№ 85
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500738 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 55 от 30.05.2024 г., постановено по гр.д. № 18/2024 г. по
описа на РС-Етрополе, е признато за установено в отношенията между
страните, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) дължи на
застрахователна компания „Лев инс“ АД, сума в общ размер от 256,98 лева, от
които 197,96 лева, представляващи изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение и направени във връзка с него ликвидационни разходи по щета
№ .............., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2023 г.
до окончателното й изплащане; и 59,02 лева, представляващи мораторна
лихва за забава за периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г., за които суми
Софийски районен съд, 128-ми състав, по ч.гр. д. № 44347/2023 г. на дата
23.08.2023 г. е издал Заповед № 25083 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. С решението ответникът е осъден да заплати сторените от
ищеца разноски, включително и в заповедното производство.
Срещу решението, в осъдителната му част, е предявена въззивна жалба
от ответника в производството – Агенция „Пътна инфраструктура“, с
оплаквания за неправилност и необоснованост. Сочи се, че не са налице
безспорни доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило
процесното ПТП. В тази връзка – представеният протокол за ПТП нямал
материална доказателствена сила нито за механизма на ПТП, нито за вредите
по МПС, тъй като не е съставен от служители на КАТ, съответно
1
местопроизшествието не е посветено на място от служители на МВР, а
евентуалното произшествие не било извършено в присъствието на
актосъставителя, както и липсвало снимков материал на твърдяното
препятствие. Протоколът за ПТП не бил подписан от страна на ответника,
като възпроизвеждал единствено твърденията на водача, който е
заинтересован от изхода на делото, с оглед обезщетяването му като собственик
за вредите по застрахования автомобил. Останалите писмени документи
представени от ищеца – Уведомление за настъпило застрахователно събитие и
други, не следвало да се кредитират, тъй като били частни свидетелстващи
документи и не се ползвали с материална доказателствена сила. Заключението
на вещото лице не можело да се ползва като доказателство за механизма на
ПТП и за причинно-следствената връзка, тъй като е изготвено на база
описаното от водача. Освен това щетата било възможно дa настъпи от бордюр
или друга твърда по-висока неравност на терена. Поддържа се, че водачът е
допринесъл за настъпилите вреди, тъй като се движил с несъобразена скорост
по пътното платно. Основателността на иска се изключвала и поради липсата
на доказателства, че водачът е управлявал без да се намира под въздействието
на алкохол или други упойващи вещества, както и че вредите не са резултат на
негови умишлени действия. Не били представени и актуалните към датата на
настъпване на ПТП Общи условия за застраховка „Каско“, поради което
недоказано останало обстоятелството дали е налице покрит застрахователен
риск. С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново
въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в
първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.
За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановния срок, от легитимирана
страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на
установителния иск по чл. 422 от ГПК – в изпълнение на правомощията си по
чл. 415, ал. 1 от ГПК и при условията на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК (заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК)
първоинстанционният съд е предоставил на заявителя едномесечен срок за
предявяване на исковата молба. Искът е предявен съгласно дадените
указания, като същият е допустим.
Решението на първоинсатнционния съд е и правилно, поради което на
основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на
обжалвания акт.
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2
За да възникне регресното вземане е необходимо да се установят
следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В разглеждания случай по делото е налице валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско“ с обект лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № .............., и със срок на
застрахователно покритие от 23.01.2019 г. до 22.01.2022 година. Предвид
промяна в собствеността на посочения автомобил между застрахователното
дружество и свидетеля Кристина Иванова Пушкарова е сключен
допълнителен анекс към застрахователната полица, в който последната е
вписана като нов собственик на посоченото МПС. Така сключените договор,
под формата на застрахователна полица № .............., и анекс към него са
действителни и съдържат всички необходими задължителни реквизити. По
силата на този договор застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на
посочената в полицата застрахователна сума, имуществените вреди, които би
претърпял застрахования в качеството му на собственик на лек автомобил.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че във връзка с
настъпило на .............. г. застрахователно събитие, застрахователното
дружество е изплатило обезщетение в размер на 187,96 лева, като във връзка с
претенцията са начислени и 10,00 лева ликвидационни разходи.
С оглед доводите във въззивната жалба спорен по делото е въпросът
дали е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали
е настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице вреди,
представляващи покрит застрахователен риск.
За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни
доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза.
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП №
.............. от .............. г. процесното МПС движейки се по второкласен път 37, в
района на 7 км при движение по посока от с. Малки Искър към гр. Етрополе,
минава през дупка на пътното платно и реализира ПТП. В резултат на
произшествието на автомобила са нанесени материални щети – деформирани
са предна дясна гума и джанта. Протоколът е съставен от пътен полицай,
който е длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което по
силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен
документ, относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител, е
отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. Видно от
текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило
3
местопроизшествието на място, като въз основа на собствените си преки
наблюдения е констатирало наличието на дупка в пътното платно, както и
настъпилите имуществени вреди. Поради това протоколът за ПТП има
обвързваща доказателствена сила за фактите, възприети лично от
длъжностното лице съставило акта – а именно за констатираното и
възпроизведено в документа положение на процесното МПС, наличието на
необезопасена дупка и претърпените вреди.
В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля К. П., както и заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява,
както че механизмът на произшествието е именно този, описан в исковата
молба, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди. В своето
заключение, което настоящият състав възприема като обективно и
компетентно дадено, вещото лице е посочило, че вредите са настъпили в
причинно-следствена връзка с описаното в протокола за ПТП, поради което и
възражението на ответника, че не са доказани механизмът и причинната
връзка е неоснователно.
Установява се също така въз основа на заключението по
автотехническата експертиза, че стойността на увредените части на
автомобила възлиза на 181,96 лева, която сума е приблизително равна на
заплатената и претендираната от ищеца.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 1 и ал. 2 КЗ
средствата за обезщетяване на вредите по автомобила, заплатени от
застрахователя, редом с дължимите ликвидационни разноски от 10,00 лева
следва да бъдат възстановени от ответника по делото. Следователно
предявеният иск, следва да бъде уважен изцяло.
Неоснователно е възражението на ответника – настоящ жалбоподател,
за липса на покрит по полицата застрахователен риск. Видно от приложения
по делото Доклад по щета № .............. от .............. г. се установява, че
процесното събитие – ПТП с протокол от КАТ, представлява порит риск,
съгласно условията по застрахователния договор. Независимо, че от ищеца в
производството не са представени актуални към датата на произшествието
Общи условия, служебно известно за съда, а и видно от публикуваните на
интернет страницата на дружеството общи условия, е обстоятелството, че при
покритие съгласно „КЛАУЗА 1 – ВСИЧКИ РИСКОВЕ“, се обезщетяват вреди
от ПТП - събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно
средство и предизвикало повреда на превозно средство. Безспорно попaдане в
дупка на пътното платно при движение, се покрива от посочената дефиниция
и представлява покрит риск.
По делото недоказано остана и възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. В тежест на
ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този
факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на
въззивника за неоснователно. В тази връзка трябва да се изтъкне, че по делото
не се ангажират доказателства, от анализа, на които да може да се обоснове
извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно последната цитирана норма, водачите на пътни превозни
4
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. На първо място, в случая се касае до несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно, която не представлява предвидимо
препятствие по цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни
за скоростта на движение на процесния автомобил, поради което е изключен
извод за несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя,
съответно със съществуващата на пътя дупка. Не се доказва и с оглед пътните
условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея, да я
заобиколи или да премине над нея.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства водачът да е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна - в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
Предвид, че изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да
бъдат присъдени разноските по водене на делото пред настоящата инстанция,
които съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП определя в
размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55 от 30.05.2024 г., постановено по гр.д.
№ 18/2024 г. по описа на РС-Етрополе.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфрасртуктура“, ЕИК .............. да заплати
на застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК .............., сумата от 100,00
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6