Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по въззивна жалба на Р. И. по образованието – В. Т., подадена чрез юк. Р. Д. против Решение № 553/29.10.2012 г., постановено по гр.д. №1236/2012г. на ГОРС, с което като незаконосъобразно е отменено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” наложено на В. Н. С. със заповед № РД – 08 – 3/17.04.2012г. на началника на РИО В. Т.. В полза на ищеца са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, а ответникът е осъден да заплати в полза на съда следващата се държавна такса. Във въззивната жалба са наведени алтернативни оплаквания за недопустимост на обжалваното решение респ. за неговата неправилност, поради противоречие с материалния закон. Във връзка с недопустимостта на решението са изложени съображения, че неправилно по делото като ответник е конституиран Р. В. Т., доколкото работодател на ищеца се явява О.„И. В.” и като такъв, на основание чл. 357 КТ, същото е пасивно легитимирано да отговаря по процесния иск. По съществото на спора сочи, че на ищеца са искани подробни обяснения за всяко нарушение, поради което не е ограничено правото му на защита. Акцентира се, че районният съд не е разгледал по същество тези нарушения, за които са искани обяснения на С.. Развиват се подробни съображения за основателността на издадената заповед като са наведени доводи за извършването от страна на С. на всяко едно от десетте процесни нарушения. Отправя се искане до ВТОС да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо, алтернативно се иска неговата отмяна. Претендират се разноски за двете инстанции за заплатените държавни такси. Ответникът по тази въззивна жалба В. С., в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК, е депозирал отговор чрез процесуалния си представител адв. Н. И. от ВТАК. В него се навеждат доводи за неоснователност на възраженията за недопустимост на съдебното решение. и необоснованост на въззивната жалба. Развиват се съображения по съществото на спора като се сочи, че опорочаването на процедурата по чл. 193 КТ за по – голяма част от дисциплинарните нарушения е достатъчно основание за отмяна на заповедта за наказание. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбите оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалбата е подадена в срок, от страна имаща интерес от обжалване против съдебен акт подлежащ на инстанционна проверка, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно, но недопустимо по следните съображения: Пред ГОРС е бил предявен конститутивен иск по чл. 357 ал. 1 вр. чл. 188 т. 2 КТ от В. С. срещу Р. В. Т. за отмяна на заповед № РД – 08 – 3/17.04.2012г. на началника на Р. В. Т., с която му е наложена дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че ищецът С. заема длъжността „д.” на О. „И. В.” Г. О., което е общинско училище. Съгласно разпоредбата на чл. 37 ал. 4 от Закона за народната просвета /ЗНП/ началникът на Р. сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища и обслужващи звена. Това законодателно решение е логично, тъй като законният представител на едно училище – неговия директор не може да сключи трудов договор сам със себе си т.е. да изрази правновалидна воля и за двете страни по учредяваното трудово правоотношение. Това обаче не означава, че работодател на директора на училището е началникът на съответния Р. И в този случай работодател си остава общинското училище, по аргумент от чл. 61 ал. 2 КТ, където изрично е посочено, че за длъжности определени в закон /чл. 37 ал. 4 ЗНП/, трудовия договор се сключва от горестоящия спрямо работодателя орган, но и в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Ищецът е директор на О. „И. В.” гр. Г.О. и полага труд по трудово правоотношение в това училище, в която насока са и релевираните в исковата молба фактически твърдения, поради което същото му е явява работодател по смисъла на § 1 ал. 1 от ДР на КТ. В задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения в ТР № 1/2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК, върховните съдии са приели, че надлежен ответник по исковете по чл. 344 ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор, е сключен при условията на чл. 61 ал. 2 КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Легитимацията на работника и работодателя като страни в процеса е изрично предвидена в закона, където съгласно чл. 344 ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция на чл. 357 КТ, са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61 ал. 2 КТ. Прието е още, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Когато исковете по чл. 344 ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия по к¯нституиране на надлежния ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. Така приетото разрешение е приложимо и при трудов спор за законността на дисциплинарни наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение”, наложени от Р. на д. на у. В този смисъл е Решение № 445/08.01.2013г. по гр.д. № 1060/2011г. на IV г.о. постановено по реда на чл. 290 ГПК и явяващо се задължително за настоящата инстанция, съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Тук спора е трудов, касае изпълнението на трудовото правоотношение, тъй като нарушението на трудовата дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание, представлява виновно неизпълнение на трудовите задължения. Ето защо надлежна страна и по такива трудови спорове като процесния е работодателя, с когото е възникнало трудовото правоотношение, а не висшестоящия му орган, които в условията на чл. 61 ал. 2 КТ действа само като негов законен представител. Процесното общинското училище е признато за юридическо лице /чл. 10 ал. 5 ЗНП/, носител е на субективни права и задължения по конкретното трудово правоотношение, поради което е процесуално правоспособно и може да е страна в процеса. При това положение районният съд неправилно е приел Р. за надлежен ответник по иска по чл. 357 ал. 1 вр. чл. 188 т. 2 КТ и неправилно е уважил същият спрямо него. Той е постановил решението си по нередовна искова молба, доколкото в обстоятелствената част на същата са изложени твърдения, че ищецът по силата на трудов договор в качеството си на д. полага труд в О. „И. В.” Г. О., а иска е насочен срещу Р. За процесуалната легитимация на страните, която е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, съдът следи служебно. В разглеждания случай съдът е бил длъжен да извърши проверка в тази насока и да констатира, че процесния иск е предявен срещу процесуално нелегитимиран ответник. Следвало е да укаже на ищеца да предприеме мерки за конституирането на О. „И. В.” Г. О. като ответник по делото, с представяне на искова молба за връчване на насрещната страна с копие от всички представени доказателства, като при неизпълнение на тези указания да прекрати производството. Това обаче не е сторено, поради което обжалваното решение постановено срещу ненадлежен ответник следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите на исковата молба, съгласно дадените указания и извършване на всички следващи от това процесуални действия - връчване на препис от исковата молба, даване на срок за отговор и т.н. Въззивният съд не може сам да отстрани тази нередовност, доколкото порокът се състои в ненадлежно конституиране на ответника. По действащия ГПК пред първата инстанция настъпва преклузия по отношение на възможностите да се твърдят факти и да се сочат доказателства и то към момент на изтичане на срока за отговор на исковата молба. Поради това, в условията на ограничен въззив, ако порокът в исковата молба касае конституирането на страните, тази нередовност не може да бъде отстранена от въззивния съд и той не може да повтори валидно процесуалните действия по делото. В този смисъл са Решение № 269/04.06.2012г. по гр.д. № 187/2010 г. и вече цитираното Решение № 445/08.01.2013г. по гр.д. № 1060/2011г. и двете на IV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. При този изхода на делото съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските като по него следва да се произнесе съдът разглеждащ спора по същество. Водим от горното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № 553/29.10.2012 г., постановено по гр.д. №1236/2012г. на ГОРС като процесуално недопустимо. ВРЪЩА делото на РС Г. О. за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, в месечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |