№ 179
гр. Шумен, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20243600500286 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №291/02.05.2024 г. по гр.д. №679/2024 г. на ШРС е изменил размера на
присъдената по гр.д. №2934/2020 г. по описа на ШРС месечна издръжка, дължима от О. Х.
И. на малолетните му деца Г. О. Х. и Р. О. Х., като са увеличени от 200 лева на 350 лева за Г.
и от 180 лева на 320 лева за Р., считано от 15.03.2024 г. (датата на подаване на исковата
молба), ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж – пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законните основния за изменение
или прекратяване на същата. Със същото решение ШРС е осъдил О. И. да заплати на ищеца
сторените разноски и държавна такса в полза на държавата по сметка на ШРС.
Решението е обжалвано от ответника О. И.. Същият счита, че решението е
неправилно и необосновано, поради допуснати нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, по изложени съображения. Моли същото да бъде изменено и вместо
него постановено друго в частта относно изменението на размера на издръжката за двете
малолетни деца до справедливи размери съобразно събраните доказателства. Моли за
присъждане на сторените в двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в която
въззиваемата страна излага доводи относно правилността и законосъобразността на
поставеното първоинстанционно решение и моли за потвърждаването му, както и за
присъждане на сторените разноски и в настоящата инстанция.
1
ДСП гр. Шумен, редовно призовани, не вземат становище.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
отговора на въззивната жалба и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От приложените удостоверения за раждане се установява, че А. Ш. М. и О. Х. И. са
родители на децата Г. О. Х., родена на 07.01.2012 г. и Р. О. Х., родена на ...... г. С решение от
01.03.2021 г. по №2934/2020 г. ШРС е утвърдил постигнатото между родителите
споразумение, с което бащата се задължил да заплаща на малолетните си деца месечна
издръжка в размер на 200 лева за Г. и 180 лева за Р., считано от 23.12.2020 г. до настъпване
на законни предпоставки за изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
По делото са представени писмени доказателства, но и не се спори между страните,
че през учебната 2023/2024 г. Г. е била ученичка в 5 клас, а Р. – подготвителна група за
предучилищна подготовка. Не е спорно, че децата живеят със своята майка в гр. Шумен, в
жилище собственост на майката, която полага непосредствените грижи за тяхното
отглеждане, подпомагана от нейните родители. Видно от служебната бележка, издадена от
ЦДГ „........ гр. Шумен, по-малкото дете Р. посещава два пъти седмично школа за народни
танци и един път седмично арт работилница, за което ежемесечно се заплащат такси
(народни танци – 3 лв. на присъствен час и арт работилница – 5 лв. на присъствен час).
Не се ангажираха доказателства, а и липсват твърдения, децата да имат специфични
потребности. Не се съобщава и за здравословни проблеми.
За установяване на трудовата ангажираност и материалните възможности на майката,
по делото са приети удостоверение от 12.02.2024 г., издадени от „....“ АД с. ... за периода м.
август 2023 г. до м януари 2024 г. и справка от НАП за осигурителния доход на майката за
периода 01.03.2023 г. до 29.02.2024 г., от които се установява, че майката получава бруто
минимална работна заплата (нето 750 лв. за м. януари 2024 г.). Видно от удостоверение за
декларирани данни, издадено от община – Шумен, към 15.02.2024 г. същата е собственик на
жилище в гр. Шумен с площ 58,46 кв.м. и лек автомобил ..........
За установяване на трудовата ангажираност и материалните възможности на бащата
по делото са приети удостоверение от 03.04.2024 г., издадено от община Велики Преслав за
периода м. април 2023 г. до м. март 2024 г., в което е не е посечен брутния месечен доход, а
нетен такъв. От приетата в първата инстанция справка от НАП за осигурителния доход на
бащата за периода 01.03.2023 г. до 29.02.2024 г. се установява, че средномесечния му
осигурителен доход за посочения период е 1842 лв. (нето 1357,53 лв. за м. февруари 2024 г.).
Видно от издаденото удостоверение от община Велики Преслав същият притежава земя,
навес и второстепенна постройка в с. ..... ул. „....“№8, както и по 1/6 ид. ч. от земя и навес в
с. ..... ул. „....“ №11 и по 1/18 ид. ч. от земя, жилище, гараж и второстепенна постройка в с.
2
..... ул. „....“ №18 и лек автомобил. От обясненията на ответника, по реда на чл. 176 ГПК, се
установява, че притежава по дарение 23 дка ниви, които се обработват от арендатор.
Годишната рента, която той получава на декар е 40-50 лв.
От първа съдебна инстанция е приет социален доклад, изготвен от ДСП - Шумен, в
който се сочи, че основните грижи за двете деца се полагат от тяхната майка, която
задоволява потребностите им съобразно възрастовите им особености предпочитания.
Майката не съобщава за здравословни проблеми на децата и за особености в режима на
отглеждането им. По данни на майката, получавала месечно възнаграждение от трудова
дейност в размер на минималната работна заплата и семейни помощи за деца по чл. 7, ал. 1
от ЗСПД в размер на 110 лв. По данни на майката родителите й и сестра й живели в гр.
Шумен и може да разчита на тяхната помощ. Голямото дете не посещавало извънкласни
дейности, а по-малкото посещавало арт работилница един път седмица с такса 5 лв. за
посещение и народни танци два пъти седмично с такса 3 лв. на посещение.
Пред първоинстанционния съд е разпитана свидетелката Р.Ш.М. (сестра на ищцата),
показанията на която съдът прецени при условията на чл. 172 от ГПК. Свидетелката споделя,
че децата живеят при майката в двустайно жилище, което закупила след развода. Голямото
дете обичало да рисува и преди посещавало кръжок по рисуване, имало желание да учи и
английски, но майката не го записвала поради недостатъчност на средствата. Малкото дете
имало повече интереси и ходело на арт работилница и народни танци, но искало да ходи и
на балет. Бабата и дядото на децата по майчина линия, а понякога и самата свидетелка,
помагали на ищцата финансово. Освен това, при нужда дядото ги прибирал от училище и
детска градина, понякога и свидетелката, тъй като била безработна.
Разпитан е и свидетелят О. Х.И. (брат на ответника), показанията на който съдът
прецени при условията на чл. 172 от ГПК. Свидетелят също споделя, че непосредствени
грижи за децата полага майката. Бащата се интересувал от децата, плащал издръжката, а
като ги вземе им купувал каквото храна поискат, обувки, а преди месец им купил якета,
давал им и пари, когато имал възможност. Преди месец ответникът бил в чужбина за две-три
седмици, но свидетелят не знаел защо. Същият живеел в наследствената им къща в с. ......
Работел като кмет на селото. Имали наследствена земя, която ответникът управлявал, не
знаел кой е арендатор на земите.
От представената във въззивното производство справка от Агенция по вписванията за
периода от 01.01.2024 г. до 09.07.2024 г. се установява, че на 13.12.2021 г. е била вписана
искова молба по гр. д. №3210/2021 г. със страни А. Ш. М. и О. Х. И. за делба на
самостоятелен обект в сграда – жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „........“ №8, ет. 1, ап. 1
(семейното жилище на бившите съпрузи, което с посоченото по-горе решение на ШРС е
било предоставено за ползване след прекратяване на брака на майката). На 28.04.2024 г. е
била вписана възбрана по отношение същия имот по ИД №202387604000652 от ответника, а
на 22.12.2023 г. - постановление за възлагане по същото изпълнително дело с купувач О. И..
На 15.02.2024 г. ответникът е дарил недвижимия имот на Р.А.Х.. (между страните не е
спорно, че надареното лице е негова майка), като последният си запазил правото на
3
ползване.
Родителите нямат алиментни задължения към други, ненавършили пълнолетие деца.
Видно от представените по делото удостоверение от 09.02.2024 г., издадено от ШУ
„Епископ Константин Преславски“ майката е записана през 2023/2024 г. учебна година във
втори семестър, първи курс, задочно обучение за висше образование, ОКС магистър, вносна
бележка и касов бон от същата дата за размера на заплатената семестриална такса, същите са
неотносими към настоящия спор, тъй като разходите, които някой от родителите прави за
своята лична издръжка, за подобряване на битовите си условия или за образование (какъвто
е настоящият случай) не следва да се приспадат от общия му доход при разглеждане на
искове за издръжка (ТР № 34/1973 г. на ОСГК на ВС и решение № 559/1970 г. на II г.о. на
ВКС).
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са от А. Ш. М., действаща като майка и законен представител на
малолетните деца Г. и Р. искове с правно основание чл. 150 от СК във вр. с чл. 143, ал. 2 СК
за увеличаване на присъдената месечна издръжка на двете деца, съответно за Г. от 200 лв. на
350 лв. и за Р. от 180 лв. на 320 лв.
Възможността за изменение на първоначално определения размер на издръжката е
предвидена в чл. 150 СК. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената
разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържаното лице
или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за
изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно
посочените предпоставки. Задължението за издръжка на непълнолетните деца, респективно
тяхното право на издръжка е безусловно – независимо от това дали родителите са
трудоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Размера на издръжката съгласно
чл. 142, ал. 1 от СК се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите –
кумулативно, като задължително се съобразява и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК
относно минималния размер издръжка.
По отношение на първата предпоставка, а именно – нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, следва да се отбележи, че към настоящия момент детето Г. е на 12
години, а Р. е на 7 години, съответно от момента на присъждане на издръжката през месец
февруари 2021 г. до настоящия момент са изминали повече от три години, което безспорно
се свързва с нарастване на възрастта на децата (към датата на предявяване на иска Г. е била в
5-и клас, а Р. – предучилищна подготовка), а оттам и с увеличаване на разходите по
отглеждането им – храна, дрехи, лекарства, обучение, учебни пособия и др., имайки предвид
и пазарните цени на стоките и услугите, чието закупуване е в непосредствена връзка с
тяхното отглеждане, като следва да бъдат отчетени и протеклите инфлационни процеси в
страната през периода от предходното определяне на издръжката, което обстоятелство е
общоизвестно и не се нуждае от доказване. Следователно, нуждата на децата от средства за
издръжка не е намаляла от определянето й, а е нараснала. Отделно от това, издръжката на
4
децата следва да бъде в такъв размер, който да служи не само за задоволяване на
необходимия минимум от нуждите им, но също и такива занимания, свързани с техните
специфични потребности, съобразно възрастта и интересите им. Установява се, че голямото
дете Г. не посещава извънкласни дейности, а Р. посещава извънкласни занимания, за които
ежемесечно се заплащат такси (около 54 лв.). За изминалия период от време – 2021 г. до 2024
г. МРЗ за страната значително се е увеличила от 650 лв. на 933 лв., респективно е променен и
минималният размер на издръжката, като за 2024 г. минималната издръжка е в размер на
233,25 лв., тоест присъдената издръжка и на двете деца е под минималния размер, установен
от закона.
По делото се установи, че грижите за двете деца се полагат от майката, подпомагана
от нейните родители, включително и финансово. Майката получава бруто минимална
работна заплата (нето 750 лв. за м. януари 2024 г.), притежава лек автомобил и има
собствено жилище, в което живее с децата, за което твърди, че изплаща ипотечен кредит (не
се сочи размер на погасителната вноска). Следва да се отчете обаче обстоятелството, че
двамата родители са били съсобственици на жилищен имот в гр. Шумен, който е бил
предмет на съдебна делба, заведена от майката. Съсобствеността е прекратена през м.
февруари 2024 г., като с постановление на съдебния изпълнител е бил възложен на
ответника, от което следва извода, че ищцата е получила в пари равностойността на дела й.
По отношение на втората предпоставка, а именно – възможността за заплащане на
издръжката от лицето, което я дължи. Установи се, че бащата заема длъжността кмет на с.
..... и се осигурява върху средно месечно възнаграждение от 1842 лв. (нето 1357,53 лв. за м.
февруари 2024 г.), а през платения си годишен отпуск работи сезонна работа в чужбина,
както и че притежава 23 дка ниви и от отдаването им под аренда получава годишна рента по
40-50 лв. на декар (около 1000 лв. на година). Притежава имот в с. ..... както и идеални части
от още два имота в същото село. Притежава и моторно превозно средство. Доколкото в
отговора на исковата молба, а също и в показанията на разпитаните свидетели не се
съдържат данни за конкретни периоди, в които ответникът е работил в чужбина, както и за
параметри на получените доходи, съдът приема, че реализираните от ответника доходи от
сезонна работа в чужбина не са значителни, доколкото трудовата дейност е сезонна и се
осъществява по време на платения му годишен отпуск. Именно във връзка с доходите на
ответника следва да се коментира и представената в настоящото производство справка от
Агенция по вписванията, от която се установи, че ответникът е придобил чрез възлагане
през м. декември 2023 г. коментирания по-горе имот в гр. Шумен, който е бил съсобствен
между него и ищцата (още повече, че до възлагането на имота се е стигнало вследствие на
предявения от ищцата иск за делба), а през м. февруари 2024 г. е дарил жилището на своята
майка, като си е запазил правото на ползване. Твърдението на ищцата, че дарението е с
оглед водените разговори за увеличение на издръжката преди завеждане на делото, за което
свидетелствало обстоятелството, че е запазил правото на ползване, не е доказано по делото.
Същевременно съдът, като отчита обстоятелството, че макар да е запазил правото на
ползване, ответникът не живее в това жилище, а в наследствен имот в с. ..... също така
5
отчита, че имотът може да бъде източник на доходи. При съвкупната преценка на
изложените обстоятелства, настоящият състав приема, че дори да е имало промяната във
възможностите на бащата от момента на определяне на издръжката на двете деца, то тя не е
трайна и съществена. Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът действително
разполага с по-големи материални възможности от майката, тъй като се установи, че
реализира по-големи доходи в размери над средния осигурителен доход за страната (по
данни на НСИ за последния публикуван м. май 2024 г. е 1669,53 лв.), не страда от
заболявания и няма други алиментни задължения. Ирелеванти са за предявения иск
установените инцидентни престации от бащата лично към децата под формата на дрехи,
обувки и храна каквато пожелаят децата при осъществяване на личните му контакти с тях,
които са израз на родителска грижа, полагането на която не го освобождава от задължението
за заплащане на издръжка за задоволяване ежедневните потребности на деца.
При така установените от събраните по делото доказателства, потребностите на
децата и материалните възможности на двамата родители, съдът намира, че следва да бъде
определена обща месечна издръжка за Г. в размер на 500 лв., от които бащата следва да
заплаща 300 лв., и обща месечна издръжка за Р. в размер на 440 лв., от която бащата следва
да заплаща 260 лв., като останалите части до пълния размер на издръжка за двете деца да се
поемат от майката, която е ангажирана и с непосредствените грижи за тях и има по-нисък
доход от този на бащата. За разликата до предявения размер от 350 лв. за Г. и до предявения
размер от 320 лв. за Р. исковете са неоснователни, тъй като от страна на ищцата не бяха
ангажирани доказателства за настъпването на съществена промяна в доходите на бащата от
първоначалното определяне на издръжката, както и на обстоятелствата по отношение на
децата (извън възрастта или икономическите условия в страната), които да обосновават
издръжка в претендирания размер.
Ето защо и решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта,
с която предявените искове с правно основание чл. 150 СК във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК са
уважени за сумата над 300 лв. до 350 лв. за Г. и за сумата над 260 лв. до 320 лв. за Р., като
вместо него бъде постановено друго, с което претенциите в сочените части бъдат
отхвърлени. В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски,
като бъде отменено в частта, с която ответникът О. И. е осъден да заплати на ищцата сумата
над 310,34 лв. до 500 лв. разноски за защита и съдействие от един адвокат пред ШРС. В
първата инстанция, преди приключване на съдебното дирене, за доказване на направените
разноски ищцата е представила договор за правна защита и съдействие. Последната следва
да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за първа инстанция в размер на 227,59 лв.
Решението следва да бъде коригирано и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати държавна такса, като се отмени за разликата над 417,60 лв. до 259,20 лв.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, въззиваемата следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените пред въззивната инстанция разноски за
платена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 144,96 лв. Жалбоподателят
6
следва да заплати на въззиваемата направените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 77,59 лв. за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №291/02.05.2024 г. по гр.д. №679/2024 г. на ШРС само в
частта, с която е увеличен размера на присъдената по гр.д. №2934/2020 г. на ШРС месечна
издръжка, дължима от О. Х. И. с ЕГН ********** и с постоянен адрес: с. ..... обл. Шумен, ул.
„....” № 7, в полза на малолетната Г. О. Х., действаща чрез своята майка и законен
представител А. Ш. М., за разликата над 300 лв. до 350 лв. и в полза на малолетната Р. О. Х.,
действаща чрез своята майка и законен представител А. Ш. М., за разликата над 260 лв. до
320 лв., както и в частта, с която О. Х. И. е осъден да заплати на А. Ш. М. деловодни
разноски в размера над 310,34 лв. до 500,00 лв. и в частта, с която последният е осъден да
заплати държавна такса в размера над 259,20 лв. до 417,60 лв., като вместо това в тази част
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Ш. М. с ЕГН **********, действаща като майка и
законен представител на малолетните Г. О. Х. с ЕГН ********** и Р. О. Х. с ЕГН
**********, и трите с постоянен адрес: гр. Шумен, община Шумен, област Шумен, ул. „....“
№2, вх. 2, ет. 2, ап. 24, искове с правно основание чл. 150 СК във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК за
увеличаване на размера на присъдената с решение по гр.д. №2934/2020 г. на ШРС издръжка
в размера над 300 до 350 лв. за Г. О. Х. и в размера над 260 лв. до 320 лв. за Р. О. Х..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА А. Ш. М. да заплати на О. Х. И. сумата от 372,55 лв. - разноски, сторени
пред първата и въззивната инстанция.
ОСЪЖДА О. Х. И. да заплати на А. Ш. М. сумата от 77,59 лв. – разноски, сторени
пред настоящата инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7