№ 220
гр. Плевен, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря А.Г.П.
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20204400500708 по описа за 2020 година
С решение № 717/24.06.2020 г. по гр.д.№ 531/2020 г. по описа на ПлРС е
осъдена на на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179, ал.1, вр. чл.187 от
ЗМВР, ГД“НП“ гр.София да заплати на Б.В.И. следните суми: сумата от
2 022.64 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба-
31.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата; сумата от 298.47 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба и сумата от 150 лв.,
представляваща направени деловодни разноски за вещо лице.Осъдена е на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ГД“НП“ гр.София да
заплати на адв.П.Л.П. като процесуален представител на Б.В.И. сумата 674.94
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по
производството безплатна правна помощ.Осъдена е ГД“НП“ гр.София на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ГД“НП“ гр.София да заплати по сметка на
1
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 92.84 лв.
Депозирана е въззивна жалба от ГД“НП“ гр. гр.София, чрез
пълномощник, против решение от 24.06.2020 г. по гр.д.№ 531/2020 г. по
описа на ПлРС.Въззивникът счита, че решението е неправилно.Прави се
искане да се отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него да
се постанови друго, с което да отхвърли предявеният иск.
За въззиваемата страна Б.В.И. процесуалният представител изразява
становище да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно, като се присъди адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество - неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по
силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че не споделя аргумента на
съда, че претенцията на въззиваемия е основателна, тъй като норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143 е била
предвидена в отменената Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г. и след като в
следващите наредби, уреждащи тази материя, нощният труд не се превръща в
дневен, следователно е налице празнота.Не се касае за нормативен акт, който
е непълен, за да се приложи чл.46, ал.2 от ЗНА, чрез приложение по аналогия
на нормите на КТ.За служителите на МВР действа Наредба № 8121з-776/29
юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (ДВ бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.),
издадена на основание чл.187, ал.9 във вр. с ал.8, чл.187а, ал.4 и чл.188, ал.1
от ЗМВР.
2
Според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Процесният период е от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г.
В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
(обн.ДВ бр.60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).В нея не се съдържа
разпоредба, аналогична на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
според която според която при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.Наредбата от 2016 г. е отм., ДВ бр.3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.; решение № 16766 на ВАС на РБ - бр.4 от
14.01.2020 г.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е
приел като обща уредба тази в КТ, респ. в НСОРЗ, която е неприложима за
държавните служители, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР, с оглед
на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа на всеки 24-часов период, а нощен е
трудът, който се полага между 22.00 и 6.00 ч.
Според чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени, сред които е и въззиваемият, се изчислява сумирано на
тримесечен период.
Със ЗИД ЗМВР (ДВ бр.69/2008г.) е създаден §1а ДР ЗМВР, но
разпоредбата е отменена със ЗИД ЗМВР (ДВ бр.88 от 2010 г., в сила от
01.01.2011 г.).
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по
КТ. Според чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното
3
работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа, а
нормалната продължителност на работното време през нощта при петдневна
работна седмица е до 7 часа.Тези норми на КТ са част от въведената със
същия специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят
приложение и по отношение на държавните служители от МВР, каквото
качество има въззиваемият, по силата на горепосочената препращаща
разпоредба на чл.188, ал.2 КТ.
От съдържанието на чл.187, ал.1 ЗМВР не може да се направи извод, че
разпоредбата предвижда еднаква нормална продължителност на седмичното
работно време през деня и нощта по отношение на тази категория държавни
служители в МВР, които полагат труд и през нощта, каквото качество има
въззиваемият-40 часа, а не 35 часа.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че субсидиарно
следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, според която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1.143.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че чл.67, ал.3 от ЗДСл
също не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд в
дневен.Чл.187, ал.3 ЗМВР допуска полагане на нощен труд до 8 часа, за
разлика от чл.140, ал.1 КТ, където нощният труд е ограничен до 7
часа.Прилагайки чл.9, ал.1 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в
дневен, се получава коефициент 1 (8:8=1), следователно няма законово
основание за прилагане на друг различен коефициент.Също така се сочи, че
допълнителните възнаграждения към основното месечно възнаграждение на
държавните служители са посочени в чл.178, ал.1 ЗМВР.Отделните видове
допълнителни възнаграждения, са посочени изрично и изчерпателно и в
Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г., което означава, че специалната уредба
дерогира общата, а така също, че липсва празнота.
Съгласно чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на работното
време при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, а съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР
нормалната продължителност на работното време пред нощта е 8 часа на
4
всеки 24-часов период.Както се посочи, в специалния ЗМВР липсва
регламентация относно това, че нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 40 часа.
Въззивният съд приема, че за да може да се приеме, че различието в
седмичната продължителност на работното време през нощта от 40 часа
според въззивника е компенсирано, то начинът на компенсиране следва да е
изрично посочен в специалния закон, а такава регламентация липсва.Не може
да се приеме в тази насока становището на въззивника, че за държавните
служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и
коефициентът би бил 1, за разлика от разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
при която коефициентът е 1,143 /8:7/.
Съдът счита, че липсата на изрична уредба относно конкретната
хипотеза, а именно по отношение на приравняването на нощния труд с
дневен, в ЗМВР не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1.По-скоро в ЗМВР е разрешено полагане
на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да се
изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е
положен.При наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се
приложат правилата на КТ, респ. на подзаконовите нормативни актове по
приложението му.
Чл.9, ал.1 от НСОРЗ е неприложима в процесния случай, тъй като се
отнася до трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.
На следващо място се сочи, че следва да се съобрази чл.46, ал.1 от
ЗНА.Нормите на действащата за държавните служители в МВР Наредба
№8121з-776/29 юли 2016г., които регламентират отработеното време между
22.00 и 6.00 ч., са ясни по смисъл.
Както се посочи, в специалния закон ЗМВР липсва разпоредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е 40 часа и за тази категория
служители в МВР, какъвто е въззиваемият, които полагат нощен труд.Ако се
допусне, че коефициентът е 1, то не е нужно при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
5
работно време към нормалната продължителност на работното време през
нощта.В този случай за положените часове нощен труд следва да се заплаща
само допълнителното възнаграждение за положен нощен труд - 0,25 лв. на час
или по-високата му ставка съобразно претендирания период.Горепосоченото
преизчисление се налага само в хипотезата на приложимост на коефициент
1,143, тъй като тогава се получава разлика в положените часове труд и
неизплатено възнаграждение за него, респ. като извънреден труд, ако е
налице такъв.Касае се за две различни по своята същност допълнителни
възнаграждения - за нощен труд съгласно чл.179, ал.1 ЗМВР и за извънреден
труд съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР.
Тези изводи на съда не се променят и след постановяването на Решение от
24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на СЕС по преюдициално запитване
относно тълкуване на Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на
организацията на работното време.
В него е прието, че при всички случаи в полза на полицаите и
пожарникарите трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях труд.Посочено е също така, че чл.20 и 31 от ХОПЕС трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел.
Както се посочи, в специалното законодателство -ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, не е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е също 40 часа.Приложима е разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, която компенсира своеобразната тежест на нощния труд на тази
категория служители на МВР, каквото качество има и въззиваемият, които
полагат такъв труд.
Въз основа на гореизложеното настоящата инстанция приема, че
6
обжалваното решение е правилно, тъй като не е допуснато нарушение на
материалния закон, то е и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати
на адв.П. на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата в размер на 671.58 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство пред ПлОС в полза на въззиваемия Б.И..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 717/24.06.2020 г. по гр.д.№ 531 по описа
за 2020 година на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА въззивника ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“, с адрес:гр.София, ***********,
да заплати на адвокат П.Л.П. от АК-Плевен, личен №********************,
като процесуален представител на Б.В.И., сумата от 671.58 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по въззивното
производство безплатна правна помощ.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7