РЕШЕНИЕ № 68
гр.Пловдив
18.02.2011г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – Х ІІІ СЪСТАВ
в
публично заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
при
секретаря М.К. като изслуша докладваното от съдията Р.Панайотова търговско
дело № 795/08г. и за да се произнесе взе
предвид:
Предявени са
субективно съединени искове по чл.124 от ГПК във връзка с чл.26 от ЗЗД.
Ищецът Териториална
дирекция на НАП – Пловдив е предявил иск против „ММДИ” ЕООД ,представляван от
управителя С.К. и „Винарска изба Брезово- България „АД гр.Пловдив за
установяване нищожността на апорт ,извършен от първия
ответник в капитала на втория ,с който апорт е увеличен
капитала на „Винарска изба Брезово- България” АД срещу записаните за „ММДИ”ЕООД
акции .Основанието за нищожност на апорта е липса на
съгласие на лицето – вносител.Моли същият да се признае за нищожен като
претендира за направените разноски.
Ответниците
оспорват иска.Правят възражение за недопустимост на производството
поради липса на правен интерес, а по същество заявяват ,че искът е
неоснователен,а извършеният апорт напълно
действителен. Молят иска да бъде отхвърлен .Претендират за разноски.
Извършена е двойна
размяна на книжа ,която е редовна
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,Тринадесети
състав на Търговско отделение , намира за установено следното:
По допустимостта :
ищецът е трето лице за атакувания апорт , който апорт,доколкото по съществото си е разпоредителна сделка с транслативен ефект ,се подчинява на общите граждански
правила за действителност на сделките.Тъй като всеки може да се позове на
нищожност ,то иск като настоящия може да
бъде предявен от всяко трето за сделката лице ,при положение ,че има правен
интерес от това.За да аргументира наличие на такъв ищецът ,обобщено казано ,е
заявил ,че този апорт цели да увреди фиска.Причините ,изложени за това са следните - твърди,че
„ММДИ”ЕООД е закупил недвижими имоти и ДМА от дружеството „Риком”ЕООД в периода
30.08.2007 г. – 17 .01.2008 г. ,по които сделки се дължи ДДС и тъй като „Риком”ЕООД
не е разчел начисления ДДС ,който е в размер на 2 715 611 лв.,а ”ММДИ”ЕООД
е ползвал данъчен кредит ,то на
основание чл.177 от ЗДДС последният отговаря за данъчните задължения на своя
доставчик ,ако е знаели или е бил длъжен да знае ,че данъкът няма да бъде
внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117 – 120 от ДОПК.Твърди също така и самото дружество ,извършило апорта,също да има данъчни задължения,поради което,разпореждайки
се с притежаваното от него имущество на практика осуетява възможността за реализиране
на имуществената отговорност спрямо
него.
По въпроса наличието
на публични задължение в лицето на „ММДИ”ЕООД
същите следва да се преценят към момента на извършване на апорта, а към този момент ,видно от удостоверението
,издадено от самия ищец и приложено като
част от документацията по вписване увеличението на капитала на втория ответник
в ТР,вносителят няма публични задължения, включително и отговорност за чужди
задължения – чл.86 ал.6 от ДОПК. Така че
този аргумент не намира подкрепа от данните по делото ,но доколкото все пак се
оказва , макар и това да е констатирано по-късно,че „ММДИ”ЕООД носи отговорност към фиска
в аспекта на чл.177 от ЗДДС , и то за
данъчни периоди пред извършване на апорта ,и в която
връзка са представени и доказателства за налично и приключило със съдебно
решение, невлязло в сила ,съдебно административно
производство пред Административен съд – Пловдив
по повод жалба срещу ревизоинния акт ,с който
такива задължения са вменени на
„ММДИ”ЕООД ,то следва да се приеме ,че е налице правен интерес да се
установи действителността на апорта с оглед
възможността посочените по-горе публични
държавни вземания да бъдат събрани от това имущество. Още повече,констатира се
при служебна справка ,че Адм.С – Пловдив е спрял две
административни дела до изясняване на въпроса за действителността на апорта,което се оказва от значение са съдебно
административното производство.
С оглед на горното и
доколкото атакуваният апорт е сделка,увреждаща интересите
на ищеца поради това ,че чрез нея първият ответник съществено е намалил
имуществото си независимо от придобитите
акции срещу този апорт,съдът счита,че искът е предявен при наличие на
правен интерес и следва да бъде разгледан по същество.
По същество- предявен
е иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.Иска се да се признае за нищожен апрота на недвижими вещи
,ДМА и др.активи ,собствени на ответника „ММДИ”ЕООД в капитала на
„Винарска изба Брезово- България „АД,посредством
който апорт е увеличен капитала на последното
дружество и лицето вносител / първият ответник / е записал акции срещу
извършената от него непарична вноска.Основанието за нищожност е липса на
съгласие като изложените фактически основания за това са следните :
-
едноличен
собственик на капитала на ответника „ММДИ”ЕООД е „Сандмакс
корпорейшън” – дружество регистрирано на Британски Вирджински острови.Същото се
представлява по пълномощия от С.К.
,който е и управител на дружеството- ответник.Представени са две пълномощни –
от 24.04.2007 г. и от 23.04.2008г. ,които не са придружени с апостил съобразно изискванията на Хагската конвенция и не са с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
-
Съгласието
не е надлежно дадено доколкото за разпореждане с недвижими имоти се
изисква нотариална заверка на
подписа
,каквато пълномощните не притежават.
-
Пълномощните
не се изрични ,което също опорочава съгласието
-
Пълномощните
,дадени на С.К. не изхождат от лице ,имащо право да представлява упълномощителя,не е ясно кой ги е съставил и в какво
качество.По отношение на второто пълномощно – същото не е с достоверна дата и
не е съставено на датата ,посочена там.
-
Съгласието
за апорта по чл .73 от ТЗ
не е с нотариална заверка на подписа и не изхожда от лицето – вносител ,а от
едноличния собственик на капитала на „ММДИ”ЕООД
За прецизност на
изложението следва да се каже следното : тъй като в хода на това производство
се представиха множество доказателства -
някои относими,други не съвсем,и тъй като страните
,чрез техните процесуални представители многократно и по различни поводи изразиха
становище както по същество ,така и във връзка с доказателствата и доказателствените
искания ,е необходимо да се очертае
точно предмета на предявения иск и конкретно неговото основание.Както се каза
касае е се за нищожност поради липса на съгласие.Това е искът ,с който съдът е
сезиран. На стр.338 от делото / том ІІ / в допълнителната си искова молба
ищецът е заявил следното „ лицето – т.е. „ММДИ „ – ЕООД ,използвайки законови средства е целяло
един противоправен резултат,а именно чрез апорта да се освободи от имущество,което би могло да
послужи за удовлетворяване на негови публични задължения.Дори само този факт е
достатъчен да мотивира обявяване на сделката за
нищожна”.
Позовавайки се на това свое становище е поискал от съда ,и съдът
го е допуснал, уточнение на иска в смисъл ,че се претендира и нищожност поради заобикаляне на закона.Само че ,съдът е
направил грешка ,допускайки такова уточнение ,тъй като всяко едно основание за
нищожност е основание на нов иск,каквато
е безспорната съдебна практика,а
последващо обективно съединяване на искове е недопустимо и не може да
бъде направено дори и с допълнителната искова молба.Затова ще следва да се
приеме ,че основанието за нищожност „заобикаляне на закона „ не е предмет на
делото ,тъй като не е въведено като такова по надлежния процесуален ред –а именно
чрез предявяване на редовен иск ,и
затова производството по делото досежно така заявеното
искане – установяване на нищожност поради заобикаляне на закона, ще следва да
се прекрати като недопустимо.
Още един предварителен
въпрос следва да бъде разгледан пред произнасянето по същество ,и това е
въпросът за истинността на някои писмени документи доколкото страните са инициирали
производство по чл.193 от ГПК.
Такова е открито по
отношение на следните представени по делото писмени документи - апостил G
017742 ,издаден на 26.04.2007г. ,апостил № G102097,издаден
на 19.03.2009г. ,сертификат за учредяване на „Санмакс
Корпорейшън” ,издаден на 24.04.2007г. от Регистратора на корпоративни дела на
Британски Вирджински острови,Меморандум
и дружествен договор на „Сандмакс Корпорейшън”
,подписан на 24.04.2007г. ,Назначение на първи директор на „Сандмакс
Корпорейшън” ,резолюция на директора на „Сандмакс Корпорейшън”,Генерално пълномощно от „Сандмакс
Корпорейшън” за С.К. от 24.04.2007 г. и същото такова пълномощно от
23.03.2008г. ,Актуално състояние на „Сандмакс
корпорейшън” ,Апостил № 0319281 ,издаден на
13.06.2007г. ,Апостил № 0371927 издаден на
04.12.2008г. от Щатския секретар на Щата Делауеър,потвърждение
от 13.10.2008г. и Потвърждение от 002.02.2009г. на действията , извършени от К.
от името и сметка на „Сандмакс Корпорейшън” .
Апостилите са оспорени ,тъй като
не са изготвени по начина ,предвиден в Хагската конвенция и тъй като подписът
,положен в долния десен ъгъл не е на лицето ,за което се твърди ,че го е
поставило .Сертификатът за учредяване,меморандума ,дружествения договор ,назначението
на първи директор,резолюцията на същия ,актуалното състояние и двете пълномощни
са оспорени като неистински ,тъй като не са подписани от лицата ,от които
изхождат.Потвържденията на представителната власт са оспорени ,тъй като не е
ясно дали С.Г. има правомощия да подписва компанията и в какво качество.Оспорените са и нотариалните заверки ,поставени от М.Л.К.
,тъй като не са описани документите ,които страна е приложила ,нито пък носят
удостоверителен нотариален знак.Доказателствената тежест при това оспорване е
разпределена с определение от 09.06.2009г.
Във връзка с така направеното оспорване – по въпроса за истинността
на апостилите
съдът е изразил становище във връзка с искане за извършване на съдебна
поръчка. Апостилът
представлява удостоверение по чл.3 ал.1 от Конвенцията за премахване на
изискванията на легализация на чуждестранни публични актове ,ратифицира от НС
на Р.България и съответно приложима.Това удостоверение е единствената формална
процедура за удостоверяване истинността на подписа ,на качеството ,в което е
действало лицето ,подписало документа и при необходимост достоверността на печата
или марката ,поставени върху документа. Удостоверяването се извършва като апостилът ,който трябва да съответства на образеца
,приложен към Конвенцията се поставя върху самия документ или върху
продължението като всяка държава
определя органите ,които в съответствие със служебните им задължения са оправомощени да издават тези удостоверения.А подписът ,печатът
и марката на самото удостоверението са освободени от всякакво легализация.
Оспорените апостили съответстват на образеца на апостила
,приложен към Конвенцията. Подписът ,положен в долния десен ъгъл на
удостоверението е точно на посоченото там лице
и в посоченото му качество и
оспорването на авторството е недопустимо доколкото Хагската конвенция предвижда
,че подписът ,печатът и марката на удостоверението са освободени от всяка
легализация – т.е. презюмира по един необорим начин
,че удостоверението / апостилът / е издадено от
лицето,посочено там и в качеството ,посочено там.Или както се каза и в горецитираното определение
за да е успешното оспорването на тези документи,които са официални
писмени документи , следва или удостоверението
да не е апостил
,т.е. да не е по образеца- приложение към Конвенцията ,или органът ,който го е
издал да не е органа по чл.6 от Конвенцията.Първият елемент не се доказа ,а
вторият изобщо не е бил предмет на оспорване и обсъждане.
Т.е. оспорените апостили са истински
официални писмени документи и в качеството им на удостоверение по чл.3 от
Конвенцията удостоверяват истинността на подписа ,качеството ,в което е
действало лицето ,подписало публичния акт и при необходимост автентичността на
печата или марката ,поставени върху документа.
С апостил
№ 17742 / 26.04.2007г. е удостоверено нотариалната заверка на документ –
сертификат за учредяване на „Сандмакс Корпорейшън”
,при което положение и доколкото официално завереното копие от документ е приравнен на оригинал следва да се приеме
,че по делото е представено надлежно доказателство за учредяването на дружеството – едноличен собственик на
капитала на първия ответник.
С апостил № G 102097 /
19.03.2009г.е удостоверен подписът
и качеството на лицето ,явяващ се
регистратор на корпоративни дела ,от който изхожда удостоверение на актуално
състояние на „Сандмакс корпорейшън”.Удостоверението
за актуално състояния е официален свидетелстващ документ досежно изнесеното
в него.
С апостил № 0319281
/ 13.06.2007 г. е удостоверена нотариална заверка на писмени документи – сертификат за учредяване
на „Сандмакс корпорейшън”,Меморандум
и дружествен договор ,Назначаване на първи директор,резолюция на първи директор
и генерално пълномощно . Следователно
касае е се за официално заверени документи ,които са приравнени на оригинали и касаят учредяването на дружеството
,назначаването на представителен орган и упълномощаването на С.К. с пълномощно
от 2007г.
С апостил
№ 0371927 / 04.12.2008г. и № 0376960 / 09.02.2009г. за удостоверени нотариална
заверка на подписа и представителната власт на С.Г.по отношение на Снадмакс корпорейшън „
,положен на потвърждение на представителна власт от съответно
13.10.2008г. и 02.02.2008г.
Сертификатът за
учредяване на „Сандмакс корпорейшън „ и удостоверението за актуално състояния
са оспорени ,тъй като не са подписани от
лицето ,от които изхождат.По отношение на УАС същото изхожда от регистратора на
корпоративни дела и подписът е точно на лицето,посочено там доколкото същите са
удостоверени с апостил .Сертификатът за учредяване е
официален документ ,поради което ищецът ,
в чиято тежест беше това ,не доказа този документ да не изхожда от посоченото там лице в
посоченото там качеството , а именно на регистратор на корпоративни дела. Тези
документи са истински и ща се ценят като доказателства по съществото на спора.
Меморандумът
,дружествения договор ,назначението на първи директор,резолюцията на същия и двете пълномощни са оспорени като
неистински,тъй като не са подписани от лицата ,от които изхождат.Първите три
документа,както се каза ,са представени по делото в официално заверени преписи
и имат същата доказателствена стойност като оригиналите.Тези документи са част
от регистърната документация на „Сандмакс корпорейшън” ,учредено на територията на
Британски Вирджински острови ,респ. при
прилагане правото на същите досежно регистрацията на
дружествата ,което право е и приложимото съобразно ЗМЧП.Тези три регистърни документа носят пописа на регистрирания
агент на учредяващата се компания Комънуелт Тръст Лимитид ,който
според Закона за бизнес компаниите на Британски Вирджински острови е длъжностно
лице ,поради което тези документи също са официални и при доказателствена тежест за ищеца,същият
не доказа тяхната неистинност.Следователно същите са истински и подлежат на преценка по съществото на заявения спор.
По отношение на
резолюция на директора на „Сандмакс корпорейшън” и
двете генерални пълномощни – същите са оспорени в частта на подписа на лицето С.Г.
По делото е изслушано заключение на СГЕ , вещото лице по която е изследвало
освен оспорените подписи ,и всички документи с подписи на С.Г..По делото са представени
две потвърждения на представителна власт ,които са с нотариална заверка на
подписа на това лице ,поради което съдът приема ,че е налице безспорен
сравнителен материал.Така вещото лице е дало заключение ,че подписът на двете
пълномощни е на лицето ,посочено там С.Г.
По отношение на
резолюцията на директора на „Сандмакс корпорейшън”
не са ангажирани доказателства дали
подписът е на С.Г. ,поради което и при доказателствена тежест за ответниците ,
същите не доказа авторството на този документ и същият не следва да се обсъжда по делото.
По съществото на заявения спор – същият е
относно действителността на апорта .Апортът е сделка с разпоредителен характер и транслативен ефект .Същата
не е търговска сделка доколкото
нито е сключена във връзка с
упражняваното от търговците занятие
,нито представлява сделка по чл.1 ал.1 от ТЗ,а С.К. ,действайки като пълномощник на едноличния собственик на капитала не е търговски пълномощник по смисъла на ТЗ.Т.е.
по въпроса за упълномощаването и потвърждението на действия без представителна
власт намират приложение общите правилата на гражданския закон.
В конкретния случай апортът е извършен в хипотезата на чл.193 от ТЗ, а
именно Вторият ответник „Винарска
изба Брезово- България” АД е увеличил
капитала си с направената от „ММДИ”ЕООД непарична вноска срещу което последният
е придобил съответен брой акции.За това
обаче се прилагат и общите правила на
чл.72 и чл.73 от ТЗ.Така непаричната вноска в АД се извършва с устава,който
трябва да съдържа името на вносителя,пълно описание на непаричната вноска,паричната
й оценка и основанието на правата на вносителя.Когато се апортира
право ,за учредяването или прехвърлянето на което се изисква нотариална форма
към устава се прилага нотариално заверено съгласие на вносителя с описание на
вноската.
Част от процесния апорт са недвижими
имоти ,във връзка с което е повдигнатия спор, касаещ нотариалната заверка
на пълномощните доколкото за действия
,които трябва да бъдат в нотариална форма упълномощаването следва да е с
нотариална заверка на подписа ,а след изменението в ЗЗД - и на съдържанието му едновременно. Непаричната
вноска в АД обаче се извършва с устава
в обикновена писмена форма . Разпоредбите ,уреждащи апорта
в търговски дружества ,когато включват
вещни права върху недвижи имоти ,са специални по отношение на чл.18 от ЗЗД и
затова същият не намира приложение. За да бъде извършено действие ,за което
законът изисква обикновена писмена форма ,упълномощаването следва да бъде
дадено във същата форма – т.е . обикновена
писмена такава.В този смисъл , за да произведе действие извършеното упълномощаване
е напълно достатъчно същото да е писмено.Двете
генерални пълномощни ,дадени от едноличния собственик на капитала на „ММДИ
„ЕООД на лицето С.К. са в писмена форма без нотариална заверка на подписа и за нуждите на апорта
това упълномощаване е произвело правен
ефект .
Що се отнася до обема
представителна власт на пълномощника К.
– същият освен пълномощник на едноличния
собственик на капитала ,е и вписан като управител на ”ММДИ” ЕООД и този смисъл е представител по
закон на този търговец.Решението за разпореждане с недвижими имоти,каквото по
съществото си представлява
конкретният апорт
е от компетентността на общото събрание ,които правомощия при едноличните търговски
дружества се упражняват от едноличния собственик на капитала.Няма пречка обаче същият да упълномощи друго лице с тези
права като пълномощникът не е лице ,на което са „делегирани „ права ,в която
връзка е становището на ищеца за
недопустимост на това делегиране ,изхождайки от разпоредбата на чл.137 ал.1 т.7
от ТЗ.В случая едноличният собственик на капитал а е упълномощил посоченото
лице с широк обем права ,включително и такива от изключителната компетентност
на общото събрание,респ.едноличния собственик на капитала ,които права се
упражняват от негово име и за негова сметка.
Така по своя характер упълномощаването на С.К. е генерално такова и с него и последният е
натоварен със значителна по обем представителна власт.В т.3 от пълномощното е натоварен с правото да”
купува движимо и недвижимо имущество ,вещни права за компанията и да продава
такива,които към момента или впоследствие могат да й принадлежат” .В т.5 е
упълномощен „ да упражнява от името и за сметка на компанията всякакви прави
,власт и привилегии,свързани със собствеността,включително правото да гласува
по отношение на ценни книги и акции” ,а в т. 7 е упълномощен да „извършва
такива действия,дела,дейности,каквито пълномощникът сметне за необходими или
желателни за постигане на корпоративните цели на Компанията ….. и да действа, както
ако пълномощникът беше самата компания.”
Очевидно е ,че такъв
обем правомощия дават възможност на пълномощния К. да извършва разпоредителни
действия и да взема от името и за сметка на едноличния собственик на капитала решение
за извършване на непарична вноска и да формира воля за това от негово име.
Тук трябва да се
направи едно разграничение между формирането на воля за търговското дружество и
волеизявяването й от името на същото - първото се извършва от едноличния собственик на
капитала ,а второто от вписания управител на дружеството ,който персонално може
и да е едноличния собственик на
капитала, но може и да е друго лице. В
случая едноличният собственик на капитала формира вола по отношение въпроси от
компетентността на общото събрание на съдружниците в ООД ,което няма пречка да
направи и чрез упълномощено от него лице ,а изявяването на формираната воля се
осъществява от управителя С.К. ,който в
конкретния случая няма нужда от никакво упълномощаване доколкото същият е
представител по закон на дружеството. В
устава на „Винарска изба – Брезово „АД е предвидена възможност участието на
акционери в ОСА да се извършва чрез
пълномощник с изрично пълномощно.В случая „ММДИ” ЕООД не е участвал в
извънредното общо събрание на акционерите ,проведено на 10.05.2008г.-,на което
е взето решение за увеличаване на капитала чрез непаричната вноска и записване
на акции от това лице ,тъй като все още е нямал качеството на акционер. Но за да
придобие такова качество не е необходимо изрично пълномощно доколкото ,както се
каза ,това дружества изявява волята си и се представлява от представителя си по
закон – вписания като управител К..
А за да се формира
воля и вземе решение за апорта от името и за сметка
на едноличния собственик на капитала не е необходимо изрично пълномощно ,а е
достатъчно общо такова ,включващо права
да се разпорежда с движими вещи
и с вещни права върху недвижими имоти
,каквато представителна власт по силата
на посочените две генерални пълномощни К. притежава.
Тези пълномощни
изхождат от „Сандмакс Корпорейшън”,представляван
от К.АГ чрез представителя С.Г.. Макар и
ищецът да не е повдигал въпроса за съществуването в правия мир на такова
юридическо лице – „Сандмакс Корпорейшън” ,следва да се
каже ,предвид направеното оспорване на горецитираните
документи ,че от представените удостоверение за актуално състояние ,сертификат
за учредяване ,меморандум и дружествен договор ,се установи ,че такъв субект съществува. Дружеството „Сандмакс Корпорейшън” е регистрирано на територията на
Британски Вирджински острови.Според регистърното право на последните дружеството се регистрира по
заявление на регистриран агент , а това е лицето ,посочено в меморандума.В
т. 4 от същия като такъв е посочен „Комънуелт Тръст Лимитид” ,който от своя страна е лицето ,което назначава
първи директор на дружеството.Това е направено с представен по делото документ „ Назначение на
първи директор” и като такъв е назначен К. АГ. , а директорът е управителния
орган на дружеството ,който управлява и представлява същото.
По делото са
представени писмени доказателства на л.1170 – 1175 лв.,неоспорени от ищеца
,които са „удостоверение от длъжностно лице „ ,нотариално заверено и придружено
с апостил ,и удостоверение от публичния регистър на
Панама досежно регистрацията на К. АГ,също придружен
с апостил..Същите установяват правосубектността
на К. АГ и качеството на С.Г. като директор на това дружество .
Следователно установява
се ,че едноличният собственик на капитала на „ММДИ”ЕООД е „Сандмакс
корпорейшън”,което дружество се представлява от К. АГ,който от своя страна се
представлява от С.Г..Едноличния собственик на капитала на „ММДИ”ЕООД чрез представителния си орган е
упълномощил С.К. с горепосочените пълномощни и обем представителна власт. Разполагайки с тези правомощия К. от името и
за сметка на едноличния собственик на капитала е взел решение с протокол от 20.03.2008 г. „ММДИ”ЕООД да
придобие акции от капитала на „Винарска изба Брезово- България „АД срещу непаричната вноска на притежаваните от него
недвижими имоти ,МПС и друг актив.Налице
е и съгласие на едноличния собственик на капитала по чл.73 ал.1 от ТЗ
,който е с нотариална заверка на подписа на С.К. ,действащ в качеството на
пълномощни на „Сандмакс
корпорейшън” .
Към момента на
решението на едноличния собственик на капитала – 20.03.2008 г. , пълномощникът
е черпил своята представителна власт от пълномощно от 24.04.2007г. със срок на
действие 23.04.2008г. Представено по
делото е второ пълномощно от 23.04.2008г. ,със същия обем права , и напълно
идентично като съдържание ,със срок на
действие 23.04.2009г. Следователно към
момента ,когато е формирана воля от едноличния собственик на капитала да
придобие акции срещу извършване на непарична вноска – т.е. да се разпореди с
движимите и недвижим вещи , пълномощникът е действал при наличие на
представителна власт. Вноската,по аргумент от чл.73 ал.4 от ТЗ ,се придобива от дружеството и апортът респ. се счита за извършен с вписването му в ТР ,което е станало на
23.05.2008г. Уставът е подписан от акционерите
,включително „ММДИ”ЕООД ,което е лицето,извършило апорта,
на 10.05.2007 г. като подписите на лицата са с нотариална заверка , извършена
на 13.05.2008г.
По отношение на пълномощното
за К. от 23.04.2008г. ищецът го е
оспорил като е заявил ,че е с недостоверна дата и оттук извлича аргумент
за липса на представителна власт у пълномощника.Тази представителна власт обаче
му е необходима само когато предприема действия от името на едноличния
собственик на капитала на „ММДИ”ЕООД ,а не и когато действа от името на
дружеството.С.К. е подписал устава на
„Винарска изба Брезово – България”АД ,от капитала на което „ММДИ „ЕООД е записал акции в качеството му
на законен представител на същия ,за
което не му е необходимо никакво пълномощно. Отделен е въпросът за това ,че „Сандмакс Корпорейшън” е акционер във „Винарска изба Брезово- България” АД и че за участието му
в извънредното общо събрание на
акционерите за представителната власт на
К. е било необходимо изрично пълномощно ,каквото той е нямал ,но това не е
проблем на настоящето дело и няма отношение към действителността на апорта ,още повече ,че с последващите потвърждения този
порок е отстранен .
Наличието на правно
валидно съгласие за извършване на апорта следва да се прецени
с оглед на два елемента: от една страна към момента на формиране на волята за това от едноличния
собственик на капитала и от друга страна – с оглед необходимото съгласие на
вносителя по чл.73 от ТЗ.Така едноличния собственик на капитала е формирал воля
за придобиване на акции срещу непарична вноска към 20.03.2008г. чрез своя
пълномощник С.К. и при наличие на представителна власт за това. Генералното пълномощно
от 23.04.2007 г. със срок на действие 23.04.2008г. е валидно , в изискуемата за
случая обикновена писмена форма ,изхожда от представителния орган на едноличния
собственик на капитала и поражда правно действие.
По отношение на
съгласието по чл.73 от ТЗ.- формално такъв документ е представен в регистърното производство .Към момента на съгласието ,което
е с нотариална заверка на подписа на С.К.
,извършена на 10.05.2008г. и предвид
направеното оспорване на датата на пълномощното от 23.04.2008г. следва да се
приеме ,че същият към този момент не е
разполагал с представителна власт по отношение на едноличния собственик на
капитала . Доколкото частните документи имат достоверна дата за третите лица при наличието на някои от хипотезите на чл.181
от ГПК ,то приема се от съда за достоверна дата на вписване на апорта – 23.05.20008 г.
,тъй като в регистърното производство и за нуждите
на същото това пълномощно е представено- / справка в електронния сайт на ТР/.
Във връзка с това
съгласие се поставя обаче въпроса необходимо ли е пълномощно от едноличния собственик на капитала . При
вноска в АД към устава се прилага и писмено съгласие на вносителя.Вносителят
обаче не е „Сандмакс Корпорейшън” ,а „ММДИ” ЕООД.,така че писменото съгласие следва
да изхожда от дружеството ,независимо ,че воля за това се формира от едноличния
собственик на капитала му. ”ММДИ”ЕООД се управлява и представлява от С.К. ,така че наличието/липсата на пълномощно досежно факта на
съгласието е без значение.В конкретния случай обаче С.К. е дал съгласие по чл.73 ал.1 от ТЗ като
пълномощник на едноличния собственик капитала,
а не като управител на вносителя „ММДИ”ЕООД,които са два различни правни
субекта ,а вносител е ответникът „ММДИ” ЕООД и от него трябва да изхожда
съгласието .И макар и такова съгласие да липсва независимо от факта ,че К. е
едновременно и представител по пълномощия на едноличния собственик на капитала
и представител по закон на ответника ,то този порок на фактическия състав на апорта е отстранен със самия устав ,който е подписан от всички акционери вкл.вносителя „
ММДИ” ЕООД през неговия законен представител ,и подписите на лицата са с
нотариална заверка.Споделя се от съда аргумента на ответниците ,че документалното
оформяне на съгласието е без значение – достатъчно да е писмено и с нотариална
заверка на подписа на вносителя и няма
пречка според съда това да стане със самия устав.
Дори и да се приеме
обратното- че към момента на съгласието същото изхожда от легитимирано лице –
едноличния собственик на капитала ,и същият се представлява от лице без
представителна власт ,то по делото е представено потвърждение ,изходящо от „Сандмакс корпорейшън” чрез представителя си К.АГ, представляван
от С.Г. ,с нотариална заверка на подписа и придружено от апостил
от 13.10.2008г.- с което се потвърждават всички фактически и правни действия,извършени
от К. от името и за сметка на едноличния собственик на капитала ,вкл. онези свързани
с представителството на общото събрание на акционерите на „Винарска изба
Брезово- България”АД ,както и всички решения,приети от името и за сметка на
компанията.
Освен това потвърждение
по делото е представено и още едно ,което не се коментира от съда доколкото не
променя направените по-горе фактически и правни изводи .
По отношение на тях
ищецът е заявил становище ,че не са придружени от апостил
, тъй като не може да се направи извод ,че представените с тях апостили легализират точно тези документи поради липса на
физическа цялост помежду им.Този аргумент не се споделя от съда ,защото потвържденията
и апостилите към тях са представени по делото в оригинал и по начина ,по който тези документи
са скрепени , не създават никакво съмнение в тяхната цялост и в частност, че апоситлите ,които ги придружават удостоверяват точно нотариалната
заверка на подписа и съдържанието на приложените към нея документи.
И на последно място ,досежно обсъжданите по – горе пълномощни ,ищецът възразява
срещу тяхната валидност доколкото не са придружени от апостил
и е била необходима тяхната легализация .Легализират се обаче само публични
документи и смисъла на този процес е да се удостовери и гарантира ,че публичния
документ изхожда точно лицето ,посочено там и точно в посоченото качество.Пълномощните са частни документи и не се нуждаят от легализация
,така че пози аргумент е без всякаква правна стойност.
С оглед на всичко гореизложено
съдът намира ,че процесният апорт
не е опорочен и същият като гражданско правна сделка е сключен при прано
валидно формирано и изявено съгласие
от страна на вносителя на непаричната вноска „ММДИ”ЕООД.Апортът
е действителен и е породил правно действие ,а искът за установяване на неговата
нищожност поради липса на съгласие е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за
разноските- на ответниците се дължат
разноски ,за което същите са представили списък с направените разноски ,а
ищецът е направил възражение за прекомерност.Ответникът е направил разноски в
размер на 42 259 ,20 лв. Искът е установителен
за установяване нищожността на сделка и цената на този иск се определя по чл.69
ал.1т.4 от ГПК – т.е. иск за съществуване на договор- съобразно стойността на договора.Апортът е на стойност 13 273 160 лв.,а според
Наредба № 1 за МРАВ минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита
по гражданско дело при материален интерес над 10 000 лв. – е 650
лв. плюс 2 % върху разликата над 10 000 лв. или 2% от 13 263 160
лв. е 265 263 лв. плюс 650 лв. е
равно на сумата от 265 913лв. Така че 42 000 лв. адвокатско възнаграждение
не е
прекомерно ,а 259 ,20 лв.са други
разноски извън адвокатския хонорар.
Тези разноски са
направени от „Винарска изба Брезово - България” АД и следва на този ответник
,предвид изхода на делото да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното ,съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
,предявен от Териториална дирекция на
НАП – Пловдив със съдебен адрес гр.Пловдив,ул.”Скопие „ № 106 против „ММДИ”
ЕООД,представляван от управителя С.К. ,с ЕИК ********* ,със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив ,бул.”Марица” № 40 вх.Б ет.3 ап.9 и „Винарска изба Брезово - България„АД с
ЕИК ********* ,представляван от М.Е.И. ,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.”Поп
Тачо” № 2 ет.2 ап.5 за установяване нищожността поради липса на съгласие на лицето – вносител на непарична вноска с
предмет недвижими имоти, движими вещи и други активи ,извършен от „ ММДИ”ЕООД в капитала на „Винарска
изба Брезово – България”АД ,с който апорт е увеличен капитала на „Винарска изба Брезово - България” АД като новите акции са
записани от „ММДИ”ЕООД ,вписан в Търговския Регистър на 23.05.2008г. ,
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 795/08г. по описа на ПОС ,ТО ,ХІІІ
състав по отношение на искането за установяване на нищожност на апорта поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – Пловдив
със съдебен адрес гр.Пловдив,ул.”Скопие „ № 106
да заплати на „Винарска изба Брезово - България„АД с
ЕИК ********* ,представляван от М.Е.И. ,със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив,ул.”Поп Тачо” № 2 ет.2 ап.5
деловодни разноски в размер на 42 259 ,20 лв.
Решението е обжалваемо с въззивна жалба в 2
седмичен срок от връчването му на
страните пред ПАС. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: