Р Е Ш Е Н И Е № 260122
гр. Хасково, 09.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд………………………….……………………………………....................в открито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АННА ПЕТКОВА
2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря М.С……...…….......................…….и
в присъствието на прокурора…………….........……………………………………………………………….като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А в.гр.д. №
963 по описа за 2020 год., взе предвид следното:
Производството
е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ
– И.Т.К. и Х.Г.К. са останали недоволни от решение № 260067 от 16.09.2020 год.,
постановено по гр.д. № 3978 / 2019 год. по описа на Районен съд – Хасково,
поради което го обжалват с искане решението да бъде отменено и вместо него
въззивният съд постанови друго, с което уважи предявеният от тях
установителен иск. Претендират
присъждане на деловодни разноски.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ
– И.Ж.И., Д. Ж.С. и Ж.И.Ж. – оспорват въззивната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от
И.Т.К. и Х.Г.К. против И.Ж.И., Д.Ж.С. и Ж.И.Ж. за установяване правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 77195.736.52 по КККР на гр.***,
в сила от 2006 год., с адрес на имота – гр.***, с площ от 300 кв.м., в размер
на общо 5/6 ид.ч. от имота, от които 4/6 ид.ч., придобити от ищците при условията на съпружеска имуществена
общност, въз основа на разпоредителна сделка, обективирана в договор за
издръжка и гледане от 07.10.1993 год., сключен с НА № 38, том VIII, дело № 2113 / 1993 год. и 1/6
ид.ч., придобити от ищцата И.К. по наследство от баща й – Т.Д. В съдебно заседание,
проведено на 29.06.2020 год. от процесуалния представител на ищците е заявено
при условията на евентуалност и възражение за придобиване на 2/6 ид.ч. от
имота, по давност, въз основа на установена фактическа власт, считано от 1993
год., обосновано с въведеното от ответниците в отговора на исковата молба
възражение за нищожност на договора за издръжка и гледане, обективиран в НА №
38 / 1993 год. в частта над 1/3 ид.ч. до 4/6 ид.ч., поради липса на предмет.
Ответниците
са заявили признание на иска в размер на 4/6 ид.ч. /равняващи се на 2/3 ид.ч./
от имота, от които 1/3 ид.ч. – придобити от ищците в режим на съпружеска
имуществена общност по силата на договор за гледане и издръжка, сключен по
време на брака им и 1/3 ид.ч. – придобити
по наследство от ищцата.
Видно
от приложеното по делото удостоверение за наследници от 06.11.2019 год. е, че Т.И.Д.,
починал на 14.07.1985 год. е оставил за наследници – Г.И.Д. – съпруга, ищцата –
И.Т.К. – дъщеря и С.Т.Ж. – дъщеря, починала на 12.09.2016 год. и оставила на
наследници ответниците по иска – Ж.И.Ж. – съпруг, И.Ж.И. – син и Д.Ж.С. –
дъщеря.
С
нотариално завещание от 15.01.1960 год., И. Т. Д. е завещал в полза на сина си
Т.И. Д., ½ ид.ч. от дворно
място от 607 кв.м. в гр.***, за което е отреден парцел I, кв.165 по плана на гр.***, заедно с цялата къща,
построена на 72 кв.м. С останалата ½ ид.ч. от дворното място завещателят
се е разпоредил в полза на другия си син – Д.И. Д.
Наследодателят
на страните – Т.И.Д. се е снабдил с нотариален акт № 119, том II, дело № 811 / 1970 год. за собственост на недвижимия
имот, придобит по завещание, а именно – ½ ид.ч. от урегулиран парцел I, в кв.165 по плана на гр.Хасково, утвърден със
заповед № 853 / 1957 год., целият от 613 кв.м., заедно с цялата къща, застроена
на 72 кв.м. в ъгъла на працела, отреден за
дворище пл.№ 1148.
Видно
от представения по делото препис – извлечение от акт за женитба № 396 от
13.11.1947 год. е, че на посочената дата Т.И. Т. и Г.И. К. са встъпили в
законен брак.
С
договор за издръжка и гледане от 07.10.1993 год., сключен с НА № 38, том VIII, дело № 2113 / 1993 год., Г.И.Д. е прехвърлила на
дъщеря си И.Т.К. следния свой недвижим имот, следващ й се по прекратената
имуществена общност поради смърт на съпруга й – ТоД., а именно – 4/6 ид.ч. от
имот, находящ се в гр.***, в парцел I – 669 в
кв.165 по плана на гр.***, ведно с 4/6 ид.ч. от първи етаж на построената в
имота триетажна жилищна сграда. Сделката е извършена по време на брака между
приобретателката – И.К. и Х.К., конституирани като ищци по делото, видно от
приложеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа
на акт № 172 от 17.04.1977 год.
Г.И.Д.
е починала на 13.08.1995 год., а дъщеря й – С.Т.Ж. – на 12.09.2016 год.,
оставяйки за наследници ответниците по иска, които на 12.07.2017 год. са се
снабдили с констативен НА за собственост по наследство на следния недвижим
имот, а именно – 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
77195.736.52.1.1, попадащ в сграда № 1, в поземлен имот с идентификатор №
77195.736.52 по КККР на гр.***, с административен адрес – гр.***, а по
документи за собственост – първи етаж с площ на целия обект 55 кв.м., с
предназначение на обекта – жилище, апартамент, както и 1/6 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 77195.736.52, с административен адрес – гр.***, с площ на
имота по скица 300 кв.м., с номер на имота по предходен план - парцел I, пл.№ 669, кв.165.
При
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е допусната и назначена
съдебно – техническа експертиза, от представеното по която заключение се
установява, че по плана, одобрен със заповед № 853 / 1957 год., имотът е
нанесен като дворно място с пл. № 1148, с площ от 607 кв.м., за което е отреден
парцел I – 1148 в кв.165. По плана, одобрен
със заповед № 90 / 1971 год., имот с пл.№ I – 1148 по предходния план е нанесен като две дворни места – едното с пл.№ 669 с
площ от 300 кв.м., попадащо в западната част на имот с пл. № 1148, за което е
отреден парцел I – 669 в кв.165, а второто -
с пл.№ 670 с площ от 316 кв.м., попадащо в източната част на имот с пл.№
1148, за което е отреден парцел II – 670 в
кв.165. Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.736.52 с площ от 300 кв.м. по
КК се покривал изцяло с дворно място пл.№ 669 по плана от 1971 год., а ПИ с
идентификатор 77195.736.53 с площ от 316 кв.м. по КК се покривал изцяло с
дворно място с пл.№ 670 по плана от 1971 год.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на посочените от страните
свидетели. От показанията на свидетеля В.Д. – втори братовчед и съсед на
страните се установява, че дворното място е било разделено между двамата братя
– Т. и Д.Д., приживе от техния наследодател – И. Д. Д. Д. построил нова къща в
неговата източна половина от дворното място. Между двамата братя нямало спор за
това кой коя част да ползва от мястото,
което през 1970 год. било разделено с
мрежа. Споделя, че когато дядо И. починал, синът му Т. е бил женен, а децата му
– родени. Т. и съпругата му Г. живеели в имота до смъртта си, а след това в
имота останали ищците – дъщеря им И. и съпругът й Х.. Наследодателката на
ответниците – С. и съпругът й имали апартамент в гр.***, а след като децата им
се оженили се преместили да живеят в с.***. В наследствената къща останал да
живее синът им И. и снаха им П.а, които живеели там от около 20 години. Между
двете сестри – И. и С. нямало спор относно ползването на имота и извършеното от
майка им прехвърляне на част от същия в полза на ищцата, която основно се
грижела за нея. Поддържали добри отношения. Събирали се по празници. Отношенията
между страните се влошили след смъртта на С. Свидетелят споделя, че между двете
сестри били водени преговори за постигане на спогодба относно наследствения
имот, но до такава не се стигнало. От показанията на свидетеля Г.К. – син на
ищците се установява, че ответниците имали претенции за дял от дворното място,
което се обработвало изцяло от родителите му. Твърди, че С. е живеела в имота,
но когато дошла снаха й, заедно със съпруга си се преместили да живеят в с.***,
а в къщата останали сина й И. и снаха й П. От момента, в който заживели в етаж
от къщата, не били ползвали двора и не полагали никакви грижи за мястото.
Споровете за ползването на дворното място с ответниците започнали преди три
години - след смъртта на леля му С. Имало уговорка между майка му и леля му за
прехвърляне на дела й, като първоначално претенциите им били за 1/6 ид.ч. от
имота, а по-късно – за 1/3 ид.ч. От показанията на свидетелката И. Д. се
установява, че през 1977 год. се омъжила за сина на Д.Д.– брат на наследодателя
на страните – Т.Д. По това време дворното място, ползвано от двамата братя,
било разделено с мрежа. В имота имало стара кирпичена къща, ползвана от семействата
на двамата братя – Д. и Т.Д. Баща им И. през 1960 год. завещал западната
половина от мястото заедно с къщата на сина си Т., а другата половина – на сина
си Д., в полза на който учредил и право на строеж през 1959 год. Върху старата
къща били надградени два етажа, ползвани общо от двете сестри - И. и С., и
техните деца. Конфликтите им започнали няколко години преди смъртта на С. Били
водени преговори за изкупуване на частта на С. от първия етаж на къщата. След
смъртта й отношенията между страните се обтегнали. Ответницата Д.С. спряла да
посещава имота, а децата на ответника И.И. и жена му П., не слизали да си играят
на двора. Свидетелката разбрала от С., че майка й – баба Г. се е разпоредила с
наследствения си дял в полза на дъщеря си И., с което наследодателката на
ответниците не била съгласна. Споделяла, че била лишена от наследство. С. била
в имота докато синът й И. се оженил – през 1998 год. – по спомен на
свидетелката. От показанията на свидетелката П.И. се установява, че от 1998
год., когато сключила граждански брак с ответника И.И., живее в спорния имот –
в гр.***, като ползвали последния етаж от къщата. Родителите на съпруга й
живеели в с.***, но не били трайно установени там - свекърва й, която работела
в гр.***, оставала понякога в града поради това, че на село нямали нужните
битови условия. Дворът се ползвал от всички, които живеели в къщата. Между
свекърва й и ищцата били водени преговори последната да наплати дела на сестра
си от първия етаж на къщата, но до уреждане на спора не се стигнало.
Преговорите започнали през 2014 год., когато ищцата се преместила да живее на
първия етаж, ползван приживе от дядото и бабата на съпруга й. Постепенно
отношения се влошили – ищецът и сина му започнали да гонят децата им от двора.
След смъртта на свекърва й отношенията им силно се изострили по повод
ползването на двора, за разпределението на което подали молба до съда. Снабдили
се с нотариален акт за 1/6 ид.ч. от имота, но впоследствие – след като се
консултирали с адвокат се оказало, че правата им са в по-голям обем – от 1/3
ид.ч., както и, че бабата на съпруга й –
Г. се е разпоредила в полза на дъщеря си И. с по-голяма част от имота, която
имала по наследство.
С
решение № 347 от 27.05.2019 год., постановено по гр.д. № 1976 / 2018 год. по
описа на Районен съд – Хасково е разпределено ползването на спорния поземлен
имот с идентификатор № 77195.736.52 по КККР на гр.***, с административен адрес
– гр.***. В мотивите към решението е прието за установено, че ответниците по
настоящия иск притежават общо 1/3 ид.ч. от дворното място, а ищците – общо 2/3
ид.ч., в който обем е разпределено и правото на ползване.
При
така установената по делото фактическа обстановка като безспорно съдът приема,
че общият на страните наследодател – Т.Д. е придобил правото на собственост
върху ½ ид.ч. от дворно място с пл. № 1148, с площ от 607 кв.м., за
който е бил отреден парцел I, в кв.165 по плана на гр.*** в сила от 1957
год., както и това, че за посочената идеална част е бил отреден парцел I – 669 в
кв.165, с площ от 300 кв.м., идентичен с поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
77195.736.52 по действащата КК на гр.***. Придобивното основание е завещателно
разпореждане, обективирано в нотариално завещание от 1960 год., породило своето
действие с откриване на наследството през 1966 год. – със смъртта на завещателя И. Т.Д. Относно придобивното
основание – завещателно разпореждане, съдът цени приетия като писмено
доказателство акт за нотариално завещание от 15.01.1960 год., а досежно
промените в регулационния статут на имота - заключението на вещото лице Д.К. Правото
на изключителна собственост върху имота в полза на Т.Д. се обуславя от нормата на чл. 13, ал.2 от СК, обн., ДВ,
бр.23 от 22.03.1968 год. – в сила до 01.07.1985 год., съгласно която
недвижимите вещи, придобити през време
на брака по наследство, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Приложението
на посочената правна норма се обуславя от разпоредбата на чл.103 от СК от 1968
год.– отм., съгласно която правилата на този кодекс относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за имущества, придобити преди влизането
му в сила от съпрузи при заварени бракове, какъвто безспорно е и брака, сключен
през 1947 год. между Т.Д.и Г.И. Обстоятелството, че предмет на завещателното
разпореждане е ½ ид.ч. от недвижимия имот, а упражняваната от съпрузите
фактическа власт е била върху реална част от същия, не обуславя поддържаното от
ищците придобивно основание – давност, изтекла в полза на двамата съпрузи – Т.
и Г.Д., предвид обстоятелството, че право на собственост може да възникне само
на едно основание и в случая това е завещателно разпореждане, извършено в полза
на съпруга Т.Д. през 1960 год. и породило своето правно действие през 1966
год., което изключва възможността имотът да се придобие и на друго правно
основание - давност. Макар и завещанието да има за предмет идеална част от
недвижимия имот, индивидуализирането на същата в завещателния акт чрез
посочване и на граници е направило възможно ползването да бъде извършено върху реална част
от дворното място. Показателен в тази насока е и факта, че към момента на
извършване на завещателното разпореждане в имота е имало построена само една
жилищна сграда, намираща се в западната половина от имота, с която завещателят
се е разпоредил в полза на сина си Т.Д., учредявайки и право на строеж в полза
на другия си син – Д.Д., който е ползвал източната половина от дворното място.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че между двамата
братя е нямало спор относно това кой коя част от мястото да ползва, както и
това, че същото е било разделено с ограда, поставена в периода –
1970 – 1977 год. В тази насока е и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно – техническа експертиза, от което се установява, че с плана от 1971
год., имотът от предходния план е нанесен като две дворни места. В подкрепа на изложения по-горе извод за
това, че спорният имот е придобит в изключителна собственост на Т.Д., следва да
се посочи и това, че през 1970 год., единствено той се е снабдил с нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание. Предвид изложеното
и на основание чл.9, ал.1 от ЗН, частта от наследството, оставено след смъртта
на Т.Д., починал през 1985 год., за всеки един от наследниците му – Г.И. –
съпруга, И.К. – дъщеря и С. Ж. – дъщеря, е в размер по на 1/3 ид.ч. С оглед на това съдът приема, че
извършеното през 1993 год. разпореждане с договор за гледане и издръжка,
обективиран в НА № 38, том VIII, дело №
2113 / 1993 год., от страна на Г.Д. в полза на дъщеря й И.К., с 4/6 ид.ч. от процесния имот е породило
своето правно действие до размера на притежаваната от прехвърлителката 1/3
ид.ч., придобити от ищците в режим на съпружеска имуществена общност.
Предвид
изложеното, съдът приема, че ищците са
собственици общо на 2/3 ид.ч. от процесния имот, от които 1/3 ид.ч., придобити
от ищцата по силата на наследствено правоприемство и 1/3 ид.ч., придобити от
двамата ищци в режим на съпружества имуществена общност по силата на договор за
гледане и издръжка, обективиран в НА № 38, том VIII, дело № 2113 / 1993 год.
Изхождайки
от обстоятелството, че правата на ищците в посочения обем от общо 2/3 ид.ч.
/равняващи се на 4/6 ид.ч./, не се оспорват от страна на ответниците, съдът
намира иска за недопуситим в
посочената му част, поради липса на правен интерес. За да съществува интерес от
установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или
да се претендира отричано от него право. В разглеждания случай е налице както
съдебно, така и извънсъдебно признание на установителния иск в посочената част.
Признанието на установителния иск, свързано с твърдение, че ответникът никога
не е оспорвал претендираното от ищеца право, налага доказване на интереса от установителния
иск, което в разглеждания случай не е сторено от ищците. Изложените във
въззивната жалба доводи, че недоказването на интерес от предявяване на иска
било в резултат на допуснати от първоинстанционния съд нарушения при изготвяне
на доклада, съдът намира за неоснователни. Съгласно чл.146, ал.2 от ГПК, съдът е
длъжен да укаже на страните за това, че не сочат доказателства но само за
твърдени факти, а не и за обстоятелства, обуславящи в случая допустимостта на
иска. Както във въззивната жалба, така и до приключване на устните състезания, въззивниците
с процесуалното качество на ищци в производството пред първоинстанционния съд,
не обосновават наличие на правен интерес от предявяване на установителния иск
за признаване право на собственост по отношение на 2/3 ид.ч., равняващи се на 4/6
ид.ч. от процесния имот, от които 1/3 ид.ч., придобити от ищцата по
наследствено правоприемство и 1/3 ид., придобити от ищците в режим на
съпружеска имуществена общност по силата на договор за гледане и издръжка, обективиран
в НА № 38, том VIII, дело №
2113 / 1993 год.
Доколкото
с исковата молба е предявен иск за
установяване право на собственост на ищцата И.К. върху 1/6 ид.ч. от спорния
имот на основание наследствено правоприемство, а не в действителния обем – от
1/3 ид.ч., с оглед изложените по-горе съображения, съдът дължи произнасяне по
въведения предмет – в размер на 1/6 ид.ч., по отношение на който производството
по делото следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес, обосновано
с признание на иска от страна на ответниците. Поради липса на правен интерес
следва да бъде прекратено и производството по делото в частта относно иска,
предявен в условията на обективно – кумулативно съединение от ищците И.К. и Х.К.
за установяване право на собственост върху 1/3 ид.ч. от спорния имот, придобити
в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор за гледане и
издръжка, обективиран в НА № 38, том VIII, дело №
2113 / 1993 год., като за разликата до предявения размер до 4/6 ид.ч. искът
следва да се отхвърли като недоказан, а от тук и неоснователен, по следните
съображения:
Съгласно
задължителните указания, дадени в т.2 В от Тълкувателно решение № 4 от
14.03.2016 год. на ВКС по т.д. № 4 / 2014 год., ОСГК е допустимо по реда на
чл.214, ал.1 от ГПК ищецът да измени основанието на иска си, като наред с
първоначалния придобивен способ, въз основа на който претендира да е придобил
собствеността, се позове и на друг. При посочването на ново основание на иска
за собственост наред или при условията на евентуалност с първоначално заявеното
основание се стига до обективно съединяване на два иска – искът за собственост,
предявен на заявеното в исковата молба основание – в случая договор за гледане
и издръжка и искът за собственост, предявен на по-късно заявеното основание –
давност, обосновано с въведеното от ответниците възражение за нищожност на
договора за гледане и издръжка в размер над 1/3 ид.ч. Изразеното от
процесуалният представител на ищците становище, отразено в протокола от
проведеното на 29.06.2020 год. съдебно заседание, с което се заявява нов
придобивен способ – давност, по своята правна същност представлява искане за
изменение на иска чрез последващо обективно съединяване с първоначално
предявените искове – за установяване право на собственост по наследство и по
силата на договор за гледане и издръжка.
С
оглед направеното по-горе уточнение, съдът дължи произнасяне по допълнително
въведеното от ищците придобивно основание – давност по отношение на 2/6 ид.ч.
от спорния имот, определени като разлика между 4/6 ид.ч., с които
прехвърлителката Г. Д. се е разпоредила в полза на ищцата И.К. по време на
брака й с ищеца Х.К. и 1/3 ид.ч., съответстваща на действителната част от наследството,
която прехвърлителката Г.Д. е придобила по наследство от съпруга си – Т.Д., и с
която е могла да се разпореди в полза на ищците.
Разгледан
по същество искът за установяване право
на собственост, придобито по давност от ищците
в посочената част – 2/6 ид.ч., се явява недоказан, а от тук и
неоснователен, по следните съображения: Безспорно в тази насока по делото се
установи, че договорът за издръжка и
гледане, сключен с НА № 38 / 1993 год., легитимира въззивниците като собственици
на 1/3 ид.ч., равняващи се на 2/6 ид.ч. от спорния имот, съответстващи на
частта на прехвърлителката Г.Д., придобита по наследствено правоприемство след
смъртта на съпруга й Т.Д., с които същата е могла да се разпореди. За разликата
до посочените в договора 4/6 ид.ч., равняваща се на 2/6 ид.ч. от имота,
договорът не е произвел действие. В тази връзка като начален момент на
установяване на владението, ищците посочват този на извършване на сделката - 07.10.1993 год. Обстоятелството, че към
момента на подаване на исковата молба – 30.12.2019 год. е изтекъл предвиденият
в нормата на чл.79 от ЗС, десет годишен давностен срок, не обуславя
доказаността на елементите от фактическия състав на владението, на който
придобивен способ ищците се позовават при условията на евентуалност, предвид
събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че през
посочения период спорното дворно място е било ползвано съвместно както от
ищците, така и от ответниците и тяхната наследодателка – С. Ж., починала през
2016 год. Безспорно в тази насока е, че през 1977 год. общият на страните
наследодател Т. Д. е учредил в полза на дъщерите си – И.К. и С. Ж. право на
строеж по един жилищен етаж върху съществуващия първия етаж на учредителя,
съгласно одобрен сградостроителен план за триетажна жилищна сграда, като е
договорено приемателите /строителите/ да
определят етажите при съставяне на разпределителния протокол след завършването
на къщата, което е извършено през 1981 год., видно от договор за доброволна
делба на съсобствен недвижим имот, приет като писмено доказателство в
приложеното по настоящото дело, гр.д. № 1976 / 2018 год. по описа на Районен
съд – Хасково, видно от който е, че Т.Д. е получил в дял целия първи жилищен
етаж, ищцата И.К. – втория жилищен етаж, а наследодателката на ответниците – С.Ж.
– третия жилищен етаж. При това положение и изхождайки от предназначението
на дворното място, правото на
собственост върху което е заявено като предмет на предявения установителен иск,
да обслужва жилищата, индивидуална собственост на страните, както и реалното му ползване от
същите, съдът приема за недоказан заявеният при условията на евентуалност иск
за придобиване по давност на частта от дворното място, определена като разлика
между частта от 4/6 ид.ч., с която Г.Д. се е разпоредила в полза на ищцата и
действително притежаваните от прехвърлителката 2/6 ид.ч. / равняващи се на 1/3
ид.ч./. Безспорно в тази насока по
делото е установено, че между страните е съществувал спор относно ползването на
дворното място, който е бил разрешен с влязло в законна сила съдебно решение,
което само по себе си обуславя недоказаност на елементите от фактическия състав
на владението, в това число същото да е било и необезпокоявано от страна на
другите съсобственици. Обстоятелството, че през 2016 год. ответниците са се
снабдили с констативен нотариален акт само по отношение на 1/6 ид.ч. от
дворното място, която са и декларирали пред данъчните служби, не обосновава
извод в противна насока, доколкото издадения в тяхна полза акт не създава, а
само констатира права.
С
оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено поради това, че съдът не се е произнесъл по всеки един
от исковете, заявени в условията на обективно, кумулативно и последващо
евентуално съединение и вместо него въззивният съд постанови друго, с което
прекрати производството по делото в частта на предявения от И.К. иск за
признаване право на собственост върху 1/6 ид.ч. от спорния имот, придобити по
наследствено правоприемство, съобразно посочената в исковата молба идеална част, както и в
частта на предявения от И. и Х. К. иск за признаване право на собственост върху
1/3 ид.ч. от спорния имот, придобити в режим на съпружеска имуществена общност
в резултат на разпоредителна сделка – договор за гледане и издръжка, поради
липса на правен интерес, обосновано с признание на исковете в посочената част.
Установителният иск за признаване право на собственост върху 2/6 ид.ч. от
спорния имот, придобити в резултат на разпоредителна сделка – договор за
гледане и издръжка и при условията на евентуалност – по давност, като
неоснователен следва да се отхвърли.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 260067 от 16.09.2020 год., постановено по гр.д. № 3978 / 2019 год. по
описа на Районен съд – Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта на предявения от И.Т.К., ЕГН ********** *** против Ж.И.Ж., ЕГН **********, И.Ж.И., ЕГН **********,***
и Д.Ж.С., ЕГН ********** *** И С К
за установяване право на собственост по
отношение на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.736.52 по КККР на
гр.***, в сила от 2006 год., с адрес на имота – гр.***, придобити по наследство
от Т.И.Д., починал на 14.07.1985 год., поради недопустимост на иска в
посочената част.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта на предявения от И.Т.К., ЕГН ********** и Х.Г.К., ЕГН **********,*** против
Ж. И.Ж., **********, И.Ж.И., ЕГН **********,*** и
Д.Ж.С., ЕГН ********** *** И С К за установяване право на собственост по
отношение на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.736.52 по КККР на
гр.***, в сила от 2006 год., с адрес на имота – гр.***, придобити в режим на
съпружеска имуществена общност по силата на договор за издръжка и гледане,
сключен с НА № 38, том VIII, дело №
2113 / 1993 год., поради недопустимост на иска в посочената част.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.Т.К., ЕГН ********** и Х.Г.К.,
ЕГН **********,*** против Ж. И.Ж.,
**********, И.Ж.И., ЕГН **********,*** и Д.Ж.С., ЕГН ********** *** И С
К за установяване право на
собственост по отношение на 2/6 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 77195.736.52 по КККР на гр.***, в сила от 2006 год., с адрес на
имота – гр.***, придобити в режим на съпружеска имуществена общност по силата
на договор за издръжка и гледане, сключен с НА № 38, том VIII, дело № 2113 / 1993 год.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Т.К., ЕГН ********** и Х.Г.К., ЕГН **********,*** против
Ж. И.Ж., **********, И.Ж.И., ЕГН **********,***
и Д.Ж.С., ЕГН ********** ***, евентуален И С К
за установяване право на собственост по отношение на 2/6 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 77195.736.52 по КККР на гр.***, в сила от 2006
год., с адрес на имота – гр.***, придобити в режим на съпружеска имуществена
общност, по давност.
ОСЪЖДА
И.Т.К., ЕГН ********** и Х.Г.К.,
ЕГН **********,*** да заплатят на Ж. И.Ж.,
**********, И.Ж.И., ЕГН **********,***
и Д.Ж.С., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 600 /шестотин/ лева –
деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално
представителност пред въззивния съд.
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: