№ 9096
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20211110150842 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на ... против ..., с която e предявен осъдителен иск за
заплащане на застрахователно обезщетение по щета № 0300/19/../504349 от ПТП на
07.07.2019 г., в размер на 500 лева, частичен иск от общ размер 1254,79 лева, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, с
правно основание чл.411 от КЗ.
В исковата молба ищецът .. твърди, че на 07.07.2019 г. на автомагисграла „Тракия",
км. 101+500, в посока гр. София, управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Пасат" с рег. № У .. АС, водачът .. поради недостатъчен контрол над автомобила, навлиза в
съседна пътна лява лента за движение и удря лек автомобил марка „Мазда", модел „ЦХ“5,
който се отклонява и удря правомерно движещия се лек автомобил марка ,,Пежо", модел
„301" с рег. № PA .. ВХ. В резултат на субективните действия на .., по негова вина настьпва
пътнотранспортно произшествие, при което е увреден лек автомобил „Пежо". Към момента
на настьпване на пътнотранспортното произшествие за МПС марка „Пежо", модел „301" с
рег. № PA .. ВХ има сключена застраховка „Каско" в 3АД ...- полица № 19-
0300/303/5001062. След подадено уведомление в 3АД „Алианц България " е образувана щета
№ 0300/19/../504349, изготвени са опис на щетите, калкулация и доклад по щета, въз основа
на които е установено, че възстановяването на автомобила е нецелесъобразно, т.е. налице е
„тотална щета“. В тази връзка от действителната стойност на автомобила към момента на
настъпване на ПТП е приспадната стойностга от обвързващото предложение за изкупуване
на запазени части в размер на 1530,00 лева и е определено застрахователно обезщетение в
размер на 10 510,09 лева. Така определеното застрахователно обезщетение е заплатено на
собственика на увредения автомобил с преводно нареждане за кредитен превод от
05.12.2019 г. Съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 73 от
07.07.2019 г., пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на .., който е
представил за управляваното от него МПС сключена в 3АД „...“ АД валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ полица № BG/23/118002333626. На база
гореизложеното до 3АД „...“ АД е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата в
1
общ размер на 10 525,09 лева, ведно с включените 15,00 лева ликвидационни разноски за
обработка на щетата. Към поканата ищеца прилага и всички 1 Този файл е копие на
електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Silviya Stefanova Hazarbasanova
на 01.06.2022 г. в 14:04:43 ч. Актът е постановен на 01.06.2022 необходими доказателства за
установяване на гореописаната щета. Ответникът 3АД „...“ АД изплатил на ищеца .. само
част от гореспоменатата сума в размер от 9 270,30 лева, поради което исковата молба се
предявява за част от остатъка в размер на 1254,79 лева. Ищецът претендира 3АД „...“ АД да
му изплати сумата от 500 лева, частичен иск от общия претендиран размер от 1254,79 лева,
ведно със законна лихва от момента на подаването на исковата молба
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответното
дружество 3АД „...“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
представителната власт на дв. Б., както и предявения иск по размер. Оспорва твърдението,
че стойността на запазените части е в размер от 1530 лева. Оспорва твърдението че е налице
обвързващо предложение за изкупуване на запазените части за сумата от 1530 лева. Оспорва
определената действителна стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на
ПТП да е в размер на 12 040,09 лева. Ответника твърди, че стойността на запазените части
надхвърля 1530 лева и е поне 25% от действителната стойност. Твърди, че ищецът е
изплатил обезщетение на собственика на увреденото МПС в размер на около 87% от
определената действителна стойност, т.е. не е изплатил действителната му стойност.
Твърди, че останките от автомобила са останали във владение на собственика и той се е
разпоредил с тях вместо застрахователя, поради което той не може да се разпорежда с тях и
да ги предлага на търг. Оспорва и претенцията за заплащане на законна лихва, поради
неоснователност на главния иск. Претендира разноски.
В последното проведено по делото открито съдебно заседание от 12.07.2022 г.
ищецът е поискал и съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК, изменение на размера на
иска, като същият се счита за предявен до пълния размер 1 254,79 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/
наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено
застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения
автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит
съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и
вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 5/ сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", със застрахователно покритие към датата на ПТП,
по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за
вреди на виновния водач.
Всяко от посочените релевантни обстоятелства, формиращи основанието на исковата
претенция, в процесния случай е безспорно между страните. В отговора на исковата молба
се въвеждат оспорвания само относно размера на предявения иск. Съобразявайки това съдът
приема, че искът е доказан по основание. Спорен е единствено въпросът за неговия размер.
Установява се, че по образуваната преписка по щета № 0300/19/../504349 ищецът е
платил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер от 10
510,09 лева с преводно нареждане за кредитен превод от 05.12.2019 г. Видно от материалите
по ликвидационната преписка, посоченото обезщетение ищецът е определил като е приел
2
наличието на тотална щета на автомобила и е одобрил плащането му след представяне от
страна на застрахования на удостоверение от Сектор "Пътна полиция" при СДВР -
Пазарджик за прекратяване регистрацията на МПС, считано от 02.12.2019 г. Не е спорно и
това, че след изпълнение на задълженията си по застрахователния договор ищецът е
предявил регресна претенция срещу ответника за сумата от 10525,09 лв., формирана от
платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер от 15 лв.,
получена на 17.01.2020 г. Безспорно е, че ответникът е извършил частично погашение по
претенцията – до размера от 9270,30 лв., което плащане съставлява и извънсъдебно
признание от негова страна на възникването на предявеното вземане, но само в погасения
размер.
Спорен между страните е въпросът дали пълният претендиран от ищеца размер на
вземането му съответства на размера на подлежащите на репариране вреди, за които
ответникът, като застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска
отговорност“ отговаря по регреса.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно
обемът на регресната отговорност е обусловен от размера на застрахователното
обезщетение, платено от правоимащия застраховател, което съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ е
съизмеримо със стойността на действително претърпените вреди, причинени от третото
лице на застрахования, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Това обезщетение следва да покрие действителната /при пълна загуба/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на увреденото имущество – обект на
застраховане, т. е. стойността, срещу която вместо него може да се купи друго еквивалентно
по вид и качество, респ. стойността, необходима за възстановяване на имуществото във вида
му преди увреждането, като и в двата случая дължимата за обезвреда сума трябва да е в
пределите на определената застрахователна сума.
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ във вр. с чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на
увреденото имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика,
обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение №
52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II
ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и
3
по отношение на действащия КЗ).
За определяне размера на спорното вземане по делото е прието заключение на
съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано
изготвено. От експертното заключение се установява, че всички увреждания по процесния
автомобил, отразени в съставения от експерти на ищеца опис на щети, са причинени именно
в резултат от реализираното ПТП при съобразяване механизма на настъпването му, за който
страните не спорят. Съгласно констатациите на вещото лице действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП възлиза на 16 050 лв. Стойността на ремонтните дейности за
възстановяването на автомобила по средни пазарни цени, изчислена също към датата на
ПТП, е 27 420,00 лв. При тези данни съдът съобразява, че стойността на разходите за
необходимия ремонт съставлява 170,74% (т. е. надхвърля законоустановената граница от
70%) от действителната стойност на автомобила, поради което приема, че увреждането
съставлява тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Затова дължимото обезщетение за
вредите следва да се определи при условия на тотална щета, като същото е съизмеримо с
действителната стойност на застрахованата вещ, намалена със стойността на запазените
части, които не подлежат на обезвреда, защото с тях не се намалява имуществото на
правоимащия, а остават като актив, от който може да бъде реализиран и паричен приход при
продажбата им. От дължимото обезщетение следва да се приспадне стойността на
увредените части, която е около 25 % от действителната стойност на автомобила или в
случая 4 012,50 лв.
За да се определи дали е налице подзастраховане, следва да се прецени дали
застрахователната сума е в по-малък размер от действителната стойност на застрахованото
имущество /стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество – арг. от чл. 400, ал. 1 от КЗ/. Както беше посочено
застрахователната сума по полицата е в размер на 12 673,78 лева и същата се явява горна
граница на регресното вземане. От заключението на вещото лице по допусната от
първоинстанционния съд съдебна техническа експертиза, което настоящият съдебен състав
намира за компетентно изготвено и кредитира напълно, се установява, че действителната
стойност на процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното
събитие е била 16 050 лева. Следователно, в процесния случай е налице хипотеза на
подзастраховане.
В принципен аспект при подзастраховане /извън случаите на договорена
застрахователна стойност/ застрахователят дължи обезщетение за пълния размер на вредата
до размера на застрахователната сума, при погиване или повреда на застрахователното
имущество /така чл. 389, ал. 1 от КЗ/. Ако застрахователният договор обаче е сключен с
уговорка за пропорционално обезщетяване, то в този случай застрахователят дължи
обезщетение, което се определя според съотношението между застрахователната сума и
действителната, съответно възстановителната, стойност /така чл. 389, ал. 2 от КЗ/.
Поради изложеното до размера на тази сума – 6480 евро, равняваща се на 12 673,78
следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка "ГО" на прекия
причинител, при предявената срещу него регресна претенция, тъй като тази сума
представлява действителната стойност на вредата от процесното ПТП изчислена по
правилата на чл. 389, ал. 1 КЗ. Следователно в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане в размер на застрахователната сума, доколкото тя е по-малко от размера на
действителните вреди, изчислени по средна пазарна оценка. От нея следва да се приспадне
сумата от 9 270,30 лв., погасена преди завеждане на делото, след което остава остатък от 3
403,48 лева.
Освен стойността на тези части при определяне на обезщетението следва да бъдат
приспаднати и платените по имуществената застраховка обезщетения по предходни щети,
образувани по време на действието й, с които съобразно предвиденото в Общите условия се
4
намалява отговорността на застрахователя спрямо застрахования при тотална щета. В
настоящия случай не се твърди да са налице такива плащания. Няма спор в съдебната
практика, че в случаите на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, при определяне
размера на обезщетението от действителната стойност на увреденото МПС следва да се
приспадне стойността на запазените части, тъй като обратното би довело до неоснователно
обогатяване.
Спорният въпрос е дали съдът следва да вземе предвид реално получената стойност
на запазените части или следва да се съобрази тяхната пазарна оценка, съобразно
заключението на вещото лице.
От изслушаната по делото САТЕ събраните по делото писмени доказателства и
свидетелските показания на Х.М. се установява, че собственика на увредения автомобил е
получил сумата от 1 500 лв., като стойност на запазените части на увредения автомобил по
договор за покупко-продажба от 05.12.2019 г.
От заключението на вещото лице се установява, че следва да се приспадне стойността
на увредените части, която е около 25 % от действителната стойност на автомобила или в
случая 4 012,50 лв. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание, същото посочва,
че стойността на запазените части е съобразена с действителните налични запазени части, за
които има данни по преписката и която стойност съдът намира за релевантна в настоящия
случай. Цитираната от ищеца съдебна практика в писмените бележки по този въпрос е
неотносима към настоящия случай, тъй като касае хипотези, в които по делата няма данни
какви са били точно наличните запазени части по автомобилите.
При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице. Поради това съдът намира, че при ангажиране на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, следва да се
изходи от пазарната оценка на запазените части при остойностяването им.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
изцяло.
При този изход на спора с право да претендира разноски на основание чл.78, ал.3
ГПК разполага само ответникът, поради което такива следва да му бъдат присъдени в общ
размер на 200 лв. от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при
условията на чл.78, ал.8 ГПК и 100 лв. депозит за експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ".." No 59, против ..., ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „...”,
ул. ..., иск с правно основание чл.411 от КЗ за сумата от 1254,79 лв., представляваща
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по сключена имуществена
застраховка „Каско “, за щети по лек автомобил ,,Пежо", модел „301" с рег. № PA .. ВХ, при
настъпило застрахователно събитие – ПТП на 07.07.2019 г. на автомагисграла „Тракия", км.
101+500, в посока гр. София, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
31.08.2021 г. до окончателно изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ".." No 59, да заплати на ..., ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „...”, ул. ..., сума в размер на 200,00 лв. разноски в
5
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6