№ 1335
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110100575 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от П. П. М. срещу
ДРУЖЕСТВО с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 14198,91
лева, както и законната лихва, считано от датата на исковата молба –
08.08.2018 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди от действията на
ответника във връзка със сключен между страните договор от месец юни 2013
година за геодезическо заснемане и определяне границите на УПИ XIII-3250 и
УПИ I-3250 в кв. 116 по плана на гр. К., по повод възникнал спор на
собствениците на двата имота. Ищецът твърди, че на база извършеното от
ответника заснемане е изградена плътна ограда с височина на цола 0,60 см и
пълнеж от поцинкована ламарина до 2,20 метра по вътрешните регулационни
линии на УПИ 13-3250 в кв. 116 по плана на гр. К.. След изграждането на
оградата и изграждане на сондата в имота на ищеца собствениците на УПИ 1-
3250 са предявили ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС за това, че оградата е
навлязла в собствения им недвижим имот. Постановено е съдебно решение по
гр. дело № 232/2016 г. на ОС - София, съгласно което площта от 19,50 кв.м.,
намираща са между странична регулационна линия по действащия ПУП
1
между посочените два имота УПИ XIII-3250 и УПИ I-3250 в кв. 116 и
съществуващата на място ограда между двата имота, е собственост на Н. Д. Н.
и С. И. В - ищци по цитираното дело. Исковата му претенция се формира,
както следва:
сумата от 500,00 лева - разходи за геодезическо заснемане и изготвяне на
проект по фактура № 194/30.06.2015 г.;
сумата от 4605,00 лева - за дейности по изграждане на оградата,
поставяне и узаконяване на сондата;
сумата от 3720,00 лева - разходи за съдебно деловодни разноски и
адвокатски възнаграждения по гр.д. № 847/2014 г. по описа на РС-К.,
гр.д. № 232/2016 г. по описа на ОС-София и по гр.д. № 4889/2016 г. по
описа на ВКС;
сумата от 5373,91 лева – разходи за деловодни разноски и адвокатски
хонорар на пълномощниците на Н. Д. Н. и С. И. В по гр.д. № 847/2014 г.
по описа на РС-К., гр.д. № 232/2016 г. по описа на ОС-София и по гр.д. №
4889/2016 г. по описа на ВКС, разноски по изпълнително дело №
20178640400068 и изпълнително дело № 20188640400026 по описа на
ЧСИ Васил Недялков.
Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск. Заявява се, че пасивно легитимиран да
отговаря по предявения иск е не едноличният търговец, а И. Б., в качеството
му на физическото лице. Поддържа се, че не е налице противоправно
поведение, като се сочи, че има грешка в заповед № 403 от 14.05.2010 на кмета
на общината. Твърди се грешка в заснемането на кадастралната карта към
момента на издаване на заповедта. Поддържа се, че посочените обстоятелства
са били признати от ищеца в предявения от него насрещен иск по гр.д. №
847/2014 г. по описа на РС-К.. Твърди се, че настъпилите вреди не са в
причинна връзка с поведението на ответника, а въз основа на грешка в
заснемането на кадастралната карта към момента на издаване на заповед №
403/14.05.2010 г. на кмета на общината. Твърди се, че ответникът не е станал
повод за прерастване на спора в съдебен такъв, нито за крайния съдебен акт
или калкулираните разноски. Направено е възражение за погасяване по
2
давност на вземането. Направено е искане за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Не са постъпили становища от конституираните трети лица – помагачи
– ДРУЖЕСТВО и Община К..
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Удостоверение за пълна проектантска правоспособност с рег.
№ 01823, считано от 2004 г. инженер И. Х. Б. има проектантска
правоспособност като инженер по геодезия, фотография и картография.
Със заповед № 403/14.05.2010 г. на зам. – кмета, и.ф. на кмет на Община
К. било одобрено изменението на ПУП за регулация на поземлен имот № I-
3250 от кв. 116 с оглед разделянето му на поземлени имоти № XIII-3250 и № I-
3250. В заповедта обаче не било посочено точно къде е положена
разделителната линия между двата новообразувани имота.
На 21.02.2011 г. бил сключен договор за доброволна делба между П. И.
М., В. П. М.а, Л. В. И. и И. В. И., по силата на който П. И. М. и В. П. М.
получили в дял УПИ № XIII-3250, находящ се в гр. К. в кв. 116 и с площ от
413,25 кв.м., а Л. В. И. получил в дял УПИ № I-3250, находящ се в гр. К. в кв.
116 и с площ от 413,25 кв.м., ведно с изградената в него сграда. И. В. И.
заявил, че не желае да получи дял, тъй като бил обезщетен с други
наследствени имоти. С договора за делба било уговорено уравняване на
дяловете да не се прави и съсобствеността на поделените имоти да бъде
прекратена. С Решение № 364/04.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 232/2016
по описа на Софийски окръжен съд, влязло в сила на 10.05.2017 г., било
установено, че площта на поземлени имоти № XIII-3250 и № I-3250, въпреки
волята на участниците в доброволната делба, не била равна, а УПИ № XIII-
3250 бил с реална площ 395 кв.м., докато УПИ № I-3250 бил с реална площ от
434 кв.м.
С Нотариален акт № 96, том I, рег. № 837, дело № 82/07.04.2011 г., на
07.04.2011 г. П. И. М. и В. П. М. продали на ищеца УПИ № XIII-3250, находящ
се в гр. К. в кв. 116 и с площ от 413,25 кв.м. С Нотариален акт № 105, том II,
рег. № 2433, дело № 279/27.06.2012 г., на 27.06.2012 г. Л. В. И. продал на Н. Д.
Н. УПИ № I-3250, находящ се в гр. К. в кв. 116 и с площ от 413,25 кв.м., която
3
на 07.02.2014 г. продала с Нотариален акт № 24, том I, рег. № 174, дело №
23/2014 г. ½ идеални части от имота на С. И. В.
На неустановена дата ищецът възложил на И. Х. Б. да извърши
геодезическо заснемане и трасиране на УПИ XIII-3250 и УПИ I-3250 в кв. 116
по плана на К.. По делото не е доказано дали уговорката е била да се извърши
трасирането с оглед спазване на уговорените между бившите съсобственици
равни площи или с оглед книжата от общината. Доказано е по делото
извършено плащане от 30.06.2015 г. в полза на ответника за услугите за
създаване на контролна геодезическа снимка и проект за изменение на плана
за регулация, за които е била издадена фактура от ответника (едноличния
търговец) от 30.06.2015 г. През юни 2013 г. бил изготвен устройствен проект
по чл. 134, ал. 2, т. 4 и чл. 135, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ за изменение на ПУП
за двата поземлени имота чрез промяна на границата между тях.
Предвид представените към исковата молба писмени доказателства и
експертните изводи на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като пълно и компетентно
изготвено, се установява, че И. Х. Б. е извършил правилно геодезическо
заснемане, а трасирането на регулационната граница между двата имота е
било направено по начин, който да изравни площите на имотите съобразно
актовете за собственост, но в разрез със заповед № 403/14.05.2010 г.
С Разрешение за строеж № 278/11.11.2011 г. на ищеца било разрешено
изграждането на плътна ограда по вътрешните дворищно-регулационни
граници. На неустановена по делото дата била изградена такава, ведно със
сонда, която се падала в съседния на имота на ищец имот. Изградената ограда
е навлизала в съседния имот на площ 19,5 кв.м. спрямо местоположението по
заповед № 403/14.05.2010 г. По делото не са представени доказателства от
ищеца за конкретно сторените разходи във връзка с материалите и труда за
изграждане на оградата и сондата. Разпитаният по делото свидетел – В. Г. Е.,
разказва за своите преки и непосредствени наблюдения във връзка с
извършваните на място СМР-та, но показанията на свидетеля се явяват твърде
общи. Свидетелят посочва сумата в размер на 3000,00 лева като разход за
поставяне на сондата, но видно от показанията му, същият е питал като
ориентировъчна цена майсторите на място колко би струвало, т.е. показанията
на свидетеля не касаят информация, която ищецът е споделил във връзка с
4
конкретно сторения от него разход. Тук следва да се посочи, че съдът се
доверява принципно на изводите на вещото лице, изготвило заключението по
назначената съдебно-оценителна експертиза, относно това колко би струвало
твърдяното изграждане на ограда и сонда със зададените от ищеца параметри.
Отбелязвайки това, съдът не счита, че експертното заключение, явяващо се
набор от специални знания за проверка и анализ на събрани по делото
писмени доказателства, може да замести доказателствената маса за извеждане
като доказани твърденията на ищеца за конкретно извършените работи,
вложените материали и направените разходи за тях.
С Решение № 364/04.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 232/2016 по
описа на Софийски окръжен съд, е отменено в една част Решение №
21/04.02.2016 г., постановено по гр.д. № 847 по описа за 2014 г. на Районен съд
– К., като по иска по иск по чл. 108 от ЗС, предявен от Н. Д. Н. и С. И. В срещу
П. П. М., е окончателно признато за установено, че ищците са собственици на
19,5 кв.м. площ, намираща се между страничната регулационна линия по
действащия ПУП между поземлени имоти № XIII-3250 и № I-3250 и
съществуващата на мястото ограда между имотите, като ответникът М. е бил
осъден да предаде владението върху площта от 19,5 кв.м. М. е бил осъден да
заплати разноски в размер на 1197,00 лева. С решението на въззивния съд е
бил отхвърлен искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР касателно собствеността на
ответника М. върху площта от 19,5 кв.м. С определение № 278/10.05.2017 г.,
постановено по гр.д. № 4889/2016 г. по описа на ВКС, не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение, а М. е осъден да заплати
разноски в размер на 1200,00 лева.
За първоинстанционното производство М. е претендирал като сторени
разноските сумата в размер на 1920,00 лева за адвокатски хонорар, държавна
такса в размер на 50,00 лева и депозит за вещо лица е в размер на 280,00 лева.
Представени са доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатския
хонорар, както и за другите сторени разноски. За въззивното производство М.
е претендирал като сторени разноските сумата в размер на 1440,00 лева за
адвокатски хонорар, за уговарянето и заплащането на която се представят
доказателства. За касационното обжалване е бил представен договор за
правна защита и съдействие при уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 1440,00 лева, платимо по банков път, но за плащането липсват
доказателства.
5
Във връзка издадени изпълнителни листа за предаване на владението
върху площта от 19,5 кв.м. и за присъдените разноски били издадени в полза
на Н. Д. Н. и С. И. В изпълнителни листа (за издаването на които липсва
отбелязване върху изпълнителните основания), вследствие на което били
образувани изпълнително дело № 20178640400068 и изпълнително дело №
20188640400026 по описа на ЧСИ Васил Недялков.
Въз основа на приетите по-горе фактически положения съдът достигна
до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова претенция по чл. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД.
Предвид направените от ответника възражения касателно пасивната
легитимация на същия, следва да се отбележи, че съдът прие, че исковата
претенция е била допустимо насочена срещу ответника. Разгледана по
същество обаче, същата се явява неоснователна.
Процесуалната легитимация следва единствено от правното твърдение
на ищеца. Тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното
материално право - от претендираното или отричано от ищеца право. Поради
това при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът
изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. За да
бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е
необходимо то да съществува към момента на завеждане на иска и да
притежава процесуална правоспособност. Това е условие за допустимост на
исковия процес, доколкото не може да възникне процесуално правоотношение
по отношение на лице, което не съществува или не притежава процесуална
правоспособност. /Решение № 5 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 47№ 2010 г.,
ІІІ г.о., ГК по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК./. Дали те са носители на
претендираните материални права е въпрос по основателност, а не по
допустимост на предявените от тях искове.
Въпреки призната правоспособност като търговец, при регистрирането
си едноличният търговец продължава да бъде физическо лице, т. е.
регистрацията като едноличен търговец представлява само разширяване на
правоспособността на физическото лице. С учредяването на едноличен
търговец, правната доктрина, а и практиката, не признава създаването на нов
правен субект, като това положение може да се извлече и чрез тълкуване на
6
много от разпоредбите, уреждащи правното положение на едноличния
търговец - физическото лице, което е едноличен търговец, отговаря за
задълженията на търговеца с цялото си имущество; едно физическо лице може
да открива само един едноличен търговец; изискванията фирмата на
едноличния търговец да включва и името на физическото лице, като това
обхваща дори и случаите при прехвърляне на едноличния търговец и т. н.
Едноличният търговец е физическо лице с призната търговска
правоспособност. Отбелязвайки това, съдът акцентира върху релевираните с
исковата молба твърдения, че между страните е имал сключен договор за
заснемане и трасиране, вследствие на неизпълнението на който от ответника
са настъпили вреди за ищеца. Доколкото едноличният търговец е релевиран
като самостоятелна страна по договорното правоотношение, съдът счита, че
именно същият е пасивно легитимирано по твърденията на ищеца да носи
отговорност за вреди, вследствие неизпълнение на договорното
правоотношение, по което същото е страна.
Уважаването на предявения иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД
предпоставя установяване при пълно и главно доказване от ищеца на следните
обстоятелства: наличие на валиден договор, пораждащ за всяка от страните
права и задължения; виновно неизпълнение на произтичащо от договора
задължение; вреди за изправната страна (претърпени загуби или пропуснати
ползи); наличие на причинна връзка между неизпълнение на задължението и
вредите, и предвидимост на вредите; установен размер на претърпените
вреди. Исковата претенция за обезщетение за нанесени вреди ищецът
основава на твърдения за неизпълнение от страна на ответника по сключен
помежду им договор през месец юни 2016 г. за геодезическо заснемане и
трасиране, по повод възникнал спор на собствениците на двата имота. В този
смисъл, съдът счита за преклудирано и в разрез с твърденията в исковата
молба изявлението на пълномощника на ищеца направено за пръв път на етап
устни състезания, че основанието за заведената искова претенция е влязлото в
сила съдебно решение, с което ищецът е бил осъден (без да се прави
уточнение кое точно съдебно решение се визира).
По същността си твърдяната договорна уговорка следва да бъде
квалифицирана като договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД.
Законодателят не е предвидил задължителна форма на договорките, поради
което договорът за изработка се явява неформален, а страните са свободни да
7
обективират и устно съгласието си за сключването му. По делото не се доказа,
а и не се твърди, да е бил сключван писмен договор между страните. В
исковата молба се твърди, че договорът е бил сключен през месец юни 2013 г.
по повод възникнал спор на собствениците на двата имота, което обаче не се
доказа. По делото в действителност се събраха доказателства, че И. Х. Б.,
притежаващ правоспособност на инженер, е извършил геодезическо заснемане
и трасиране още през 2011 г. на границата във връзка с процесните имоти, по
повод което е направено плащане на услугите за създаване на контролна
геодезическа снимка и проект за изменение на плана за регулация и е била
издадена фактура от ответника (едноличния търговец) от 30.06.2015 и е
извършено плащане на същия ден, т.е. налице е някакво възлагане, но не и от
твърдения момент. Доколкото протоколът за определяне на строителна линия
и ниво на строеж за ограда е от 06.12.2011 г. и обективира именно дейност по
престиране по твърдения договор, това е най-ранната доказана по делото дата
на която би могъл да се приеме, че е имало сключен подобен договор.
Отбелязвайки това обаче, твърдението, че договорът е бил сключен по повод
спор между собствениците на двата имота противоречи на данните по делото,
доколкото най-късно по време придобилият собственик, явяващ се и
едновременно с това страна по развилите се съдебни производства, е С. И. В,
който обаче е придобил правото на собственост върху ½ идеални части от
имота едва на 07.02.2014 г., т.е. след твърдяната дата на договора, сключен във
връзка с разногласията на собствениците. В този смисъл съдът счита, че не се
доказа сключването на договор между страните от месец юни 2013 г., по който
се твърди неизпълнение от страна на ответника.
Нещо повече, съдът счита, че не се доказа такова неизпълнение от страна
на ответника, което като пряка и непосредствена последица би могло да
доведе до твърдените вреди и които да са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Това е така, тъй като по делото не се доказаха
конкретните уговорки за извършване на конкретното заснемане и трасиране,
за да се приеме, че ответникът се е отклонил от възложеното. В този смисъл
съдът не счита, че е налице поведение и в разрез с разпоредбата на чл. 261, ал.
1 от ЗЗД. От експертните изводи на вещото лице се установява, че
извършеното от И. Б. геодезическо заснемане е било правилно, но неправилно
се явява извършеното трасиране на регулационната граница между двата
имота. Тази неправилност произтича от обстоятелството, че при трасирането
8
от инженера е било постигнато изравняване на площите на двата съседни
имота, както е било заложено в нотариалните актове на собствениците им и в
уговорките по договора за делба от 21.02.2011 г., но се е явявало в разрез със
заповед № 403/14.05.2010 г., в която се твърдяла равна площ на имотите от по
413,25 кв.м., но в нея не било описано как е поставена разделителната линия
между тях. По делото не се установи дали възлагането е било да се направи
трасиране с оглед площта на имотите по актовете за собственост или с оглед
регулационната линия, обективирана в актовете на общината.
Доколкото не се доказа с необходимия стандарт сключването на договор
между страните от юни 2013 г., по силата на който ответникът да е бил
задължен да извърши определена престация, от която същият да се е
отклонил, съдът счита, че исковата претенция се явява неоснователна, като се
явява безпредметно обсъждането както на останалите кумулативно
предвидени предпоставки за уважаване на иска, така и на останалите
възражения, направени в отговора на исковата молба, тъй като същите не биха
променили правния резултат от спора. Искът следва да бъде отхвърлян в
цялост като неоснователен и недоказан.
За пълнота следва обаче само да се маркира, че от събраната
доказателствена маса съдът счита, че не се установиха твърдените вреди, а
още по-малко наличието на причинна връзка между неизпълнение на
задължението и вредите, и предвидимост на същите. Не се доказа ищецът да е
сторил разход в твърдения размер за сумата от 4605,00 лева - за дейности по
изграждане на оградата, при условията на пълно и главно доказване. Що се
отнася до сумата от 3720,00 лева - разходи за съдебно деловодни разноски и
адвокатски възнаграждения по развилите се граждански производства, и
сумата от 5373,91 лева – разходи за деловодни разноски и адвокатски хонорар
на пълномощниците на Н. Д. Н. и С. И. В по развилите се граждански
производства и изпълнителни дела, съдът счита, че посочените вреди не са
предвидими по смисъла на чл. 82 от ЗЗД. За да подлежат на обезщетяване
вредите при неизпълнение на договорно задължение, освен че трябва да бъдат
преки, следва да бъдат и предвидими. Предвидимостта следва да е налице към
момента на възникване на облигационното отношение и тя да е била налична
за насрещната страна по облигационното правоотношение – в случая това е
едноличният търговец. Предвидими са вредите, настъпили като безусловен
или закономерен резултат от неизпълнението и които нормалният и здрав
9
човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението (в
този см. Определение № 1240/03.10.2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО). Съдът не
счита за нормален и закономерен резултат от неизпълнението на задължението
за точно определено трасиране понасянето на съдебни разноски и разноски по
изпълнителни дела, които да се възложат на възложителя-ищец при
евентуален бъдещ съдебен процес с трети за договорното правоотношение
лица, чийто изход няма да е в негов интерес. Това е така, тъй като
инициирането на последващи съдебни и изпълнителни производства,
ангажирането на адвокатска защита от него или трети лица, заплащането на
съдебни разноски и такси и разноски в изпълнителните производства не са
били известни на ответника при възникване на облигационното отношение.
При този изход от делото в полза на ответника се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В настоящото производство се претендира
сумата в размер на 1000,00 лева – адвокатско възнаграждение, за уговарянето
и заплащането на което се представят доказателства, а насрещната страна не е
направила възражение за прекомерност. Своевременно пред въззивния съд е
било направено искане от ответника– въззивник по в.гр.д. № 6075/2020 г.,
постановено от СГС, ГО, II-Г въззивен състав, за присъждане на разноски –
адвокатски хонорар в размер на 1000,00 лева, за уговарянето и заплащането на
който се представят доказателства, и държавна такса в размер на 283,98 лева,
за заплащането на която се представят доказателства. Отново не е направено
възражение за прекомерност от насрещната страна. Съдът счита, че
разноските следва да бъдат изцяло присъдени, включително тези, сторени във
въззивното производство по реда на чл. 240 от ГПК, доколкото със същото не
е приключило делото по смисъла на чл. 81 от ГПК, а е било отменено
неприсъственото решение, постановено при първоначалното
първоинстанционно съдебно производство, и делото е върнато на районния
съд за ново разглеждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К.,
10
АДРЕС срещу ДРУЖЕСТВО ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС 2, иск по чл. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за осъждане на
ДРУЖЕСТВО ЕИК *********, да заплати на П. П. М., ЕГН **********,
сумата в размер на 14198,91 лева - обезщетение за нанесени имуществени
вреди във връзка със сключен между страните договор от месец юни 2013
година за геодезическо заснемане и определяне границите на УПИ XIII-3250 и
УПИ I-3250 в кв. 116 по плана на гр. К., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 08.08.2018 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., АДРЕС да заплати
на ДРУЖЕСТВО ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС 2, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 2283,98 лева,
представляваща сбор от сторени разноски в първоинстанционното исково
производство и производството по в.гр.д. № 6075/2020 г. по описа на СГС, ГО,
II-Г въззивен състав, за държава такса и адвокатски хонорари.
Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи –
ДРУЖЕСТВО и Община К..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11