Р Е Ш Е Н И
Е 793/7.11.2019г.
№ 07.11.2019 година
град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 05.11 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 1533
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
и молба уточнение , предявена от Д.И.Д. *** , да бъде прието за установено по отношение на ответника,
че вземането му установено с АУЗ №***год. , въз
основа на които е образувано
ИД № ***год. на ДСИ при ЯРС срещу ищеца не съществува.
В исковата молба ищецът е получил
ПДИ на 16.04.2019 год. за задължения по ИД, в посочен размер. Възразява и счита
сумата за недължима и погасена по давност по изложени в молбата съображения. Моли
за уважаване на иска, както и за присъждане на разноски.
В законоустановения срок е
депозиран отговор, с който ответника посочва, че ИМ е разгледана от орган по
приходите и приета като възражение за изтекла давност, което е уважено, поради
което и е направено искане до ДСИ за
прекратяване на ИД. Ответникът счита, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, за което излага съображения, като моли искането за
разноски да бъде отхвърлено.
В
с.з. исковата молба се поддържа процесуалния представител на ищеца.
Ответникът
не изпраща представител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Към
отговора на ИМ е приложено писмо до ДСИ по ИД № ***год., с което взискателят
– Община Я. е поискал прекратяване на изпълнителното производство.Представено е
и писмо изх. № *** от 24.06.2019 год. адресирано до ищеца и адвокатът му, в
което е посочено, че задълженията по АУЗД № ***год. са погасени по давност.
По
искане на ищеца са изискани и приложени ИД № ***год. по описа на ДСИ при ЯРС и
ИД № ***год. по описа на ДСИ при ЯРС.
ИД
№ *** год. е образувано на 20.03.2014
г. по молба на ответната Община, като
към същата е приложен АУЗД № *** год.На 09.05.2014 год. ПДИ е връчена със
съдействие на органите на МВР на лицето В.К. – съседка. На 21.05.2019 год. ИД е
прекратено на осн. чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК. На
27.02.2019 год. по молба на ответната Община, към която е приложен АУЗД № *** год.е образувано ИД № *** год.С постановление от
18.04.2019 год. съдия – изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на
длъжника, а на 16.04.2019 год. на същия е връчена ПДИ.На 31.05.2019 год. с
разпореждане на ДСИ е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, за
което същият е уведомен на 05.06.2019 год. С постановление от 07.06.2019 год.
ИД е спряно.На 28.06.2019 год. взискателят е поискал
прекратяване на ИД. С постановление от 25.07.2019 год. ИД е прекратено на осн. чл. 433,ал.1,т.2 от ГПК
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК,
вр. чл. 439,ал.1 ГПК.
Предявеният отрицателен установителен
иск е допустим, въпреки наличните по делото доказателства, че ИД №*** г. е
прекратено по искане на взискателя, в този смисъл
Определение №410/20.09.2018 год. по дело №3172/2018 год. на ВКС, 4 г.о. и др.,
според които независимо
дали за събирането на вземането има
висящо изпълнително производство, правната сфера на ищеца се явява накърнена и
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство.
Това е иск на длъжника, който оспорва
изпълнението, като може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В настоящия правен казус за издаването на
изпълнителния титул не е проведено същинско съдебно дирене, тъй като в случая
това е Акт за установяване на публични задължения, издаден от орган по приходи при ответната
Община. Съгласно чл.4, ал.2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински
вземания може да се извършва освен от публични изпълнители по реда на ДОПК,
също така и от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Във втория случай при
принудително събиране на публично общинско вземане, какъвто е казуса поставен
за разглеждане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с
правомощия да се произнесе по възражение за давност, основано на чл.171 ДОПК.
Съгласно чл.433, ал.1, т.7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати
изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл.439 ГПК / в този см. Определение № 130/24.07.2017г. по ч.гр.д.№ 756/2017г. ІІ
г.о. ВКС РБ/.
Разгледан по същество искът е основателен.
Данъкът върху недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци , както и данъци върху ППС представляват публични общински вземания съгласно
чл.162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, по отношение на които се прилагат разпоредбите
на чл. 171 и чл. 173 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК те се погасяват с
изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, а чл. 171, ал. 2 ДОПК
урежда т.нар. "абсолютна" погасителна давност от 10 години.
Процесните вземания касаят период 2009
– 2013 год. вкл. , т.е. давност е започнала да тече от 01.01.2010 г.С издаването на акта за установяване на
задължения от 23.08.2013 г. давността е прекъсната – чл.172, ал.2 ДОПК и е
започнала да тече нова пет годишна давност. Според изричната законова регламентация самото издаване на акта
прекъсва давността. Липсата на връчване,респ. влизане в законна сила на акта не се отразява по никакъв начин на течението на давностния срок, тъй като задължението произтича от закон.По образуваното ИД
№ *** год. същински изпълнителни действия против длъжника не са били
предприети, като не са такива и образуването на изпълнително дело и връчването
на ПДИ. Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г.,ОСГТК на ВКС,прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични су-ми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Към момента на
образуване на ИД № *** год.- 27.03.2019 г., горепосочената петгодишна давност е била изтекла.С
оглед на факта, че преди образуване на горепосоченото изпълнително дело е
изтекла 5-годишната погасителна давност, вземанията по акта не съществуват като
погасени и исковете за установяване на несъществуването им следва да се уважат.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. По
възражението на ответната страна за възлагане на разноските на ищеца на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК , съдът приема, че ответникът с
поведението си е дал повод за образуване на делото, като е поискал образуване
на ново изпълнително дело за вземанията си по Акт за установяване на задължения
по декларации №***г. и освен това не признава изрично в отговора претенцията.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.439 ГПК по отношение на Община Я., ЕИК
*********, че Д.И.Д. , ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ сума в
размер на 823, 36 лв., от които олихвяема сума – 386, 50 лв., лихва – 219, 54 лв. и неолихвяема сума- 96,96 лв., дължими по АУЗД № ***г. на Община Я., за събирането на които е образувано и в последствие прекратено
ИД № ***г. по описа на ДСИ при ЯРС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Община Я., ЕИК *********, да заплати на Д.И.Д. , ЕГН ********** , разноски за настоящата инстанция в размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: