РЕШЕНИЕ
№…
гр. Плевен, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на шести юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….
2………………………
при
секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА т.д. № 215 по описа за 2018 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от „***“АД със седалище гр.С.
против Л.И.Л. и Н.В.О..Ищецът твърди, че по силата на договор за банков кредит ***
г., сключен между „***“АД със седалище гр.С., от една страна, и Л.Л. и Н.О., от
друга страна, банката е предоставила на кредитополучателите размер на
равностойността в швейцарски франкове на 15 000 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита.Крайният
срок за погасяване на кредита съгласно чл.5 от договора е 180 месеца, считано
от датата на усвояване на отпуснатите по договора суми.На 01.04.2008 г. по
банковата сметка на Л.Л. е преведена сумата в размер на 24 038 CHF.За обезпечение на отпуснатия
кредит кредитополучателите Л.Л. и Н.О. са учредили в полза на банката договорна
ипотека върху недвижим имот с нотариален акт за договорна ипотека на недвижим
имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г.Ищецът се позовава на чл.27, ал.1
от договора, поради което на 15.05.2008 г. между „***“АД и „***“АД („***“) е сключен договор за прехвърляне
на вземания по договори за кредит.Банката е уведомила кредитополучателите за
извършеното прехвърляне при сключване на допълнителното споразумение от
06.03.2009 г., а така също и с нотариална покана от 08.03.2018 г.Към договора
за банков кредит има сключени няколко допълнителни споразумения, представляващи
неразделна част от него: 06.03.2009 г., от 30.04.2010 г., от 13.12.2010 г., от
22.12.2010 г., от 23.06.2011 г.,от 29.02.2012 г., от 18.09.2012 г., от
25.04.2013 г.По силата на т.ІV от допълнително споразумение от 06.03.2009 г.,
т.3 от допълнително споразумение от 30.04.2010 г., чл.3 и чл.6 от допълнително
споразумение от 22.12.2010 г., чл.4 и чл.6 от допълнително споразумение от
23.06.2011 г.,чл.4 и чл.6 от допълнително споразумение от 29.02.2012 г., чл.3 и
чл.4, ал.2 от допълнително споразумение от 18.09.2012 г., чл.3, ал.3 и чл.4,
ал.2 от допълнително споразумение от 25.04.2013 г., страните са се съгласили
съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение
договорни лихви да бъдат преструктурирани към размера на редовната и непогасена
главница, за което кредитополучателите дават своето съгласие, упълномощават и
оправомощават кредитора.Вследствие на така извършените капитализации размерът
на задължението е в размер на 27 015.66 CHF.Относно таксите и застраховките
се позовават на чл.4 и чл.10, т.3 от договора.Нотариалните такси, които се
претендират, са във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост и
уведомяването по смисъла на чл.99, ал.3 за сключения договор за цесия.С договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017 г., приложение №
1, неразделна част от него, „***“АД е прехвърлило на „***“АД всички свои
вземания по кредитите, заедно с всички обезпечения, включително и всички свои
вземания от ответниците, произтичащи от договор за банков кредит ***/27.03.2008 г. и сключеното към
него допълнително споразумение, заедно с всички обезпечения и други
принадлежности.Банката е уведомила кредитополучателите за извършеното
прехвърляне с нотариални покани от 08.03.2018 г.Поради неиздължаване на
погасителна вноска с падеж 10.06.2013 г. на основание чл.18 от договора от
27.03.2008 г. и чл.60, ал.2 ЗКИ банката е обявила цялото задължение за
незабавно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.Направено е
искане, с което да се постанови решение, с което да бъдат осъдени солидарно длъжниците
Л.Л. и Н.О., да заплатят на ищеца частично дължимите се от тях суми,
произтичащи от договор за банков кредит *** от 27.03.2008 г. и
допълнителните споразумения към него, в размер на 23 554.01 CHF - представляваща непогасена част
от главницата по договора за банков кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба, 391.59 CHF - такси за периода от 09.10.2013
г. до 02.04.2018 г., 64.06 CHF - застраховки за периода от 23.03.2016 г. до 24.04.2018 г. и 504.99 BGN - нотариални такси за периода от
01.03.2018 г. до 11.05.2018 г., както и направените съдебни и деловодни
разноски по водене на делото, от които: държавна такса в размер на 1 691.93 лв.
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 158.73 лв.
Ответницата Н.О. не изразява
становище по съществото на спора.
Ответникът Л.Л., чрез особен представител, изразява становище, че счита
исковете за допустими, но неоснователни.Оспорва ги изцяло както по основание,
така и по размер, по съображения, подборно изложени в приложената писмена
защита.
Съдът намира за установено
следното от фактическа страна.
По силата на договор за банков
кредит ***/*** г., сключен между „***“АД и
кредитополучателите Л.Л. и Н.О., банката им е предоставила размер на
равностойността в швейцарски франкове на 15 000 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване, както следва: равностойността
в швейцарски франкове на 5 250 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на посочения недвижим
имот; равностойността в швейцарски франкове на 9 750 евро, по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита за други разплащания.
Крайният срок за
погасяване на кредита съгласно чл.5 от договора е 180 месеца, считано от датата
на усвояване на кредита - 28.03.2008 г., като последните вноски са дължими на
01.04.2023 г.
За обезпечение на отпуснатия кредит
кредитополучателите са учредили в полза на банката договорна ипотека върху недвижимия
имот, находящ се в гр.Плевен, с нотариален акт за договорна ипотека на недвижим
имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г.
Съгласно чл.27, ал.1 от договора, банката и
кредитополучателите са се съгласили, че във всеки един момент от действието на
договора за кредит, банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от договора, на дружества или институции от групата на ***, вкл. на
„***“АД или на други финансови и нефинансови институции или дружества,
включително такива, чиято дейност включва секюритизация.
На 15.05.2008 г. между банката и „***“АД
е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит.По силата на
този договор и приложението, представляващо неразделна част от него и на
основание чл.27 от горепосочения договор от 18.06.2008 г., всички вземания по
кредитите, заедно с всички обезпечения, са прехвърлени на „***“АД, между които
е и процесното такова.
Банката
е уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне при сключване на
допълнителното споразумение от 06.03.2009 г., а също и с нотариални покани от
08.03.2018 г.
Към договора за банков кредит от 27.03.2008 г.
са сключени: допълнителни споразумение от 06.03.2009 г., допълнително
споразумение от 13.12.2010 г., допълнително споразумение от 22.12.2010 г.,
допълнително споразумение от 23.06.2011 г., допълнително споразумение от
29.02.2012 г., допълнително споразумение от 18.09.2012 г., допълнително
споразумение от 25.04.2013 г., представляващи неразделна част от договора за
кредит.
С договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 25.10.2017 г. Приложение № 1, неразделна част от
договора, „***“АД е прехвърлило на „***“АД всички свои вземания по кредитите,
заедно с всички обезпечения, между които е и процесното.
Поради неиздължаване на погасителна
вноска с падеж 10.06.2013 г., на основание чл.18 от договора за банков кредит
от 27.03.2008 г. и чл.60, ал.2 ЗКИ, банката е обявила цялото задължение за
незабавно изискуемо и дължимо, без да прекратява действието на договора, с
нотариалните покани от 08.03.2018 г., изпратени до ответниците Л.Л. и Н.О..
От съдебно - счетоводната
експертиза, изготвена от ВЛ К.Х., неоспорено от страните, което съдът възприема
като обективно и компетентно, се установява, че датата на усвояване на кредита
по описания договор е 28.03.2008 г., а сумата в размер на 24 038 CHF е постъпила по откритата сметка в
CHF (шв.франка) на 01.04.2008 г. на ответника.
За периода от 27.03.2008 г. - 18.09.2018
г. са направени общо 133 вноски, като 112 вноски за погасяване на лихвата по
договора в размер на 8 066.98 CHF и 21 вноски за погасяване на главницата по договора в размер на 1 239.65 CHF, като общата сума е в размер на
9 306.63 CHF.
ВЛ е посочило, че към договора за
кредит за покупка на недвижим имот има няколко допълнителни споразумения: от
06.03.2009 г., от 30.04.2010 г., от 13.12.2010 г., от 22.12.2010 г., от
23.06.2011 г., от 29.02.2012 г., от 18.09.2012 г., от 25.04.2013 г.В началото
на 2009 г. вноските по кредита са просрочвани и поради тази причина са сключвани
допълнителните споразумение в периода 2009-2013 г., които са за съгласие
съществуващите и непогасени просрочия и начислените за периодите на облекчение
договорни лихви да бъда преструктурирани към размера на редовната и непогасена
главница.
ВЛ е посочило, че от 10.06.2013 г.
кредитополучателите са преустановили вноските по банков кредит ***.
Според заключението на ВЛ размерът
на непогасената главница по договора за банков кредит е в размер на
25 776.01 CHF, а по
втори вариант, като към нея не е включен размерът на натрупаните лихви за
просрочие, е 23 259.08 CHF.
Споразуменията от 23.06.2011 г., от 18.09.2012 г. и от
25.04.2013 г. не са подписани от ответника Л.Л., видно от заключението на
изготвената съдебно - почеркова експертиза от ВЛ М., неоспорено от страните,
което съдът възприема като обективно и компетентно.ВЛ е посочило също така, че
ръкописният текст в споразуменията от 06.03.2009 г., от 22.12.2010 г., от
23.06.2011 г., от 29.02.2012 г. от 18.09.2012 г., от 25.04.2013 г. е изписан от
друго лице.Посочило е също така, че дали ръкописните текстове в документите са
изписани след полагане на подписите не може да се установи.
При сключването на горепосочените
три допълнителни споразумения - от 23.06.2011 г., от 18.09.2012 г. и от
25.04.2013 г. ответникът е имал пълномощник, с оглед на представеното такова от
23.04.2011 г.
Ответникът е оспорил автентичността
на подписа си върху посочените от ВЛ допълнителни споразумения, но не е провел
успешно производството по чл.193 ГПК, поради което съдът приема, че не е
оборена формалната доказателствена сила на посочените писмени документи като
частни диспозитивни такива относно изявленията на подписалото ги лице и тяхното
авторство.
Изписаният ръкописен текст в съответните
споразумения отразява размера на задълженията на кредитополучателя към
посочения в тях момент.
Оригиналът на допълнителното споразумение от
30.04.2010 г. не е представен.Неговата автентичност е оспорена от ответника и
за него е открито производство по чл.193 ГПК.Видно обаче от заключението на ВЛ Х.
извършени капитализации в този период има преди сключването му - на 01.04.2010
г. в размер на 370.80 CHF, а след това - на 13.12.2010 г. в размер на 192.88 CHF.
При спор относно верността на отразеното в частния
диспозитивен документ не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК, но в този случай съдът преценява документа като
писмено доказателство според правилата по чл. 178 - чл. 189 ГПК и изгражда фактическите си изводи по вътрешно
убеждение и при съвкупна преценка и обсъждане на всички събрани по делото
доказателства.От
доказателствата по делото не се установява датата, вписана в документите,
посочени от ответника (стр.143 от делото), като дата на издаването им, както и времевото вписване на ръкописните
текстове в тях да е след полагането на подписите на страните.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна.
Правното основание на предявения иск
е чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и сл.ТЗ.
Между страните по делото е сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот от 27.03.2008 г., съгласно който банката е
предоставила на Л.Л. и Н.О. банков кредит в размер на 24 038 швейцарски
франка за покупка на недвижим имот при уговорените условия и срок, като за връщането на кредита и за другите
задължения по договора, ответниците отговарят солидарно.
Първият спорен между страните въпрос
е кога кредитът е станал предсрочно и изцяло изискуем.
Съгласно чл.18, ал.2 от договора за
кредит при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
От заключението на ВЛ Х. е видно, че
още при сключването на допълнителното споразумение от 06.03.2009 г. е имало
просрочие от 236.35 CHF по
главницата и 187.98 CHF просрочие
по лихвата, като просрочията са описани от ВЛ поотделно през периода м.01.2009 г.
- м.03.2009 г.
Следователно първото просрочие на кредита е
от посочения период.
От заключението на ВЛ Х. се
установява, че от 10.06.2013 г. ответниците са преустановили вноските по
банковия кредит.
Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми.Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й ( решение № 135/21.09.2017 г. на ВКС по т.д.№ 565/2016
г., І т.о.).Тя може да бъде обявена на ответниците
както преди депозиране на исковата молба, с която се предявява осъдителен иск,
а ако това не е надлежно осъществено дотогава - с връчване на копие от исковата
молба на ответниците, включително и на
назначен особен представител на основание чл.47, ал.6 ГПК, ако има такъв.
В процесния случай с нотариалните
покани от 08.03.2018 г. на основание чл.18 от договора и чл.60, ал.2 ЗКИ
банката е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, без да се
прекратява действието на договора, а ИМ е депозирана на 20.09.2018 г., като е
предявен осъдителен иск.Нотариалните покани, с които банката е уведомила
ответниците по делото за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, са
редовно връчени.Не е необходимо назначаването на особен представител в
нотариалното производство, тъй като банката, тъй като не е уговорено друго,
може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл.
и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена
процедурата по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5-отсъствието от адреса по чл.47 ГПК
се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
В процесния случай волеизявлението на кредитора се счита връчено на
ответника Л.Л. на 08.05.2018 г., на Н.О. с получаването му на 24.04.2018 г., а непогасени са три последователни месечни вноски - вноски с падежи 10.06.2013
г., 10.07.2013 г. и 10.08.2013 г., които са обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, предвидени в договора за кредит.
Ето защо съдът не приема възражението
на ответника, че кредитът е станал предсрочно и изцяло изискуем на 01.03.2009
г. по силата на чл.18, ал.2 от сключения между страните договор.Дори и
договорът за банков кредит да съдържа клауза за автоматична предсрочна
изискуемост при определени обективни условия, то съдът счита, че е нужно
изрично волеизявление на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем,
което да е достигнало до ответниците (преди депозиране на ИМ или обективирано в самата ИМ), и в хипотезата на предявен
осъдителен иск.
Не се касае за договор за периодични
платежи, тъй като при договора за банков кредит е налице неделимо плащане,
поради което погасителната давност е тази по чл.110 ЗЗД- петгодишна такава.Дори
и да се приеме, че възражението на ответника в тази насока за изтекла
погасителна давност е своевременно направено, макар и да не е обективирано в
отговора на исковата молба, с оглед на чл.131 ГПК във вр. чл.133 ГПК, то същото
е неоснователно, тъй като предсрочната изискуемост е обявена от банката на
ответниците през 2018 г., когато е депозирана и исковата молба.
Неоснователно е възражението на ответника, че по
делото не са се събрали доказателства за
това, че той е уведомен редовно, съгласно изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД, за
извършените цесии на процесните вземания, нито преди предявяването на настоящия
иск, нито едновременно с исковата молба, поради което, с оглед разпоредбата на
ал.4 на този текст, прехвърлянето няма действие спрямо него.
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това.В процесния случай с оглед на чл.27, ал.1 договорът допуска
прехвърляне на вземането.Прехвърлянето поражда действие между цедента и
цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение длъжника от момента на съобщаването на
последния от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.Не може да се приеме за недоказано
уведомяването на длъжниците от стария кредитор –ищец в настоящето
производство, за цесията от 15.05.2008 г., за да може да се приеме, че по
отношение на тях тя не поражда правно действие.В чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е предвидена специална форма за действителност по отношение на
уведомяването, като то може да бъде осъществено по всякакъв начин, стига да е
изходящо от цедента.Достатъчно е да са налице доказателства, че уведомлението е
стигнало до адресата си и длъжникът е разбрал за извършеното прехвърляне на
вземането.Такъв е и настоящия случай, тъй като последващите споразумения са
сключени с „***“ АД, като в тях е отразено съгласието на страните за
предоговаряне на съществуващите задължения на кредитополучателите по договора
за кредит от 27.03.2008 г.
От
своя страна „***“ АД е уведомило ответниците за прехвърляне на вземанията си преди
подаване на исковата молба.
Изходящото
от цедента уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД ( решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т.д.№ 193/2018 г. – І т.о.).
Следващият
правнорелевантен въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е уговорката
в допълнителните споразумения към договора за кредит за преструктуриране на
кредитното задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковете
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008 г., отм. ДВ
бр.40/13.05.2014 г.), чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви към размера на редовната главница,
представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, съществува ли разлика между
анатоцизма и „капитализиране“, респ.“капитализация на лихви“, какво включва
„преоформянето“ по банковата сделка с оглед на чл.13 посочената Наредба.
Олихвяването
на изтекли лихви (анатоцизъм) е подчинено на специален правен режим, като съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД същото става съобразно наредбите на Българската народна банка, т.е. е
допустимо само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия,
определени в нормативен акт.Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в
отношенията между търговци с оглед на чл. 294, ал. 2 ТЗ ( решение № 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2013
г., I г. о., определение № 826 от 27.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 498/2016 г.,
I т. о.).
Първоначално Наредба № 9 от
31.05.1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на задължителните
специални резерви (законови провизии) от банките (отм.) допуска
капитализация на лихви (натрупани
просрочени лихви) - чл.15 и
дава дефиниция на понятията „капитализация“ и „несъбрани лихви“ в §1, т.5 и т.9
от ДР на същата.
Впоследствие в чл.17, ал.2 от Наредба № 9 от 15.07.1997 г.
за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за
покриване на риска от загуби (отм.) е посочено, че банките не могат да капитализират
просрочени лихви и дава определение на „капитализиране“ в §1, т.5 от ДР.
В
Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на
провизии за загуби от обезценка (отм.) също предвижда в чл.16, ал.2, че банките не
могат да капитализират просрочени лихви, а какво е „капитализиране“ е посочено
в §1, т.2 от ДР.
Горепосочената
Наредба от 2008 г. не съдържа такава забрана, не дава дефиниция на
горепосочените понятия.
Следователно би могло да се приеме, че
относно релевантния за спора горепосочен период, в който са сключвани
допълнителните споразумения от 06.03.2009 г. до 25.04.2013 г., такъв нормативен
акт, който да допуска и урежда
дължимостта на лихва върху лихва при уговарянето й между страните, когато те са
банка и физически лица, няма, анатоцизмът в гражданските отношения не е
разрешен, а уговорка, която го допуска, е частично недействителна - чл.26, ал.4 ЗЗД.
В процесния случай клаузи в горепосочения
смисъл се съдържат в: т.ІV от допълнителното споразумение от 06.03.2009 г.,
чл.2 от това от 13.12.2010 г., чл.3 от това от 22.12.2010 г., чл.4 от това от
23.06.2011 г., чл.4 от това от 29.02.2012 г., чл.3 от това от 18.09.2012 г. и чл.4
от това от 25.04.2013 г.От заключението на ВЛ Х. е видно, че всичките тези
споразумения са за съгласие съществуващите и непогасени просрочия и начислени
за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера
на редовната и непогасена главница, при което капитализацията е в размер на 2 799.66
CHF, усвоеният кредит е в размер на 27 015.66 CHF, а размерът на главницата е по –голям от усвоения
кредит от 24 038 CHF.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че
е налице анатозицъм, а оттам и нищожност поради противоречие на закона на
договореното в допълнителните споразумения преоформяне чрез натрупване върху
главницата на просрочени лихви, в резултат на което се получава нов размер на
главницата, с разлика от 2 977.66 CHF в
посока увеличаване на размера на дължимата главница.
Алтернативно, съдът
съобрази следното.
Процесният договор за ипотечен кредит за покупко - продажба на недвижим имот
попада в приложното поле на ЗЗП и за него са приложими разпоредбите на чл.143 -
148 ЗЗП.
Тъй
като ответниците имат качеството на потребители, то съдът следи служебно за
нищожност поради неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се
претендира, по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, както и следва да съобрази
възраженията на ответника в тази насока, който твърди, че клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3,
чл.12, ал.1 и чл.18, ал.2 от процесния договор за банков кредит между страните,
както и т.VІ от допълнително споразумение към него от 06.03.2009 г., т.V и т.ІХ
от допълнително споразумение към него от 30.04.2010 г., т.4 от допълнително
споразумение към него от 13.12.2010 г., чл.6 и чл.10 от допълнително
споразумение към него от 22.12.2010 г., чл.7 и чл.11 от допълнително
споразумение към него от 23.06.2011 г., чл.7 и чл.11 от допълнително споразумение
към него от 29.02.2012 г. - чл.9 от допълнително споразумение към него от
18.09.2012 г. и чл.9 от допълнително споразумение към него от 25.04.2013 г., са
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, което води до тяхната нищожност,
съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и че всички атакувани като неравноправни
клаузи не са индивидуално уговорени.
Договорът за банков кредит е финансова
услуга по смисъла на чл.144 ЗЗП във вр. §13, т.12 от ДР .
Част от същественото съдържание на договора
за банков кредит е и начинът на формиране и начинът на изменение на
възнаградителната договорна лихва, макар че тя е не е предмет на делото, но има
връзка с оглед на извършените капитализации в размер на 2 977.66 CHF и определянето на размера на
дължимата от ответниците главница в настоящето производство.
Тя представлява цената на услугата, предоставена
от банката и клаузите, които касаят начинът на определянето и изменението й
следва да се разгледат в контекста на чл.143, т.12 от ЗЗП.Според този текст
неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора.
При горепосоченото съпоставяне на
главницата, която е нараснала с 2 977.66 CHF вследствие на капитализациите,
би следвало да се приеме, че е налице
завишение на цената в сравнение с цената, уговорена при сключване на
договора, при което нарастване на главницата за потребителя не е предвидена възможност
да се откаже от договора за кредит.
Ето защо следва да се приеме, че
горепосочените клаузи от допълнителните споразумения във връзка с
капитализациите, са неравноправни, съответно нищожни на основание чл.146 ЗЗП.
От друга страна,
промяната на лихвения процент поради
промяна на базовия лихвен процент не е обвързана с конкретно условие/причина,
предвидена в договора, поради което клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12,
ал.1 от договора за кредит от 27.03.2008 г., даващи възможност на банката да
променя БЛП и Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които
банката прилага при операциите си, следва да се приемат за неравноправни, тъй
като с оглед на чл.143, т.10 ЗЗП позволяват на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидени в него основания.При това
положение, с увеличение на БЛП, цената на услугата, т.е. възнаградителната
договорна лихва, която ще се плаща, е завишена в сравнение с тази, уговорена
при сключването на договора, а при капитализирането й се увеличава размерът на
главницата.Ето защо клаузите за едностранната промяна на БЛП следва да се
приемат за неравноправни с оглед на чл.143, т.10, а с оглед на чл.146 за
нищожни.
В искането за предоставяне на жилищен кредит,
депозирано от ответниците, като вид на кредита е посочен жилище кредит - плаваща
лихва.
В чл.3 от договора страните са уговорили, че
кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който към този момент е бил 4.5%, както и
договорна надбавка 1.15, като договорените в договора надбавки не се променят,
т.е. вторият компонент е константна величина.БЛП не подлежи на договаряне, той
е референтен лихвен процент, приложим за кредити с плаваща лихва и се изчислява
по методология на банката, която няма данни да е приета от потребителите.Оказва
влияние на цената на услугата по горепосочения начин.
Не са налице изключенията по чл.144, ал.2-4
ЗЗП, тъй като за да се приложат те е необходимо условията за изменение на
първоначално уговорените размери на главница и възнаградителна лихва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят следва да е получил
предварително информация как търговецът може едностранно да промени цената, за
да може да реагира по уместния за него начин, тъй като при съмнение относно
смисъла на определено условие, то се тълкува от съда по благоприятен за
потребителя начин с оглед на чл.147, ал.2 ЗЗП, като в процесния случай следва
да се приеме, че предявеният иск е основателен до размера на сумата от
23 259.08 CHF, а не до
23 554.01 CHF. Приложените
капитализации в процесния случай, макар и да са резултат на изрично договаряне
между страните, не са се отразили благоприятно на дълга - на главницата, тъй
като тя е нараснала с горепосочената сума, преструктурирането му с оглед на
чл.13 от Наредба № 9/3.04.2008 г. (отм.) не е довело до намаляването й.
Следва също така да се посочи, че след като
размерът на задължението за главница е частично определено въз основа на
нищожна договорна клауза, независимо от приемането й от кредитополучателите, то
споразуменията в тази част представляват спогодба по непозволен договор и са
нищожни по чл.366 ЗЗД (определение № 241/13.05.2019 г. на ВКС по т.д.№ 2736/2018
г.-І т.о.).
При определяне на размера на
дължимата главница следва да се изходи от първоначалния договор.
Ето защо съдът приема предявеният иск
за основателен и доказан до размера на сумата от 23 259.08 CHF - представляваща непогасена част
от главницата по договора за банков кредит, като за разликата над
23 259.08 CHF до пълния предявен размер от 23 554.01 CHF, т.е. за сумата от 294.93 CHF, искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
С оглед на гореизложеното, размерът
на претендираните от ищеца такси и застраховки следва да бъде определен
съобразно клаузите на договора за кредит от 27.03.2008 г. , като те са претендирани от него за периода 09.10.2013 г. - 02.04.2018 г.,
респ. 23.03.2016 г. - 24.04.2018 г., т.е. за период, предхождащ приетата от
съда дата на настъпване на предсрочната изискуемост - 08.05.2018 г.
Съгласно чл.4 от
договора кредитополучателят, каквото качество имат двамата ответници, заплаща на
банката следните такси: такса за управление - 1.5% върху размера на разрешения
кредит еднократно, платима при първо усвояване на кредита.В началото на всяка
следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита,
кредитополучателят заплаща на банката годишна такса за управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница
към същата дата.
Според чл.10, т.3 от договора
кредитополучателят се задължава да поема изцяло разноските, свързани с оценка,
предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и
разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху
предоставеното обезпечение.
Според чл.10, т.2 от договора за кредит
кредитополучателят се е задължил да заплаща дължимите от него такси и комисионни,
съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които банката
прилага по операциите си (Тарифата).
От заключението на ВЛ Х. е видно, че размерът на дължимите договорни такси е
430.17
CHF,
а размерът на дължимите имуществени застраховки е 164.97 CHF.
Съдът
приема, че сумите са дължими от ответниците в полза на ищеца.
Ищецът претендира сумата от 504.99 лв., съставляваща нотариални такси за
периода от 01.03.2018 г. до 11.05.2018 г.
От заключението на ВЛ Х.
е видно, че към датата на подаване на исковата молба размера на дължимите
нотариални такси е 504.99 лв. и включва: такса подновяване на ипотека-204.99
лв.; нотариална заверка на подписа на пълномощника на ищеца—2 бр.36 лв.;
връчване на нотариални покани-264 лв.
Съдът приема, че тези
разноски също са дължими от ответниците в полза на ищеца, като направени във връзка
с настоящето производство.
Въз основа на
гореизложеното съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан до
горепосочените размери.Следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на
ищеца солидарно частично дължимите се от тях суми, произтичащи от договор за
банков кредит *** от 27.03.2008 г. и допълнителните споразумения към
него, в размер на 23 259.08 CHF -
представляваща непогасена част от главницата по договора за банков кредит,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 20.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, 391.59 CHF-такси за периода от 09.10.2013 г. до 02.04.2018 г.,
64.06 CHF - застраховки за периода от 23.03.2016 г. до
24.04.2018 г., и 504.99 лв. - нотариални такси за периода от 01.03.2018 г. до
11.05.2018 г.
При този изход на
процеса следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца разноски по
делото общо в размер на 5 910 лв.
При този изход на
процеса следва да бъдат осъдени ответниците на основание чл.78, ал.6 ГПК да
заплатят по сметка на ПлОС сумата от 400
лв., представляваща разноски за вещи лица.
Водим
от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА
на основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ и сл.ТЗ ответниците Л.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.В.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на ищеца „***“
АД, ЕИК ***, солидарно частично дължимите се от тях
суми, произтичащи от договор за банков кредит *** от 27.03.2008 г. и допълнителните споразумения към
него, в размер на 23 259.08 CHF - представляваща
непогасена част от главницата по договора за банков кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.09.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, 391.59 CHF - такси
за периода от 09.10.2013 г. до 02.04.2018 г., 64.06 CHF - застраховки
за периода от 23.03.2016 г. до 24.04.2018 г., и 504.99 лв. - нотариални такси
за периода от 01.03.2018 г. до 11.05.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за главницата за разликата над
23 259.08 CHF до пълния предявен размер от 23 554.01 CHF, т.е. за сумата от 294.93 CHF.
Осъжда ответниците Л.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.В.О.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на ищеца „***“
АД, ЕИК ***,
разноски по делото за настоящата инстанция в общ размер на 5 910 лв.
Осъжда ответниците
Л.И.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.В.О., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплатят по сметка на Плевенски окръжен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 400 лв., представляваща разноски за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: