Р Е Ш Е Н И Е
№____
гр.
Русе, 27.01.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в открито съдебно заседание
на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Надежда Александрова
при секретаря Борянка Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 6434 по описа на съда за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът твърди, че с ответника сключили граждански брак с акт № 0066 на
28.07.2016 г. в гр. Кубрат, който е първи по ред и за двамата. Заявява, че с
течение на времето брачните им отношения се влошили, като от 2018 г. са фактически разделени. Счита, че е настъпило
трайно и непреодолимо отчуждение между съпрузите. Намира брака си за
безвъзвратно изчерпан от съдържание и смисъл към настоящия момент, поради което
моли да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за брачната вина.
Фамилното име на съпругата не е променяно при сключването на брака, поради
което и не желае възстановяването му. Не претендира издръжка от съпруга си и не
желае ползване на семейното жилище, което е напуснато от нея.
В указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва предявения иск.
След преценка поотделно и в съвкупност на
събраните доказателства, доводите и становищата на молителите и постигнатото
споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
С.Д.С., ЕГН **********
и Д.Д.Х., ЕГН ********** са сключили граждански брак на 28.07.2016 год. в гр. Кубрат,
от който нямат непълнолетни деца. Горното се установява от удостоверение за
сключен граждански брак № **********, издадено на 28.07.2016 год. от Община Кубрат
въз основа на акт за граждански брак № 0066/28.07.2016 год.
От показанията на разпитания свидетел се установи, че бракът между страните
е дълбоко и непоправимо разстроен. Страните не поддържат семейни отношения, от две
години не живеят заедно, всеки е заживял свой собствен живот и няма никакъв
шанс да се оправят.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от
правна страна.
Страните
не спорят, че отношенията между тях не са изградени на основата на взаимно
уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са
се отдалечили и отчуждили един от друг. Потвърждение за това състояние е и
установената фактическа раздяла между тях. Те са се дезитнересирали един от
друг, прекъснали са отношенията помежду си. С оглед на това съдът намира, че
брачната връзка между тях е изпразнена от предписаното й от закона и добрите
нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е
безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо
състояние в отношенията им е несъвместимо с целите и функциите на брака. По
тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК, което обуславя извод за основателност
на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.
Относно вината
за разстройството на брака:
Съгласно
чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно
вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В
случая, ищецът заявява искане да се прекрати гражданския му брак с ответника
поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в него, без съдът да се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брачните отношения. От
страна на ответника също не е направено искане съдът да се произнесе по въпроса
за вината, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и да взема
отношение.
Ползването на
семейното жилище:
Страните
не претендират ползване на семейното жилище.
Издръжка между съпрузите:
Страните
не претендират издръжка един спрямо друг. Не се твърдят обстоятелства, налагащи
заплащането й, не се представят доказателства в тази насока.
Относно фамилното име на съпругата:
При
сключване на брака никой от съпрузите не е приемал фамилното име на другия съпруг.
С оглед диспозитивния характер на чл. 53 от СК, според който след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име отпреди брака, както и с оглед
наличието на волеизявление от страна на съпругата, че не е променяла фамилията
си, съдът намира, че не следва да променя същото.
По отношение
на разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е.
когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в
тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т.2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя държавна такса за допускане на развод в размер на 50 лева, която
следва да бъде заплатена от страните по сметка на РРС.
Мотивиран от горното, Русенски районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 28.07.2016 год. в гр. Кубрат, област Разград граждански брак между С.Д.С., ЕГН ********** и Д.Д.Х., ЕГН **********, за който е
съставен акт за граждански брак № 0066/28.07.2016 год. по описа на Община Кубрат,
без да се произнася по въпроса за вината.
При сключване на брака никой от съпрузите не е
приемал фамилното име на другия съпруг.
Съпрузите не си дължат издръжка един на друг след
прекратяване на брака.
Съпрузите са напуснали семейното жилище.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН ********** и Д.Д.Х., ЕГН ********** да заплатят по
сметка на Русенски районен съд сумата от по
25.00 лева всеки, представляваща държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..……………