№ 66
гр. Благоевград, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20231200501199 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано с въззивна жалба от адвокат Г. Ю.-
процесуален представител на К. С. Ч./ответник по гр. дело № 2532/2021г. по описа на PC
Благоевград, със съдебен адрес за връчване на съобщения и кннжа по делото -
гр.Благоевград, ул.” Т.А. - кантората на адвокат Г. Ю., против: Решение № 310/19.05.2023г.,
постановено по гр.дело № 2532/2021г., по описа на PC Благоевград.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, при неправилно
обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът е определил и размера
на присъденото обезщетение, което е определено при нарушаване и неправилно приложение
на принципа за справедливо определяне размера на обезщетението. Обезщетението за
непозволено увреждане трябва да бъде определено на принципа на справедливостта, като
съдът следва да се съобрази с броя и тежестта на уврежданията, доколко те са в причинна
връзка с деянието, в настоящия казус, съдът се е позовал на влязлата в законна сила
присъда, и не е обсъдил всички заявени възражения, а отговора,даден на възражението за
съпричиняване е повърхностен и незадълбочен, доколкото по делото освен от събраните
гласни доказателства, част от които е следвало да бъдат обсъдени през призмата на чл. 172
ГПК - тези на св.Х., предвид тяхната заинтересованост, са налични и писмени такива, които
установяват реалното здравословно състояние на ищеца по време и след неговото
дехоспилатилизиране. Излага, че съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги
твърди. Действително, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно
1
формирана задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК - напр. Решение № 178 от
22.06.2017 г. по гр. д. №3690 / 2016 г. на ВКС, 4-то гр. отделение; Решение № 135 от
13.10.2014 г.по търг.д. № 3945/2013 г., I т.о. ВКС; Решение № 25 от 17.03.2011г. по тьрг.д.№
411 /20Юг. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 22 от 05.05.2011г. по търг.д. № 368/201 Ог. на I
т.о. на ВКС.
Твърди, че когато пострадалият има принос за настъпването на вредата ,
установените в процеса обстоятелства обуславят прилагането на чл. 51 ал.2 от ЗЗД чрез
намаляване на обезщетението.
Изразява становище, че от обжалваното решение не става ясно- за какво е присъдено
обезщетението- за болките и страданията, причинени в резултат на поведението, за което
доверителят й е признат за виновен или за неприятни/негативни преживявания, периода от
време на същия и т.н., съобразено и с претенцията на ищеца, предвид и на което тази
неяснота сочи и на недопустимост на постановения съдебен акт, респективно очевидна
неправилност, доколкото не става ясно- какви конкретни по вид неимуществени вреди се
обезщетяват- „... от които ищецът е претърпял болки и страдания, психически и
емоционален дискомфорт, които са “, без да става ясно - за какъв период от време са
търпени тези болки и страдания, какво представляват и в какво се изразяват психически и
емоционален дискомфорт..“, доколкото негативни преживявания с неясен произход не могат
да бъдат основание за осъждането на доверителят ми, респективно да бъде прилаган закона
формално. От приобщеното експертно заключение на СПЕ е видно, че не са установени
психични заболявалия при ищеца, като вещото лице сочи, че няма обективни данни за
настъпили трайни увреждания на психичното здраве на освидетелствания. Същият не е
диспансеризиран, не са се наложили хоспитализации в психиатричен стационар, не е
представян на комисии за преценка на трудоспособността му, като и е във възможностите й
да се грижи за интересите си.
Намира, че по делото не се установило и доказало какви конкретни вреди са
причинени на ищеца и за обезщетяването на какви вреди следва да отговоря доверителят
ми, доколкото на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка
причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида
и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие.
Иска от съда да отмени Решение N° 310/19.05.2023г, постановено по гр.дело N2
2532/2021г.
Претендира Разноски.
На основание чл.263 ГПК, от адв. В. У., вписана в АК - Благоевград, с адрес гр. Благоевград, ул.
Д.Х.Т. проц. представител на ищеца, по делото е депозиран и писмен отговор на въззивната
жалба.
В отговорът се твърди, че по делото безспорно са се доказали твърдените в исковата молба факти и
обстоятелства, на база събраните писмени документи, съдържащи се в кориците на
приобщеното наказателно дело и в тази насока са както приетите по делото експертизи,
така и събраните гласни доказателства. Намира за неоснователно възражението, че съдът не
се съобразил с принципа на справедливост и не съобразил броя и тежестта на уврежданията.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да е налице деликатната отговорност, е необходимо деяние /действие или
бездействие/, което да е противоправно, да е извършено виновно, да причинява вреда
2
другиму, както и да има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди.
Счита, че в процесния случай, деликтът, извършителят, причинената вреда и причинната
връзка са безспорно установени, с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Съгласно тази
разпоредба на закона, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Намира, че на осн. чл. 52 от ЗЗД неимуществените вреди са определени по справедливост.
Съдът е съобразил сериозността на уврежданията, както и последващ период за
възстановяване, че на ищеца е проведено лечение по спешност в МБАЛ - Благоевград, което
само по себе си също води до по- изразени болки в областта на гръдния кош, както и
наличието на подкожен ефизем, наличието на хемопневноторакс и постравматично
разстройство, както и че е съществувала макар и временно опасност за живота на ищеца,
отчетени са болките и страданията, които са били в продължение на около два месеца,
както и че възстановителният процес в конкретния случай на психиката не е отшумял.
Иска от съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна.
Във въззивното производство пред Окръжен съд – Благоевград не са представени нови
доказателства от страните. Благоевградският окръжен съд, като взе предвид оплакванията
по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира, че
жалбата, като предявена от легитимна страна в процеса , в срока по чл. 259 ГПК , е
допустима . Разгледана по същество е неоснователна . Обжалваното решение е валидно и
допустимо , като произнесено от компетентен първоинстанционен съд, в рамките на
правомощията му, като такъв, по предявен пред него иск . Разгледано по същество, същото е
правилно постановено.
Настоящият съд приема, че не са налице пороците на обжалваното решение, визирани
във въззивната жалба, поради което намира същата за неоснователна и недоказана, с оглед
на което не я уважава и в този смисъл счита, че следва да потвърди обжалваното решение,
като правилно постановено . От анализа на събраните по делото доказателства, настоящият
съд прие за установени фактически обстоятелства и направи правни изводи идентични с тези
на БРС, като в тази насока на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд .
Наред с посоченото, настоящият съд счита въззивната жалба за неоснователна и поради
следното :
Правното основание на предявения иск е чл. 45 от ЗЗД . Хипотезата на текста на чл. 45
ЗЗД предвижда претендираното от пострадалия увреждане да е вследствие виновно и
противоправно действие или бездействие на деликвента , като между увреждането и
виновното поведение да е налице причинна връзка.
Законосъобразни и правилни са изводите на първостепения съд, че исковата претенция е
основателна, тъй като са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността
по чл. 45 ЗЗД, за да може ответника да бъде ангажиран с носене на такава отговорност. Дори
и един от тези елементи да липсва, това е достатъчно иска по чл. 45 ЗЗД да бъде отхвърлен.
3
Страните не спорят относно твърдяното обстоятелство, че с влязла в сила присъда
№4865/19.06.2020г. , постановена по НОХД № 858/2019г. по описа на БРС ответникът е
признат за виновен за това, че на 28.01.2018г. около 01:50 часа в къща, намираща се в с.*,
община С., собственост на Г.Л. Х. и Ц.В.Х., чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба
на ищеца му причинил средни телесни повреди, представляващи нараняване, проникващо в
гръдната кухина – прободно-порезно нараняване в дясната гръдна половина и разстройство
на здравето, временно опасно за живота, заради проникване на кръв и въздух в плевралната
кухина - хемопневмоторакс и контузия на десния бял дроб - престъпление по чл. 129, ал.2,
вр. с ал.1 НК, за което му е наложено наказание ,,лишаване от свобода" за срок от 2 години,
чието изтърпяване е отложено за срок от 4 години. Като съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В
случая с влязлата в сила присъда по НОХД № 858/2019г., по описа на РС-Благоевград се
установява безспорно деянието, авторството на ответника, както и неговата вина.
С оглед на всички разпитани свидетели, а именно от страна на ищеца Н.Т., Й.Т., О.П., а на
страната на ответника К.Т., С.Ч. и Т.Ч., първоинстанционният съд правилно е кредитирал
показанията на Н.Т. и Й.Т.. Именно техните показания кореспондират изцяло с останалия по
делото доказателствен материал.
Във въззивната жалба, се сочи, че БРС не е обсъдил всички заявени възражения, като
отговорът даден на възражението за съпричиняване е повърхностен и незадълбочен.
Настоящият съд след анализ на събраните по делото доказателства намира, че не може да се
направи извод за наличието на хипотезата на съпричняване. Непротиворечива е съдебната
практика, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е
обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на
пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Подобно на БРС, настоящият съд намира възражението за
съпричиняване за недоказано, като не се установява по категоричен начин, че с поведението
си ищеца е допринесъл за осъществяването на деликта.
От изготвената и приобщена към делото СМЕ от д-р З. се установява, че полученото
прободното-порезно нараняване в дясната гръдна област е засегнало гръдната кухина и
повърхността на белия дроб, причинило е кръвоизлив с наличие на въздух в гръдната
кухина. Твърди се деянието е довело до разстройство на здравето временно опасно за
живота на въззиваемия Е. И., заради проникване на кръв и въздух в плевраналата кухина –
хемопневмоторакс и контузия на десния бял дроб. В експертизата се сочи, че медико-
биологичния признак е безспорно изпълнен след причиняване на нараняването.
По делото е допусната и изготвена комплексна съдебно-психиатрична-психологична
4
експертиза, изготвена от д-р Ю.А.- специалист психиатър и д-р С.М. – психолог. Като
заключението по експертизата сочи, че е настъпила негативна промяна в психическото
състояние на освидетелствания - Е. И.. Той е изпитал душевни болки и страдания от
деянието извършено срещу него. Същият страда от мъчителни спомени и живо припомняне
на травмиращото преживяване, нарушени емоционални реакции (нервност, тревожност,
безпокойство, безразличие) и активно избягва неща, ситуации и места, които му напомнят за
травматичното събитие, дори и към момента на изследването. Сочи се още, че
възстановителният период не може да бъде точно определен. В заключението си вещите
лица сочат, че съществува пряка причинно-следствена връзка между извършеното деяние и
претърпяното увреждане и поставената диагноза „посттравматично стресово разстройство".
Посочват още, че няма данни за склонност към невротични, тревожни или депресивни
реакции, които да са налагали търсенето на психиатрична помощ и да са се явявали
предразполагащ фактор към развитието на посттравматично стресово разстройство.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал изготвените СМЕ и СПЕ, с които се
установява причинените травматични увреждания и периода на възстановяване. Като при
изготвяне на заключенията си вещите лица са взели предвид наличната по делото
медицинска документация и доказателства по делото.
Травматичните увреждания са установени по безспорен начин от приложената по делото
медицинска документация, изготвените по делото СМЕ и СПЕ, както и от показанията на
свидетелите Н.Т. и Й.Т.. Като същите увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
извършеното от К. Ч. деяние.
Отговорност за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е
противоправно, виновно и когато в причинна връзка с него са произтекли вредите, чието
обезщетяване се търси. В кумулативност са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Правилно, съобразно с посочените констатации , БРС е
приел предявения иск по чл. 45 ЗЗД за основателен и доказан. Ето защо, жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение ще следва да се потвърди като валидно, допустимо и
правилно поради съвпадението в крайните изводи на БОС и БРС.
При този изход на делото на осн.78, ал.1 ГПК, въззивникът следва да заплати на
въззиваемия сторените по делото разноски пред настоящата инстанция. Съдът намира
основателно възражението за прекомерност на адв. възнаграждение, като взе предвид, че
пред настоящата инстанция не са събирани доказателства и делото е приключило в едно
съдебно заседание. При това положение адв. възнаграждението на процесуалния
представител на въззиваемия следва да се редуцира до 1300 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
Наредбата.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение №310/19.05.2023г. постановено по гр.дело 2532/2021г. по описа
на РС-Благоевград.
ОСЪЖДА К. С. Ч., с ЕГН **********, с адрес: с.*, община С. да заплати на Е. Д. И., с ЕГН
**********, с адрес: с.Д.Л., община С., сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лева/ -
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6