№ 326
гр. Пловдив , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330200224 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4190686, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Д. З. П., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 750 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Няма данни за датата на връчване на електронния фиш, поради което не
може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за
обжалването му. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи
разписка за връчване с указания, че при непредставяне на такава, жалбата ще
се счита за подадена в срок. Доколкото от въззиваемата страна не е
1
представена разписка за връчване и с оглед гарантиране правата на
жалбоподателя, съдът приема, че електронният фиш е връчен на 02.12.2020г.,
както се твърди от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно
заседание, и същата е подадена в 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 24.10.2020г., в 11,48 ч. на
Републикански път I-8, км. 210+897, разклон за с. Цалапица, при ограничение
на скоростта 60 км/ч., въведено с пътен знак B26, МПС с рег. № ***, при
отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена
наказуема скорост 129 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 69 км.ч.
Първоначално бил издаден електронен фиш на собственика, на когото е
регистрирано МПС – К.Р. П..
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. собственикът К. П. подала
уведомление и декларация, че на процесната дата МПС-то е било шофирано
от Д. З. П.. Въззиваемата страна счела възражението за основателно,
анулирала издадения на К. П. електронен фиш и издала против
жалбоподателката обжалвания фиш.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение №
11743СА/039010, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал,
измерената скорост е в размер на 133 км/ч. Посочването на скоростта като
„приблизителна“ касае възможността при отчитането да е налична грешка в
рамките на предвидения съгласно техническите и метрологочни
характеристики на АТСС диапазон при измерване на скоростта. Поради тази
причина и този диапазон се отчита като толеранс в полза на водача, като се
прилага за осъщественото нарушение най-ниската възможна скорост при
2
приспадането на този толеранс от установената с техническото средство
скорост. В електронния фиш неправилно е посочено, че е следвало да бъде
отчетен толеранс на измерената скорост от 3 км/ч. Видно от Протокола за
последваща проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г., толерансът при измерване
на скоростта над 100 км/ч при реални условия, какъвто е настоящият случай,
следва да бъде в размер на плюс/минус 3 %. Съответно, измерената в случая
скорост от 133 км/ч, при правилно отчитане на толеранс, попада в обхвата
между 129,01 км/ч, представляваща разликата на измерената скорост и
толеранс от 3% (-3,99 км/ч), и 136,99 км/ч, представляваща сбора на
измерената скорост и толеранс от 3% (+3,99 км/ч) т.е. при всички положения
явяваща се превишаваща въведеното с пътен знак ограничение с повече от 60
км/ч. Неправилното посочване на отчетения толеранс в електронния фиш не
се явява съществено процесуално нарушение, доколкото административно-
наказващият орган всъщност реално е извършил правилно и точно
приспадането на толеранса, като е посочил, че автомобилът се е движил със
скорост от 129 км/ч (при приспадане на толеранс от 3%). Ако беше
извършено приспадане на толеранс от 3 км/ч, то тогава и установената
наказуема скорост на МПС би била 130 км/ч, което би довело и до различен
размер на наложената глоба. Правилно отчетеният толеранс безспорно не е
довел до промяна на правната квалификация на извършеното деяние, нито до
промяна в размера на наложената глоба – така и Решение № 418/22.02.2019г.
по к.а.н.д. №98/2019г. на Административен съд – Пловдив, XXIII с-в.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
от 24.10.2020г., от справката за собственик на процесния автомобил и от
представената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ведно с копие на СУМПС
на жалбоподателката.
За изясняване на обективната истина е била изискана справка от ОПУ-
Пловдив, съгласно която Републикански път I-8 (Пазарджик-Пловдив-
Първомай), км. 210+897, се намира четириклонно кръстовище за сметище
Цалапица вдясно и общински път за село Цалапица вляво, като към дата
24.10.2020г. преди кръстовището и за двете посоки, съответно на км 210+720
вдясно и на км 211+120 вляво, са налични пътни знаци В24 в група с А26 и
3
В26 – забранено е движението със скорост, по-висока от означената, като
означената скорост била 60 км/ч.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 № 11743CA, представляващо преносима
система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е
видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 65-С-
ИСИС/ 28.09.2020г., като същото се потвърждава и от Протокола по чл. 10, в
който е удостоверено, че техническото средство е преминало проверка, която
е валидна до 28.09.2021г.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към
Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението
на измервателния уред.
Изложеното в жалбата възражение за порочност на фиша поради липса
на реквизити в Протокола по чл. 10, се явява неоснователно. Преценката за
същественост на отсъстващи реквизити от Протокола следва да се основава
на съпоставка с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите
писмени доказателства от преписката (така и Решение № 380/22.2.2021г. по
4
к.а.н.д № 1859/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив).
Така на първо място в настоящия случай няма съмнение кое е било
техническото средство, с което е било извършено измерването. В Протокола е
посочено СПУКС № 11743СА, като към представеното копие от Протокол от
проверка № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. е видно, че посоченият номер
11743СА е на средство за измерване от тип ARH CAM S1, което от своя
страна представлява одобрен тип средство за измерване. Поради тази причина
и липсата на конкретния тип средство за измерване в протокола по чл. 10 от
Наредбата е запълнена, доколкото е посочено че се касае за СПУКС и е
посочен конкретният му номер.
Посоченото техническо средство, видно от приложената на същата
снимка е от тип „тринога“, а именно – по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“, пр. 2 от
ЗДвП техническото средство е мобилно - временно разположено на участък
от пътя, установяващо нарушения в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Посочването на номер на
служебен автомобил в протокола по чл. 10 от Наредбата действително се
явява непрецизност от страна на попълнилото протокола за осъществяване на
видеоконтрол лице, доколкото тази графа се попълва само за мобилно АТСС
в МПС, но същото не представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото единствено е посочен номерът на автомобила на екипа, който е
поставил началото и края на работния процес.
Отбелязването в протокола по чл. 10 на „С“ – стационарно, касае не
вида на АТСС, а режима на измерване. В тази насока неоснователно се явява
и възражението, че не са посочени начало и край на участъка, доколкото
същите се посочват само при режим на измерване „Д“ – в движение.
Напротив, посочено е точното място на извършеното нарушение –
Републикански път I-8 км 210+897, което освен това съгласно справката от
ОПУ-Пловдив попада в обхвата на ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Съгласно справката от ОПУ-Пловдив, и двата поставени знака за
ограничение на скоростта са на приблизително 150 метра от мястото на
осъществяване на видеоконтрола. В тази насока без значение е и че не е
посочена посоката на движение на автомобила, доколкото контролът се е
осъществявал и в двете посоки, като и в двете са били налични знаци за
ограничение на скоростта.
5
Неоснователно е и възражението, че е налице съмнение на обективността
на осъществения видеоконтрол с АТСС въз основа на твърдяното от
жалбоподателя несъответствие в номерата на статичните изображения. Видно
от представеното статично изображение, същото е от дата 24.10.2020г. и от
час – 11,48ч. Датата на статичното изображение съвпада с датата, посочена в
протокола по чл. 10, а именно – дата 24.10.2020г., а посоченият в снимката
час попада във времевия интервал, в който е било извършено заснемането –
от 10,30ч. до 13,30ч. Без значение е фактът, че в случая като брой установени
от АТСС нарушения са посочени 210, респ. броят свалени статични
изображения също са 210. Няма пречка с АТСС да се заснеме статично
изображение, без да е налице нарушение на ЗДвП. Така например в случай, че
МПС-то е установено от техническото средство да се движи със скорост от
над 50 до 53 км/ч., формално би било заснето нарушение, но такова не би
било налице, доколкото при премахването на отчетения толеранс от 3 км/ч. в
полза на водача, не би имало движение с превишена стойност на скоростта.
Нещо повече, трайна е касационната практика на Административен съд-
Пловдив, според която Протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните си функции, дори и без
в него да са посочени номерата на първото и последното статични
изображения, стига надлежно да са попълнени останалите съществени
реквизити - така Решение № 2322 от 15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2774 /
2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2166 от
30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив и Решение № 1036/19.06.2020 по к. адм. н.
д. № 1090/2020г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. В тези
случаи от значение е дали датата и часа на снимката съвпадат с датата и часа
на осъществения видеоконтрол, което в случая се установява от Протокола по
чл. 10.
Неоснователно се явява и възражението по отношение на посочените в
протокола дати. Видно от същия, видеонаблюдението е осъществено на дата
24.10.2020г., протоколът е бил проверен на 25.10.2020г. и регистриран на
26.10.2020г. В тази насока няма съмнение, че датата на извършеното
нарушение е 24.10.2020г. – в този изричен смисъл е и Решение
№ 528/12.03.2021г. по к.а.н.д. № 2990/2020г. по описа на XXII състав на
6
Административен съд-Пловдив, съгласно което не е налице съществено
процесуално нарушение в случаите, когато датата на проверката и датата на
регистрирането на протокола не съответстват на датата на използването на
АТСС. Няма данни и лицето, което е подписало протокола, да е било
некомпетентно.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 2 вр. чл.
21, ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.2, т.6
ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер
– 600 лв. + 3* 50 лв. за всеки 5 км/ч превишаване над позволената скорост от
50 км/ч – за установена скорост от над 65 км/ч над ограничението. При
преценка за конкретния размер на глобата – 750 лв., предвиденият толеранс
правилно е отчетен в полза на водача.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като
съобразява характера и тежестта на производството, както и факта, че
представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени
становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на
ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от 80 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4190686, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Д. З. П., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 750 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. З. П., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
7
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8