порутено, имало
боклуци по пода. Нямало
прозорци и те изкарали
всичко на боклука. Изкарали
мазилка. Вратите не можели
да се затварят. Свидетелката споделя, че
не е видяла да е имало в мазето маси, столове,
шкафове, сервизи, чаши,
буре. В това мазе на приземния етаж, където влязла през есента на 2020 г., заварила само голи стени и
някакви боклуци по пода, мазилка от стените. На първият етаж когато влязла имало две ъглови легла
отдолу подпрени с тухли. На един от прозорците имало
найлон, нямало
стъкло. Друго не й
е направило впечатление да е имало. Заявява, че след като С. и С. закупили етажа от
Асен, когато е
ходила в къщата е
виждала Асен в двора. Те си говорели, били в добри отношения. Незнае да е имало
уговорка Асен да плаща наем и той не е плащал такъв. Според свидетелката С. и С.
просто са съжалили Асен и са го оставили да живее на етажа.
СВИД.
СТАНИСЛАВ С. твърди, че с ищеца П.И. са първи братовчеди, и знае етажа и мазето в къщата в квартал
Кулата. Разбрал е на
погребението на вуйчо си Асен
– бащата на П., че етажа и мазето са продадени и тогава се запознал с новите
собственици. В дома е
виждал обикновена покъщнина, каквото има във всеки дом. Този ден за който говори, не е чувал тогава
лелята /по майчина линия/ на П. да е говорила за липсващи вещи. Тогава новите собственици попитали свидетеля дали има претенции за някакви вещи от
етажа и мазето. Отговорил им,
че няма никакви претенции и те казали, че каквото има в помещенията ще го
изнесат в старата къща, която е в двора. П. не е присъствал на погребението на
баща си, тъй като бил
в затвора. Майката на свидетеля е сестра
на бащата на П.. В деня на погребението на вуйчо си свидетеля заявява, че се качил на етажа, който бил отключен, а тялото
за поклонение било
оставено вън на двора. На етажа имало една секция с четири, пет книги, един диван и един
фотьойл. В кухнята имало
печка на дърва и две ъглови легла. Тия вещи били на възраст повече от 30 години. Мазето си
спомня в периода, в който е
бил ученик във Враца и е
живял преди повече от 30 години в една от стаите. В мазето на къщата
имало
обособено помещение механа, баня и кухня. Твърди, че в мазето е влизал година, две преди смъртта на вуйчо си. Механата била битово направена, имало един стар грамофон, дървена маса,
пейки, черги, камина. Имало
буре, облицовано с ламперия и се виждала отпред само канелата. Стените били облицовани с
ламперия. Имало бъклици и старинен щик, но когато влизал, не си спомня да
ги е видял да
са били там.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Основен
принцип в гражданското право е, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, намиращ
основанието си в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. За да бъде уважен предявеният на това основание иск,
следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки:
противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат
и вина. Вината на деликвента се презумира до
доказване на противното от насрещната страна /ответника/ съгласно установената
в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
законова презумпция.
Претенцията на ищеца, че в периода 04.04.2019г. до 08.01.2020г. покойния му
баща Асен Димитров е бил подложен на безчовечно и унизително отношение от
страна на ответниците и е починал при „доста странни обстоятелства“ остана
недоказана, с ангажираните по делото доказателствени средства. Не бе установено
в условията на пълно и главно доказване, че именно ответниците с
действия или бездействия са причинили смъртта на Асен Димитров. Твърдения на ищеца в този смисъл са
правени и в жалби до Прокуратурата, но както се установи, извършеното
разследване по преписка №158/2020г. на ОП Враца е приключило със становище на
наблюдаващия прокурор за липса на данни за извършено престъпление по чл.115 и
сл. НК и отказ за образуване на досъдебно производство. Извод за извършено
противоправно деяние на ответниците, представляващо граждански деликт не може
да се направи и от събраните в настоящото производство доказателства.
Твърдения, че ответниците били искали от бащата на ищеца наем за ползване на
етажа, от къщата, който им бил продал, за да продължи да живее в него, се
съдържат в показанията на св.Й.Й., но същите останаха изолирани и неподкрепени
от други доказателства, още повече, че както се установи, в двора на поземления
имот има и друга по-малка къща, която не е предмет на продажбата и е била годна
за обитаване. Освен това дори да се приеме за вярно твърдението, че наем е
искан, то това не представлява противоправно поведение на собственик на имот,
който отдава своя вещ за ползване другиму, тъй като съгласно чл.228 от ЗЗД
договорът за наем е възмездна сделка. Не са въведени други твърдения, за осъществени
от ответниците противоправни деяния, с които бащата на ищеца да е бил подложен
на безчовечно и унизително отношение, поради което при липса на този основен
елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, този иск като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
По отношение на иска по чл.59 от ЗЗД за претърпени от
ищеца имуществени вреди, произтичащи от обсебването на негови движими вещи и
имущество на територията на двата спорни етажи и тяхната „разпродажба“, съдът
намира следното:
Обичайно е всеки жилищен имот да е обзаведен с вещи и
пригоден за живеене и както установяват свидетелите Й.Й. и Станислав С., такива
вещи е имало и в продадения от ищеца и покойния му баща на ответниците процесен
имот. Сделката по учредяване право на ползване и покупко-продажба е осъществена
на 04.04.2019г. и при липсата на отбелязване в нотариалния акт следва да се
приеме, че собствеността преминава върху новите собственици, включително
правомощието владение, от деня на сделката. Право на прехвърлителите е да
изнесат движимите си вещи от продадения недвижим имот и да ги съхранят, не го
ли направят те остават в разпоредителната власт на новия собственик. В
конкретния случай се установи, че бащата на ищеца е продължил да живее в прехвърления
на ответниците имот в продължение на няколко месеца до смъртта си, в който
период, при липса на данни за противопоставяне от новите собственици, е могъл
да организира съхранението на вещите си, включително в находящата се в същия
поземлен имот друга къща на негова съпруга. Св.Й.Й. установява, че различни по
вид и предназначение движими вещи е имало както на първия етаж, така и в зимния
етаж, без да конкретизира състоянието им, а свидетеля С. посочва, че някои от
тях, които е видял на погребението на вуйчо си /баща на ищеца/ са на повече от
30 години. Според св. Атанасова в зимния етаж е имало само боклуци и паднала
мазика, а на първия етаж прозорец без съткло и ъглови легла, подпрени с тухли.
Съдът, макар и отчитайки близките родствени връзки на ищеца със св.Й.Й., чийто
показания преценява по правилото на чл.172 от ГПК, при възможна нейна
заинтересованост, счита, че няма основание да им откаже доверие. Но в случая от
съществено значение е вида, предназначението и състоянието на вещите, както и
факта претендираните от ищеца вещи обсебени ли са и продадени от ответниците.
За някои от тях св.Й. твърди, че са пренесени от ответниците в малката къща в
двора. Това признава и ответницата С.Й., която поддържа, че всичко което е било
годно за употреба е пренесено в малката къща, а счупеното и негодно са изкарали
с камионче. При този анализ на доказателствата не може да се изведе категоричен
извод, че ответниците в качеството им на собственици на придобития от ищеца и
неговия баща недвижим имот са обсебили техни годни за употреба по
предназначение движими вещи, съгласно представения опис и са ги продали, което
да влече и тяхна отговорност за заплащане на претендираната от ищеца стойност. Затова
и този иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
При този изход на делото в полза на ответниците на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от П.А.И., ЕГН **********,*** за осъждане на ответниците С.Г.Й., ЕГН **********, С.Г.С.,
ЕГН ********** и Г.С.Г., ЕГН **********,*** да му заплатят сумата 15000 лева
нанесени му неимуществени вреди за това, че в периода 04.04.2019г. до
08.01.2020г. покойния баща на ищеца Асен Димитров е бил подложен на безчовечно
и унизително отношение от страна на ответниците и е починал при „доста странни
обстоятелства“, както и за осъждане на ответниците да му заплатят сумата 5000
лева за претърпени от него имуществени вреди, произтичащи от обсебването на
негови /на ищеца/ движими вещи и имущество от недвижим имот, предмет на нот.акт
№192, т.1, рег.№ 1721, нот.дело № 71/2019г. на нотариус Ивайло Лиловски.
ОСЪЖДА П.А.И., ЕГН
**********,*** да заплати на С.Г.Й., ЕГН **********,
С.Г.С., ЕГН ********** И Г.С.Г., ЕГН **********,*** сумата 1000.00 лева,
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………