Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Марина Филипова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 595
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 157/10.05.2019 г., по гр.д. № 1268/2013 г. на РС – Троян, съдът е извършил делба между
съделителите, като извършил разпределение на съсобствените имоти следва:
поставил в дял на Й.М.Ц.
едноетажна еднофамилна жилищна
сграда, с идентификатор *********.1, със застроена площ от 95 м2,
построена в поземлен имот с
идентификатор *********, с пазарна оценка 43 400 лв.; поставил в дял на П.Т.Б.
едноетажна промишлена сграда, с
идентификатор *********.2, със застроена площ от 140 м2,
построена в поземлен имот с
идентификатор *********, с пазарна оценка 15 500 лв.; поставил в дял на Б.Й.Б. едноетажна промишлена сграда, с идентификатор *********.3, със застроена площ от 28
м2, построена в поземлен
имот с идентификатор *********, с пазарна оценка 800 лв. С решението съдът осъдил всеки от
съделителите да заплати на останалите съответните суми за уравнение на дяловете,
отхвърлил заявената по реда чл. 346 ГПК претенция по сметките в общ размер на
10 000 лв., предявена от Б.Й.Б. и П.Т.Б., и е осъдил Й.М.Ц. да заплати на П.Т.Б. обезщетение за лишено право на ползване на жилищната
сграда за периода 17.09.2015 г. до 11.04.2019 г. в размер на 1 634 лв. ведно със законната лихва до
окончателното ѝ изплащане. С решението съдът е присъдил дължимите на съда
държавни такси и се произнесъл по отговорността за разноските, присъждайки
такива на претендиралите ги съделители.
С решение № 277 от
19.07.2019 г., по гр.д. № 1268/2019 г. на РС – Троян,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, съд оставил без уважение молбата на П.Б. и Б.Б.,
за изменение на № 157/10.05.2019 г., по гр.д. № 1268/2019 г. на РС – Троян в частта за
разноските.
Против двете решения са подадени жалби от Б.Й.Б. и П.Т.Б., като решение № 157/10.05.2019 г., по гр.д. № 1268/2019 г. на РС – Троян, се обжалва в частта, с която
е извършено разпределение по чл. 353 ГПК на сградите, в частта с която е
отхвърлена претенцията на П.Б. и Б.Б. за подобрения в имота в
размер на 5 000 лв., в частта, с която Й.М.Ц.
е осъден да заплати на П.Т.Б. 21 200 лв., вместо 21 700 лв., както и
в частта, с която са присъдени държавните такси. В жалбата срещу решение № 157/10.05.2019 г., по гр.д. № 1268/2019 г. на РС – Троян, се правят следните
оплаквания: за неправилно извършено от районния съд разпределение на имотите,
при което не се постига отреждане за всеки съделител на самостоятелен имот,
доколкото два от поставените дялове имоти нямат жилищен характер и са с
обслужващо предназначение спрямо съществуващата в поземления имот жилищна
сграда; за нарушаване на принципа на справедливостта с извършеното
разпределение, доколкото от съда не са съобразени експлоатационните
качества на отделните обекти, които са напълно неравностойни; за липса на
мотиви относно начина на разпределяне на имотите, в частност за получаване на
жилищната сграда от Й.Ц., а не от съделителката П.Б., с поставяне на акцент
върху самостоятелно обособените в нея две самостоятелни жилища, ползвани повече
от 40 години, както и за получаване от Б.Б. на сграда, съставляваща навес;
разпределяне на имотите при неактуални пазарни оценки (две години след оценката
им от вещото лице); за необоснованост на извода относно неподеляемост на
жилищната сграда, в която фактически са налични две жилища, ползвани
самостоятелно повече от 40 години; за неправилност и необоснованост на извода
за недоказаност извършените от П.Б. и Б.Б. подобрения и за погасяване на
претенциите по давност; за липса на мотиви при изграждане на извода за
неподеляемост на поземления имот и оставянето му в режим на съсобственост между
страните; за неправилно събиране на държавната такса, начислена и върху
стойността на неподеления поземлен имот; за неправилно определяне на сумата за
уравнение дела на П.Т.Б.. Във въззивната жалба е
направено искане за отмяна на решението в атакуваните му части, за уважаване на
претенцията за подобрения в размер на 5000 лв., за извършване на делбата
чрез изнасяне на съсобствения имот на публична продан или чрез разпределение,
при което на всеки от съделите Й. Цв. и П.Т. се постави в дял по едно от
жилищата в жилищната сграда, а на съделителката Б.Б. се постави в дял
промишлена сграда с идентификатор *********.2., за присъждане на държавните
такси върху основа, в която не се включва стойността на поземления имот и за
присъждане на разноските по делото. В жалбата срещу решение № 277 от 19.07.2019 г., по гр.д. № 1268/2019
г. на РС – Троян, се правят оплаквания за несъобразяване от съда
на разпоредбите в процесуалния закон относно разпределяне на
съдебно-деловодните разноски, с поставяне на акцент върху заплатените
адвокатски възнаграждения и неприложимост за тях на правилата по чл. 355 ГПК,
като е изведено искане за отмяна на решението и присъждане на сторените
разноски съобразно дяловете на съделителите.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия Й.М.Ц. е постъпил писмен отговор, в който се
излагат съображения за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба,
респ. за правилност на атакувания съдебен акт и е направено искане за
потвърждаването му и за присъждане на разноските за въззивното производство. В
писмения отговор се акцентува върху самостоятелната обособеност на сградите,
поставени в дял на двете въззивнички, и на тяхното основно предназначение,
изключващо третирането им като обслужващи; върху това, че Й.М.Ц. и семейството му живеят в жилищната
сграда, с оглед на което тя е поставена в негов дял; върху неподеляемост на
жилищната сграда, изключваща възможността за обособяване от нея на две или
повече нови самостоятелни жилища; върху недоказаност извършването на
претендираните подобрения.
Въззивниите вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. В.А., който поддържа двете жалби, излага
съображения за тяхната основателност, респ. неправилност на обжалваните
решение, моли за тяхната отмяна, за извършване на делбата по заявените в
жалбата способи, за присъждане на претенциите по сметките, както и за
присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В представени по делото
писмени бележки пълномощникът доразвива доводите за неправилност атакуваните съдебни
актове.
Въззиваемия взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. С.С., която оспорва въззивната жалба
и жалбата срещу решението по чл. 248 ГПК, излага съображения за правилност на обжалваните
решения и моли за потвърждаване им и за присъждане на разноските по делото. В
представени по делото писмени бележки излага подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба и жалбата срещу решението по чл. 248 ГПК.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на
страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно.
Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът
намира същото за допустимо, защото е постановено при наличие на всички
положителни процесуални предпоставки, респ. отсъствие на процесуални пречки. С
него съдът е извършил делбата чрез извършил
разпределение на съсобствените недвижими имоти, поставяйки ги в дял на всеки от
съделителите, като за разлика от възлагането на неподеляемо жилище, което
трябва да се заяви в срока по чл. 349 ГПК, възприемането на този способ (разпределянето)
не е обвързано от изричното искане на страната, тъй като то съставлява
установен от закона начин за ликвидиране на съсобствеността, приложим при липсата
на предпоставките за съставяне на дялове и теглене на жребий (чл. 353 ГПК). С
решението съдът се произнесъл и в рамките на претенциите по сметките -
подобрения в съсобствения имот в
размер на 10 000 лв. и обезщетение за лишаване от ползването на имота в
размер на 1634 лв. за периода 17.09.2015 г. 11.04.2015 г.(вж. изменението от
11.04.2019 г.), поради което не е допуснато и нарушаване на диспозитивното
начало. Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът
следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната
жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция
доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в законна сила решение № 173/05.06.2015 г., по гр.д. № 1268/2013 г. на РС – Троян, е допуснато да се извърши съдебна
делба на
поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта на гр. Троян, с площ от 475 м2,
съставляващ урбанизирана територия с начин на трайно ползване ниско
застрояване, ведно с построените в него
еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор *********.1, със застроена
площ от 95 м2, едноетажна промишлена
сграда, с идентификатор *********.2,
със застроена площ от 140 м2 и едноетажна
промишлена сграда, с идентификатор *********.3, със застроена площ от 28 м2, като делбата
на поземления имот (земята) и на построените върху нея две промишлени сгради е
допусната между Й.М.Ц., П.Т.Б. и Б.Й.Б. при квоти 3/6
ид. ч. за първия съделител, 2/6 ид. ч. за втората
съделителка и 1/6 ид. ч. за третата съделителка, а на
жилищната сграда (*********.1)
между съделителите Й.М. 1/2 ид. ч.).
В писмено становище изх. № РД-3682/07.10.2015 г. на главния архитект на Община Троян се посочва, че поземлен
имот с идентификатор ********* по кадастралната карта на гр. Троян е
неподеляем, тъй като същият е с площ от 475 м2 и
лице от 16 м (откъм ул. „Б.П.).
От заключението на съдебно-техническата
(архитектурна) експертиза, прието във въззивното производство, се установява,
че по действащия подробен устройствен план на гр. Троян (от 1988 г.) поземлен
имот с идентификатор ********* не е урегулиран в самостоятелен УПИ, че същият, заедно с поземлени имоти 73198.502.324, 73198.502.323 и части от поземлени
имоти 73198.502.307 и 73198.502.308, са урегулирани в общ УПИ (парцел) II-„за
жилищно строителство”, кв. 140. Предвиденото в УПИ застрояване е триетажно,
като планът за застрояване предвижда запазване само на жилищната сграда с
идентификатор *********.1 (надстрояване с два етажа) и на двуетажната жилищна
сграда в съседния поземлен имот с идентификатор 73198.502.324 (надстрояване с
един етаж), а за пространството между тях се предвижда изпълнение на ново
триетажно тяло. Според предвижданията на застроителния план двете промишлени сгради с идентификатор *********.2 и *********.3 не се запазват, като на тяхно
място е предвидена детска площадка. С оглед предвижданията на застроителния
план, двете промишлени сгради не могат да се запазят
в границите на УПИ II-„за жилищно строителство”,
кв. 140, като по отношение на сграда 3 съображенията са свързани и с нейното
физическо износване и несъвместимо с предвижданията застрояване, а за сграда 2
съображенията произтичат от предназначението ѝ („промишлена сграда”),
което не е съвместимо с предназначението на УПИ
II - „за жилищно строителство”.
Установява се от заключението, че сграда с идентификатор *********.2 е
Г-образна, разположена е на западния ъгъл, на две имотни граници. Тя е
полумасивна, с тухлени стени и дървена покривна конструкция, двускатен покрив,
захранена е с електрическа енергия, но не водоснабдена и няма канализационна връзка.
Всяко от двете ѝ крила се състои от по две помещения (малко и голямо)
като физическото състояние на сградата е лошо – западният ѝ ъгъл е
полуразрушен. От заключението се установява, че сграда с идентификатор *********.3
е разположена на югоизточната граница на имота, долепена до двуетажната жилищна
сграда от съседния поземлен имот с идентификатор 73198.502.324. Тя представлява
едноетажна паянтова постройка без основи, изградена на направо върху терена и е
покрита с едноскатен покрив. Сградата се състои от навес и едно помещение
тухлени ограждащи стени, като навесът е дървен скелет, без ограждащи стени –
дървени колони и греди, върху които стъпва дървената покривна конструкция. По
отменения кадастрален план сграда с идентификатор *********.2 е означена като
полумасивна жилищна сграда, а тази, с идентификатор *********.3 като паянтова
постройка. Такъв е характерът на сградите и по титулите за собственост на
страните и техните наследодатели (нотариален акт № 69, т.
4, дело № 1643/1997 г. на РС Троян, решение от 13.09.1983г., по гр.д. №
516/1983 г. на РС Троян, нотариален акт № 199, т. I, дело № 315/1957 г. на РС
Троян и сл. от л. 86 до л. 88 гр.д. № 1268/2013 г. на РС Троян).
От заключението на съдебно техническата (оценителна) експертиза, вкл. допълнението към него, прието
във въззивното производство, се установява, че пазарната стойност на поземлен
имот с идентификатор ********* е 16 600 лв., на сграда с
идентификатор *********.2 – 12 610 лв., а на сграда с идентификатор *********.3
– 813 лв. От заключението се установява, че в сграда с идентификатор *********.1
фактически са обособени две самостоятелно ползвани жилища, всяко с отделен
вход. Едното от тях е с площ от 66,25 м2 и се състои от две стаи,
кухня, коридор, входно стълбище и мазанско помещение, преустроено в санитарен
възел, като входът е откъм ул. „Б.П.” (северозападната част на сградата).
Второто обособено жилище е с жилищна площ от 28,75 м2 и се състои от
стая, кухненски бокс, санитарен възел, килер и маза с площ от 10.40 м2 с вход откъм другото жилище,
като входът на тази жилищна част също е откъм ул. „Б.П.” (югоизточната част на
сградата). От заключението се установява, че пазарната стойност на всяко от
тези две самостоятелно обособени жилища е 28 176 лв. – на това с площ от
66,25 м2 и 11 153 лв. – на това с площ от 28,75 м2. Графично
означение на тези площи е направено в схема към заключение на съдебно
техническа експертиза, приета от районния съд (л. 193 гр.д. № 1268/2013 г. на РС Троян).
Фактическото обособяване на две самостоятелни
жилища се признава от Й.М.Ц. в жалбата му до
Районна прокуратура Троян (л. 280 гр.д. № 1268/2013
г. на РС Троян) относно начина на ползване на сградите в поземления имот, в
която се посочва, че разделянето на жилищната сграда е изпълнено през лятото на
1983 г., след което в едната жилищна площ останала да живее бабата на Й.М.Ц. до смъртта ѝ през 1993 г., а в другата М.Й. Ц. (бащата на Й.М.Ц., до смъртта му през 1997 г., след което в нея
продължил да живее съделителят Ц. със съпругата и двете им децата.
От заключението на съдебно-техническата (архитектурна)
експертиза, приета от първоинстанционния съд, се установява, че според
действащите към момента правила за строителни и технически норми (Наредба № 7 за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони), за всяко жилище трябва да има
най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и
складово помещение в или извън жилището, което в случая е изпълнено.
По възлагане от съделителите е изготвен проект за
разделяне на жилищната сграда на два самостоятелни обекта, съдържащ част
архитектурна, част ВиК, част електро, конструктивно становище и част енергийна
ефективност с доклад за оценка за съответствие на енергийната ефективност. С
писмо изх. № 1774/18.11.2016 г. на РС Троян проектът е изпратен до главния архитект
на Община Троян за произнасяне по чл. 203 ЗУТ. Проектът е съгласуван и одобрен
от главния архитект на Община Троян, видно от положените върху всяка от частите
му подписи и печати, от приетия по делото препис-извлечение от протокол № 24 от
заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията, проведено
на 23.11.2016 г., както и от писмо изх. №
РД-299/06.02.2017 г. на Община Троян.
От заключението на приетата от първоинстанционния съд
съдебно-техническа (архитектурна) експертиза се установява, че обособените и по
проект две жилища са напълно самостоятелни, с отделни входове, като техните бани-тоалетни
не са пространствено свързани с останалите помещения, а са отделени от тях с
плътни стени. Представеното по проект архитектурно заснемане на сградата е
вярно, съответстващо на фактическото разпределение и конфигурация на
помещенията и техните размери. В съществуващото разпределение по проекта не е посочена
банята-тоалетна, в която е преустроено малкото мазе. Изграждането на двете
бани-тоалетни според проекта е без извършване на съществени преустройства в
архитектурно строително отношение, доколкото едната баня-тоалетна е разположена
в съществуващо помещение, а другата е проектирана в помещението, което
фактически е кухненски бокс, като предвиденото по проект преустройство се
изразява в зазиждане на вратата откъм кухнята и избиване на отвор откъм
коридора, за нова врата. По отношение на ВиК инсталацията, според обяснителната
записка на проекта (част ВиК), се предвижда отпадните води на двете жилища да
се отвеждат чрез нова канализационна инсталация, която в мазето се окачва по
тавана до включването ѝ във вертикалния канализационен клон,
непосредствено от сградното канализационно отклонение в сутерена. По проекта са
предвидени самостоятелни входове за двете жилища, като за едното от тях, това е
съществуващия вход от югоизток, а за другото, съществуващия вход от етажната
площадка на вътрешното стълбище при северозападния вход, което по проект става
обща част, свързваща вертикално сутерена, етажа и подпокривното пространство.
Жилищната сграда има мази в полуподземния етаж, но няма тавани, а само общо подпокривно
пространство, като по проекта едното мазе (ползвано от ищеца Й.Ц. в.ж.
изявлението на вещото лица на л. 434 гръб от гр.д. 1268/2013) се разстеля с
лека преградна стена на две нови, а другото мазе, остава към жилището, за което
е преустроено в банята-тоалетна. Откритата тераса пред югоизточния вход се
намира на височина от около 67 см, поради което нейната площ не се включва в
застроената площ на сградата, респ. на обособеното по проект ново югоизточно
жилище. С цел изравняването им по площ на двете самостоятелно обособени жилища, по проекта се предвижда по-малката стая
от жилищната площ, ползвана от Й.М.Ц.,
присъединяването ѝ към жилищната площ на П.Б., при което едното жилище
(ползваното от Й.Ц.) става с площ 43,14 м2, а другото с площ от 42,81 м2. Обособените по проект две жилища са едностайни, но не
са равностойни в пространствено и функционално отношение, като това, ползвано
от Й.М.Ц. и семейството му е
с по добро разпределение на помещенията, но няма складово помещение, докато другото е с
по-неблагоприятно функционално разпределение на помещенията, доколкото във
всяко от тях се влиза през всекидневната. От заключението на приетата от
първоинстанционния съд съдебно-техническа (електротехническа) експертиза се
установява, че не е необходимо откриването на нови партиди на двата
самостоятелни жилищни обекта, доколкото такива партиди са налични, както и че проектът
в част „електро” отговаря на установените строителни правила и технически норми
относно устройството на електрическите уредби и електропроводни линии, относно
осигуряване на безопасност при пожар и относно проектиране, изграждане и
поддържане на електрически уредби за ниско напрежение в сгради. От заключението
на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа (ВиК) експертиза се
установява, че проектът в част „ВиК” не отговаря установените строителни
правила и технически норми, поради това, че: към него липсва съгласуване от ВиК
оператора, при дадени от него изходни данни изходни данни за проектиране при
новите условия на водопотребление; отводняване на санитарните прибори в в общ
вертикален щранг Ф 110, вместо в два отделни; не е предвидена главна ревизионна
шахта, която задължително се устройва към сградното канализационно отклонение;
при проектиране на ВиК инсталациите не са ползвани общите части от сутерена на
сградата, като водомерът е ситуиран в помещение на единия самостоятелен обект.
Видно от удостоверение изх. №
И-208/03.04.2019 г. на „ВиК Стенето” ЕООД, на административен адрес гр. Троян,
ул. „Б.П.” № 5 се водят двама потребители на дружеството: Й.М.Ц. - с партиден № *****, водомер № *****, метрология 2013 г., пломба холендер № *****; и
П.Т.Б. - с партиден № *****, водомер № *****, метрология 2013 г., пломба холендер № *****.
От заключенията на приетите от първоинстанционния съд
съдебно-технически (оценителна, електоротехническа и ВиК) експертиза се
установява, че пазарната оценка на всеки от двата дяла по архитектурния проект
е 22 700 лв. на единия и 21 300 лв. на другия, а стойността на
предвидените по проект СМР за обособяване на две самостоятелни жилища е
6 816,57 лв. (без ДДС) и 8 184,69 лв. (с ДДС). От заключението се
установява, че съотношението на СМР за преустройство към пазарната стойност на
сградата е 15,50 %, а към строителната стойност 32 %. Минимално необходимите
разходи по изпълнение на електрическата инсталация по проекта е 1901 лв. с ДДС,
а на водопровода и канализацията по проекта – 4142.36 лв.
От показанията на свидетелите Б.Д., И.И. и К.И. се
установява, че от раждането му Й.М.Ц.
обитавал част от процесната жилищната сграда, като след смъртта на баща му, той
продължил да живее в същата част заедно със съпругата си и двете им деца. В
другата част от сградата се обитавала от баба му, след чиято смърт, тази част първоначално
не се обитавала от никого, а след 2001 г. (св. К.И.) за известно се пускали квартиранти.
От показанията на същите свидетели се установява, че другата сграда в имота се
ползвала като работилница, че първоначално в едната ѝ част работел бащата
на Й.М.Ц., а след неговата смърт цялата
сграда се ползвала от Т.Б. (баща на П.Б. и съпруг на Б.Б.), който вкарал
дърводелски машини. От
показанията на свидетелите Д.М., Х.К. и Т.Б., на последния ценени при условията на чл. 172 ГПК
(свидетелят е съпруг, респ. баща на съделителите Б. и П. Б.), се установява, че
Т.Б. е изпълнил разделянето на жилищната сграда през 1983 г. с обособяване на
самостоятелната жилищна площ от 28,75 м2, в която до смъртта си живяла П.Б.Ц., че в периода 1995-1997 г. Т.Б. е извършвал
ремонт на сградата, ползвана като работилница *********.2 (на нейния покрив, бетониране на
пода и измазване на стените ѝ, монтиране две нови врати, докарване на
трифазен ток и на вода), на сградата с идентификатор *********.3 (ремонт на покрив), в двора (от едната страна направил ограда – метални колове
с мрежа върху бетонова основа, а откъм лицето - порта за вкарване на
автомобили).
От заключението на съдебната техническа (оценителна)
експертиза се установява, че общата стойност на извършените СМР, в които се
изразяват ремонтните дейности, с начислено овехтяване е 9 080 лв. От заключенията на двете съдебни електротехнически експертизи
се установяват следните стойности на изпълнените в съсобствените имоти
електрически схеми и съоръжения: на изграденото електрическо табло, намиращо се
в ниша в жилищна сграда с идентификатор *********.1 - 250,63 лв., на изградената електрическа инсталация в
избеното помещение - 158 лв., на изпълнения по външната фасада на сграда с идентификатор *********.2 захранващ кабел тип СВТ 4х6 мм2 – 174,41 лв., на
електрическото табло в сграда с идентификатор *********.2 и елементите в
него, свързани с електрическата верига – 118,40 лв., на металното електрическо
табло в с идентификатор *********.2 и елементите в него, свързани с
електрическата верига – 219,94 лв., на изградената електрическа инсталация в
сграда с идентификатор *********.2 в частта, ползвана от Й.Ц. – 465,81
лв., на изградената електрическа инсталация в сграда с идентификатор *********.2 в частта, ползвана от Б.Б. – 433,82 лв., на електрическото
табло на улицата, монтирано през 1999 г. на сграда с идентификатор *********.1, с елементите в него (без електромера) – 89,80 лв.
От заключението на приетата от първоинстанционния съд допълнителна
съдебно-техническа (оценителна) експертиза се установява, че средната наемна
цена на жилищната сграда за 2016 г. е 190 лв., а процентното изражение на фактически
ползваните жилищни площи е 69,74 % - на заснетата площ от 66,25 м2 (ползвана от Й.Ц.) и 30,26 %
- на заснетата площ от 28,75 м2.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Основен принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, е
при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Когато броят на
допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, такава
възможност е налице, като в тези случаи делбата следва да се извърши чрез
съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий, а ако това се оказва
невъзможно или много неудобно (ПВС 7-73, Пленум, т. 5, б. "б") – чрез
разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК. Изнасянето
на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата е
приложим в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете.
В случая по делото до делба е допуснат поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта на гр.
Троян, ведно с построените в него една жилищна сграда (с идентификатор *********.1)
и две промишлени сгради (с идентификатори *********.2 и *********.3)
между трима съделители, като делбата
на поземления имот (земята) и на построените върху нея две промишлени сгради е
допусната между Й.М.Ц., П.Т.Б. и Б.Й.Б. при квоти 3/6
ид. ч. за първия съделител, 2/6 ид. ч. за втората
съделителка и 1/6 ид. ч. за третата съделителка, а на
жилищната сграда (*********.1)
между съделителите Й.М. и П.Б. при равни квоти (по 1/2
ид. ч.).
Един от спорните въпроси,
повдигнат с въззивната жалба, е относно избрания от районния съд способ за
извършване а делбата – чрез разпределение по чл. 353 ГПК на сградите между
съделителите, при което жилищната е поставена в реален дял на Й.М., промишлената с идентификатор *********.2 е поставена в дял на П.Б., а тази, с
идентификатор *********.3 – на Б.Б.. Така извършеното разпределение не съответства на
принципа за получаване на дял в натура от всеки съделител
при извършване на делбата (чл. 69, ал. 2 ЗН), предвид игнориране правата на
съделителя П.Б. в
жилищната сграда, от която тя не получава дял. Разпределянето на цялата жилищна
сграда в реален дял на Й.М. не
съответства на установеното по делото фактическо положение, че в сградата са
обособени две жилища и че Й.М. е живял
само в едното от тях. Съделителят Й.М. не
би могъл да получи жилищната
сграда и чрез възлагане по чл. 349 ГПК (каквато претенция е заявена с исковата молба), доколкото съсобствеността
върху нея е възникнала в резултат на повече от един юридически
факт – наследяване за Й.М. и
сделка за П.Б.
(ТР-1-04-ОСГК, т. 8). От друга страна, извършеното разпределение на трите
сгради не отчита и фактическо състояние на едната от тях, тази с идентификатор *********.3, за която се установи, че
е представлява едноетажна паянтова
постройка без основи, състояща се от едно помещение и навес, покриваща
характеристиките на допълващо застрояване. При установените по делото факти
следва да се приеме, че реално в допуснатия до делба поземлен имот са налице
две самостоятелни сгради – една жилищна и една нежилищна (означена по
кадастралната карта като промишлена).
Жилищният характер на едната от тях не е спорен – спорна е нейната поделяемост
по чл. 39, ал. 2 ЗС на два самостоятелни обекта, отговарящи на изискванията на
жилище по чл. 40 ЗУТ. Макар одобрените от главния архитект инвестиционни
проекти да предвиждат обособяване на две жилища с приблизително еднаква площ
(на едното 43,14 м2,
а на другото 42,81 м2), чрез извършване
на СМР, стойността на последните е 15 % от пазарната стойност на сградата, като в частта ВиК проектът задава изпълнение
на СМР, които не съответстват на установените строителни правила и технически
норми. Въпреки това, съдът счита, че в случая следва да се зачете извършеното през
1983 г. разделяне на сградата две самостоятелни жилища, всяко от които
съответства по площ и разпределение на помещенията в него на изискванията в чл. 35-59 от Наредба № 5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство, действала към момента на
обособяването им. Всяко от тях е с отделен вход откъм улица, като двете жилищни площи са отделени с
преградна стена, изключваща възможност за преминаване от едното в другото.
Двете жилища се ползват самостоятелно от обособяването им (едното от съделителя
Й.М.Ц., а преди него и от
баща му, а другото от бабата съделителите Й.М. и П.Б.,
а след смъртта ѝ се отдавало под наем), захранени са с индивидуални
партиди в съответните електроразпределително и ВиК дружество. Самостоятелният
характер на двете жилища се потвърждава и от приетите съдебно-технически
(архитектурна и оценителна) експертизи. По отношение на сградата с
идентификатор *********.2
също следва да се приеме, че същата би могла да е годен самостоятелен обект на
вещно право, доколкото фактически съществува на терена и не е погинала.
Обстоятелството, че през годините тя се е ползвала като производствена, т.е. за
упражняване на стопанска дейност, с оглед на което в кадастралната карта е
записана като „промишлена“, не също не съставлява пречка за третирането ѝ
като самостоятелен обект на собственост. Установеното несъответствие с
предвиждането на действащия ПУП „За жилищно застрояване“ също не е пречка за
изграждане на този извод, доколкото предназначението на сградата би могло да
бъде променено при условията и по реда на ЗУТ, а в случай на евентуалната
реализация на предвижданията на застроителния план, налагащо нейното
премахване, собственикът ѝ ще подлежи на обезщетяване.
Предвид изложеното относно състоянието и самостоятелната обособеност на
двата жилищни обекта и реалното им ползване от построяването на сградата,
делбата следва да се извърши по способа, предвиден в чл. 353 ГПК, но не както е
приел районния съд, а чрез разпределение на двете самостоятелни жилища от
сграда с
идентификатор *********.1
между съделителите Й.М. и П.Б., притежаващи равни
квоти в съсобствеността върху тази сграда, а на съделителката Б.Й.Б. да се
разпредели сграда с
идентификатор *********.2.
Само при такова разпределение на сградите се стига до удовлетворяване на принципа
за получаване на дял в натура от всеки съделител при извършване на делбата (чл.
69, ал. 2 ЗН), доколкото всеки от съделителите получава в реален дял сграда или
самостоятелно жилище, ведно с припадащата се част от допуснатия до делба
неподеляем поземлен имот (*********).
Разпределянето на двете фактически
обособени жилища следва да се извърши между Й.М. и П.Б., защото само те са съсобственици на
жилищната сграда (при равни квоти), като се отчете тяхното ползване от
самостоятелното им обособяване през 1983
г., че в едното от тях (с площ
от 66,25 м2) е живял Й.М. и
неговия баща. Ето защо, това жилище, с площ от 66,25 м2, състоящо се от две стаи, кухня, коридор,
входно стълбище и мазанско помещение, преустроено в санитарен възел, със
самостоятелен вход откъм ул. „Б.П.” (северозападната част на сградата), с
пазарна стойност от 28 200 лв. според последното заключение на вещото лице,
следва да се разпредели на Й.М., а
другото, с жилищна площ от 28,75
м2, състоящо се от стая, кухненски бокс, санитарен възел, килер и
маза с площ от 10.40 м2, със самостоятелен вход откъм ул. „Б.П.”
(югоизточната част на сградата), с пазарна стойност от 11 200 лв., според
последното заключение на вещото лице, да се разпредели на П.Б., ведно с притежаваните
от същите съделители идеални части от собствеността върху допуснатия до делба
неподеляем поземлен имот с идентификатор *********, в който
сградата е построена, чиято пазарна стойност е 16 600 лв. - 3/6 ид. ч. за Й.М. и 2/6 ид. ч. за П.Б.. Отчитайки, че в жилищната площ от 66,25 м2
няма складово помещение, поради преустройването
му в санитарно такова, на Й.М. следва да
се разпредели и сградата с идентификатор *********.3, с пазарна стойност 813 лв. Съделителката Б.Й.Б. следва да получи в реален дял сграда с
идентификатор *********.2 с пазарна стойност 12 600 лв., ведно с притежаваните от нея 1/6 ид. ч. от
собствеността върху допуснатия до делба неподеляем поземлен имот с
идентификатор *********, в който сградата е
построена.
Стойността на
делбената маса е 69 413 лв. (сбора от пазарната стойност на земята и сградите
по последното заключение на вещото лице), като предвид квотите на тримата
съделители в съсобствеността върху поземления имот и две от построените сгради
(с обща стойност 30013 лв.) и равните квоти на двама от тях в жилищната сграда
(на стойност 39400 лв.), дяловете им в стойностно изражение се определят в
следните размери: 34706,51 лв. – на Й.М. (сбор
от размера на трите дяла от стойността на земята и двете сгради с
идентификатори *********.2 и *********.3
- 15006,51 лв. и на единия дял от жилищната сграда *********.1 - 19700 лв.); 29704,34 лв.
- на П.Б. (сбор от размера на двата дяла от стойността на
земята и двете сгради с идентификатори *********.2
и *********.3 - 10004,34 лв. и на един дял от жилищната сграда с
идентификатор *********.1 -
19700 лв.); и 5002,17 лв. – на Б.Б.
(размера на един дял от стойността на земята и двете сгради с
идентификатори *********.2 и *********.3).
Стойността на реално получените дялове от всеки от съделителите е 37313 лв. на Й.М. (сбор от пазарните стойности на жилищната площ, на
сграда с идентификатор *********.3
и на 3/6
ид. ч. от поземления имот), 16733,33 лв. на П.Б. (сбор от пазарните стойности на жилищната площ и на 2/6 ид. ч. от поземления имот) и 15366,67
лв. на Б.Б. (сбор от пазарните
стойности на сграда с идентификатор *********.2 и на 1/6 ид. ч. от поземления имот).
Тъй като Й.М. и П.Б. имат равни дялове в жилищната сграда, а
стойността на получаваната от Й.М.
жилищна площ е по голяма от тази на П.Б., същият следва да ѝ заплати за уравнение
сумата от 8500 лв., съставляваща разлика до размера на дела ѝ в жилищната
сграда (19 700 лв.). С оглед получаването в реален дял сграда
с идентификатор *********.2, с пазарна стойност 12 600
лв., от Б.Б.,
същата дължи на другите двама съделители заплащане на суми за уравняване в
размер на 6300 лв. – в полза на Й.М. и 4 200 лв. – в полза на П.Б., а предвид получаване на в реален дял сграда
с идентификатор *********.3, с пазарна стойност 813 лв., от Й.М., последният дължи заплащане на суми за уравняване в
размер на 271 лв. – на П.Б. и в размер на 135,5 лв. – на Б.Б.. Общият краен
размер на дължимата от Й.М. на П.Б. сума за уравняване
на дела на ѝ е 8771 лв.
(сбор от 8500 и 271 лева), а на дължимата от Б.Б. на Й.М. -
6164,50 лв. (формирана след компенсация на двете насрещни задължения - на Й.М.
към Б.Б. за сумата от 135,50 лв. и на Б.Б. към Й.М. за сумата от 6300 лв.).
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер,
определен върху актуалната стойност на дяловете им, както следва: 1388,26 лв.
платими от Й.М. (4 % върху 34706,51 лв.),
1188,17 лв. платими от П.Б.
(4 % върху 29704,34 лв.) и
200,09 лв. от Б.Б.
(4 % върху 5002,17 лв.).
По заявената от П.Б. и Б.Б. против Й.М.
за заплащане на подобрения в имота в размер на 5 000 лв., която
районният съд е отхвърлил и която част от неговото решение е предмет на
въззивната жалба, съдът намира същата за неоснователна. Установените по делото
факти сочат, че строително-монтажните работи в допускания до делба имот са извършвани
или заплащани от Т.Б., във връзка с упражнявана от него стопанска дейност в
част от имота. Т.Б. е трето за съсобствеността лице и би могъл да претендира от
свое име заплащане на сторените разходи против всеки от съсобствениците, но само
извън съдебната делбата. След като П.Б. и Б.Б. не са извършвали
строително-монтажните работи в съсобствения имот, нито са финансирали
извършването на такива, същите не са направил разход във връзка със
съсобствеността и не се обеднили, поради което за тях не е възникнало вземане
против другия съсобственик. В този смисъл съдебното решение е правилно като
краен резултат в частта, с която е отхвърлена
претенцията на П.Б. и Б.Б. за подобрения в имота в размер на
5 000 лв.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява
частично основателна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), само по
отношение начина на извършеното разпределение на сградите в допуснати до делба
с поземления имот, в който са построени, както и в частта, с която са присъдени суми за уравняване на дяловете. В
тези части решението следва да се отмени и да се постанови ново, с което на основание
чл. 353 ГПК да се извърши ново разпределение между съделителите, като всеки от
тях получи в реален дял посочените по-горе сгради, ведно с притежаваните
идеални части от поземления имот, в който са построени, като с решението се
присъдят на съответните съделители сумите за новото уравнение на дяловете,
съобразно извършеното от настоящата инстанция разпределение, както и на
дължимите за извършване на делбата държавни такси.
Относно разпределяне
на разноските по делото, вкл. за тези, за които от П.Б. и Б.Б. е направено
искане по чл. 248 ГПК, оставено без уважение с решение
№ 277 от 19.07.2019 г., по гр.д. № 1268/2019
г. на РС – Троян, съдът намира следното:
Страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им, т. е. при приключване на
делбеното производство (чл. 355, изр. 1 ГПК). Правилото е приложимо относно
разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели, възнаграждения за
вещи лица и др.), като при липса на оспорване на правата на съделителите и
способа за извършване на делбата, всеки съделител понася направените разноски
за процесуално представителство от адвокат. Когато обаче разноските са
направени по повдигнат спорен въпрос (относно съществуването на съсобственост и
квотите на съделителите, относно способа за извършване на делбата, намаляване
на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н.), както и по
присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените
от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата
на чл. 78 ГПК (чл. 355, изр. 1 ГПК и ПВС-7-73, Пленум, т. 9). Тези правила не
са възприети от районния съд, нито в решението по извършване на делбата, нито в
постановеното по реда на чл. 248 ГПК решение № 277 от 19.07.2019 г., в които
съдебният състав е приел, че разпределянето на разноските се извършва според
квотите на страните в съсобствеността. Това обуславя неправилност на решение №
277 от 19.07.2019 г., по гр.д. № 1268/2019 г. на РС – Троян, налагаща
неговата отмяна и изменение на решението по извършване на делбата
в частта за разноските, чрез присъждането им в размери, определени по следните
съображения:
В първата фаза на
делбата от ответниците е повдигнат спор относно квотите в съсобствеността, като
от тях се е поддържало, че делбата следва да се допусне при различни от
посочените в исковата молба. С оглед на това, че делбата на поземления имот и
сградите в него е допусната при квоти в съсобствеността, различни от
поддържаните от тримата съделители, съдът приема, че разноските за заплатените
от тях адвокатски възнаграждения в първа фаза следва да останат в тяхна тежест
(чл. 78 ГПК).
Относно
разноските във втора фаза пред първа инстанция, разпределянето им следва да се
извърши при съобразяване относимостта им към ликвидирането на съсобствеността
(поделяемост на имотите и определяне размера на дяловете), респ. към
установяване на заявените облигационни претенции в същата фаза на делбата. По
ликвидиране на съсобствеността (заплатени
депозити за поделяемост на имотите и определяне размера на дяловете) съделителите
са сторили разноски в следните размери: 1020 лв. - от Й.М., 150 лв. - от П.Б. и 100 лв. – от Б.Б.. По доказване на
претенциите по сметките Й.М. е заплатил 100 лв.
(депозит за вещо лице), а Б.Б. е заплатила 130 лв. (депозит за вещо лице
и за разпит на свидетели). Тази относимост съдът извежда от дадените от съда
указания за внасяне на депозитните суми по допуснатите експертизи и съответните
на тях суми по вносните бележки, с отразеното върху тях изплащане на
възнагражденията. При разпределяне на общият размер на разноските по
прекратяване на съсобствеността (1270 лв.) съобразно
стойността на дяловете им (чл. 355, изр. 1 ГПК), в тежест на Й.М. следва да останат 635,01 лв. (стойност на дела му 34706,51
лв.), на П.Б. – в размер на 543,48 лв. (стойност на дела ѝ 29704,34
лв.) и на Б.Б. – 91,92 лв. (стойност на
дела ѝ 5002,17 лв.). Отчитайки, че Й.М. и Б.Б.
са доказали внасяне на разноски над размерите, които оставят в тяхна тежест, а П.Б.
е внесла такива в по-малък размер от този, който трябва да понесе, последната
следва да бъде осъдена да им заплати разликите в размер на 384,99 лв. (в полза
на Й.М.) и 8,48 лв. (в полза на Б.Б.).
Останалите
разноски във втората фаза на делбата, нямащи отношение към ликвидирането на
съсобствеността, подлежат на разпределяне според правилото на чл. 78 ГПК. Й.М. е сторил такива в общ размер на 900 лв. (100 лв. - депозит
за вещо лице по възраженията срещу претенцията по сметките и 800 лв. адвокатско
възнаграждение). Съобразно размера на отхвърлената част от исковете (10 000 лв.) и този на заявените срещу него
претенции (11 634
лв.), П.Б. и Б.Б. следва да му заплатят по съразмерност разноски
в размер на 773,59 лв. Съделителката Б.Б.
е заплатила 130 лв. (депозит за вещо лице и за разпит на свидетели), а П.Б.
1200 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение за защита по претенциите по
сметките), поради което съобразно размера на уважената част от иска 1 634 лв.
(обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот) Й.М. следва да им заплати по съразмерност
разноски в размер на 18,26 лв. – в полза на Б.Б. и в размер на 168,54 лв. – в полза на П.Б..
Разноските за
въззивното производство (вкл. по жалбата против постановеното по реда на чл.
248 ГПК решение № 277 от 19.07.2019 г.) следва да се разпределят по правилото
на чл. 78 ГПК, съобразно процесуалната позиция на насрещната страна и частичната
основателност на въззивната жалба. В случая тя е основателна относно начина на
разпределяне на сградите, допуснати до делба, ведно с поземления имот, върху
който са построени (заедно с обусловеното от този начин уравнение на дяловете и
заплащане на държавната такса) и неоснователна относно претенцията на въззивниците
за заплащане на подобрения в съсобствения имот в обжалвания размер от
5 000 лв., като въззиваемият излага и поддържа позиция за неината
неоснователност, изцяло. Във въззивната инстанция П.Б. е сторила разноски в размер на 860 лв. (адвокатско възнаграждение, 310
лв. (такса за въззивно обжалване) и 504 лв. (депозит за вещо лице по
архитектурна и оценителна експертизи), Б.Б. - 16 лв. (такса за обжалване
на решението по чл. 248 ГПК), а Й.М. – 500 лв.
(заплатено адвокатско възнаграждение). Доколкото в договорите за правна помощ
възнагражденията са договорени общо, без да е означено диференциране на
възнаграждението според претенциите, по които се предоставя зашитата, за
установяване на съотношението на тези претенции към общо договорения размер на
възнаграждението следва да се изходи от нормативно установените по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но само за определяне на
базата това съотношение. В тази връзка минималното възнаграждение по всяка от
двете претенции, привнесени във въззивното производство, е 800 лв. – за делбата
(способа за извършването ѝ и начина на разпределяне на сградите) и 580
лв. – за претенцията по сметките за сумата от 5000 лв., при което се получава
съотношение на всяка от тях към общия размер (1380 лв.) - 58 % (за делбата) към
42 % (за тази, по сметките). Съобразно това съотношение и частичната
основателност на въззивната жалба (само относно способа за извършването на
делбата и разпределянето на сградите) Й.М.
следва да заплати на П.Б. 498,80 лв. (58 % от заплатеното от нея
адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв.), а Б.Б. и П.Б. да му заплатят
210 лв. (42 % от заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв.). С оглед частичната основателност на въззивната жалба, Й.М. следва да заплати на П.Б. част от внесената от нея държавна такса от 310
лв., равняваща се на сумата от 210 лв., доколкото разликата от 100 лв. е за
обжалване на решението по претенцията по сметките (за сумата от 5000 лв.), по
която изходът за въззивника е неблагоприятен. Й.М.
дължи заплащане на П.Б. и внесения от нея депозит за вещо лице в размер
на 504 лв., защото тази разноска е свързана само с установяване начина на
извършване на разпределението и оценката на дяловете, по която част от спора
жалбата се явява основателна. По тези съображения следва да се приеме, че
общият размер на разноските за въззивното производство, дължими от Й.М. на П.Б., е 1212,80 лв., а дължимите от Б.Б.
и П.Б. към Й.М. – 210 лв. Б.Б. е доказала
извършване на разноски във въззивното производство само за заплатена държавна
такса в размер на 16 лв. (за обжалване на решението по чл. 248 ГПК), която
следва да се възложи в тежест на Й.М., предвид
основателността на жалбата и процесуалната му позиция по нея.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 157/10.05.2019 г., по гр.д. № 1268/2019 г. на РС – Троян, в частта, с която извършено
разпределение по чл. 353 ГПК на сгради с идентификатори *********.1, *********.2 и *********.3, допуснати до делба
ведно с поземления имот върху който са построен, както и в частта, с която са
присъдени суми за уравняване на дяловете и са присъдени държавните
такси, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 353 ГПК в дял на Й.М.Ц., с ЕГН
**********, с адрес: *** жилище, с площ от 66,25 м2, състоящо се от
две стаи, кухня, коридор, входно стълбище и мазанско помещение, преустроено в
санитарен възел, със самостоятелен вход откъм ул. „Б.П.” (северозападната част
на сграда с идентификатор *********.1), както и сграда с идентификатор *********.3,
ведно с 3/6
ид. ч. от поземлен имот с ********* по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. Троян, с площ от 475 м2, с
пазарна стойност на дела 37313 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 353 ГПК в дял на П.Т.Б., с ЕГН **********,
с адрес: *** жилище с площ от
28,75 м2, състоящо се от стая, кухненски бокс, санитарен възел,
килер и маза с площ от 10.40 м2, със самостоятелен вход откъм ул. „Б.П.”
(югоизточната част на с идентификатор *********.1), ведно с 2/6 ид. ч. от
поземлен имот с ********* по кадастралната карта и кадастрални
регистри на гр. Троян, с площ от 475 м2, с пазарна стойност
на дела 16733,33
лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 353 ГПК в дял на Б.Й.Б., с ЕГН **********,
с адрес: *** сграда с
идентификатор *********.2,
ведно с ведно с 1/6
ид. ч. от поземлен имот с ********* по кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. Троян, с площ от 475 м2, с
пазарна стойност на дела 15366,67
лв.
ОСЪЖДА Й.М.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на П.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** за
уравнение на дела ѝ сумата от 8771 лв., ведно със законната лихва от
влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Й.М.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** за
уравнение на дела му сумата от 6164,50 лв.,
ведно със законната лихва от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на П.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** за
уравнение на дела ѝ сумата от 4 200
лв. ведно със законната лихва от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Й.М.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Ловеч,
държавна такса в размер на 1388,26 лв.
ОСЪЖДА П.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд
Ловеч, държавна такса в размер на 1188,17 лв.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Ловеч, държавна
такса в размер на 200,09 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 157/10.05.2019 г., по гр.д. № 1268/2019 г. на РС – Троян, в останалата обжалвана част,
с която искът на П.Т.Б. и Б.Й.Б. против Й.М.Ц.
за заплащане на подобрения в имота е отхвърлен до размера на сумата от 5 000
лв.
ОТМЕНЯ решение (по същността му определение) № 277 от 19.07.2019 г., по гр.д. № 1268/2019
г. на РС – Троян, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 248 ГПК решение № 157/10.05.2019
г., по гр.д. № 1268/2019 г. на РС –
Троян, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА П.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Й.М.Ц., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 384,99 лв., представляваща разноски във връзка с
ликвидиране на съсобствеността.
ОСЪЖДА П.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.Й.Б., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 8,48 лв., представляваща разноски във връзка с
ликвидиране на съсобствеността.
ОСЪЖДА Й.М.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на П.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 168,54
лв., представляваща разноски по съразмерност във втората фаза на съдебната делба.
ОСЪЖДА Й.М.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 18,26
лв., представляваща разноски
по съразмерност във втората фаза на съдебната делба.
ОСЪЖДА П.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** и Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: ***
да заплатят на Й.М.Ц., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 773,59 лв., представляваща разноски по
съразмерност във втората фаза на съдебната делба.
ОСЪЖДА Й.М.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на П.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 1212,80 лв., представляваща сторени по делото разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА П.Т.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** и Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** за заплатят на Й.М.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 210 лв., представляваща сторени по
делото разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Й.М.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Б.Й.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 16
лв., представляваща сторени по делото разноски за въззивното производство.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.