Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, първи касационен
състав в публично заседание, проведено на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Силвиян И.
и секретаря Добринка Долчинкова, разгледа докладваното от съдия Веселина
Чолакова КНАХД № 206/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “Виас Инженеринг” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Цар Симеон І“ № 32,
ет.4, ап.6, представлявано от управителя Д.П чрез адвокат Р.Е срещу Решение № 260035/20.08.2020
г. постановено по НАХД № 2688/2020 година по описа на Районен съд-Варна, с
което е изменено НП № 03-011897/29.01.2020 г. издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева на основание чл.414,ал.3 от Кодекса на труда и е
намален размера на наложената имуществена санкция на 1500 лева. Подадена е и
касационна жалба срещу Определение № 262216/10.12.2020 г. постановено по адм.
дело № 2688/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е оставено без
уважение искането за присъждане на разноски.
С касационната жалба срещу решението на Районен
съд-Варна са изложени доводи за незаконосъобразност поради нарушение на закона
и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се,
че при постановяване на решението си въззивният съд е кредитирал единствено
показанията на служителите на административнонаказващия орган, като не е
обсъдил показанията на водения от жалбоподателя свидетел П.П, което е довело до
ограничаване на процесуалните му правила. Направено е искане съдът да отмени обжалваното
решение и измененото с него наказателно постановление.
С касационната жалба срещу определението на Районен
съд-Варна са наведени доводи за допуснати нарушения на материалния закон. Сочи
се, че адвокатско възнаграждение се присъжда съобразно уважената част на
жалбата. Сочи се , че е представил надлежни доказателства, които удостоверяват
заплащането на адвокатско възнаграждение. Прави се искане да се отмени
определението и да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отменената част на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
процесуален представител- адвокат Е, който поддържа касационните жалби. В
условие на евентуалност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Б. Н. оспорва
касационните жалби. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба срещу решението
на Районен съд-Варна и за основателност на жалбата срещу определението на
въззивния съд.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и определението на Районен съд-Варна и са процесуално допустими.
І.
По касационната жалба срещу решението на Районен съд-Варна:
Производството пред районния съд е започнало по жалба
на “Виас Инженеринг” ООД срещу наказателно постановление № 03 – 011897/29.01.2020г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416,
ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. С обжалваното решение
районния съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на
наложената спрямо дружеството имуществена санкция на 1500 лева. За да постанови
своето решение, въззивната инстанция е приела за установено от фактическа
страна следното: На 14.01.2020г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на територията на строителен обект – изграждане на
уличен водопровод, находящ се в гр.Варна, кв.6, “Св.Св. Константин и Елена“,
стопанисван от “Виас Инженеринг” ООД. В обекта извършвали трудова дейност три
лица, като едно от лицата било Г. Г.Д. Попълнен бил констативен протокол, в
който лицето посочило параметрите на установеното трудово правоотношение.
Посочило, че работи за “Виас Инженеринг” ООД от 13.01.2020г. на длъжност „общ
работник с установено работно място – уличен водопровод, при сключен трудов
договор и месечно възнаграждение от 610.00 лева, с почивни дни събота и неделя
и работно време от 08.00 до 17.00 часа. Въз основа на представените документи
било установено, че с лицето е сключен трудов договор с дата 13.01.2020г.
Представеното уведомление за регистрация на трудовия договор от ТД на НАП гр.
Варна сочело дата на уведомяване 14.01.2020г. – 20:47:04 часа. При така
установените факти било прието, че е осъществен състав на административно
нарушение по Кодекса на труда и на 23.01.2020г. от св. И. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството, за това, че на
14.01.2020г. като работодател е допуснало до работа лицето Г. Г.Д на длъжност „общ
работник“, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Въз
основа на съставения АУАН е издадено и процесното наказателно постановление. За
да постанови съдебното решение, Районен съд гр. Варна е обсъдил становищата на
страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Извършената
от съда служебна проверка е констатирала, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са съобразени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отразената в
наказателното постановление фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
събраните доказателства. Съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му с наказателното постановление
административно нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Приел е, че наложеното
наказание не е справедливо, тъй като нарушението е извършено за първи път. Изменил
е размера на наложената имуществена санкция на минималния размер от 1500 лева.
Решението е
правилно.
Настоящият състав намира направените
с касационната жалба възражения за неоснователни.
Въззивният съд е изяснил правилно фактическата
обстановка. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно
изследване на обстоятелства по делото и въз основа на закона. Кредитираните
гласни доказателства в съвкупност с останалите приети по делото писмени
доказателства са дали основание на съда да приеме, че констатациите на
контролните органи по време на проверката са верни. Категорично установено по
делото е, че “Виас Инженеринг” ООД в качеството му на работодател е допуснал до
работа Г. Галкин Димов да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3
от Кодекса на труда, заверено в Териториална дирекция на Националната агенция
за приходите. От данните по делото – представената и приета от съда справка
относно приети и отхвърлени уведомления от ТД на НАП е видно, че трудовият
договор с лицето е бил регистриран в системата на НАП на 14.01.2020г. в
20:47:04 часа.
Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават
изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство
писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни,
касаещи съставомерността на деянието. Действително съдът не е обсъдил
противоречието в показанията на разпитаните свидетели. Това нарушение не е
съществено и не обоснована касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, тъй
като за установяване на съставомерността на санкционираното деяние са събрани достатъчно
писмени доказателства, които не са
противоречиви.
По категоричен начин по делото се доказва, че
касационния жалбоподател е осъществил състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ
и основателно е ангажирана отговорността му. Правилни се явяват изложените от
въззивния съд доводи относно индивидуализацията на наложената спрямо
дружеството имуществена санкция, съответно намаляването й в минимален размер.
Не са налице основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност от
другите нарушения от същия вид.
Предвид горното, настоящият състав
при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са
налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна
на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Предвид крайния изход на спора и своевременно заявеното
искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на
основание чл.
63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като
съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна
сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно
заседание, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в размер на 80 лева.
ІІ. По
касационната жалба срещу определението на Районен съд-Варна:
С Определение № 262216/10.12.2020 г. постановено по
НАХД № 2688/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, съдът е отхвърлил искането
на „Виас инженеритг“ ООД за изменение на Решение № 260035/20.08.2020 г.
постановено по делото в частта на разноските. Съдът е приел, че искането е
неоснователно, тъй като с решението наказателното постановление не е отменено,
а е постановен изменителен диспозитив.
Определението
на Районен съд-Варна е неправилно.
В хода на производството пред въззивния съд,
жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски представляващи
платено адвокатско възнаграждение. Искането е направено своевременно и
жалбоподателят има право на такива предвид изхода на делото – изменение на
обжалваното НП , с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от АПК. От съдържанието на приложения по делото договор за правна
защита и съдействие от 07.08.2020 г. се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева) жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат Г.К. от ВАК.
С процесното НП на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, която е намалена от районния съд до минималния
размер от 1500 лв. Адвокатското
възнаграждение следва да се присъди съобразно отменената част на НП, определено
по правилата на чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., във връзка с чл.7,ал.2,т.1 от
Наредбата в размер на 300 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260035/20.08.2020 година постановено по НАХД № 2688/2020
година по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА “Виас Инженеринг” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул.“Цар Симеон І“ № 32, ет.4, ап.6, представлявано от
управителя Д.П, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ Определение № 262216/10.12.2020 г. постановено по
адм. дело № 2688/2020 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е оставено без
уважение искането на “Виас Инженеринг” ООД, ЕИК **** за присъждане на разноски
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на
“Виас Инженеринг” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул.“Цар Симеон І“ № 32, ет.4, ап.6, представлявано от управителя Д.П сумата от
300 /триста/ лева , разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 2688/2020
година по описа на Районен съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: